За Пепи

Накрая не остава нищо материално, само спомени......

Спомените ще се връщат винаги отново и отново и с всеки изминал път ще са още по-цветни и хубави, защото когато си спомняме за един огромен човек като Пепи те няма как да са тъмни.

Още от първия път в клубното помещение, когато се записа на курса. Той каза, че вече има известен опит, но не достатъчен и още тогава показа, че тежи на мястото си. Сам помогна по време на курса страшно много  и  страшно много се кефеше на всички ситуации.

Първото екипиране да увисне на своя система, трепетни моменти на едно въже... или подземните лагери в студената зима в Темната на Лакатник с неизменните две бирички преди сън.

После се учихме да картираме и да чертаем и пак веселие и смях до насита. На края на вечерта Пепи събира Монката и който е в тяхна посока и се пръскаме по градските пътеки.

След курса се впуснахме в доста приключения по пещери, пропасти, скали, и практики на курсове. Създадохме си пещерна кулинария вечер пред лагерния огън и пак страшно много се кефехме, на всички тези експерименти с храна.

Някак си не приемаше факта на сериозно, че не ям месо, а като се съберем със Станислав.. казваше.. няма да идвам с вас... вегетарянци такива...

Онази пролетна снимка четиримата с него, Кали и Стан.. пред Зиданка, когато се намериха новите части....

И странните инициативи... когато изкачихме Стража планина протестирайки, срещу унищожаването на природата в трънско, а то зима горе, но се качихме, слязохме и в снежната виелица си намерихме една пещеричка, картирахме, Пепи снима. Каза, че съм го загубил и ако го пуснат в тез пресечени местности няма да знае къде е. Искаше да прави хубави пещерни снимки и за това се спуснахме третомартенско в Елата.

И още и още излизания по Калотина, Лакатник, Боснек, Карлуково... И много пъти взимаше и Кали. В Темната до Пепита, Зиданка, на Алпийска и на Искрец и на „Люлката за възрастни” на Окната на Проходна, когато Жоро падна върху него и доста време го болеше яко.

На практиките с курса и да.... когато се спуснахме в Ледницата на Карлуково и заедно вързахме по негова идея в едно платнище хвърленото в пропастта куче. Ювелирна спас акция...

Той направи теста на тролея на Скакля. Искаше да е той, не даде шанс никой друг да скочи първи. Всеотдаен до последно в която и да е инициатива. После тества и малкия тролей на вилата на Калин над Пробойница до ореха на Мамута...

Негово дело е сайта на клуба и казваше често.. Ако е нещо половинчато няма да се захващам. Ще продължим това дело и ще осъществим всички прекрасни идеи които сподели с нас.

Изгубихме един прекрасен човек!

Почивай в мир!