През седмицата се чухме с настоящият председател на ПК „Искър“ София, Стефан Карлов и се разбрахме в събота 13-ти май да направим едно съвместно влизане в новите части на Зиданка. Всъщност отдавна бяхме се разбрали да направим едно съвместно ходене и все не се получаваше. За това заковахме дата. Той сподели, че ще се съберат повечко хора от клуба и Стефани има желание да направи видеоклипче за красотите в новите части и не само.
 
През седмицата на няколко пъти се уговаряхме с хората от клуба какво ще правим и дори имахме строен план как ще влезем две групи за работа. Едната за качване на комина над залата Ресторанта на Славея и другата за работа по направление Темната дупка-Трапезарията. Със Славея приготвихме инвентара и всичко необходимо, но в петъка желаещите се отказаха поради спешни ангажименти за почивните дни. От групата от клуба за Зиданка останахме само, аз, Видка и Деси. Решихме да не взимаме никакъв инвентар и материали за работа и да се съсредоточим основно на проникването с приятелите ни от ПК „Искър“ София и да ги подпомогнем за заснемането на видеоматериала.
 
В събота сутринта към 9 часа се събрахме в клубното, взехме някои необходими неща от там и потеглихме. Забавихме се по път и пристигнахме към 11 часа на Лакатник. С час и малко закъснение за срещата. Време в което чакащите ни бяха посетили ресторанта и като пристигнахме бяха почти готови с преобличането за пещерата. Събрахме се цялата група, запознахме се тези които не се познавахме и поехме по пътеката.

От сутринта времето беше доста мрачно, но Лакатник ни посрещна със слънце и усмихнати пещерняци. Доста загрели стигнахме до входа. Последни приготовления, за цигара време и разбор на екипа. От входа започна и записът за филмчето. Казахме най-важните неща за пещерата и изследването. Снимка за спомен и поехме към поредното пещерно приключение с групата в състав: аз, Видка, Деси, Стефани, Стефан, Иван, Цветелина, София, Док, Юлиян, Мушморока и Иви.
 
Решихме да се движим в пакет и да спираме само на интересните места за снимане. Минахме камините и с добро темпо се придвижихме до последната зала. От там следваха тесняците и за десерт красотите на залите Косю Касабов и Победа. Преди тесняците казахме по няколко думи пред камерата и един по един се напъхахме в пресата. Следваше еската- s образен тесняк, който мъчи по-едрите ентусиасти за влизане и след него първата блокажна зала. Припомнихме си със Стефани, че точно когато пробихме в тези части със Стан през 2017 та година на входа на Темната се запознахме с нея и брат и Юли. В блокажната зала започнаха да се появяват леко запъхтяни от теснотията и останалите от групата. За да не става задръстване и изчакване с Видка и Стефани тръгнахме към залата с Арматурите. Казахме си най-важните неща за следващите пасажи и се разбрахме да се предупреждаваме за опасности и не само. За отбелязване е, че групата движеше в много стегнато темпо и нямаше почти никакво изчакване. Тесните блокажни части не се оказаха сериозно предизвикателство за участниците. Някои от тях бяха курсисти, като имаше и хора за които това беше първо влизане в пещера.
 
И така преминахме през вече познатите ми участъци, Саркофага, Телевизорите, Кабината.... Бяхме Вече в залите. Докато пристигнат всички имах малко време да огледам комина над Ресторанта на Славея. Изглежда перспективен и началото е наковано. Една планка стоеше забравена самотно на натека, а мене ме сърбяха ръцете да го изкатеря, но ще е на следващото ходене.
Финални кални тесняци и бяхме в голямата зала Косю Касабов. Като се събрахме всичките залата се освети и мястото стана уютно. Много гласове и един постоянен шепот на вдопада. Залата е просторна и грабва посетителите още веднага със своите размери и красоти. Водата беше намаляла. Направиха се първи кадри в залата и обяснихме, че преминаването през синтровите езера ще става с калцуни и приготвени за целта пликове да не нанасяме кал.

Поехме по синтрите и след това следвайки ограничителните ленти се качихме във високата част където концентрацията на красоти е най-голяма и от където се вижда божествено водопада, а хората в ниското осветявайки тази част придаваха допълнителна мистика. За първи път влизаме толкова хора с много светлина и се получи много добре. Докато проверявах за продължение посока Темната в най-високата част на залата останалите посетиха и снимаха в зала Победа. Мушморокът извади фототехниката и с няколко помощници започна да снима в тази красива част. Също така направи интересни измервания на влажността, температурата на въздуха и нивото на CO2.

Постепенно на някои от нас ни стана студено и слязохме в ниската част. Изчакахме малко и след това се разбрахме с останалите че леко-полеко почваме да излизаме с Видка, Деси и Иви. Сгряхме се при движението в тесняците. Изчакахме да осъществим слухова връзка с излизащите от теснотиите и пак поехме към изхода. Не след дълго бяхме на вън. Там беше Китена от ПКСУ София. Сподели, че имали практика на курса и Влад им водил картирането в Темната.
 
Събрахме се всичките и си направихме снимки за спомен. Слязохме на колите и се преоблякохме. С Деси и Видка решихме да седнем да хапнем в ресторанта, а останалите казаха, че направо ще ходят да почиват на къща в дефилето и на следващия ден ще имат въжена практика на курса. Разбрахме се скоро пак да отидем някъде заедно хора от двата клуба. Получи се прекрасно влизане, но без работа този път. Поздравления за всички ентусиасти които се навиха да участват, след седмица-две може да замислим пак нещо интересно.
 
Като се прибрахме си говорихме със Славея и решихме в четвъртък да направим едно нощно за качване на комина.