Бяха проведени вече три експедиции на Атон и през тази година ми се усмихна щастието и аз да попадна в състава на поредната експедиция, която по план трябваше да замине на... октомври. Ръководител на експедицията щеше да е Ваньо Гьорев а от българска страна също така щяха да участват Жорж Влайков и Антон Генков. Преди да заминем Ваньо ни събра и за тези за които щеше да е първо пътуване към Атон разясни някои важни правила за пребиваването ни там.
 
Заминаването и пребиваване в Солун:
 
Така на ... сутринта с автобус от Централната автогара поехме към Солун. В Солун трябваше да се прехвърлим на друг автобус за Оранопол, обаче автобусът ни закъсня и плана претърпя промени. Така в центъра на Солун се събрахме руската група; Иля Агапов и Сергей Камински които бяха пристигнали със самолет. Плана беше следния, спим в Тео (много добър приятел на Ламброс), там се събираме целия състав и си правим разбор кой къде и как и на сутринта поемаме към Оранопол. Пихме бири, хапнахме гируси и разгледахме доволно града. Закупихме си на спокойствие още провизии и необходими неща за пътуването и вечерта до късно си правихме разбор. Така се оформиха три групи. Първата в състав; Ваньо Гьорев, Константин Стоичков и Антон Радулеско с основна цел проучване на пещерите в района на манастирите Георги Зограф и Хилендар. Втора група; Иля Агапов и Сергей Камински с основна цел проучване на пещерите в района на Каруля. Трета „лека“ група; Ламброс Макростериос, Йоргос Лазаридис и Антон Генков с цел търсене и проучване на пещери във високата част на полуострова в района на Ставрос, Панагия и връх Атон. В по-късен етап към нас щяха да се присъединят Жорж Влайков и Данило Томич. Планът беше да приключим с обходите и изследванията в набелязаните райони до ... и след това си направихме среща на... като сборен пункт беше местността Ставрос над скита Св. Ана.
 
Пътуване към Атон:
 
Сутринта в ранни зори поехме към автогарата от която трябваше да вземем автобус до Оранопол. Времето за път го прекарахме всички в сън. Предната вечер бяхме спали малко. На място в Оранопол взехме така необходимите визи, закусихме обилно в един крайбрежен ресторант. Нашата група се сдоби с подробна карта на полуострова срещу 8 евро и в уречения час ес натоварихме на ферибота. Пътуването с ферибота беше доста вълнуващо, като гледките които се разкриваха наоколо наистина бяха зашеметяващи. На самия ферибот направихме последен разбор за това кой къде отива и какво ще се прави и не след дълго дойде нашия ред да слизаме. Казахме си наслука и довиждане с останалите и така ние поехме по суша.
 
Първи стъпки на Атон и манастира Зограф:
 
Наистина има нещо магическо да стъпиш на полуострова. Някак си атмосферата е друга. Сгради с окрепителни кули и полуразрушени старинни кули, извити в различни посоки маслинови дръвчета и над всичко това в далечината се откроява връх Атон. Разгледахме близо до пристана едни интересни скали и една полуразрушена кула и след това в жегата поехме към манастира Зограф, който щеше да е и първата наша спирка в това пътешествие. По пътя Ваньо ни разказа за интересните обекти около манастира, като част от тях ги виждахме от пътя, но бяха от другата страна на една непроходима каньонообразна долина. Не след дълго обаче край пътя в едни не карстови скали се натъкнахме на интересен отвор. Осветихме навътре и какво да видим. Пещеричка с образувания в нея. Антон се напъха в пресата която представляваше пещеричката и после двамата я картирахме. Дължината и се оказа само 7.40 метра при денивелация + 1.60 метра, но вътре наистина имаше красиви редици сталактити и за това я нарекохме Пещерата с хубавия изглед. Малко след като бяхме приключили с картирането на шосето спря един пикап с монаси, които любезно ни предложиха да ни закарат до манастира. Приехме с охота и така тези хора ни спестиха доста ходене пеша. След като пристигнахме ни поканиха да попълним данните си в книгата за настаняване и ни почерпиха с узо и локум. Показаха ни стаята и ни казаха кога е вечерята и вечерната служба. След като се настанихме направихме една не кратка разходка да разгледаме манастира и околията му и след това заспахме непробудно. За малко да изпуснем вечерята която се състоеше от; картофена яхния, сирене, маслини, хляб и червено вино. След вечерята някои от нас посетиха магазина за сувенири и си купихме по нещо за спомен. В стаята на място начертах картата на пещерата, направихме си плана за следващия ден и заспахме отново непробудно.
 
Под дъжда до скита 12-те Апостола и обратно:
 
Толкова бяхме изморени, че изпуснахме закуската. Оказа се, че времето се е развалило и ръми дъждец. Въпреки това решихме да поемем по пътя за скита 12-те Апостола. Взехме си в малките раници най-необходимото плюс храна и хванахме баира. По пътя който са го разширявали се натъкнахме на малка пещеричка която Антон картира. Пещерата по пътя за скита 12-те Апостола представляваше къса пещеричка със стеснения за разкопаване и малко образувания; дължина 4.70 метра и денивелация – 0.60 метра. Споделих на останалите, че в България такива миниатюрни пещери не картираме, но вече имахме предварителна договорка, че всички пещери които на които се натъкнем макар и малки трябва да се документират. От пътя в дълбоката долина точно срещу пещеричката се виждаше и нашата цел, скита 12-те Апостола. Слязохме постепенно и направихме обратен завой е не след дълго бяхме при изоставения и обрасъл в бодливи храсти скит. Проправихме си някак си път и се натъкнахме на едно изоставено-старо водохващане (спелестологичен обект), което картирахме. След това влязохме в долината и се изкачихме по неприятен сипей в основата на отвесните скални венци, където беше и проучената от предните експедиции Пещера на 12-те Апостола, в която имаше старинни сгради-суха зидария, доста керамика и доиздълбавания. Имахме сведения, че в непосредствена близост имало още една пещера. С много мъка траверсирайки успях да си пробия път през невероятно бодливите „лияни“ опасващи основата на венеца и се добрах до заветната пещеричка. Пещеричката беше къса, пода покрит със суха пръст и глина. Интересното, че на източната стена имаше графит-буквата Х издълбана с остър предмет в скалата. Картирахме пещеричкака, която нарекохме Малката пещера при скита 12-те Апостола. Нейната дължина беше; 5 метра при денивелация от + 0.60 метра и вероятно е използвана за постница. Трябваше да се прибираме и както винаги тогава излизаха и най-интересните неща. Слизайки в долината и хвърляйки последен поглед към скалите погледа ни беше прикован към още 3 отвора. Преценихчме, че в дъжда ще е доста опасно да стигнем до тях неусигурени и за това решихме да останат за следващия път. Единия отвор чеше доста голям, а и си личеше опушване по свода. Срихме се под едни дървета докато превали, хапнахме нещо защото беше вече станало обяд и поехме по обратния път. Както стигнахме в манастира Зограф и небето се отвори и удари градушка и проливен дъжд. Добре, че стигнахме навреме.
 
Дългия път към манастирите Хилендар и Есфигмен:
 
Докато валеше крояхме планове. Ако продължи да вали, ще се опитаме да помолим да ни оставят още една вечер да спим в манастира и на другия ден със свежи сили да поемем към манастира Хилендар. Ако не ни пуснат да се изнесем към пещерата на Св. Кузма и там да нощуваме. Докато крояхме плановете небето се проясни и пекна слънце. Това беше добър знак за нас и набързо стегнахме багажа и поехме в компанията на група поклонници към манастира Хилендар. Поклонниците бяха за кратко с нас защото тяхната цел беше въпросната пещера на Св. Кузма. Така продължихме по баира сами. На няколко места в гората по скалите си личаха доста интересни издълбавания, които най-вероятно са доста древни. Също така се натъкнахме на хромел за зехтин. Много интересно какво правеше това старинно съуръжение насред нищото. Постепенно баира взе да става по-полегат и след дълго ходене по равно излязохме на асвалтовото шосе за манастира Хилендар. Не след дълго го забелязахме и него. От другата страна на долината се виждаше старинен скит с отвесни варовикови скали около него. Дали там не бяха въпросните пещери които трябваше да търсим? Колкото и близо да изглеждаше по шосето ни трябваше още поне час да стигнем до заветната ни цел. В манастира Хилендар се оказа обаче, че няма места за нощувка и това окончателно ни накара да си прекроим плана. Ваньо спомена, че в близост до пристана на манастира Хилендар се намира Зилотския манастир Ефсигмен, където винаги пускат хора за нощувка. Така изминахме още5-6 километра пеша в компанията на един руснак-Иван облечен в одеждите на „староверците“ с кийто побъбрихме на воля. Вече почти по тъмно бяхме пред портите на манастира Ефсигмен, който приличаше на средновековна крепост. Прегледаха ни визите и ни изпратиха да слушаме службата в църквата. Манастира се характеризира и с факта, че монасите там са се отдали на аскетичен живот без да използват различните научни открития като електрическия ток. В църквата беше доста призрачно, защото службата се водеше в почти пълна тъмнина. Само две свеши даваха някаква светлина в близост до олтара. След като приключи службата попълнихме данните си в книгата за прием и ни настаниха да вечеряме. Вечерята се състоеше в макаронена супа с доматен сос (доста пресолена), маслини, сирене, хляб, вино и много вкусни ябълки. Настаниха ни в една стая в източното крило на манастира с изглед към морета. След кратък разбор какво ще се прави на следващия ден заспахме непробудно.
 
Пътуване към манастира Голямата Лавра:
 
Когато се събуди човек преди изгрев слънце и се нареди за закуска в манастира Ефсигмен се пренася директно в средновековието. Няма светлини само призрачни сенки се разхождат в сумрака. Отвсякъде зъберите на крепостните стени затварят двора. Въвеждат ни в изографисана трапезария където се хранят над 200 човека. По време на закуската се чете литургия. Закуската си я бива. Готвено постно зеле, хляб, сирене, маслини, половин литър бяло вино и диня. Закусваме и след кратка справка разбираме, че има ферибот от източната страна на полуострова. Решихме да не бием обратния път ком манастира Хилендар за да търсим там пещерите и това ще остане за следващия път. На фона на утрината мараня се откроява огромна единична кула сред равнината в скала до нея се вижда вхо на пещера. И да нея нямаме време. Бързаме към пристана от който трябва да хванем бърз ферибот. Не след дълго идва а ние се настаняваме на палубата за да снимаме крайбрежието. Брега е осеян с отворите на десетки пещери. Подминаваме манастира Ефсигмен и започват да се редят пристаните на манастирите; Ватопед, Пантократор, Ставроникита, Иврион, Каракала и накрая слизаме на пристан от който трябва да се стигнем пеша до манастира Голямата Лавра. Нарамваме тежките раници и поемаме по баира. Докато се изкачим в жегата и вече целите сме плувнали в пот. Редят се серпантини на пътя и от време на време минава по някоя кола. Накрая спира един пикап и ние без да чакаме се натоварваме в откритата част при багажа. Това ни спести доста часове ходене. Настанихме се в Голямата Лавра и потърсихме Макис- пещерняк който работи като реставратор в манастира. Оказа се, че е почивка и не е в манастира. Решихме, че имаме още много време от деня и да го използваме с цел да намерим пещерата на Св. Афанасий Атонски. Поехме по асфалтовия път към румънския скит Продромо. Високо на запад над нас се окрояваше докъдето ни види очите огромен карстов масив обрасъл с непреодолими бодливи драки. Подминахме скита и по указателни табели стигнахме до голяма отвесна скала мад морето. По множество стъпала с площадки слязохме и намерихме въпросната пещера. Пещерата на Св. Афанасий Атонски представлява огромна ниша в която се помещават няколко църковни сгради. В ляво и в дясно между сградите и скалата има пролуки и се влиза в къси но с красиви образувания пещерни галерии. В близост до пещерата има още един вход на възходяща пещера. Намерихме също така в непосредствена близост и една постница с частично иззидан таван и стеснение в края. Също така има и късо ляво разклонение. В искуствено иззиданите страни въ вътрешността на пещеричката между камъните има десетки поставени листчета с писания на поклонници. Също така имаше оставена развалена от жегата храна, която доста намирисваше. Решихме, че за този ден ще имаме време да картираме само постницата. Дължината и беше 7.50 метра при денивелация плюс-минус 2.20 метра. Решихме на следващия ден сутринта да се върнем и да картираме и останалите пещери. Трябваше ида вървим бързичко пред заплахата, че ще изпуснем вечерния час на манастира. Прибрахме се навреме и имахме още малко за да хапнем навън след като бяхме изпуснали манастирската трапеза. Последва къпане, преподреждане на багажа и отново спахме като пребити.
 
Пещерата на Св. Афанасий Атонски и път към скита Св. Троица:
 
Сутринта още преди закуската се надигнахме и възможно най-бързо поехме към скита Продромо. На разклона за Св. Троица скрихме основния багаж в храстите край пътя и поехме само с картировачните и малко вода към пещерата. Времето беше мъгливо и студено. На място започна едно доста сложно картиране-. Първо хванахме лявата част с всичките странични разклонения, сред това по самите сгради и по стълбите към вътрешността на пещерата. Накрая картирахме и двете десни разклонения и малкото горно етажче. Накрая към самата пещера привързахме и съседната възходяща и като цяло като теглихме чертата излезе, че Пещерата на Св. Афанасий Атонски в която се помещаваха няколко сгради е с обща дължина 40 метра и денивелация от + 16 метра. Опасявахме се да не се появат тълпи поклонници, които щяха да ни попречат да картираме и за това картировката ни беше доста експедитивна. След като се върнахме на мястото където бяхме оставили багажа се оказа, че е време за обяд. В страни от пътя запалихме примуса и си сготвихме вкусни супи с картофено пюре. Отворихме и две консерви. След като похапнахме доволно поехме по дългия път към Св. Троица. Предварително знаехме, че няма да е лесен пътя. След час и малко ходене превалихме баира и излезнахме на носа на полуострова. Времето се пооправи, пекна слънце, а и гледките бяха зашеметяващи. От там следваше само спускане към морето и едни огромни сипеи които в рамките на половин час презичахме. Последва поредното изкачване и стигнахме до скита Св. Нил. Беше към 17 часа и питахме монаха който ни почерпи с локум и узо дали може да се нощува на скита. Той каза, че не приемат поклонници и така трябваше да извървим пътя до скита Св. Троица. Загубихме малко време защотоси бях загубил шалтето и се върнах назад по пътя да го тъся безуспешно. Все пак се мобилизирахме и поехме по стотиците стъпала слизайки отново към морето. От тази ни позиция се открои гледка към огромната отвесна скала на която в най-високата част се открояваше входа на пещерата на Св. Нил, картирана по време на предишната експедиция в района. С последни сили се добрахме до скита Св. Троица. Вътре се настанихме и настъпи време за вечерята. Пържени картофи, сметана, макарони, мед, маслини, сирене и узо. Оказа се, че игумена на скита е съсед на Антон в Солун а племенниците му са били съученици в средното училище и негови много добри приятели. Побъбриха надълго и на широко. Оказа се, че бая умора сме натрупали и още преди 22 часа вечерта заспахме непробудно.
 
Път към Св. Ана и Ставрос:
 
Сутринта поехме по стъпалата към пристана. Не след дълго бяхме на ферибота и попивахме гледките от корабчето към брега. Отвесни скали, множество отвори на пещери и наистина приказни природни гледки. Минахме покрай каруля, кодето руския ни екип би трябвало да действа. Шнтересно е да се видят вградените скитове по отвесните скали достъпни само по стоманени вериги и парапети тип „виа ферата“. Закусихме с хамбургери на корабчето и след това слязохме на пристана. Когато видяхме къде трябва да се качим с Антон ни се подкосиха краката. Ваньо вече се беше качвал и каза да не се плашим. Така по безкрайно много стъпала (Тони каза, че е спрял да ги брои след като са надвишили 2000) се заизкачвахме към скита Св.Ана. Ваньо беше прав, не ни отне безкрайно много време да се качим. Там ни чакаха Иля и Сергей. Много радушно започнахме да си разказваме коя група какво беше картирала. Оказа се, че руския екип са „извършали“ 11 обекта в района на Каруля, като едната пещера била двуетажна и дълга над 150 метра. Вероятно това е и най-дългата за сега документирана пещера на полуострова. Оказа се обаче, че не могат да ни настанят в скита и след дълго беседване решихме да поемем към Ставрос по безкрайните стъпала. Изкачването ставаше бавно имайки предвид натрупалата се в някои от нас умора. По пътно разгледахме някои картирани вече пещери. Спряхме се на едино място където имаше покрит и изоставен старинен кладенец-чудесен спелестологичен обект който картирахме. Не след дълго изкачихме огромния баир- 700 метра денивелация от пристана и се снимахме при големия кръст, който се вижда като точица от пристанището. Не селд дълго бяхме и на мястото за среща с другия екип. Бяхме прегладняли и всеки извади примус и сготвихме голямо количество супи с картофено пюре и сухари. Консерви и още разни храни. След обилното хранене видяхме сметката и на последните припаси от ципоро и ром. Обадихме се на ламброс и той каза, че са в района на Криа нера и току що са картирали последната пещера която е по план. Искаха да отидем при тях, но им казахме, че уговорката е да се съберем на Ставрос. Направихме си разбор на свършеното до сега и с Иля начертахме една отвесна пещера, която бяха картирали, а той имаше проблеми с изчертаването и. Някъде преди полунощ се появи и височинната група и започнаха едни разкази до късно през нощта. Бяха успяли да се качат на връх Атон в не много добро време. Бяха намерили една пещеричка в района на Панагия. След това търсили Голямата Атонска пещера. Стигнали до нея изкачвайки се по 60 метров силно наклонен и на места отвесен участък по вериги, попски огигуровки и алпийска стълбичка поставена от руски поклонници. Картирали обемна и интересна триетажна пещера с дължина около 90 метра и с непроучен горен етаж до който трябва алпийско изкачване. В близост картирали още една малка пещера и пещерата на Св. Пахомий серб. Общо четири пещери. С последни сили се добрали до нас.
 
Почивен ден:
 
Решихме следващия ден да е почивен и да сме със свободна програма. Аз и Тони поехме към Криа нера и от там по пътя за Св. Нил да си търся загубеното шалте. След доста ходене в не много добро време-дъждовно намерихме шалтето и обходихме района около носа на полуострова, но не намерихме пещери. Руския екип се беше качил на връх Атон заедно с Антон Радулеско. Вечерта се събрахме в лагера да си направим обща снимка. Гръцкия отбор бяха решили да спат в скита Св. Ана и на другия ден да потеглят към Солун. Руския екип щеше да продължи обхода си към манастира Голямата Ларва. Ние решихме, че утрото е по-мъдро от вечерта и щяхме да решим на сутринта. Оказа се обаче, че към 3 след полунощ небето взе да се озарява от мълниите на приближаваща буря. Решихме, че палатките не са ни готови да издържат буря в планината и след като си взехме довиждане с Иля и Сергей поехме към пристана на скита Св. Ана.
 
Пътя към дома:
 
Пристигнахме доста рано на пристана и се чудехме какво да правим. По някое време пристигнаха и гръцките ни приятели. Вече с по-голяма компания беше по-весело. След няколко часово чакане се качихме на ферибота и се започна пак голямото снимане. Минахме през пристанищата на Неа Скити и манастирите Св. Павел, Дионис, Григорий, Симон и Петра. На Дафни имахме време за по баница и бира и отново на ферибота покрай манастирите; Панталеймон, Ксенофон, Духиар, Костамонит, пристана на Зограф и Хилендар и най накрая след като се налюбувахме и снимахме наистина приказни гледки стъпихме на здрава земя в Оранопол. Автобуса за Солун беше веднага, така, че поспахме добре в него. В Солун имахме голям престой, така, че похапнахме доволно гируси и после пихме до късно вечерта бири в страхотната компания на гръцките ни приятели. В полунощ поехме с автобус към България и рано сутринта пристигнахме на автогарата. България ни посреща с доста студено време. Както всяко приключение и това си имаше своя край, но остави трайни спомени във всички нас от страхотното иззживяване. Ще се върнем отново на Атон!
Автор: Константин Стоичков
 
Проект Атон 2013