В периода 2-8.09.2004г. пещерняците от ПК “Хеликтит” София организираха поредната експедиция на територията на пиринския циркус Бански Суходол. За втора поредна година към експедицията се присъединиха пещерняци от Полския пещерен клуб Gawra от град Гожов Велкополски. На втори септември Веселин Дробенов, Павлин Димитров, Веселин Паскалев, Ани Христова и групата от Полша изнесоха експедиционния багаж с помощта на мулета наети за целта от гр. Банско и организираха лагера на традиционното място. На следващия ден Павлин Димитров и Марчин от поляците екипираха системата № 9-11 (Девятката) до Голямата блокажна зала на -160 метра. Същия ден следобед към експедицията се присъединиха Константин Стоичков, Живко Петров и Христо Стоянов. Павлин Димитров установи, че в откритите от него през миналата година нови части липсва перспектива и водата се оттича вероятно към дъното на -225 метра. На следващия ден за потвърждение на информацията в пещерата влезна група в състав: Константин Стоичков, Живко Петров, Христо Стоянов, Веселин Паскалев, Ани Христова и пещерняците от Полша. За съжаление Веселин Паскалев не успя да премине стеснението на -150 метра и заедно с Ани Христова тръгнаха да излизат от пещерата. Константин Стоичков и Живко Петров се спуснаха в частите на Папи и след като установиха липсата на перспектива ги картираха. Поради езиковата бариера с пещерняците от Полша (единствения език, който говориха беше много развален английски) стана недоразумение и се оказа, че те са дошли специално да къртят на дъното, но това успяхме да го разберем чак след като вече беше влезнала групата за разекипиране на пещерата. На място решихме догодина да направим опит за разкъртване на дънния тесняк защото времето ни притискаше и нямаше достатъчно хора за това начинание. На 04-ти към експедицията се присъединиха старите академици Иван Личков и Стефан Хаджианастасов, клубните членове Петър Константинов и Илина Каменова, както и Весела Бубова и Нора Стойкова от ПК “Черни връх” София. На следващия ден Павлин Димитров и Петър Константинов разекипираха № 9-11, а Константин Стоичков, Иван Личков и Стефан Хаджианастасов маркираха и заснеха входовете на пещерите разположени западно от лагера и в близост до Девятката. Веселин Паскалев, Ани Христова, Христо Стоянов и Живко Петров направиха опит да разкопаят обект разположен в близост до лагера след което заедно с Веселин Дробенов разкопаха снежната тапа на входа на пропаст № 13. На 06-ти по голямата част от участниците си заминаха за София, като по път благодарение на Иван Личков и Нора беше отрит входа на “загубената за спелеологията” пропаст № 25. През останалите дни Илина Каменова, Ани Христова и Павлин Димитров успяха да извадят два големи камъка от дъното на № 13. Установеният още миналата година последващ отвес се вижда съвсем близо, но трябва още да се разчиства. За съжаление положените усилия в организационен план не доведоха до желаните от нас резултати. Причина може да се търси и в краткото време с което разполагахме тази година. За отбелязване е, че тази година организацията беше най-стройна от всички предишни експедиции.
 
Автор: Константи Стоичков.
Добавки: Веселин Дробенов.