Приключи успешно поредната българска пещерна експедиция в Албания. В периода 12-19 юли шестчленен екип от софийския пещерен клуб „Хеликтит” в състав: Константин Стоичков, Веселин Дробенов, Димитър Дишовски, Иво Бусерски, Трифон Василев и Павел Цонков изследва и картира две пещери в източната част на планината Люра-Източна Албания.
Експедиционния лагер беше изграден до малката водноелектрическа централа в близост до планинското селце Аррас. Благодарение на Куитес Хака и силната подкрепа на месните жители изследването на пещерите започна по план. Акцента падна върху изворната пещера Сепоник, която частично беше изследвана от членове на клуба през 2004 та. За времето на проявата успяхме да съставим точна карта на пещерата и беше събрана пещерна фауна от Веселин Дробенов. Потвърдиха се и предварителните очаквания. Сепоник се оказа доста обемна възходяща пещера. В крайните си възходящи части изобилстват глинестите наслаги, а в някои от залите и се натъкнахме на изключително красиви пещерни образувания включително и хеликтити. За момента нейната дължина е 240 м, при положителна денивелация от + 50 м. След няколко опита да се намери продължение по водата последният ден на експедицията такова беше намерено. То беше проходено от Трифон Василев подпомаган от Иво Бусерски. Поради технически трудности свързани с пренасянето на перфоратора зад 2 полусифона (трябва да се кове парапед над водата) не беше достигнат край на пещерата по водата, и само ново посещение в нея ще даде отговор колко е голяма Сепоник. Остава следващият път да сме по-подготвени.
За останалото време от експедицията, беше картирана още една къса пещера в близост до лагера. Това е изворната пещера Лош Неш в която на 60-тия метър езерен сифон възпира безпрепятственото проникване в недрата на планината. Гореспоменатите пещери отводняват два различни масива с значителна големина и надморска височина.
Трима от участниците успяхме да навлязнем около километър в каньона на река Сета разделящ тези два масива. По високите части на каньона забелязахме входове на пещери, изследването на които предстои. За следващият път остават и две интересни пропасти намиращи се във високите части на планината, за една от която има сведенияоще от предишното идване. Става въпрос за пропастта Русит, за която се знае, че е дълбока над 100 м. За нея трябва изнесен лагер и повечко време за картиране и евентуално за продължаването и в дълбочина. Буквално в последния час преди заминаването местните жители разказаха и за още една пропаст намираща се над Сепоник, както и за такава на около 3 часа път над селото.
За отбелязване е, че завършилата експедиция е една от малкото в Албания по време на която не е имало проблеми свързани с повреди по превозното средство. Радостен е и факта, че клуба продължава да затвърждава позициите си на основен изследовател на пещерите в Албания заедно с плевенския клуб Студенец. Със сигурност това няма да е последното идване в този многообещаващ пещерен район разположен на около 450 км от София.
Участниците в експедицията изказват специални благодарности на Алексей Жалов за неоценимата помощ и подкрепа при организирането на експедицията.