Лагер сборът  2015, нови напъни в Банковица  и тренировки по ТЕВ
 
Вече е светло, глъчка се разнася из лагера. Спали сме не повече от 3 часа. Така завит с двата спални чувала е топло и не ми се става още, всяко мускулче ме боли, от онази болка в тялото като след голямо, многочасово влизане в пещера. Калта, водата, теснотията и мръзненето са заменени с приятните спомени за езера, галерии, образувания и приятели, които на всяка крачка са готови да ти подадат ръка. Банковица, тази "подземна Венеция" и този път ни изцеди силиците. Вече сме на следващият ден от традиционният лагер-сбор на клуба.
 
Замисълът беше да поканим приятели от другите клубове и по време на сборът да продължим с картировката в Банковица. Паралелно с това трябваше да има и практика на курса. Задача с повишена трудност при оскъдно желание за участие в забавата от клубните. Още в петъка Яни ми се обади и ми каза, че ще тръгне доста рано към Карлуково заедно с Атанас Русев и Алекс Киров и с помощта на георадар ще направят заснемане на подземните кухини в района на "Пладнището" и "Барана". Събрахме се както се бяхме разбрали в клуба към 8 часа сутринта в събота 31.10. Предният ден с Милен бяхме подготвили целия инвентар. Натоварихме багажа в буса при Деси и потеглихме заедно с курсистите, Мамута, Милен, Здравеца, Мони от ПК "Под ръба" и Стоян Горанов от ПКСУ "София" към Карлуково. Спряхме да похапнем на Петревене и малко преди обяд всички бяхме на поляната, където още от вчера бяха пристигнали Таньо от Стара Загора, Кристиян, Венци и Док от ПК "Искър" София. Появиха се Яни, Наско и Алекс и разказаха за заснемането, че са се натъкнали само на една кухина в района на "Пладнището". След това Наско и Алекс поеха към Етрополе а останалите трескаво се заприготвяхме за влизане. Отделихме инвентара, пристигнаха и Сашо от УСК "Лабиринт" Червен бряг, Катето, Калин и Тути. Настана типичният "организиран хаос" като пред влизане за картировка в Банковица. Разпределихме групите в следният пордък. Първа група която трябваше да привържем картировката от миналия път: Аз, Мамута, Милен и Сашо и втора група, които да картират от последната точка на "полусифона" към крайният сифон в състав: Таньо, Стоянчо и Мони.
Яни каза, че ще поеме курсът, че е настинал и едно многочасово влизане в Банковица няма да му се отрази добре. Деси и Мамута отидоха да напазаруват храна от Луковит. Курсът се екипира и пое с Яни към пещерата Гълъбарника. Катето и Калин решиха да тренират на Свирчовица парапети. Постепенно взехме да се обличаме, торбите вече бяха готови и Мони с първата група поеха към пещерата. На Гълъбарника Яни беше наковал още няколко нови системи на които курсистите тренираха. Докато изчакаме първата група и взе да се смрачава. Беше ясно, че цяла нощ ще сме в пещерата. Поехме един по един по отвесите и залите. Спряхме чак на съблекалнята, където нахлузихме садката и неопрените. Дойде част в който трябваше да нагазим в подземните реки на пещерата. Нивото на реката беше видимо по-високо, но това не ни разколеба. За съжаление на едни места където имаше педя въздух, Милен загреба вода и трябваше да се връща за да не хпотермяса. Така групата ни остана тричленна. Движех на около 10-15 метра зад Мамута и Сашо, като на Сандика, бокса на челника светеше като стопове на кола и по това разбирах, че не съм изостанал много. За Сашо това беше и първото по-голямо влизане в пещера. Излязохме от по тесните галерии, преминахме през "утайниците" и на "водосливът" направихме кратка почивка. Следваше безкрайно ходене до последната ни точка от предното картиране. Ходене сред широки галерии, изкачване на синтрови прагове, тук таме камини и плуване. В участъка от последната ни картировка пещерата става изключително красива на много места има феерия от образувания и хеликтити. Точно при едни такива ни беше последната точка. Започнахме картировката, на втората точка стигнахме наводнена преса и след това изненада на стената намерихме маркирана точка №27. А сега де, това не си го спомняхме. По спомени Стан от ПКСУ "София", миналият път беше тръгнал напред след последната ни точка и беше казал, че има още прагове и езера за плуване. Настана малка суматоха с точките в която разбрахме, че на Сашо му е студено. Едното от езерата го преплувахме поне два пъти. Накрая, Мамута тръгна да търси точката и засече първата група, които бяха тръгнали да излизат. След консултация с тях и по спомени какво ми беше казал Лъчо от предния път Мамута намери последната точка от картировката от предния път на пловдивчани. Първата група споделиха, че са дръпнали към 70 метра картировка в дълбоки езера и са попремръзнали и тръгват към изхода. Сашо доста мръзнеше също и за това се наложи доста експедитивно да картираме. Дълбокото езеро го преплувахме, като компасът го пренесох в каската в пликът с фолиото за да не го наводним. Торбата с останалите неща я бяхме оставили по-назад и не ни се плуваше отново за да губим време. Неусетно стигнахме до участък с масивни образувания и след още две отсечки привързахме картировката към заветната точка. Това даде поне усещането за изпълнена задача. Преплувахме отново езерата и се върнахме в импровизирания лагер на една синтрова кора с пясъчен бряг. Херметизирахме торбите, хапнахме, пихме вода и поехме по обратният път, който също ни се видя безкраен. После, отвесите, теснотията и калта. Вън бяхме на дванадесетия час от както бяхме спуснали входният отвес. Сашо докато помпаше разказваше, как вижда звездите, някакви четири самолета как прелитали и нощни птици. Много се чудех дали той халюцинира или аз сънувам, защото се улових, че съм заспал докато го чакам да изпомпа отвеса. Беше доста хладно но не и под нулата. В лагера ни посрещна Милен, който не спеше, но се беше измъчил да излезе сам. Мони също не спеше и побъбрихме. Спретнахме чай, отървахме се от "мокрите компреси", дрехите от пещерата, след което се хоризонтирахме и заспахме.
 
Разказва Симеон Ненков:

На 31.10, в късният следобед към Банковица се отправихме аз, Таньо и Стоян. Задачата беше да картираме от последната реперна точка, която е до един сифон, към края на галерията. Към 16 часа започнахме да екипираме. Стоян направи 2 закрепвания и след малко и тримата бяхме на дъното на входния отвес. Носихме общо 4 торби с въжета, картировачни, батерии, челници и моят неопрен. Другите бяха с хидрокостюми, които облякоха преди влизането.Стигнахме до последния отвес. Оттам нататък беше непозната територия за мен. Започнах да екипирам и след малко бях на водата. Облякох си неопрена и поехме по реката. Пещерата ме изкефи страшно много. В продължение на няколкостотин метра следвахме реката до водослива. След това поехме към най-далечните части на пещерата, които са срещу течението на по-голямата река. Там беше най-хубавата част-големи, широки, водни галерии, които следвахме в продължение на километри. Стигнахме до въпросният сифон. След малко чудене и оглеждане видяхме суха галерия, разположена малко преди сифона, която тръгва нагоре. Проверихме я и се оказа, че го заобикаля. Започнахме да картираме. Картирахме сухата галерия и няколко точки след нея. Вече започнахме да мръзнем и се отправихме към външния свят. По път се срещнахме с другата група, която беше в състав Коста, Мамута и Сандика. По план и Милен трябваше да е с тях, но ни казаха, че садкото му пуска вода и се е върнал. Те имаха малък проблем с откриването на мястото си за картиране, но са го намерили. След като се разделихме, ние поехме отново на път. Всички синтрови прагове, които на влизане изкачвахме, сега бяха много лесни и забавни. Искаше ми се да се движа колкото може по-бързо. След време стигнахме до Съблекалнята и отвеса. Беше по-труден на излизане. Изходът беше близо. Минахме бързо през калните галерии и скоро видях нощното небе. Изпомпах последния отвес и бях навън към 2 през нощта. Преоблякохме се и си легнахме. Другата група е била навън към 5.30 сутринта.
Това влизане беше едно от най-хубавите ми някога.
Вече е светло, глъчка се разнася из лагера. Спали сме не повече от 3 часа. Така завит с двата спални чувала е топло и не ми се става още, всяко мускулче ме боли, от онази болка в тялото като след голямо, многочасово влизане в пещера. Калта, водата, теснотията и мръзненето са заменени с приятните спомени за езера, галерии, образувания и приятели, които на всяка крачка са готови да ти подадат ръка. Банковица, тази "подземна Венеция" и този път ни изцеди силиците. Вече сме на следващият ден от традиционният лагер-сбор на клуба. Станахме и заразправяхме, кой какво и как. После хапнахме и взехме да преписваме картировката на чисто. Яни с Калин и Тути поеха с курса към Банковица. Бяха навързали доста системи от вси страни, парапет и тролей, въобще курсистите се забавляваха на воля усвоявайки елементите от ТЕВ. С Катето и Мони отидохме до Свирчовица и съвсем учебно направихме с оскъдните останали въженца всички видове закрепвания за парапет които се сещахме. Получи се добре. Постепенно слънцето беше напекло. През тези два дни Здравеца беше "извършал" доста из района и се беше натъкнал на поне две нови пещери, които очакваха някой да изследва и картира. Пещерната кочина беше на шест а сред нея разни изнурени телеса се препичаха на слънце. После слънцето взе да клони на запад, настана хлад и хаос с прибирането на багажа. Голямо питане кой ще разекипира пещерата и след това по колите  към София. Резултата беше, картирани още 200 метра от Банковица срещу течението на голямата река, двудневна практика с курса по ТЕВ с доста нови елементи и нови системи в Гълъбарника, както и полезна тренировка на хората от предния курс и за края две нови пещери открити от Здравеца. Като за двудневен сбор много добре. Изключителни благодарности на приятелите от другите клубове които помогнаха в начинанието кой с каквото можа и на Венци Пенчовски от ПК "Искър", който ни даде два хидрокостюма, без които групите нямаше да са в пълен състав и едва ли щяхме да свършим и половината картировка. Благодаря и до нови срещи!