Пролетният лагер-сбор беше залегнала в календарният план на клуба, Първоначалната идея беше по Великденските празници да се съберем и да продължим с изследването на пещерите в района и най-вече да акцентираме с проучвания в пещерата Банковица, където вече дълги години работим. Въпреки повечето почивни дни това беше един от най- слабо посетените сборове на клуба. Вероятни причини за това бяха прогнозите за валежи, както и предпочитанието празниците да бъдат изкарани на друго място.
 
1. Участници в "Пролетен лагер-сбор" на ПК „Хеликтит“ София.
Карлуково 2016
 
ПК "Хеликтит" София, ПК „Под ръбъ“ Церово, УСК „Лабиринт“ Червен бряг, БПД и „Пещерно спасяване“:
 
Иван Петров, Константин Стоичков, Яни Макулев, Христо Христов, Георги Красимиров (БПД, УСК „Лабиринт“ Червен бряг) и Симеон Ненков (ПК „Под ръба“ Церово), Александър Георгиев, (УСК „Лабиринт“ Червен бряг), Кристиян Красимиров (УСК „Лабиринт“ Червен бряг), Десислава Макулева, Елизабета Макулева, Християн Макулев, Александър Макулев, Екатерина Стамболийска, Венцислав Иванов (Пещерно спасяване) и Селик Иванов.
 
2. План-програма:
 
-Картиране и изследване в Банковица.
-Продължаване с разкопаването на дъното на отвеса в Темната дупка.
-Картиране и доизследване на пещерата Задъненка.
-Разкопаване, картиране и продължаване на изследванията в пещерата Каденица.
-Разчистване на дъното на пропастта Пладнището.
-Докартиране на С-20.
-Разширяване на дънното стеснение в пропастта Дашовски лаг.
-Картиране на пещерата Зарезаната.
-Картиране на Енчова дупка и Скръвеника (част от системата Шаманската-Скръвеника).
-Разширяване на дънното стеснение и продължаване в дълбочина на пещерата Салкъмите.
-Разкопаване на Конският въртоп.
 
3. Дневник:
28.04.
Венци и Селик пристигат на поляната при Банковица.
 
29.04.
Състав: Венцислав Иванов, Селик Иванов, Константин Стоичков, Иван Петров, Симеон Ненков (ПК „Под ръба“ Церово) и Екатерина Стамболийска.
Сутринта от клуба тръгват Ванката, Инчето, Коста и Мони. По обяд пристигат на поляната при Банковица. Там от предния ден са Венци и Селик. Разпъват голямата палатка, подреждат инвентара и се приготвят за влизане в Каденица.
Влизане: 17.00 часа
Контролно време: 1.00 часа (30.04.)
Излизане: 22.15 часа.
Времето се разваля, ръми ситен дъжд. Въпреки това групата влиза в пещерата в 17.00 часа. Екипира Симеон. След него слизат Коста и Ванката. Събират се на дъното. Констатират, че то е затлачено с глинесто-чакълести наслаги. Изобилстват и кости от животни, парчета керамика, порцелан, стъкла, найлонови отпадъци, клечки и стари консервени кутии донесени от водата. Също така на няколко места намират жаби-дървесници (Hyla arborea), които прибират в торба и изнасят от пещерата. Не намират удобно място за трупане на изкопаните наноси и ги трупат под последната каскада. Първоначално разчистват камъните след което се копае по-лесно глинесто чакълести наслаги. Копаят на смени. За два часа тесняка е разчистен, изкарани са няколко кубика наслаги и Ванката успява да мине стеснението. Достига до новооткритите части през 2014 година. Времето напредва и групата излиза от пещерата. Трябват повече хора за да се изкара изкопаното над дънната каскада за да не ги нанесе водата отново в тесняка. Към 22.15 часа всички са на вън и се отправят към лагера. Вали поройно. Цяла нощ не спира да вали, като на няколко пъти се разразява буря със силен вятър и пороен дъжд. Всички се събират на сухо в голямата палатка. В сутришните часове дъждът спира.
30.04.
Състав: Венцислав Иванов, Селик Иванов, Константин Стоичков, Иван Петров, Симеон Ненков (ПК „Под ръба“ Церово), Екатерина Стамболийска, Яни Макулев, Христо Христов, Георги Красимиров (БПД, УСК „Лабиринт“ Червен бряг), Александър Георгиев, (УСК „Лабиринт“ Червен бряг), Кристиян Красимиров (УСК „Лабиринт“ Червен бряг), Десислава Макулева, Елизабета Макулева, Християн Макулев и Александър Макулев.
По обяд към София си тръгват Ванката и Инчето. Пристигат Жоро, Сашо и Крис. Докато се чакат останалите Симеон екипира входният отвес на Банковица и екипира системата от високата страна на входа. Жоро, Сашо и Крис се екипират за проникване в Каденица. Целта на влизането е доразкопаване на стеснението и изваждане на камъни от вътрешния тесняк.
Влизане: 14.30 часа
Контролно време: 22.00 часа (30.04.)
Излизане: 17.20 часа.
Жоро екипира пещерата и след него слизат до дъното Крис и Сашо. Констатират, че заради поройните дъждове през изминалата нощ по каскадата към дъното тече вода. На дъното където е изкопан предният ден тесняка е образуван полусифон. Има опасност изкараните наслаги водата отново да вкара в стеснението. Доста измокрени излизат от пещерата и се прибират в лагера. Ще трябва да се изчака да се оттекат водите и тогава да се действа в Каденица. Трябва да се внимава в този участък защото има опасност от навлизане на поройни води. Наслагите непременно трябва да се изкарат от този участък, защото е безсмислено да се разкопават и водата отново да ги връща в стеснението.
От София пристигат Яни с цялото семейство и Мамута.
Яни и Мамута влизат в Пладнището. Продължават с разчистването на дънното стеснение. От средата на каскадата тече вода и силно мокри дънните части. Разчистването ще продължи в по-сухо време.
Симеон, Коста и Ети правят теренен обход по долината на Банковица. Коста показва на Симеон различни обекти. Направена е карта и на Баранът. Негативна форма с дълбочина около 7 метра, която в миналото е била използвана за събиране на вода. Изградени са солидни стени от дялани камъни, но в момента вода не се задържа, а от стеснение в най-ниската част се усеща силно въздушно течение. Вечерта всички се събират край лагерният огън и така посрещат Великден.
 
Разказва: Александър Георгиев
Жоро (Скуби) остана да спи у нас след което на другия ден заедно с Крис, потеглихме към село Карлуково. Там се видяхме с Коста, Венци, Мони, Деси, Ети, Хрис и малките Алекс и Селик. Аз, Жоро и Крис, се запътихме към Каденица. Работата която трябваше да свършим в тая пещера, е да доразкопаем на около метър и половина едно местенце в нея, с цел да видим дали има продължение. Стигнахме ние пред нея, преоблякохме с,е сложихме джаджи и Жоро, започна да екипира входа. След като влязохме вътре свалихме джаджите и продължихме до мястото без тях. На слизане по-навътре беше лесно и тясно, което е хубаво, малко болка в телцето никога не е излишна. Когато стигнахме до мястото което трябваше да разкопаваме се оказа че се е превърнало в полу-сифон, поради факта че предния ден беше валяло. След като не можехме да направим нищо се отправихме на обратно. Върнахме се в лагера и разказахме на другите за положението. Малко по-късно се видяхме с Яни и Мамута, връщаха се от дупка. Стана време вече за лагерния огън, събрахме дърва, след което аз Крис, Жоро и Хрис, отидохме в пещерния дом да хапнем, обслужването не беше на 6 ама какво да се прави. На другият ден с помощта на Коста, Жоро екипира „Окната“, пуснахме се по няколко пъти заедно с Крис, този път имаше хубава тълпа от хора които ни се радваха и ни гледаха. Дойде един весел баща и ни помоли да качим на въжето неговото момиченце което беше на 12. Момичето не показа колебание въпреки че не ни познава, справи се страхотно. След което Жоро разекепира и се отправихме към лагера, с Крис си оправихме багажа защото влака ни беше след около час и нещо. Оправихме багажа, взехме чао със страхотните хора с които бяхме през съботата и неделя и се отправихме към гарата.
01.05.
Състав: Венцислав Иванов, Селик Иванов, Константин Стоичков, Симеон Ненков (ПК „Под ръба“ Церово), Яни Макулев, Христо Христов, Георги Красимиров (БПД, УСК „Лабиринт“ Червен бряг), Александър Георгиев, (УСК „Лабиринт“ Червен бряг), Кристиян Красимиров (УСК „Лабиринт“ Червен бряг), Десислава Макулева, Елизабета Макулева, Християн Макулев и Александър Макулев.
Предиобед Жоро, Крис и Сашо връзват система на по-западно разположеното „Окно“, на Проходна. Екипира Жоро. Спускат се и снимат.
 
Разказва: Георги Красимиров
Докато учасниците в пролетния лагер-сбор на Хеликтит проникваха в калната и безкрайна пещера Банковица, трима скатавци решиха да се поразходят из просторната пещера Прохдна и да проявят безочливата наглост да се забавляват докато другите берат душа в подземия свят. И така - Жоро, Крис и Сандик се отправиха към нейните Окна за да спуснат една система, обгрявани от безпрестанния слънчев пек на Караулково! И така - екипира Жоро, а Крис и Сашо бързо шуснаха надолу по системата. След кратко пандюлене насам натам дръпнахме въжето и се отправихме към щаба, където ни чакаше бистра сладка ледена питейна водица!
Жоро влиза в Пладнището за да изкара забравен багаж.
По обяд в Банковица влизат Симеон и Мамута. Целта им е да изкачат комин в близост до „Водослива“. Също така да проверят и други перспективни участъци в пещерата. Яни има проблем с ръката и се отказва да влиза.
Влизане: 12.00 часа
Контролно време: 00.30 часа (02.05.)
Излизане: 23.00 часа.
Късният следобед си тръгват: Крис, Сашо, Жоро, Яни, Деси, Хрис, Ети и Александър. В лагера остават Коста, Венци и Селик.
Групата от Банковица излиза към 23.00 часа. След изкачване от 4 метра попадат на наклонени галерии и достигат до зала от която има три продължения във височина. Перспективният комин е висок към 15-20 метра. Новите части са с дължина 40 метра и денивелация до залата около 15 метра. Осветяват сводовете на пещерата и разглеждат за комини. Ходят до подземният лагер и до залите с „Калцирания блокаж“. Мамута се натъква на комин от който изтича вода разположен в участъка преди „Железния път“. Коминът е доста перспективен и ще трябва да му се обърне внимание.
 
Разказва: Симеон Ненков
По обяд на 1-ви май се отправихме с Мамута към Банковица. Целта беше да изкачим една перпендикулярна на основната галерия цепка. Стигнахме до нея доста бързо. Обух си седалката, взех машината, стълбичките и анкерите и започнах да се катеря бавно нагоре. Отвесната част свърши на около 4 метра от нивото на реката. Следваше стръмна, възходяща галерия, която беше покрита с кал и за това изкачването се оказа много хлъзгаво и неприятно. След един малък праг се озовахме в не много голяма зала. След нея се разделиха три галерии. Тази вляво се оказа най-перспективната. Забелязахме възможно продължение, което беше твърде високо. Другите две разклонения също се оказаха отвесни, но бяха много тесни и катеренето там би било кошмарно. Навсякъде беше пълно с кал. Омазахме се доста добре. След като приключихме с огледа, Мамута се върна на основната галерия, а аз наковах един анкер и оставих стационарно въже за картировачите и бъдещите изследователи. След като се спуснах при Мамута решихме да огледаме разклонението към лагера за възможни продължения. Успяхме да осветим огромните галерии там с помощта на скуриона. Забелязахме някои интересни места и след това отидохме до самия лагер. Там имаше провизии, оставени още от 2012-та година. Тръгнахме да се връщаме. По път се отбихме към разклонението към дънната каскада и комините, които са срещу течението на реката. Навън бяхме към 23 часа вечерта.
02.05.
Състав: Венцислав Иванов, Селик Иванов, Константин Стоичков, Симеон Ненков (ПК „Под ръба“ Церово) и Христо Христов.
Сутринта започва събиране на лагера. Симеон и Мамута влизат да разекипират пещерата и да извадят багаж. В ранният следобед целия багаж е натоварен в колата на Венци и четиримата с Коста, Селик и Мони потеглят към София. Мамута се прибира с влак.
 
4. Обобщаващи резултати:
Въпреки, че това беше един от най-слабо посетените пролетни сборове на клуба бяха постигнати известни резултати.
В Банковица бяха открити нови части и бяха набелязани нови перспективни места за проучване. Новите части ще трябва да бъдат картирани.
Стеснението на дъното на Каденица беше преминато отново след 2014 – та година и там ще трябва да се положат отново усилия за да се постигне по-задоволителен резултат. След по-щателен оглед се стигна до извода, че пещерата ще трябва да бъде прекартирана основно за да може да се привърже към изградената от инж. Кирил Данаилов геодезична мрежа с реперни точки на входовете на пещерите в района.
Трябва да се изчака още няколко седмици и по-благоприятно и невалежно време за да може да се действа спокойно в пещерите в района. Извършените наблюдения по време на сбора ще обогатят информацията ни за района и пещерите.
Подготвя се за краят на май месец по-масирано ходене с цел картиране и проучване основно в Банковица и Каденица.
 
Благодарности на Венци, че успя да натовари и докара до София експедиционният багаж!