Измина една тъжна и изпълнена с премеждия година от както ни напусна нашият приятел Петър Христов!
 
Пепи загина при трагичен нещастен случай във водите на река Искър край град Мездра.
 
Времето се изнизва бързо и оставя ярки дири. Пепи често споделяше с мен вижданията си за нещата наоколо, за хората и разбира се за клубът, като общество. Част от тези възгледи успяха да намерят почва и макар и бавничко всички интересни идеи на Пепи ще се реализират. Няма как да е обратното защото всичко което той имаше като идеи носеше позитивизъм и енергия.
 
През последната година събрах голяма част от спомените си, погледнах в дневниците на куба и фотоалбумите, извадих от сайта публикациите свързани с дейността ни и най-вече с пътуванията ни в подземния свят на пещерите и пропастите. Компилирах десетина къси разказчета със спомени от преживяванията ни заедно с приятели. Нахвърлял съм откъси за поне още десет истории , а може да станат и повече.
 
Постепенно ще ги публикувам на сайта, който той направи. В тази година успяхме да се преборим този негов труд да не изчезне и със сигурност ще добие видът който той искаше...

 
ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА МУ ПАМЕТ!

 
Куче извадено живо от карлуковска пропаст (Видео)
 
 
В почивните дни 19-20 ноември пещерняците от ПК „Хеликтит“ имаха планирана практика с новите курсисти. Целта беше да се влезе с обучителна и тренировъчна цел в някои от по-известните карлуковски пропастни пещери. На втория ден беше осъществено влизане в пропастните пещери „Каденица“ и „Голямата вода“, които се намират в непосредствена близост до последните къщи на селото до старият казан и полуразрушената мелница. В района на селото, а и в самото село има множество негативни форми-въртопи,част от които дават началото на пропасти и пропастни пещери. Такава е пещерата Ледницата, която отстои на 100 метра югоизточно от пропастта „Голямата вода“. Докато Симеон Ненков екипира пещерата и курсистите един по един влизат през входните стеснения, курсистът Мирослав Николов се разхожда в района и се натъква на гигантския отвор на Ледницата. За негова изненада се натъква и на куче, което стои на една тераса в пещерата без да има шанс да излезе. Това той съобщава на групата в пещерата. След като се извършва тренировъчното проникване всички участници се събират на входа на Ледницата. Понеже няма естествени опори в близост до входа, от страната на скалната тераса където е кучето е взето решение Петър Христов да паркира в близост до отвора автомобилът си. На него е изградена система за спускане. Константин Стоичков пръв се спуска и достига площадката, която е на около 5 метра под входното отверстие. Мирослав Николов му отпуска въже, за да не бъде спускано в отвеса, защото пещерата е превърната в бунище от местните жители и има опасност въжето да бъде нарязано от стъкла по сипея под площадката, както и да бъде изцапано от нечистотии включително мърша. Кучето е кротко и дори маха опашка, като усеща, че скоро ще бъде изведено от капана в който е попаднало. На скална халка е изградена посредством лентови примки опора и въжето е освободено. По него втори се спуска Петър Христов. Негова е идеята да се вкара платнище с което кучето да бъде извлечено от пещерата. (Поради размерите на кучето и видно не малкото му тегло, другите варианти за вкарването му в торба или изтеглянето му с примки бяха отхвърлени) Кучето е мъжко, Немска овчарка. Доста е голямо и тежи над 20 килограма, въпреки, че е измършавяло. Има остатък от въжена каишка с верига. Без да се съпротивлява то е поставено на платнището. Платнището е обвързано с тънко въже, допълнително осигурено с лентови примки. При подаден сигнал е започнато извличането на животното, като Петър Христов придружава и отклонява, за да не се закача и трие в скалата импровизирания вързоп. След което кучето е нахранено, дадена му е вода и оставено да пренощува в сградата на парното на пещерния дом. Същия ден е говорено с кмета на с. Карлуково, който на следващия ден е намерил собственика и му го е предал. Специални благдарности на Капитан Георги Костов, за заснемаенто и предоставянето  на видеото.

С Пепи не позволихме да настане суматоха и проведохме добре координирана спасителна акция за изваждане на кучето от пропастта. Използвахме колата му за да се вържем. Тази негова кола, която многократно ни е спасявала и този път влезе в употреба. Вързахме заедно упорите. Още си го спомням в пълно бойно с джаджите и американския гащеризон пушещ трай колата. Пепи не обичаше а го снимат с цигара. Преди време бяхме провели една друга спас акция за вадене на кучета от траповете в Темната дупка. Видяхме много зор да вържем два английски сетера с примки и да ги измъкнем. Тук ставаше въпрос за немска овчарка.... Тогава той даде идеята за брезентовото платнище. Тази негова идея улесни неимоверно много начинанието. Спуснах се, идеята беше да се доближа до кучето стоящо на ръба на площадката и да не го изплаша. Животното реагира дружелюбно и ми позволи да го закача за мен, така, че да не се подплаши и да падне в отвеса. Докато Пепи се спускаше с кучето си стояхме като двама самоубийци на ръба, но закачени сигурно все пак. Пепи пристигна постлахме платнището. Кучето се настани безропотно на платнището, обвързахме го и Пепи го придружи по системата. Много сме писали и преди и след това за изхвърлени кучета из карлуковските пропасти. Чист късмет беше, че бяхме наблизо и реагирахме адекватно. През тези години Пепи и Мони бяха основно хората, които помагаха за курсовете и показаха на желаещите да надникнат в дивото, човешки добродетели и всеотдайност.

Това е една история за едно спасено животно от стотиците хвърляни ежегодно в пропастите не само край село Карлуково, а и на много други места, завършила със щастлив край!!!