Напоследък рядко пиша, и сега нямам желание да се впускам в дълга предистория на това ходене. Оказа се, че пак мнозинството членове и симпатизанти на клуба в последния момент имаха различни ангажименти и за ходене из Ботевградско няма достатъчно хора. В съботата се събрахме в клуба с Ради, Рая, Васко и Бойко и няколко часа на воля „разцъквахме“ тактиката Disto-таблет. Получи се доста ползотворно и полезно занимание. С Бойко бяхме готови да се пробваме и в истински условия...
 
Нов ден. Събрахме се към 8:30 часа в клуба. Яни, Бойко, Жорката и аз. Чудесен екип. Не си даваме вид, че бързаме. Минахме през „Враждебна“ да вземем някои важни неща за дупката и хапнахме баници и още нещо, все едно предусещаме, че после няма да имаме много време за храносмилане. Времето е слънчево, а небето наситено синьо. Като, че клони към пролет. Издрапахме по дърварския път и се паркирахме на поляната в краят му. Не ни е малко багажът, Нарамвам и тръгвам пред останалите. След като излязох от гористия пояс отделих малко време да се любувам на прекрасните гледки в „Ругьовата падина“.  По скалите отчетливо си личат отворите на някои от пещерите в района. Малко снимки и този път трябваше да догонвам останалите от групата. На поляната пред пещерата направихме кратък разбор как ще процедираме. Направо не ни се влизаше на това слънчево време.
 
Трябваше бързо обаче да влезнем в реалността още от тук трябваше да навлечем хидрокостюмите. Последна проверка на инструментите и си казахме „чао“ със слънчевото време. На входното стеснение направихме „верига“ и си подадохме торбите и раниците. Имаше изключително малко вода в пещерата. После все едно галерията ни засмука и с бързо темпо се придвижихме без да спираме до полусифонът. Леко запъхтяни и прегрели в хидрокостюмите и неопрените (3 към 1) взехме да изпаряваме. Жорката каза, че полусифонът е отворен и имаме късмет, че няма да губим време да го изгребваме. Кратка почивка в която „херметизирахме“ всичко необходимо за пренасяне през наводнената преса. Един по един без да вдигаме излишни вълни се изнизахме през стеснението. При толкова малко вода има поне педя въздух. Дължината е около 4 метра и движението става по гръб. Не представлява трудност и след разчистване на чакъла е преминаваемо място. Изчакахме малко да се отцедим и си разпределихме задачите. Аз и Бойко захванахме същинското картиране, а Яни и Жорката трасираха пред нас използвайки старата карта и ни поставяха реперите. Картировката потръгна. По едно време Яни се върна и каза, че нещо не намира старите точки и са слагали новите репери на малко по-различни места. Профилът на пещерата се променя малко и по-скоро наподобява на участъка преди полусифона. Има повече ниски места и места където се движим приведени. Има и много повече красиви и най-вече запазени образувания. Впечатляващи са и наносите от пясък и чакъл, които на места са наслоени над човешки бой от двете страни на галерията плътно по стените. Много речен чакъл има набит в натеци почти до тавана на галерията. Имало е апокалиптични наводнения. Учудени бяхме, че видяхме тук-там прилепи. Явно минават при толкова малко вода и зад полусифона. Бях сметнал, че ще са достатъчни към 31 точки. На места с дишането си правихме мъгла. Уредът даваше грешка на по-дългите отсечки за това някои трябваше да ги разделяме на по-кратки разстояния. Дългите прави участъци са рядкост. Реално пещерата е нагъната като хармоника в масива. След първите 20 отсечки отново се събрахме. Яни каза, че е стигнал стеснението с образуванията и след него е сложил поне още 20 точки. Ясно беше, че числото ще е двойно по-голямо. С работата се синхронизирахме доста добре, реално не изпитвахме трудности. Яни за да улесни процесът изчерта над 30 сечения, а Жорката неуморно ни помагаше с пренасянето на багажът. Интересното е, че на места в речното русло се намира силно деформирана керамика, такава има и зад полусифона. Явно водата я носи някъде от повърхността. Подобни находки съм намирал и в Духлата. По цялото протежение на галерията имаше само две кратки разклонения. Добре, че към края галерията добива малко по-човешки размери. Достигането до стари и с почти археологическа стойност остатъци от мотики, чукове и секачи ни подсказаха, че сме в близост до сифонът. Ботевградският клуб навремето яко са работили. След едно кратко стеснение следваше къса галерия достигаща до непреминаваемо стеснение с вода. Има около пет пръста просвет. До сега не го бяхме виждали отворен. За да се премине трябва обаче доста копане в наноса. Мястото не е толкова удобно колкото на полусифона и въобще си трябват хора за това начинание. На излизане вързахме картираното от нас към старата ни картировка. Тточно 63 точки.  С това изпълнихме поставената си цел. Пещерата зад полусифона е прекартирана. Цялата водна част е прекартирана и ще бъде сглобена в единна карта. Остават не повече от 50 метра картировка на горните етажи. Не е много на фона на картираното до сега. За тази цел обаче трябват сработени екипи, а за да се сработят екипи трябва практика и общност, защото спасяването по единично не е белег за такава.  Излязохме потъмно към 17:30 по тъмно. На поляната се рапакетирахме. Бяхме изгладнели бая. Яни се обади на Живко да му каже, че сме изпълзели. Добре се раздвижихме. Времето беше супер приятно, но за сметка на това багажът ни тежеше повечко заради подгизналите екипировки. Спряхме за по бира на крайпътните ханове край Ботевград и след това без спирки към София доволни от изпълненото. Тръгнахме без излишни очаквания, но се справихме.