От доста време си говорихме с Лазо, Стоян и Галена от ПК „Чудни скали“ Айтос за една практика по електронно картиране из техния район-Странджа. Няколко пъти инициативата пропадна поради заетости и така до първа пролет. Свързах се с Галена и Стоян от ПК „Чудни скали“ и се разбрахме за точни дати. Нямаше повече време за отлагане. Писах за идеята в клубния чат. Стан се заинтересува и каза, че ще участва, Светльо също потвърди, че му се идва до Странджа и ще му е интересно. Дидо и Коко от последния курс имаха желание да дойдат, но служебни ангажименти ги задържаха. Във вторника се събрахме на клуб. Жоро Ненчев сподели, че е свободен и също би се присъединил. Финално се разбрахме, че пътуваме за Странджа 6 души с 2 коли; Жоро Ненчев, Светльо, Силвия Владимирова-Лъки, Стан, Вика от ПК „Ъндърграунд“ София и аз.
 
Първи потеглихме в посока Бургас с Жоро, Светльо и Лъки. Пътувахме спокойно и направихме няколко спирания по път за по кафе и цигара. Минахме транзит през Бургас и поехме в посока Малко Търново. Странджа ни посрещна с хладно време. Очаквахме разеленени дървета, но пролетта по тези места явно настъпва с по-бавни крачки. Засякохме се с Лазо на разклона за село Бръшлян. Той ни даде локация, къде да се настаним в Малко Търново и пое към Бургас. Каза, че ще се появи в лагера в село Младежко, където щеше да ни е полигона за картиране по-късно вечерта.
 
Настанихме се в хотел „Велека“ след като се повъртяхме доволно по навигация из градчето. След като се настанихме, взехме си нужния багаж за вечерта (разбира се си забравихме някои важни неща). Чухме се по телефона със Стоян и той сподели, че още не са тръгнали с Галена от Бургас. Оказа се, че има време да хапнем, бяхме изгладнели от пътя. Потърсихме нещо отворено и местните ни показаха един новооткрит ресторант в центъра. Заситихме се и след това поехме към село Младежко. Преди да стигнем мръкна. Пристигнахме няколко минути преди останалите и в тъмното решихме да не се лутаме. Изчакахме ги и Стоян ни показа пътя до лагера. Жорката прекара колата през реката и ни закара направо на заслона.
 
Стана хладно, събрахме дърва и запалихме камината за да не мръзнем. Към 22 часа вечерта пристигнаха Лазо с Цинака и Жеко. Чухме се със Стан, който пътуваше от София с Вика. Бяха на Нова Загора. Времето в което ги чакахме да ни вземат за да спим в Малко Търново го прекарахме в разговори и планове. Някъде към 1 след полунощ Стан ни взе и поехме към хотела в Малко Търново. Останалите решиха да спят на палатки при заслона. Заспахме към 2 часа след полунощ.

Събудихме се, закусихме в центъра на Малко Търново, напазарувахме разни поръчани неща и поехме към село Младежко. Останалите вече ни чакаха. Решихме да започнем с учебно картиране на пещерите Брежанка и Кошарата.
 
Междувременно разбрахме, че има инцидент в пещерата Ледника на Котел (слава богу без фатални последствия). Това ни позабави със започването на занятията. На поляната при заслона със Стан разяснихме и показахме всичко относно електронното картиране, устройството на измервателните уреди и работата с тях.

Поехме по пътеката. Местността е уникална, времето беше топло и съвсем пролетно. По пътно се засякохме с Темелко от Бургас (голям наш ятак за проучването на пещерите и подземията на Зографския манастир на Атон) и Велин от СПК „Академик“ София. Така неусетно стигнахме до набелязаните пещери при изворите на река Младежка.
 
При пещерите се разделихме на три групи. Галена и Стоян, картировка на пещерата Кошарата, Светльо и Жорката, Стан и Вика, картировка на пещерата Брежанка. Започнахме с калибриране на уредите, един бавен и доста неприятен процес. Стан даде пример, как трябва да се прави калибрацията и с общи усилия този път прескочихме този трап наречен калибриране. Въобще ако Стан не беше с нас, щяхме да си имаме доста проблеми с електрониката. Електронното картиране изисква доста рутина и ако не се практикува често, доста неща се забравят.
 
Стан и Вика захванаха картировка на вътрешната част на Брежанка, а Светльо и Жорката от входа и. Наложи ми се да правя постоянни тигели между двете пещери и да давам напътствия. Цинов остана да пази лагера, Лазо си имаше работа в Бургас Жеко беше донесъл георадар и оглеждаше за кухини.
 
Галена и Стоян след като калибрираха Дистото, им помогнах да „изцъкаме“ пещеричката електронно, като Галена се постара и наслага всички означения на картата, Лъки стоеше при тях и им помагаше. Късния следобед вече бяхме готови. Стоян, Светльо и Лъки отидоха до пещерите Леярниците. Останалите поеха към лагера. Изчаках групата от Леярниците при пещерите и изворите. Те се върнаха с по бира, таен запас скрит някъде из пещерите в района като съкровище. Разказаха, че са видяли Сова в пещерата кацнала на въжен парапет, част от ТЕВ полигона на бургазлии накован в Големия Леярник. Постепенно взе да се свечерява. Направихме една кратка разходка с Лъки до скалната халка „Целувката“ и от там почти по смрачаване се спуснахме в лагера.
 
Бяхме си отделили време за електронна обработка на данните. Обаче както се случва често имахме проблеми с изсипването на данните в съответната програма за обработка.
 
Съвсем се свечери и стана хладно. Решихме да продължим на следващия ден. Със Стан, Лъки и Вика се прибрахме в бърлогата в Малко Търново и до късно се опитвах да оправя кашата с данните и конвертирането на файловете.
 
Сутринта повторихме действията от предния ден. Закусихме, напазарувахме, освободихме стаите в хотела (стар блок на 4-5 етажа) и поехме отново към село Младежко.
 
По обед седнахме да обработваме данните, имахме отново препятствия. Заради сложените знаци на картата в Topodroid нещо не искаше да се визуализира файла. За краткото време с което разполагахме обяснихме обработката на данни, което беше твърде недостатъчно. Решихме, че ще ги обработваме като се приберем и ще дискутираме. Късния следобед вече бяхме събрали багажа и поехме кой към Бургас, кой към София.

 
Въпреки многото километри път и краткото време с което разполагахме се получи едно зареждащо и пълно с позитивни емоции и красиви гледки пътуване.
Благодарности за цялостната организация и страхотното изкарване на Лазар Милчев, Стоян Атанасов, Галена Димитрова, Димитър Цинов и Жеко от Пещерен клуб „Чудни скали“ Айтос.

 
Благодарности и на Стан, без който щеше да ни е доста по-трудно.

До нови срещи...