Дойде време за поредната практика с курса. В петък вечер приготвих 4 торби с инвентар, за да не се бавим в събота сутринта. Пристигнахме по часовник и се засякохме с черновръхо-софийската група с техния курс, които се канеха да пътуват към Карлуково. На срещата бяхме малко хора: Аз, Мони, Пепи, Миро и Яна. Валя щеше да дойде в неделя, а Цвети беше възпрепятствана за тази практика. Засякохме се с Яни и мамута, които щяха да атакуват отново Банковишките потайности. Мамута в свой стил ни изпрати с пожелание да не се изцапаме, на поляната, аз му казах, че може да хванем тен и така поехме в две различни посоки. Минахме този път през Люлин и във Фантастико напазарувахме храна. Пристигнахме на Лакатник, времето беше ветровито и мрачно. Оказа се, че багажът ни е доста и ще трябва втори курс. С Миро решихме привечер да слезем и да качим останалите неща нужни ни за бивакуването. За да нямаме празноти в организацията с Мони и Пепи се приготвихме да екипираме и взехме курсистите с нас да гледат, и без това скоро и те ще го правят. Не след дълго имаше три системи, които вързахме с малко по-големи „пандюли“ за да има нов елемент. Курсистите навъртяха няколко „тигела“ за загрявка и преминахме към елемент слизане на самохвати. След като „попиха“ дойде ред и на минаване на възел. Мони и Пепи показаха този елемент и на системите всичките системи беше вързан възел за тренировка. В това време Мони пусна още една система и парапет с 15 прехвърляния. След като минаването на възел беше усвоено се премина към преминаване на парапет. Някъде към средата на тренировката към нас се присъедини Крис от ПК „Искър“ София. Беше видял в групата ни за тренировката и решил да дойде да повиси и той. От време на време се канеше да завали, но за сега тревогата беше фалшива. Към 17 часа решихме, че е време да приготвим бивака. Крис, Миро и Пепи събраха дърва. Подредихме си багажа в заслона и като по часовник, както бяха предрекли заваля ситно и напоително. С Миро преди да се стъмни решихме да изпълним мисията до колата и обратно. Да, обаче едвам стигнали се изсипа порой и се наложи около час да постоим на сушина в колата. След това поехме обратно към „Алпийска“. Миро беше взел едно малко и много удобно барбекю. Бяхме купили и един пакет дървени въглища. Горе бяха запалили камината в заслона и ни чакаха. Разпалихме барбекюто и моментално го изнесохме защото вътре се получи димна завеса. Дъждът едвам ръмеше. Спретнахме си чудна вечеря с наденици, салата и разни вкусотии които носихме. После се отдадохме на релакс в заслона и разказване на интересни истории за пещери и не само. Малко преди да си легнем Миро извади едно глинено гърне, напълнихме го с боб, зеленчуци и подправки и разбира се вода и го заровихме в жарта на барбекюто. Яна се позабавлява с художествена фотография. Преди полунощ бяхме по палатките огъващи се под бурния вятър. Сутринта духаше студен и много силен вятър. Въжетата ни бяха изсъхнали, но и доста силно вятъра ги опъваше и люлееше. Пихме кафе, посъбрахме дърва за да запалим огън и да се сгреем и Валя пристигна. Закачихме се на системите. Напредналите минаваха парапета, а Валя премина елементите които беше изпуснала. На голямата „камбана“ Мони показа как се използва крачен самохват и след това с наличните два броя курсистите се позабавляваха и с този нов за тях елемент. Вятърът беше на пориви и доста ни люля по системите. Когато спираше напичаше и аха човек да се разсъблече, но нямахме този шанс. Пепи дори спомена, че през нощта е бил толкова силен, че му е спраскал един сегмент от рейките на палатката. Към 15 часа започна масово разекипиране на системите и малко след като се скри слънцето зад хълма поехме към колите. Тренировката беше интензивна, ползотворна и курсистите са готови за Карлуковски пропасти за следващите почивни дни.