Изследване на пещери и пропасти в Белоградчишко

Белоградчишкият пещерен район (201) има площ 72 кв.км. Той обхваща моноклиналните ридове: Връщка чука, Магурата, билото на Широка планина, Веренишкото бърдо и Пъстрината, които представляват остатъци от дълбоко денудираното и разкъсано на малки части северно бедро на дългия 120 километра Белоградчишки антиклинорий. На запад антиклинорият започва с Раяновската антиклинала, като на изток завършва с Пъстринишката хорст-антиклинала.
Тези моноклинални ридове са изградени в средно и горнотриаски, юрски (лиас, догер, малм) и долно-кредии (аптски) варовици.

В този карстов район са проучени редица пещери, между които най-дълга е благоустроената пещера Магура с дължина над (3500 м), входът на която е на югозападния склон на уединената височина Рабишка могила.


Салашкият пещерен район (202) е тясно свързан с разпространението на карбонатните скали в дългата около 90 км, потъваща на изток Салашка синклинала. оформена между Белоградчишката и Верковската антиклинала. Тя е асиметрично развита, със северно по-полегато и южно по-стръмно бедро. Нагънатото й южно бедро е същевременно северно бедро на Берковската аитиклинала, където е образувана малката Еловишка антиклинала. В по -високите части се разкриват средно- и горнотриаски варовици, а ниските части на синклииалата са изпълнени от юрски и долнокредии варовици. Салашиият карстов р айои има площ 196,5 кв. им. В него са проучени десетки пещери.

 

Райониране на карста в България Владимир Попов.

 

Веднага след създаването на пещерният клуб към туристическото дружество „Иван Вазов“- София започва и проучването на пещери в северозападна България и района около град Белоградчик.

През 1964 година са проучени пещери и пропасти в района на гр. Берковица, с. Каменна Рикса и с. Търговище, като най-дългата, проучена и картирана пещерата е Темната дупка в землището на с. Търговище. По това време е извършено откритие в пропастната пещера Яме 3 при село Търговище, като екипът на Димитър Иланджиев и Георги Арнаудов достигат в пещерата дълбочина над 300 метра. На по-късен етап това откритие е оспорено и до ден днешен не е потвърдено дали съществува. В пещерата има сипеи описани още от първооткривателите. Картата съвпада до – 50 метра с картите правени по-късно. През 90-те години експедиция потвърждава за дървени баражи в сипеите и възможността откритието да е било направено, но за да се потвърди, трябва да се изградят нови баражи на сипеите и да се разчисти стеснението на достигнатото дъно от камъни.

Следващата 1966 година е доста богата на открития и изследвания в района на селата: Върбово, Репляна, Превала и Пролазница. Проучени са 12 нови пещери.

В по-ново време клубът участва в проект свързан с микробното разнообразие в пещерата Магура и за запазването на уникалните рисунки там, по време на който пещерата е прекартирана и е изготвен 3D модел на карта на пещерата, както и са проведени две експедиции в района на с. Стакевци, като са картирани няколко малки пещери, извършени са теренни обходи и Иван Алексиев (Морския), гмурка сифона на пещерата Врелото при село Стакевци/село Крачимир. Установена е връзка между първият сифон в пещерата и крайното езеро. По-късно Трифон Василев и неговият водолазен инструктор гмуркат отново сифона, продължават след последната точка където е достигнал Иван Алексиев и не достигат край на сифона, като дават сведения, че сифона е голям и вероятно доста дълъг.

 

Константин Стоичков ПК „Хеликтит“ София.

Показани са от 1 до 2 от общо 2 резултата

Няколко пещери около Върбово 1967

Първата карта на пещерата "Пейна яма".
Първата карта на пещерата "Пещинковец-Батин печ".
Първата карта на пещерата "Янкулова дупка".

 През лятото на 1967 год. участвувах в няколкодневна експедиция на дружествения пещерен клуб в района на с.Върбово-Видинско. Като участник в експедицията искам да разкажа нещо за нейната работа.
Още щом пристигнахме в селото се свързахме с председателя на селсъвета, който ни посрещна радушно и след като разбра за какво сме дошли ни предложи двама
младежи, които да ни заведат до пещерите, разположени между величествените "глами" - така местното население наричат околните скални върхове и венци, голи и обрасли с ниска

Пещерите около село Превала 1966 г.

Карта на "Хайдушката пропаст" - вертикални разрези. Картирал: Димитър Иланджиев- ПК "Иван Вазов" София.
Карта на "Ранджова траша" -вертикален разрез. Картирал: Христо Цветков-ПК "Иван Вазов" София.
Карта на "Врелото" -вертикален разрез. Картирал: Христо Цветков-ПК "Иван Вазов" София.

През един топъл априлски ден тръгнахме за с. Превала, Михайловградско. Целта на нашата експедиция беше пещерата "Врелото", за която бяхме слушали че е една голяма водна пещера. Щом слязохме от рейса и попитахме къде се намира голямо бе учудването ни когато ни я показаха зад магазина за хранителни стоки в центъра на селото.
 

 

Адреси и банкова сметка

Пощенски адрес:

България, гр. София-1332,
жк "Люлин" 6, бл 616, вх. В, ет 8, ап 69

Адрес на клубното помещение: 

Гр. София -1202
ул. Св. Св. Кирил и Методий 42 ет.3
(в дъното на коридора)

Банкова сметка в лева (BGN)

IBAN: BG39FINV91501215836127
BIC: FINVBGSF

 

За контакт с нас

Само при спешност използвайте

Телефон +359 88 898 6607

Във всички останали случаи

E-mail

 

E-mail бюлетин

Абонирай се за да получваш известия за ново съдържание, събития, новини и др.