В живота няма нещо, което да не е свързано със силата на волята ни. Всичко зависи от нея, но и от упоритостта и постоянството ни. Може ли човек без силна воля да пази диети, да тренира, да чете и усвоява новостите в живота? Хората винаги си поставят определени цели. Те са близки или далечни, големи или малки. Към тяхното осъществяване е насочена цялостната ни дейност. И разбира сесилата на волята. Защото, който иска да постигне целите си трябва да знае, че в повечето случаи сполуката не идва веднага. Необходими са упоритост и постоянство. Напълно естествено е днес да не се задоволяваме с направеното
вчера. Новият ден е нова мярка. В нея се съдържа импулс, откроява се непримирим човешки дух за постигане на нови успехи. Събуденият стремеж към нови постижения
доказва силната воля, желанието човек да не спира в развитието си. Оттам идват и успехите. Казаното дотук с най-голяма сила се отнася до пещерняците. Залисани във възраждането на клуба, до средата на 80-те години пещерняците от клуб „Хеликтит“ едва ли са си помисляли за пътешествия и експедиции извън България. Постепенно обаче клубът си стъпва на краката. Младата генерация неизменно заема челни места в организираните по това време републикански технически прегледи, по-опитните обикалят по-големите български пещери и се появява желание да се пробват и извън страната – там,
където има по-дълги и дълбоки от родните пещери.
„Първата лястовичка“ идва през 1989 год., когато 7-членна клубна експедиция заминава за Новоросийск, Западен Сибир, Русия (СССР) с цел да проникне в пропастта „Алтайская“. Ръководител на тази първа клубна изява зад границата е Кирил Данаилов, а в отбора са включени още С. Кръстева, Г. Георгиев, Д. Дишовски, И. Вресков, М. Соколов и П. Пенчев от Казанлъшкия пещерен клуб. Ето какво показва справката за пещерата: „Алтайская“ се намира в Алтайския край, Семински хребет, Камишлински карстов район, на т. нар. Метльовско плато. Тя отстои на няколко километра от село Черемшанка. Дълбочината й е −240 м, а дължината й тогава е 1 250 м (сега 4 400 м). Тя е най-дългата пещера в Алтай и технически най-сложната пещера в Сибир. Била е открита през 1978 год. Проникването във вертикалната част на пещерата е съпроводено с трудности, произтичащи от водата, която облива отвесите. Кирил и Бреницата екипират, но до дъното достигат дедо Миле, Ив. Вресков и казанлъчанина. В рамките на експедицията се осъществява и проникване в пропастта „Геофизическа“ (-135 м). Но апетитът идва с яденето и още през есента на същатагодина хеликтитци поемат към пропастта „Абисо Емилио Комичи“ (-703 м) в Юлийските Алпи, Италия. Отборът е съставен от 9-ма: А. Василев (Безмир), В. Мустаков, Г. Георгиев, И. Иванов, Д. Дишовски, Д. Левтеров (Пинко), И. Вресков, К. Данаилов, М. Соколов, Р. Мустакова, С. Кръстева. На 21 септември 1989 год. до дъното достигат Весо, Ивайло, Киро и Пинко – целта на експедицията е изпълнена!
Не минава година и клубните членове набрали опит, сили и инерция решават да се пробват на още по-голяма дълбочина. Къде точно ли - в пропастта „Киевская“ или още „КИЛСИ“, намираща се на платото Кърктау в Узбекистан. Дълбочината й е 990 м и само 10 метра не й стигат, за да се впише сред най-дълбоките пропасти в света. Както и да е, но успеят ли хеликтитци с това, ще е преодолян поредния дълбочинен рубеж. Експедицията ръководи В. Мустаков и в нея участват още А. Василев (Безми), Г. Георгиев, Н. Свещаров, Е. Петров, Д. Дишовски, К. Данаилов, М. Соколов, Р. Мустакова, С. Кръстева, както и колегите И. Алексиев от ПК „Еделвайс“ - София и П. Пенчев от ПК „Орлово гнездо“ - Казанлък. До дъното успешно достигат К. Данаилов, Евгени, С. Кръстева и И. Алексиев. През същата 1990 год. Ивайло Иванов в качеството си на специалист хидрогеолог взима участие във втората българо-китайска пещерна експедиция в Китай и допринася за изпълнението на нейните комплексни задачи. През следващата 1991 год. клубните членове Ив. Иванов и К. Данаилов отпътуват за Румъния, с което маркират първото клубно участие в международна научна конференция по проблемите на карста и пещерите. През 1992.год. се бележи началото на участието на клубни членове в дългогодишното и систематично изследване на пещерите в Албания. Първи повлича крак В. Мустаков, но неговият пример е последван от Т. Тошев, К. Данаилов, Я. Макулев, Д. Лефтеров, които още през следващата 1993-та год. взимат участие във втората национална експедиция там. Есента на същата година В. Мустаков, К. Данаилов, Л. Арсов, Г. Славов, Н. Свещаров, Д. Дишовски, М. Соколов, Н. Симов са в основата на поредната национална експедиция в Албания. Като резултат от усилията на хеликтитци и колегите им от плевенския клуб приключва проучването и картирането на пропастта „Циликокаве“ и с дълбочината
си от 505 метра тя става най-дълбоката пропаст в Албания по това време. През 1995 год. А. Жалов, който вече е приел клубно членство и Г. Славов участват в курс на Френското училище по спелеология, в рамките на който осъществяват дузина проиквания в различни френски пещери. Тогава Ганчо правиуспешен траверс в прословутата пещерна система „Верно“ (-387 м, 32 км). През същата година се провежда поредната национална пещерна експедиция в Албания под ръководството на А. Жалов, но в нея участва друг клубен член в лицето на Я. Макулев. На дневен ред идва и включването на хеликтитци в пещерно-водолазната дейност. Тази чест се пада на Н. Симов (Блеки) и той е включен в състава на българската пещерно-водолазна експедиция в Македония.Втори участник в тази изява е А. Жалов. Провеждането на национални експедиции в Албания продължава през 1996 год. и хеликтитци в лицето на К. Данаилов, И. Иванов и А. Жалов активно се включват в изпълнението на комплексната програма. До 2001 год. по понятни причини международната дейност секва. През следващите две години следват няколко индивидуални изяви като участието на К. Богачева и В. Дробенов в младежкия курс по спелеология в Германия, участието на А. Жалов в организирани от него експедиции в Албания и Украйна (пещерата „Озерна“), посещението на Б. Лилков в „Мамонтовата пещера“, САЩ. Следва малко раздвижване и през 2003 год. 6-ма клубни членове се включват в работата на първата балканска пещерна експедиция „Отрис“ в Гърция. А. Жалов, К. Стоичков, Л. Маринов, М. Стаменова, Ж. Петров, К. Касабов проучват и картират 7 пещери, като само в пещера „Чуката“ (Тетрастома) са картирани почти един километър галерии. Същата година Г. Димитров, прониквайки в „Уинд кейв“, разширява географията на проникването в североамерикански пещери. А. Жалов прави нещо подобно като участва в националния сбор на гръцките спелеолози в Пелепонес. Следващата 2004 год. бележи организирането на самостоятелна експедиция в Албания, но този път в населената с етнически българи област Голо Бърдо, в източната част на страната! Като резултат са проучени и картирани 7 пещери с обща дължина около 600 м. В експедицията участват А. Жалов, Ж. Петров, К. Касабов, К. Стоичков, И. Бончева, Х. Христов, В. Дробенов. Есента на същата година М.Стаменова и А. Жалов отпътуват за гр. Гуча, Сърбия, където взимат участие в Международен симпозиум за защита на карста. Известната „Лазаревска пещера“ в Сърбия е обект на проучване от международна експедиция в самия край на годината. За наша гордост В. Дробенов също дава своят принос към изследването на най-дългата сръбска пещера. През следващите 10 години клубът навлиза в период на интензивна международна дейност. Част от изявите са на отделни хеликтитци и са свързани с прониквания и посещения в пещери с познавателна и спортна цел. На втори план са участията на клубни членове в различни по ранг международни спелео форуми (конференции, симпозиуми, конгреси и сборове). На повечето от тях от името на клуба са представяни доклади и презентации. С най-голям принос към всеобщото проучване на пещерите са организираните от клуба проучвателни експедиции и участието на наши членове в големи международни изяви с изследователски характер. Водещо място в първия тип изяви имат проникванията в ледени пропасти в Швейцария, спускането в една от най-големите шахти в света „Проватина“, участието на П. Димитров (Папи) в руско-българската експедиция в седмата по дълбочина пропаст в света „Сарма“ и достигането му до дъното й (-1549 м), участието на Ив. Бусерски в експедиция „Вандима“, Словения. Участието ни в научни форуми е осъществено основно от М. Стаменоваи А. Жалов. По тяхна вина името на клуба намира място в писмените материали на две световни и един европейски конгрес, Европейския спелеофорум в Марбея, Испания и четири регионални конференции. Кои са изявите, които отразяват най-силно приноса на клуба към проучването на чуждоземни пещери? За наша чест хеликтитец бе човекът, който инициира и организира премиерните български експедиции на Атон, Гърция, Киргизстан, Китай и Иранкато освен в тях клубни членове активно участват и в проучването на пещери в Албания, Сърбия и Турция. Кратката равносметка в тази насока за периода след 2004 год. е: проучени, картирани и описани извън страната са над 90 пещери и пропасти. Коментар едва ли е необходим!
Ако теглим чертата ще установим, че различни членове на пещерен клуб „Хеликтит“ са стъпили в пещери на четирите континента: Европа, Азия, Африка и Америка. Хеликтитци са били в пещерите на 19 европейски, 4азиатски и по една африканска и две американска страни. Много е минало през главата на организаторите и участниците във всички детайлно описани и маркирани експедиции и пътувания. Но както бе написал някога известният в миналото автомобилен състезател Рихард фон Браухич: „Без борба – няма победа“! Ако не беше така, нямаше за какво да се пише тук и сега, нямаше с какво да се похвалим, а и нямаше да правим това със заслужена гордост. По-голяма пълнота и яснота за пътя на хеликтитци по пещерите на света и за действащите лица в международните ни скитания ще намерите в долната таблица.
Година Държава Цел Участници:
1972 Словения. Посещение на пещерата Постойна.
Х. Цветков и др.
1989 Русия. Проникване в пропастта „Алтайская“ и „Геофизическа“.
К. Данаилов, С. Кръстева, Г. Георгиев, Д. Дишовски, И. Вресков, М. Соколов, П. Пенчев.
1989 Италия. Проникване в „Абисо Емилио Комичи“.
А. Василев, В. Мустаков, Г. Георгиев, И. Иванов, Д. Дишовски, Д. Левтеров, И. Вресков, К. Данаилов, М. Соколов, Р. Мустакова, С. Кръстева.
1990 Узбекистан. Проникване в пропастта „Киевская“ (КИЛСИ).
В. Мустаков, А. Василев, Г. Георгиев, Н. Свещаров, Е. Петров, Д.Дишовски, К. Данаилов, М. Соколов, Р. Мустакова, С. Кръстева.
1990 Китай. Нац. експедиция „Юнан“.
Ив. Иванов.
1991 Румъния. Междунар. конференция „Байле Херкулане“.
Ив. Иванов, К. Данаилов.
1992 Албания. Нац. експедиция „Велечик“.
В. Мустаков.
1993 Албания. Нац. експедиция „Тети“.
Т. Тошев, К. Данаилов, Я. Макулев, Д. Лефтеров.
1993 Албания. Нац. експедиция „Циликокаве“.
В. Мустаков, К. Данаилов, Л. Арсов, Г. Славов, Н. Свещаров, Д. Дишовски, М.
Соколов, Н. Симов.
1995 Франция. Квалификационен курс.
Г. Славов, А. Жалов.
1995 Албания. Нац. експедиция „Кожня“.
Я. Макулев.
1995 Македония. Нац. водолазна експедиция „Матка“.
Н. Симов.
1996 Албания. Нац. експедиция „Драгомири“.
К. Данаилов, И. Иванов, А. Жалов.
2000 Албания. Конференция„Шкодра във вековете“.
А. Жалов.
2001 САЩ. „Мамонтова пещера“.
Б. Лилков.
2002 Германия. Младежки спелео курс.
К. Богачева, В. Дробенов.
2002 Албания. Първа експедиция „Голо Бърдо“.
А. Жалов.
2002 Украйна. Проникване „Озерная“.
А. Жалов.
2003 Гърция. Първа балканска експедиция „Отрис“.
А. Жалов, К. Стоичков, Л. Маринов, М. Стаменова, Ж. Петров, К. Касабов.
2003 САЩ. „Wind Cave“.
Г. Димитров.
2004 Гърция. Нац. пещерен сбор „Аерополис“.
А. Жалов.
2004 Албания. Експедиция „Голо Бърдо“.
А. Жалов, Ж. Петров, К. Касабов, К. Стоичков, Ива Бончева, Хр. Христов.
2004 Сърбия. Симпозиум „Опазване на пещерите“ - Гуча.
М. Стаменова, А. Жалов.
2004 Сърбия. Експедиция „Лазаревска пещера“.
В. Дробенов.
2005 Гърция. Световен конгрес „Каламос“.
М. Стаменова, А. Жалов.
2005 Гърция. Национален сбор „Кардица“.
М. Стаменова, В. Дробенов, К. Стоичков, А. Жалов.
2005 Гърция. Експедиция „Orvelus-Славянка“.
К. Стоичков, В. Дробенов.
2005 Албания. Експедиция „Мая Арапит“.
А. Жалов, К. Стоичков, Ж. Петров, П. Димитров, Л. Маринов, К. Стефчев, К. Данаилов, Н. Свещаров, П. Константинов.
2005 Унгария. Проникване в „Пал Вьолги“.
В. Дробенов.
2006 Албания. Нац. експедиция „Голо Бърдо“
М. Стаменова, А. Жалов.
2006 Гърция. Проникване в пещери край Серес, Комотини и Еласона.
К. Стоичков.
2006 Сърбия. Експедиция „Бусовата“.
И. Алексиев, К. Стоичков, А. Жалов.
2006 Турция. Пещери „Кападокия“.
М. Стаменова, А. Жалов.
2006 Швейцария. Проникване в ледени пещери.
Л. Маринов, К. Стефчев.
2007 Сърбия. „Ветрена дупка“.
А. Жалов, В. Дробенов, М. Колева, Ж. Петров, К. Стоичков, Н. Ценов, К. Стефчев, П. Константинов, Х. Христов, П. Димитров.
2007 Албания. Нац. експедиция „Голо Бърдо“.
А. Жалов.
2007 Гърция. Теренни обходи, откриване на нови пещери в района на Кардица.
К. Стоичков.
2007 Румния. Проникване в пропастната пещера Гринд съвместно с пещерняци от ПКСУ "София".
П. Димитров.
2007 Гърция. Нац. сбор „Аридея“.
М. Стаменова, А. Жалов.
2007 Гърция. Пещери „Алистрати“ и „Маара“.
А. Жалов.
2007 Гърция. Изследване на пещерите Раевица 1 и 2 при Пахни.
К. Стоичков, К. Тодоров, С. Веселинов и Л. Макростериос.
2007 Гърция. Експедиция „Проватина“.
К. Данаилов, Л. Маринов, Д. Дишовски, Цв. Паров.
2007 Абхазия. Експедиция „Сарма“.
П. Димитров.
2008 Гърция. Балкански пещерен сбор„Кокиногия“.
А. Жалов, К. Стоичков, Ж. Петров, М. Колева, К. Кърпачева, Хр. Христов, Ц. Паров, В. Дробенов, К. Данаилов, Н. Свещаров, И. Иванов, Д. Дишовски, М. Стаменова, Тр. Василев.
2008 Албания. Експедиция „Сепоник“.
В. Дробенов, К. Стоичков, Тр. Василев, Д. Дишовски, П. Цонков, И. Бусерски.
2008 Косово. „Мраморната пещера“.
М. Стаменова, А. Жалов.
2008 Франция. Европейски конгрес.
М. Стаменова, А. Жалов, В. Дробенов.
2008 Румъния. Конгрес на Румънската федерация по спелеология.
Ив. Алексиев, А. Жалов
2008 Турция. ІV национален симпозиум по спелеология –Анкара.
А. Жалов.
2008 Испания. Проникване в пропасти (Хуан Ернандес 2 и Ла Гандара).
Н. Ценов.
2009 Гърция. Пещери на о. Карпатос.
М. Стаменова, А. Жалов.
2009 Турция. Балкански пещерен сбор.
К. Данаилов, Д. Дишовски, Н. Свещаров, И. Алексиев, М. Стаменова, А. Жалов.
2009 Румъния. Пещери „Епуран“ и „Тополница“.
В. Иванов, З. Попова Б. Сотиров, М. Христова, И. Бусерски.
2009 Великобритания. Национален сбор „Хидън Ърт“.
М. Стаменова, А. Жалов.
2009 Албания. Пещери „Пелумбас“.
А. Жалов.
2009 Гърция. Пещери „Перама“ и „Гаки“.
А. Жалов.
2009 Словения. Експедиция „Вандима“.
П. Димитров и Ив. Бусерски.
2010 Румъния. Балкански пещ. Сбор.
А. Андонова, А. Жалов, М. Стаменова, В. Иванов, И. Бусерски, В. Дробенов, К. Тодоров.
2010 Албания. Експедиция „Мая Арапит“.
П. Димитров, К. Карпачева.
2010 Албания. Експедиция „Радоина“.
П. Димитров.
2010 Киргизстан. Експедиция „Кокшалтау“.
К. Данаилов, Н. Свещаров, Н. Симов.
2010 Македония. Сбор „Ясен“.
А. Жалов, В. Дробенов, И. Петров, Хр. Христов.
2010 САЩ. „Мамонтова пещера“ и пещерите „Лу-рей“.
Ел. Станева.
2010 Италия. Сбор „Казола“.
М. Стаменова, А. Жалов, В. Дробенов.
2010 Русия. Конференция „Спелеология и спелестология“.
А. Жалов.
2010. Унгария. 100 год. Унгарска спелеология.
А. Жалов.
2011 Китай. Експедиция „Гаолигонгшан“.
А. Жалов.
2011 Македония. Балкански пещ. Сбор „Самоков“.
А. Жалов, Д. Дишовски, К. Данаилов, Н. Свещаров, Ив. Алексиев.
2011 Турция. V Нац. Спелео симпозиум.
А. Жалов.
2011 Испания. Евро-спелео форум „Марбея“.
А. Жалов, М. Стаменова.
2011 Украйна. Конгрес на УСА.
А. Жалов.
2012 Словени. Балкански пещ. Сбор.
К. Данаилов, Н. Свещаров, Д. Дишовски.
2012 Тунис. Междунар. курс спасители.
А. Жалов.
2013 Украйна. Конгрес на УСА.
А. Жалов.
2013 Гърция. Експедиция „Атон“.
А. Жалов.
2013 Швейцария. Европейски спелео форум.
М. Стаменова, В. Дробенов, А. Жалов.
2013 Турция. Балканска конференция.
М. Стаменова, А. Жалов.
2013 Босна и Херцеговина. Конференция „Човек и карст“.
А. Жалов.
2013 Чехия. Нац. пещерен сбор –Спелеофорум.
А. Жалов.
2013 Сърбия. „Ветрена дупка“
М. Христова.
3013 Сърбия. „Лазаревска пещера“.
В. Дробенов, М. Рударска, В. Иванов, З. Попова.
2013 Чехия. Световен конгрес -Бърно.
М. Стаменова, А. Жалов.
2013 Черна гора. Балкански пещерен сбор.
А. Жалов, К. Данаилов, Д. Дишовски.
2013 Китай. Експедиция „Гаолигонгшан“.
К. Данаилов, А. Жалов, Цв. Паров.
2013 Франция. Евро-спелео форум –Мио.
А. Жалов.
2013 Гърция. Експедиция „Атон“. 2013
К. Стоичков.
2013 Киргизстан. Експедиция „Киргизстан“.
Н. Симов.
2013 Италия. Нац. сбор „Казола“.
М. Стаменова.
2013 Албания. Експедиция „Сепоник“.
К. Стоичков, И. Петров, Т. Василев, Т. Жекова, М. Върбанов, В. Иванов, З. Попова, Х. Дундарова, С. Фарук, Г. Колев, Л. Стойнева, В. Николов, А. Андонова.
2014 Русия. Участие в международната конференция„Комплексно използване и опазване на подземните пространства“–гр.Кунгур.
М. СтаменоваиА. Жалов.
2014 Австрия. Посещение на пещерата Айсризенвелд- Тененгебирге.
М. Стоянова.
2014 Сърбия. Участие в 8-ми Балкански пещерен сбор в Мравивци.
А. Жалов, С. Делчев, В. Дробенов, К. Данаилов, Д. Дишовски, В. Мустаков, Р. Мустакова.
2014 Франция. Проникване в пропастната пещера Гуфр Берже.
Ж. Петров, М. Колева, К. Стефчев, П. Константинов, К. Касабов и Н. Петров.
2014 Гърция. Експедиция „Атон“ 2014.
А. Жалов, К. Стоичков, Г. Колев.
2015 Италия. Участие с постер и презентация от имено клуба в Международния конгрес по спелеология за изкуствените кухини в Рим.
А. Жалов и М .Стаменова.
2015 Франция. Гмуркане в Кораловата пещера (Средиземно море). Villefranche sur mer. Cap Ferrat.
Т. Василев.
2015 Мексико. Гмуркане в подводни пещери на п-ов Юкатан и изкарване на курсове за гмуркане в пещерни сифони.
Я. Макулев.
2015 Турция. Участие в експедиция „Halfeti“.
А. Жалов и К. Стоичков.
2015 Албания. Експедиция „Люра“ 2015.
А. Жалов, Я. Макулев, Д. Макулева, Е. Макулева, Хр. Макулев, А. Макулев, Д. Мицев, Т. Василев, С. Брашнаров, Х. Дундарова, Х. Цанев както и Г. Колев от УСК „Лабиринт“ – Червен бряг.
2015 Сърбия. Петърлашката печина.
Х. Дундарова.
2016 Сърбия. Ветрена дупка, Ветрена, пропастта "Пещерица", Петърлашката печина и Држинската пещера.
Х. Дундарова, Г. Красимиров, Ц. Валерианова и Ц. Паров.
2016 Мексико. Обучение за гмуркане в пещерни сифони, п-ов Юкатан. Гмуркане в множество „Сеноте“.
Я. Макулев.
2016 Иран. Участие в експедиция за изследването на Jojar Cave и достигане до – 1.100 метра.
Г. Красимиров.
2016 Австрия. Участие в Национална експедиция „Тененгебирге“. Проникване в пропастните пещери S – 30 и S – 20. Достигане в S – 20 до – 526 метра.
С. Ненков.
2016 Германия. Посещение на благоустроената пещера Декан Хьоле.
А. Жалов.
2016 Румъния. Проникване до дъното на пропатната пещера „Гринд“ (- 555 метра).
С. Ненков съвместно с пщерняци от ПКСУ „София“.
2016 п-ов. Атон-Гърция. Експедиция „Атон“ 2016
А. Жалов, К. Стоичков, Н. Милосавлевич -ДВИГ Владичин хан-Сърбия и И. Агапов -Руско Географско дружество – Санкт Петербург-Русия.
2017 Сърбия. Семинар за употреба на софтуер за картиране на спелеоложки обекти. Владичин хан.
К. Стоичков, И. Петров и С. Асенов ПКСУ "София".
2017 Косово. Експедиция организирана от БПД.
А. Жалов и К. Данаилов.
2017 п-ов. Атон-Гърция. Експедиция „Атон“ 2017-Пролет
А. Жалов, К. Стоичков, А. Киров, Т. Тодоров ПК "Мрак" Етрополе (БПД) и Константинос Баколитсас.
2017 Ливан. Пещерна експедиция Ливан 2017. Проникване в пещерите Джейта, Бахара, Каттан азар и Румайла.
М. Хаджитодоров, М. Рударска, Г. Костадинов (БПД) и А. Генков (БПД-клон Ракитово).
2017 п-ов. Атон-Гърция. Експедиция „Атон“ 2017-Есен
А. Жалов – (БПД), К. Стоичков, Г. Колев УСК „Лабиринт“ Червен бряг, БПД и Д. Мицев (БПД).
2017 Израел. Проникване в пещери образувани в каменна сол в близост до Мъртво море.
М. Христова, Е. Христова ПК "Под ръбъ" Церово, Д. Генов БПД и А. Лазаров ПКСУ "София".
2018 п-ов. Атон-Гърция. Експедиция „Атон“ 2018-Пролет
А. Жалов – (БПД), К. Стоичков, М. Кръстев, Й. Йорданов (БПД) и Л. Цветков БТВ.
2018 Франция. Проникване в Гуфр Берже (- 1271 м.) до - 704 м.
Т. Василев и Н. Милосавлевич ДВИГ Владичин хан-Сърбия.
2018 п-ов. Атон-Гърция. Експедиция „Атон“ 2018-Есен
А. Жалов – (БПД), К. Стоичков, М. Кръстев и С. Попов (Приста Русе-БПД)
2020 Турция. Истанбул. Посещение на Йеребатан сарнъджъ (Yerebatan Sarnıcı), подземната Цистерната на базиликата.
К. Стоичков, Ж. Петров, М. Хаджитодоров, Т. Хаджитодорова, А. Андонова, Х. Цанев, Г. Петрова и Р. Терзиев-ПК „Стринава“-Дряново.
Автор: Алексей Жалов
допълнения: Константин Стоичков