Говора на водата 5 - 6.07.2008

Образувания в пещерата Говора на водата. Автор: Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София.
Зачатъци на пещерни бисери. Автор: Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София.
Живко, някъде в Говора на водата. Автор: Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София.

Пак сме на Говора на водата. Изминаха почти три години, откакто с Таната картирахме в дупката. Въпреки определения песимизъм, в крайна сметка се събрахме голяма група – аз, Мaрти, Коста, Папи,
Стоян, Мария, Яни, Деси и Гришата. По различни пътища и с различни превозни средства се добрахме до поляната. Добра среща! Всичко тук се е променило. Черен път се качва през лагера до селото (Желен), част от поляната е заета от млади ели, а пък от горната страна гората е изсечена….. Три години явно са и много, и малко време! Достатъчно, за да промени ландшафта, но недостатъчно, за да забравим любимото си откритие! След доволно помотване, оправяне на лагера, хапване и т. н., първата група е готова да влезе. Папи и Гришата ще влязат първи, за да пренаковат първите два отвеса. Около час и половина след тях към дупката се запътихме аз, Марти, Коста, Стоян, Мими и Деси. Заради лоша екипировка Марти и Мими решиха да не влизат. Мъчно и мъдро решение – прецениха, че е по-добре да не влизат, отколкото да се мъчат или да бавят останалите; в крайна сметка, пещерата не е заек да избяга. Останалите легнахме във Водосточната тръба и нахлухме; часът беше 21:00 – очерта се „класика”: нощно проникване. Имаше малко вода, което е добре. На първия отвес заварихме Себулба и Гришата, които още ковяха отвеса, за дa се опъне парапет, чрез който водата се избягва напълно. Тук трябва да се внимава – на дясната стена има надвиснал блок, който се клати. В бъдеще ще го бутнем. Коването ни забави достатъчно. Почти 2 часа чакахме екипиращите да оборудват двата отвеса. През това време се смръзнахме и ни се доспа не на шега. Успя да ни настигне нашият добър приятел Цеката от „Под ръбъ”, който също безропотно се нареди на опашката. Най-сетне оставихме джаджите и се качихме в залата. Огромният обем впечатли онази част от групата, която влизаше за първи път. Разгледахме и красотите; най-важното – за първи път снимахме. Тук групите се разделиха. Себулба, Гришата и Цеката поеха към дъното; аз, Стоян, Коста и Деси си „разделихме” блокажа. Главната ни цел беше да го прекартираме, за да оправим грешка в картировката, допусната в миналото. Репер след репер, азимут след азимут. Аз и Стоян поехме в едно странично разклонение. В него попаднахме на ниска фурна, пълна с образувания, сред които и хеликтити. След пролазване от около 15 м изскочихме на праг, след който се виждаше широка галерия. За жалост, за слизането е необходима осигуровка, тъй че го оставихме за следващия път. Решихме да опънем антена до там, за да разберем накъде се развива тази евентуална нова част. Дали е просто поредна връзка с долните нива (към Залата на римската армия), или е нова част на пещерата!? Въпреки че се раздвижих в пресата, се бях намръзнал. Май беше време да излизаме. „Надух гайдата”, и скоро поехме към повърхността. Излязохме към 5 часа сутринта. След нужното помотване припаднахме в непробуден сън. Събудихме се от напеклото слънце, събрахме си нещата и поехме към Искрец, където изпрахме инвентара. Пътьом, в село Горни Желен, един дядо ни разказа интересна легенда, която обяснява произхода на името на село „Желен”:
 
През турското робство Желен (човекът не каза как се е казвало селото, преди да получи сегашното си име) било малко село от колибари, бедни хора, овчари. Турците пращали бирници, селяните плащали. В крайна сметка дали каквото имат, но потисниците нямали насита. При поредния набег на турците, селяните хванали бирника и го убили. Това довело до нови беди. Вдигнала се потеря, която трябвало да накаже провинилите се. Подплашени, селяните побягнали и се скрили в Мечата дупка на Бов (дядото твърди, че били две дупки). Там и ги застигнали турците. Затиснали входа със слама и клони, и ги запалили. Така загинали много от хората, живеещи на това място. От тази „жална” случка идва и сегашното име на селото – Желен.
 
Автор: Живко Петров

 

Адреси и банкова сметка

Пощенски адрес:

България, гр. София-1332,
жк "Люлин" 6, бл 616, вх. В, ет 8, ап 69

Адрес на клубното помещение: 

Гр. София -1202
ул. Св. Св. Кирил и Методий 42 ет.3
(в дъното на коридора)

Банкова сметка в лева (BGN)

IBAN: BG39FINV91501215836127
BIC: FINVBGSF

 

За контакт с нас

Само при спешност използвайте

Телефон +359 88 898 6607

Във всички останали случаи

E-mail

 

E-mail бюлетин

Абонирай се за да получваш известия за ново съдържание, събития, новини и др.