ДОКЛАД за резултатите от експедиция "Стакевци 2010", проведена от 03.03.2010 до 07.03.2010 в района на селата Стакевци, Крачимир, Салаш, Пролазница и Върбово, общ. Белоградчик

Участници в експедиция "Стакевци" 2010.
Стойчо Тошкин и Здравко Илиев на входа на пещерата "Крачимирско врело". Автор: Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София.
Димитър Дишовски на входа на Дишовска яма. Автор: Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София.

Успешно беше проведена клубната експедиция Стакевци 2010. За времето от 03-07.03 над 20 души действаха по откриването и документирането на пещери в района на селата Стакевци, Кречимир, Салаш, Пролазница и Върбово. В експедицията се включиха 23 ма души. Бяха картирани 4 нови малки пещери и се локализираха и описаха някои от вече известните пещери в района, на които ще им бъдат съставени подробни описания. Беше събран и богат снимков материал и GPS координати. Въпреки неблагоприятните метеорологични условия в старата застава в близост да пещерата Врелото, беше направен уютен лагер. Благодарности за отличната организация на ръководителя на експедицията Ивайло Иванов, както и на Здравко Илиев и Стойчо Тошкин На седми март по-голяма част от участниците посетихме уникалната пещера Магура с което приключи този първи етап от изследването на пещерите в този интересен район.
 
Въведение:
Настоящият доклад е изготвен във връзка с приключването на експедиция „Стакевци 2010”, организирана от спелеоклуб „Хеликтит”, София. Експедицията се проведе за времето от 03.03.2010 до 07.03.2010 и имаше за задача да извърши обстоен преглед и спелеоложка ревизия на района между селата Салаш и Върбово, общ. Белоградчик. Районът е част от Салашки пещерен район (202), съгласно районирането на карста в България [1].
За организиране на лагер беше избрана изоставена постройка на гранична застава, в близост до разклона за селата Стакевци и Крачимир, до пещерата „Врелото”.
 
Местоположение и геоморфология:
Проучваният район обхваща площ около 20 km2, съвпадаща с варовиковата ивица, изразяваща се във високи скални венци (глами), увенчаващи възвишенията в района между селата Салаш и Върбово. Релефът в района е типично планински, силно разчленен, като надморските височини варират от 500 m (в района на лагера при Стакевска река) до 1125 m. Най-висок в района е връх Ведерник (1124.20 m).
 
Физикогеографски условия:
Климатична характеристика:
Географското положение на областта обуславя умерено-континентален климат със сравнително студена зима и горещо, с недостатъчно валежи лято. Средногодишната температура е 11.2oС, като най-топъл е месец юли със средна температура 23.1oС, а най-студен януари –1.7oС. Валежите са сравнително добре разпределени по сезони, като в ниската част на областта са около 550-600 mm/m2, а в по-високите райони достигат до 750 mm/m2. Неблагоприятно е лошото им разпределение в различните години с често случващи се продължителни засушавания. През зимата около 50 дни има снежна покривка, като по-трайна е тя в припланинските райони на Стара планина, където климатът е влажен и благоприятства развитието на горска растителност. Преобладаващите ветрове са от северозапад, но през зимата са по-често от изток – североизток.
 
Хидрография:
По междупланинските понижения в района протичат редица реки, някои от които пресъхват през летните месеци. Основни реки в района са Салашка и Стакевска, които са леви притоци на р. Лом. Реките извират от Свети Николския дял на Стара планина. В Стакевска река се вливат като леви притоци се вливат Средна Раковица и Долна Раковица (над с. Стакевци), Станци (Крачимирска река) и водите от карстовия извор „Врелото”, извиращ от едноименната пещера, разположена в близост до разклона за селата Стакевци и Крачимир. Десни притоци на Стакевска река са р. Пробойница, вливаща се при разклона за с. Праужда и р. Върбовка, преминаваща през с. Върбово и вливаща се в Стакевска река преди с. Боровица. Най пълноводна са реките през пролетните и есенните месеци, а най-маловодни са в края на лятото – м. VІІІ, ІХ.
 
Почви и растителност:
Районът се отличава с голямо разнообразие на почвените типове и подтипове. Причините за това са голямата денивелация на терена, от 92 mн. в. до 1721 mн. в. и разнообразието на скалните породи, върху които са се образували. Срещат се почти всички почвени типове и подтипове, разпространени в Северна България, като най-силно са застъпени сивите и кафявите горски почви с всичките им подтипове.
Долен равнинно-хълмист и хълмисто-предпланински пояс на дъбовите гори (0-600 mн. в.)
В ниските части на пояса 51-250 mн. в. по поречието на река Стакевска има култури от тополи. В целия пояс има създадени култури от черен бор, бял бор, кестен, акация, бреза, червен дъб и други. Естествената растителност е представена от чисти и смесени насаждения, главно от зимен дъб и благун с участието на цер, космат дъб, келяв габър. Срещат се и смесени гори с преобладание на насаждения от сребролистна и дребнолистна липа и планински ясен.
Среден планински пояс на горите от бук и иглолистни (600-1800 mн. в.)
Основния вид, който дава облика на растителността в този пояс, е букът. Долната част на пояса от 600 до 900 метра е заета от чисти и смесени насаждения от зимен дъб. Тук се срещат също и обичайните спътници на зимния дъб, като цер, благун, явор, клен, планински ясен, липи, мъждрян, келяв габър и други. В зоната над 1500 mн. в. се появяват най-северните за страната естествени иглолистни насаждения от смърч и ела.
 
Геоложка и тектонска характеристика:
В тектонско отношение проучваният район обхваща югозападното бедро на Белоградчишката антиклинала. Основните разломни структури отделят трите големи тектонски структури (Берковска антиклинала на югозапад, Белоградчишка антиклинала и Кулска нагъната зона) и са ориентирани в посока СЗ – ЮИ. Те са пресечени от по-малки и по-млади разломи, с направление ЮЗ – СИ.
Най-широко разпространение в района има формацията на гранитите, представени от старопланинските калциево-алкални интрузии - гранити, гранодиорити и диабаз. В някои от тях са формирани находища от антрацитни въглища. По склоновете на възвишенията са разположени високи скални венци, изградени от напукани и окарстени варовици с юрска възраст (догер) и кредна възраст. Дебелината на пластовете на варовиците се колебае от няколко сантиметра до няколко метра. Пластовете са наклонени на запад-югозапад, като наклонът достига 30о.
Червените триаски пясъчници и конгломерати около Белоградчик са силно и своеобразно изветрели, вследствие на което са се формирали прочутите фигури на Белоградчишките скали.
Кватернерните наслаги в района са представени от делувиални и елувиални глини и песъчливи глини с чакъли и валуни, достигащи до размери над 1 m. Дебелината на делувиалните наслаги в долните части на склоновете достига 7 – 8 m. На места, в подножията на скалните венци са оформени сипеи. По речните долини са отложени алувиални седименти, представени главно от едри и средни чакъли и пясъци.
 
Хидрогеоложки условия:
Пукнатинни води
Неголеми подземни води в района са акумулирани в изветрялата и напукана част на скалната подложка от магмени и метаморфни скали. Като цяло водообилността е ниска, подземните води са безнапорни, със статични водни нива над 20 – 30 m от терена, в зависимост от релефните особености. Подхранването на пукнатинните води се осъществява главно чрез инфилтрация на повърхностни води през откритите части, от карстовите води, както и от кондензация.
Карстови и карстово-пукнатинни води
Най-значителни количества подземни води в района са акумулирани в напуканите и окарстени варовици. Подхранват се главно от атмосферните води, чрез директно навлизане (инфлуация) в карстовия масив през пукнатините във варовиците или през губилища, разположени по високите открити части на възвишенията, частично и от кондензация. Водообилността на варовиците е висока, подземните води са безнапорни, със статични водни нива от 2 – 3 до над 20 – 30 m от терена, в зависимост от релефа. Дренирането на карстовите води се осъществява главно чрез низходящи контактни карстови извори с дебити от 0,100 l/s до над 100 l/s. Най-голям карстов извор в района е пещерата „Стакевско врело” (неправилно наричана „Крачимирско врело”) при разклона за селата Крачимир и Стакевци, като дебитът му се изменя от няколко литра в секунда в края на лятото до над 100 l/s през пролетта. Изворът вероятно дренира водите от кредните варовици, разкриващи се северозапасно от него.
Порови води
В делувиалните наслаги по склоновете, особено в по-песъчливите им участъци са акумулирани незначителни количества безнапорни води, които се подхранват, главно от инфилтрация на атмосферни води. Дренират се от пресъхващи през лятото малки извори, разположени по границата със скалната подложка.
В алувиалните наслаги по речните тераси са формирани плитки водоносни хоризонти, които понякога са със значителна водообилност, особено в долните течения на реките, където речните тераси се разширяват значително.
 

Физикогеоложки явления:
Карст
От процесите с непрекъснато действие, карстът е най-широко разпространеното физикогеоложко явление в района. Карстът е развит както в кредните, така и в юрските варовици, като във варовиците с кредна възраст са установени повече пещери. Окарстяването на варовиците е развито по пукнатини, успоредни на напластяването и перпендикулярни на него. В горните платовидни части на варовиковите масиви, по тектонските пукнатини, перпендикулярно на напластяването са развити основно вертикалните части на пещерите. Като цяло те не са с големи размери, обикновено са тесни, като дълбочините не превишават дълбочината на пукнатините, максимално височината на скалните венци. С по-голяма дълбочина са частите на пещерите, развити успоредно на напластяването, по наклона на пластовете. Такива са и най-дълбоките наклонени пещери в района. В дълбоките дерета с тектонски произход, разположени на по-ниски коти, на контакта с водонепропускливите скали са формирани карстови извори. Най-голям от тях е пещерата "Стакевското врело" до разклона за селата Стакевци и Крачимир, който вероятно дренира водите от масива на вр. Ведерник. Поради високото карбонатно съдържание, варовиците се разтварят сравнително добре от водата, което способства и за отлагането на много образувания. По-голяма част от по-дълбоките пещери са сравнително богати на вторични образувания.
Във вертикалната част на скалните венци няма оформени много входове на пещери, което може да се обясни с пътя на водата – от заравнените платовидни части надолу в масива и после по междупластовите пукнатини, по наклона на пластовете.
Други физикогеоложки явления
От гравитационните процеси в района са най-разпространени срутищата и сипеите в подножията на скалните венци. В делувиалната покривка на някои по-стръмни склонове са развити неголеми свлачища. Откритите части на варовиковите масиви са подложени на силно мразово изветряне.
 

Участници в експедицията:

 
В експедицията взеха участие 24-ма човека, всеки един от които положи усилия за постигането на поставените цели.
Пламен Трифонов – гр. Белоградчик, съставител на „Атлас на пещерите в района на Белоградчик”. Оказа неоценима логистична подкрепа на участниците в експедицията.
Стойчо Тошкин – с. Стакевци. Благодарение на него като водач на групите бяха открити и картирани пещерите в района.
Здравко Илиев – Предостави голям обем картен материал и сведения за пещерите и ни свърза с хората, познаващи района.
Ивайло Иванов – ПК „Хеликтит” – главен организатор.
Десислава Иванова - ПК „Хеликтит” – домакин на лагера.
Константин Стоичков - ПК „Хеликтит” – оказа неоценима помощ при организирането на лагера, търсенето и картирането на нови пещери.
Димитър Дишовски - ПК „Хеликтит”. Също помогна с всички сили за организирането на лагера, търсенето и картирането на нови пещери.
Илия Вашев - ПК „Хеликтит”.
Живко Петров - ПК „Хеликтит”.
Мартина Колева - ПК „Хеликтит”.
Стоян Брашнаров - ПК „Хеликтит”.
Мария Брашнарова - ПК „Хеликтит”.
Ася Андонова - ПК „Хеликтит”.
Васил Марков - ПК „Хеликтит”.
Веселин Дробенов - ПК „Хеликтит”.
Иво Бусерски - ПК „Хеликтит”.
Кирил Данаилов - ПК „Хеликтит”.
Освен членовете на клуба и спелеолозите, в експедицията взеха участие и още няколко младежи, препоръчани от Пламен Трифонов, които оказаха изключителна помощ при търсенето на пещери и огледа на района.
Диян Динев – 12 СОУ.
Димитър Джиговски – УНСС.
Андрей Стойчев – 18 СОУ.
Душан Остойч – Художествена академия.
Борислав Боруков
Димитър Дашинов – 18 СОУ.
Моника Иванова – ПГТ – Банкя.
 
Дневник на експедицията:
3 март 2010 (сряда)
Ударната група в състав Ивайло, Деси, Дишовски и Здравеца потегли от София около обед с камион, натоварен с почти 1 тон багаж, включващ раници, торби с инвентар, 2 печки, 2 кубика дърва, въглища, маси, столове и електроагрегат.
В 16,30 ч. посрещнахме Коста на гара Орешец и се отправихме към мястото на лагера. Багажът бе стоварен за около час и половина. Вече по тъмно започна оборудването на базата. По прозорците бяха заковани найлони, сглобиха се маси и печки, прокараха се кабели за ток. Работата приключи в 2 ч. след полунощ.
 
4 март 2010 (четвъртък)
Денят беше определен за довършване на оборудването на лагера, както и за първи огледи из терена. Веднага след закуска група в състав Коста, Дишовски, Здравеца и Стойчо Тошкин се отправи към местността Малък Мазник.
Очаквахме да пристигне група от 6 момчета от София, приятели на Пламен Трифонов, които да се включат в преходите и работата в лагера. На обед Ивайло ги взе от гара Орешец, а те още с влизането се заеха с цепене на дърва, носене на вода от реката и т.н. Навън започна да вали сняг, до вечерта натрупа 10-тина сантиметра.
Почти по тъмно групата от Малък Мазник се върна и докладва, че са открили 2 пещери. Едната („Малък Мазник”) беше картирана и маркирана, другата остана за следващия ден.
 
5 март 2010 (петък)
Ивайло, Стойчо и 2 от момчетата потеглиха към Ремина дупка и Големия Печ. Задачата бе изпълнена успешно – пещерите бяха намерени, маркирани и Големия Печ картирана.
Коста и Дишовски се отправиха отново към местността Малък Мазник да довършат работата от вчера, а 4 момчета разделени на групи по двойки бяха изпратени по склоновете под венеца с цел оглед и намиране на нови пещери. За съжаление и двете групи не успяха да открият нищо. Коста и Дишовски картираха две малки пещери Дишовска яма и Каптираната, и намериха по лесен достъп за местността откъм село Стакевци.
Късно вечерта в лагера пристигнаха Живко, Марти, Стоян, Мими, Ася, Васко и Илия.
 
6 март 2010 (събота)
След закуска се направи разбор на постигнатото и разпределение на групите по терена.
Ивайло, Илия, Ася, Коста и Митко - едно от момчетата на Пламен Трифонов тръгнаха към района на сeлата Пролазница и Върбово в подножието на Студени връх. За съжаление не можаха да открият нищо, въпреки многокилометровия им преход. Терена е огромен и без местен водач трудно би могло да се намерят пещерите.
Друга група в състав: Стойчо, Марти, Живко, Стоян, Мими, Дишовски, Васко и 3 момчета се отправи към вр. Рушковица. В последствие групата се раздели на две. Живко, Марти и 2 момчета успяха да проникнат в Ремина дупка и да я проверят за евентуално продължение.
Стоян, Мими, Стойчо, Дишовски, Васко и едно от момчетата продължиха към вр. Рушковица и едноименната пещера, отстояща на 10 км. от базовия лагер. Резултат – пещерата е маркирана и са взети GPS координати.
На обед в лагера пристигна Киро, а късно вечерта последни се присъединиха Веско и Иво Бусерски.
 
7 март 2010 (неделя)
До обяд лагерът беше вдигнат и в 12,00 ч потеглихме - едни към София, а други към „Магурата”.
 

Резултати от експедицията:
По време на експедицията бяха открити и картирани 3 нови пещери (Малък Мазник, Дишовска яма, Каптираната) и беше картирана пещерата Големия Печ.
Освен това бяха проверени картите на пещерите Ремина дупка и Рушковица.
Всички пещери са маркирани и са взети координатите им, също така и на „Врелото”, като освен това са набелязани няколко района за бъдещи проучвания.
 

Картирани пещери:
Големи Печ (N: 43°36'35.29"; E: 22°34'16.28")
 
Пещерата, за разлика от другите обекти, картирани по време на експедицията е развита в юрски варовици (фиг. 2). Намира се в едноименната местност, североизточно от пещерата „Врелото”. До пещерата се достига по силно обрасла и трудно проследима пътека, вървяща около 3 км на север по дъното на дере, започващо от разрушените овчарници. До овчарниците се стига по добре оформен път, отклоняващ се вдясно от пътя за старата застава в посока северозапад. След като се отминат овчарниците, на около 1 км вляво (западно) се извисява високият скален венец „Виола”, които е със специфична куполообразна форма. Около 500 м след него, също вляво от пътеката (западно) се открояват високи скални венци, в чиито основи има оформени сипеи. В средата на тези венци, над най-големия сипей е пещерата Ремина дупка. След още около 1,5 км вляво (на запад) се оформя висок скален венец, които бележи края на дерето. В него, над склона, оформен под венеца е развита пещерата Печ. Входът на пещерата е голям (около 14 х 5 м), с характерна наклонена форма. Пещерата е хоризонтална, с обща дължина 19 м. Накрая има непресъхваща локва. Пещерата е използвана за подслон от овчарите в района. Дъното е покрито с глина и тор, има и отделни чакъли. Отсъстват вторични образувания.
 
Малък Мазник (N: 43°34'43.00"; E: 22°34'49.90")
 
Местонахождение и достъп:
Входа на пещерата се разкрива в основата на нисък скален венeцна десния географски бряг на Стакевска река в местността Малък Мазник. Тя отстои на около 3 километра североизточно от село Стакевци и попада в масива Клепъц-Стара Планина. Според класификацията на пещерните райони в България (по В. Попов) тя попада в Салашки пещерен район № 202.
На три километра преди селото има характерен разклон за старата застава (в дясно за нея се отделя черен път). Подминава се моста над Крачимирската река и се продължава по пътя за Стакевци. В източна посока се откроява и масива в който се намира пещерата но за да се достигне до него трябва да се пресече Стакевската река. Върви се по пътя и се търси черен път в ляво от шосето. Няма други разклонения и не би трябвало да има обърквания с намирането на пътя. Той пресича равна и обрасла с дървета местност и достига до метален мост над реката. Преминавайки по моста се тръгва по заливната тераса на реката в северна посока (по течението на реката). Върви се до достигането на дере с река която се влива в Стакевската река. От това място на около 20-30 метра над нивото на реката (Стакевската) се търси нисък скален венец. Той отстои на около 20 метра северно преди дерето. Входа на пещерата е характерен-висок и тесен и се откроява от далеч. Той е маркиран и с червена боя и № 5776.
Описание:
Входа на пещерата се разкрива в основата на не висок скален венeц.Той има неправилна издължена форма и рзмери съответно височина 4.10 м и ширина 0.80 м. Изложението му е западно. От входа води началото си възходяща, тесна и висока пещерна галерия. Тя има меандриращ характер и се развива в източна посока Височината и варира като на места достига до 3.20 м и ширината до 0, 50-0.80 м. Подът и е застлан с влажна глина и на места с камъни. По стените и свода на места се забелязват повлеци, натеци и драперии, както и дребни сталактити и дендрити. В крайната част на пещерата се достига до стеснение запушено с камъни стеснение. Теснината баражира срутване над което се намира и горният-тесен вход на пещерата. Той има неправилна форма и размери: 0.80х0.40 м. В крайната част пода е застлан със камъми, пръст и шума.
Пещерата е хладна и влажна. Нейната дължина е 13.10 м при денивелация от -9.80 м считано от по-високо разположеният и вход. По време на изследването и картирането не са били провеждани климатични и биоспелеологочни изследвания.
История на проучването:
Пещерата е открита по време на теренен обход от З. Илиев, С. Тошкин и Д. Дишовски на 04.03.2010 г. Тя е картирана на същата дата от З. Илиев завеждащ ГКПБ и К. Стоичков член на ПК „Хеликтит” София.
 
Дишовска яма (N: 43°34'40.80"; E: 22°34'47.40")
 
Местонахождение и достъп:
Входовете на пещерата се разкриват в склонови пропадания над характерен скален венeцна десния географски бряг на Стакевска река в местността Малък Мазник. Пещерата отстои на около 3 километра североизточно от село Стакевци и попада в масива Клепъц-Стара Планина. Според класификацията на пещерните райони в България (по В. Попов) тя попада в Салашки пещерен район № 202.
На три километра преди селото има характерен разклон за старата застава (в дясно за нея се отделя черен път). Подминава се моста над Крачимирската река и се продължава по пътя за Стакевци. В източна посока се откроява и масива в който се намира пещерата но за да се достигне до него трябва да се пресече Стакевската река. Върви се по пътя и се търси черен път в ляво от шосето. Няма други разклонения и не би трябвало да има обърквания с намирането на пътя. Той пресича равна и обрасла с дървета местност и достига до метален мост над реката. Преминавайки по моста се тръгва по път който изкачва масива и се движи в североизточна посока. Постепенно пътя излиза от гората и започва да преваля масива. Там където става равен и прави характерен завой на изток трябва да се тръгне без път в северозападна посока. Подминават се две пропадания и се излиза в открита местност, нещо каго издаден нос над скалните венци. Входовете на пещерата трябва да се търсят на около 15-20 метра западно от това място на самия склон. Входовете са характерни на маркирани са с червена боя и № 5777.
Описание:
По-удобния вход за проникване е този който е по високо разположен. Той има неправилна форма и рзмери съответно 2.80х1.50 м. От него следва праг дълбок 2.10 м. Стъпва се по големи зацепени камъни до достигане на неширока и наклонена площадка. От ной-ниската част на площадката следва нов праг дълбок 3 метра. Слиза се на „класика” внимателно по стар и изсъхнал-полуразрушен натек. Попада се в зала с размери 3х3 метра. Пода е покрит с пръст и нападали камъни. В северозападния край на тавана на залата се разкрива и другият-по ниско разположен вход на пещерата. Той има неправилна форма и рзмери съответно 3.20х0.75 м. За да се слезне от него в залата трябва да се преодолее праг дълбок 2.40 м. За да се слезне през него е необходимо да се ползва въже или стълбичка. В двете противоположни страни на залата (югозапад-североизток) се отделят две къси галерии. Тази която се развива на югозапад е не по-дълга от 5 метра. Височината на свода и достига до 1.20 м и е широка около 3.60 м. В крайната и част се забелязват натеци, сталагмити и красиви сталактити. Тя задънва в основна скала. Почти със същата дължина е и галерията, която се развива в североизточна посока. Тя е низходяща и пода е покрит с едри камъни. В края и по свода има множество красиви сталактити. Постепенно тя преминава в стеснение затрупано от камъни. Ако се вадят на това място камъни има минимална вероятност пещерата да продължи. Пещерата е хладна и влажна. Нейната обща дължина е 12.40 м при денивелация от -7.50 м считано от по-високо разположеният и вход. По време на изследването и картирането не са били провеждани климатични и биоспелеологочни изследвания. Намерени са фрагменти от керамика. В пещерата са забелязани доста кокали. През зимните месеци в нея се задържат ледени образувания.
История на проучването:
Пещерата е открита по време на теренен обход от Д. Дишовски на 04.03.2010 г. Тя е картирана на 05.03.2010 г от Д. Дишовски и К. Стоичков -ПК „Хеликтит” София.
 
Каптираната (N: 43°34'37.90"; E: 22°34'42.90")
 
Местонахождение и достъп:
Входа на пещерата се разкрива над характерено дере в основата на нисък скален венeцна десния географски бряг на Стакевска река в местността Малък Мазник. Тя отстои на около 3 километра североизточно от село Стакевци и попада в масива Клепъц-Стара Планина. Според класификацията на пещерните райони в България (по В. Попов) тя попада в Салашки пещерен район № 202.
На три километра преди селото има характерен разклон за старата застава (в дясно за нея се отделя черен път). Подминава се моста над Крачимирската река и се продължава по пътя за Стакевци. В източна посока се откроява и масива в който се намира пещерата но за да се достигне до него трябва да се пресече Стакевската река. Върви се по пътя и се търси черен път в ляво от шосето. Няма други разклонения и не би трябвало да има обърквания с намирането на пътя. Той пресича равна и обрасла с дървета местност и достига до метален мост над реката. Преминавайки по моста се тръгва по заливната тераса на реката в северна посока (по течението на реката). Върви се не повече от сто метра като от дясно започват да се разкриват скални венчета с ниши. Трябва да се търси прекъсване на вечетата и покрито с пръст дере над което се забелязва и малък скален венец. Входа е голям но не се забелязва от нивото на реката. Той е разположен на 10 метра над нивото на реката (Стакевската) .Маркиран е с червена боя и № 5778. Ориентир за пещерата може да бъде и каптажа изграден на вхида и.
Описание:
Входа на пещерата се разкрива в основата на не висок скален венeц.Той има триъгълна форма и рзмери съответно височина 3.60 м и ширина 5.10 м. Изложението му е западно. На входа на пещерата има изграден малък каптаж, който събира водите на мъничко изворче излизащо от грифон разположен в южната част на предверието на пещерата. Дебита на извора е минимален. От входа в източна посока води началото си бързо снишаваща се галерия, която преминава в стеснение с размери: ширина 1.40 м и височина 0.70 м. Следва наклонен сипей от едри камъни по който чрез пропълзяване се попада в уширение. На това място галерията прави рязък завой на север. Характера на пещерата се промения и тръгва възходящо. Пода е покрит със суха глина и дребни камъни. Височината и достига до 2 метра при ширина от 1.60 м. Дължината и е 8 метра и задънва в камъни и пръст най-вероятно в близост до повърхността защото се забелязват корени. Пещерата е суха и топла. Нейната дължина е 13.50 м при денивелация от (4 м), (-0.60 м), (+3.40 м).По време на изследването и картирането не са били провеждани климатични и биоспелеологочни изследвания.
 
История на проучването:
Пещерата е известна отдавна на местното население. За нея съобщава Стойчо Тошшкин, и е картирана на 05.03.2010 г. от Д. Дишовски и К. Стоичков членове на ПК „Хеликтит” София.
 

Списък на пещери, на които са взети координати и са маркирани:
Ремина дупка (N: 43°35'56.94"; E: 22°33'59.76")
 
Рушковица
 
Стакевско (Крачимирско) врело (N: 43°35'0.80"; E: 22°34'27.80")
 
Заключение:
От експедицията могат да се направят следните изводи:

  1. Независимо от лошите атмосферни условия, участниците в експедицията положиха максимални усилия за осъществяване целите на експедицията.
  2. Общо са изследвани 7 пещери в района
  3. Маркирани са и са взети координатите на седемте пещери.
  4. Открити са и са картирани три нови пещери – Малък Мазник, Дишовска дупка и Каптираната.
  5. Картирана е пещерата Печ.
  6. Обходени са районите на масивите "Ведерник", "Мазник", районите около селата Пролазница и Върбово.
  7. Поради голямото количество подземни води, не можа да бъде осществено проникване и последващо проучване на Стакевското врело.
  8. Добрата организация, подготовката на участниците и материално-техническото снабдяване позволяват, въпреки неподходящите условия, при такива мащабни експедиции да се постигнат добри резултати.
  9. Подходящ сезон за организиране на експедиция в района и изобщо на подобни експедиции в райони с планински карст и надморска височина около и над 1000 м, е краят на лятото или началото на есента, през месеците август или септември.

 
Съставили:
инж. геол. Ивайло Иванов
Десислава Иванова

Current View
Click here to download the PDF file.
 

Адреси и банкова сметка

Пощенски адрес:

България, гр. София-1332,
жк "Люлин" 6, бл 616, вх. В, ет 8, ап 69

Адрес на клубното помещение: 

Гр. София -1202
ул. Св. Св. Кирил и Методий 42 ет.3
(в дъното на коридора)

Банкова сметка в лева (BGN)

IBAN: BG39FINV91501215836127
BIC: FINVBGSF

 

За контакт с нас

Само при спешност използвайте

Телефон +359 88 898 6607

Във всички останали случаи

E-mail

 

E-mail бюлетин

Абонирай се за да получваш известия за ново съдържание, събития, новини и др.