Експедиция "Стакевци" 2011

Иван Алексиев-Морския, след гмуркане в сифона на пещерата "Крачимирско врело". Снимка: Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София.
На входа на "Крачимирското врело". Снимка: Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София.
Красиви пещерни образувания от пещерата "Крачимирско врело". Снимка: Иван Петров ПК "Хеликтит" София.

След среднощното проникване в Темната дупка на Лакатник ми предстоеше ново пътуване. Започваше тазгодишната ни експедиция в района на село Стакевци-Белоградчишко.
Сутринта съвсем не спал се отправих към срещата ми с част от екипа. На Билата в Люлин си бяхме спретнали среща. Събрахме се две коли претъпкани с багаж и народ. Бяхме; Аз, Ванката, Инчето, Мира, Ефи, Ивайло и Деси. Мамута мина да остави малко багаж и каза, че ще дойде по-късно с мотора си. Напазарувахме някои необходими неща и потеглихме. Имаше среща с Морския и останалите пътуващи на ханчето от северната страна на Петрохан, преди Бързия. Събрахме се за по пет приказки, като Морския ни нахока, че сме закъсняли с цял час. Разбрахме се да спрем да заредим гориво на Берковица и да се пие кафе. Там се засякахме и с Яни, който пътуваше с цялото си семейство. Пихме кафе и от приказка на приказка се разбра, че сме забравили едната лодка в София. Стана конфузна ситуация но имаше изход явно от нея. Звъннахме на Мамута, който още не беше тръгнал от София и той каза, че ще мине и ще я вземе (един Мамут е равен на половин експедиция...).
Така по-спокойни се придвижихме до мястото за лагер, вече позната ни от предната експедиция бивша гранична застава в близост до селата Стакевци и Крачимир. Зад нея се намира и пещерата Крачимирското врело. С тази пещера беше свързана и основната ни задача на експедицията, а именно Морския да гмурне сифоните и. В двора на заставата има огромно място за бивакуване и опъване на палатки. Заехме се с групирането и пренасянето на багажа, опънахме палатки, събрахме дърва и направихме огнище. Ивайло беше отбил военната си служба на тази застава и помнеше много добре всичко свързано с околията и. Често разказваше интересни случки от войниклъка и ни разсмиваше яко.
Когато подредихме всичко пренесохме част от багажа на входа на пещерата. Морския, Яни, Ванката и Мира се заприготвяха за влизане а аз се отправих към първата срешната палатка и заспах дълбок сън. Какво е ставало през това време в лагера не мога да кажа, но се събудих към 17 часа и чух глъчка. Бяха пристигнали нови хора. Росен Вътев с Владо от ПК „Черни връх” София. Попътно бяха взели от гара Орешец Трифон (пънкаря) и Тони, които пътували с влак. Станах и поговорих с тях. Те имали план да наминат да ни видят и да ходят към Садовец и Бежаново където имали клубна проява за проникване във водната пещера Парниците. Не след дълго излезна и групата от пещерата. Нивото на водата било доста ниско. Морския се беше гмурнал, но нямало добра видимост около метър-два. Вероятно от валялите дъждове пердните дни се е замътило. Групата беше огледала пещерата добре и бяха набелязали следващите задачи. На излизане бяха спукали ПВЦ лодката на едно стеснение, та на Мира и се наложило да поплува за кратко. Морския каза, че водата е студена. Около 11 градуса. По това време пристигна и Мамута с другата лодка. Росен, Тони и Владо тръгнаха към Садовец и ни отмъкнаха Мира. Пожелахме им лек път и приятна забава на Парниците, а ние се настанихме край лагерния огън.
Вечерта изкарахме чудесно на питиета, мезета, вицове, войнишки истории и много, много настроение и смях. Някъде след полунощ се натаркаляхме да спим, че на следващия ден предстоеше ново проникване и работа по терена. Бяхме си опънали палатките на сенчесто място и нямаше проблем с „нахалните” слънчеви лъчи. Мястото беше чудно. Зеленина, дървета и две рекички, които приспивно ромолят.
Станахме, пихме кафе и започна отново процедурата по пренасяне на багаж до дупката. Днес беше решено да влезнат Морския с помощен екип за багажа му Трифон и Мамута, Яни и Ванката се бяха екипирали за катерене на комините след първия сифон. Направихме им снимки на влизане и се върнахме в лагера за обяд. Децата на Яни и на Морския се разщъкаха край пещерата и не след дълго дойдоха да кажат, че имало и други пещери в района. Това щеше да ни е и задачата за деня. Да огледаме околността. Предния ден Ивайло им беше показал няколко входа, ,които вероятно са входове към Врелото. Ети, Хрис и Али щяха да ни ги покажат. Ивайло и Деси щъкнаха на риболов, а Деси на Яни остана в лагера. Дръпнахме по баира и съвсем близо до вхида на врелото се натъкнахме на първите входове, които със сигурност бяха път към вътрешността на пещерата, а единия се привързваше, чрез късо отвесче в самото и начало. Качих се малко в страни и огледах няколко малки отвори. От единия осъществих слухова връзка с децата, които бяха влезли явно в пещера от другата страна на едно скално ребро. Показаха ми пещерите и ги разгледах. Снех координати. За мен не се връзваха с Врелото, но дали беше така само времето щеше да покаже. Тръгнахме да търсим една пропасчица, която я дават в близост. Пръснахме се ветрилообразно из местността покрита с редка гора. Качихме се на хълма, където разгледахме и остатъците от старинна крепост. После се спуснахме по баира и огледахме останалата част, но пропастта не я намерихме. Намерих един стар бункер и още няколко малки дупчета. Слезнахме точно в момента когато Морския с Трифон излизаха. Той сподели, че се е гмурнал сифона и видимостта била перфектна, около 10 метра. На около 5 метра дълбочина имало скална арка през която се минавало след това се попадало в доста голям обем. Преплувал около 50 метра навътре. На места не се виждали стени и таван. Било грандиозно. Движел се на около 8.50 метра дълбочина и до дъното имало около 3-4 метра, но не слизал за да не размътва. Върнал се защото не стигнал край и не му било комфортно такъв голям сифон да го гмурка сам. Описа доста интересни неща. Според него водата се е избистрила доста и такава видимост рядко се постига в сифон. Разгледахме картата на пещерата и по всичко личеше, че вероятно е подминал мястото на което трябва да излезнат през горния етаж другата група. Зачакахме останалите да излезнат. Бая се проточи времето, а и беше станала обърквация с контролното време. Инчето доста се притесни. На няколко пъти ходихме до входа но никой не излизаше. Само се чуваше ехото от капещата от тавана вода и пърхането на прилепите.
Привечер пристигна и Ники Орлов от ПК „Витоша” София. Оказа се, че ни е свършила водата в лагера по никое време и отидохме до Крачимир да напълним тубите. През това време се оказа, че народа от дупката излиза. Пристигнаха в лагера и разказаха какво е станало. След доста пендеци Яни качил комина. Ванката го осигурявал. Наковал и един парапет на някво доста кофти и хлъзгаво място. Качили се тримата и горният етаж представлявал широка галерия. Имало много и красиви образувания. Наковали и отвеса към следващото езеро. Там се натъкнали на надпик „Бел прилеп” 78, вероятно останал от първопроходците. Също така имало два спита и калцирала примка. Мамута се спуснал и преплувал следващото езеро. Над крайния сифон видял кален комин за качване и вероятнос за намиране на нови части. Върнал се и споделил това с останалите. Имало перфектна слухова връзка в тази част на пещерата. След като се наприказвахме повторихме начинанието от предната вечер, с тази разлика, че стояхме по до късно.
На сутринта решихме плана да е следния. Морския заедно с мен, Трифон и Ники да влезнем и да му помогнем с багажа и оборудването. Яни и Мамута да минат от другата страна през горния етаж да спуснат в езерото лодка и без много да мътят водата да чакат там появата на Морския, който ще иска да види къде е точно връзката с останалите езера през сифона. Ванката и другите мислеха да почиват и да щъкат из околността. Ивайло трябваше да си тръгва към София. Така пуснахме Яни и Мутката пред нас с малката лодка. Те трябваше да забият спит над първия сифон за който да закачим пилотното въже. Докато коват ние се придвижвахме в пещерата. Аз заедно с оборудването бях в лодката а останалите се придвижваха с плуване. Пещерата още от входа е доста обемна и веднага почват дълбоки езера. От тавана висят масивни образувания. Завива на дясно. Следва „конфликтното” стеснение на което бяха спукали лодката (беше залепена скоропостижно) и внимавахме да не споделя участта на Мира. Легнах и колкото се може събирах бордовете. Останалите дърпаха и бутаха. Колкото и да беше спусната тази лодка минаваше трудно от там. Следваха още езера и кратък пасаж по суша. Имаше голяма паднала плоча от тавана с множество фасетки и внимавахме за не съдерем лодката и на това място. После още езера и обемни галерии над тях и стигнахме до мястото където щеше Морския да се оборудва. Помогнахме му да натъкми цялата екипировка. Бяхме се разбрали за отстъп с времето от 40 минути, време в което Мамута и Яни да качат отвесите-комините за минат през горния етаж и да се спуснат оттатък в езерото. Направих няколко снимки и не след дълго се запътихме към сифона. Езерото беше „бездънно”. Морския се гмурна във водата. Оставихме Трифон, който е с най- силно осветление на брега. И се оттеглихме с Ники за да не мътим допълнително водата. Времето минаваше в даден момент в сифона пак се видя светлина. Морския излизаше. Стори ми се супер бавно а всъшност са били 7 минути. Излезна и сподели, че е преминал сифона и се е срещнал с останалите. Излезнахме на плиткото и там вече можеше да разкаже спокойно. На около 24 метра от тръгването е видял светлината на другите. От този сифон обаче се излизало кофти през „апендикс” и през доста остри ребра. Внимавал е да не скъса въжето. Поговорили си и се върнал. На връщане било доста размътено и видимоста била пак около метър. Със сигурност предния ден е бил влезнал доста по-навътре. Разкачихме екипировката и излезнахме по същия начин както влезнахме.
На вън беше слънчево и направо горещо. В лагера бяха пристигнали група работеща по проекта по Натура за прилепите. Преди два дни бях говорил с Яската-стар мой приятел и той им беше споделил, че сме съвсем наблизо. Бяха Свилен Делчев (Обецата), който беше от старите ни в клуба, Недко (подвизавал се във „Витоша”), Яската (познавам го от ходене по дупки с пещерняците от Стара Загора), Благовеста (ПК „София”) и Антония Хубанчева (Ръководител на групата им и специалист по прилепите). Поговорихме си и им показах пещерата. Някъде по това време Деси на Яни се обади и каза че най-малкия им син –Александър е с висока температура и са отишли до Белоградчик. Ванката влезна с Ефи, Ина и Благовеста. Те да разгледат пещерата, а той да извика Яни. Цялата операция доста се проточи. През това време прилепарите опънаха мрежи на входовете на пещерата и на останалите над нея. За малко да хванат Яни в една от тях. Помогнахме им с бъгажа и те потеглиха към София. Преди това сподели, че с доста мъки са се качили по стената над сифона и са попаднали на галерия запълнена от нанос. Лесно се копаело и напреднали към 7-8 метра. Усещало се течение и се виждало, че разширява. Останалите разекипираха в това време пещерата и доста се забавиха. Вече по тъмно излезнаха. Морския ни пусна озвучение и попяхме донасита край оганя.
Сутринта народа се заприготвя да тръгва. Ванката и Инчето влезнаха в пещерата, а аз и Ефи отидохме да картираме. Мамута пробва някои от горните етажи на пещерата. След дълги справки най-вече с Хинко и неговата база данни, която се оказа за пореден път полезна и с няколко разговора със Здравеца се оказа, че тези пещери не фигурират в картотеката. Имахме време да картираме само едната. Суха и разклонена пещеричка с три входа. В другата в едно стеснение Ефи не стигна край и решихме да я картираме следващия път. Ники се беше разходил в района на глама Клепъц и беше намерил интересно дупче от което доста силно веело. В района на заставата намерихме още две които също останаха за следващо идване в района.
Дружно изпрахме инвентара и привечер ттръгнахме. Съвсем по залез слънце минахме по панорамния път минаващ през Чупрене, Търговище и Репляна. Пътувахме спокойно и комфортно. За сега в района на Крачимир и Стакевци остават доста незвистни както във Врелото така и из околията му. 

 

Адреси и банкова сметка

Пощенски адрес:

България, гр. София-1332,
жк "Люлин" 6, бл 616, вх. В, ет 8, ап 69

Адрес на клубното помещение: 

Гр. София -1202
ул. Св. Св. Кирил и Методий 42 ет.3
(в дъното на коридора)

Банкова сметка в лева (BGN)

IBAN: BG39FINV91501215836127
BIC: FINVBGSF

 

За контакт с нас

Само при спешност използвайте

Телефон +359 88 898 6607

Във всички останали случаи

E-mail

 

E-mail бюлетин

Абонирай се за да получваш известия за ново съдържание, събития, новини и др.