Един от основните приоритети в пещерното дело, както и в дейността на нашия клуб, е изследването и картирането на новооткрити пещери и пропасти. В последните години тази дейност беше особено застъпена. Благодарение на това може да се каже, че на много места, до скоро бели петна от карста на страната, бяха открити и изследвани множество нови пещери и пропасти. Открития бяха направени и в райони, където е работено с години и преобладаваше мнението, че нови неща няма да изскочат.
Увлечени от стремежа към нови открития, понякога отделни членове на клуба, друг път организирани в по-големи клубни и междуклубни експедиции, успяхме да отметнем много работа в различни краища на страната. Различни причини, най-вече свързани с време и финанси, ни принуждаваха да съсредоточим усилията в райони, разположени в близост до София. Поради горепосочените причини ставаше ли въпрос за изследване на по-отдалечени места рядко повече от трима-четирима пещерняци от клуба взимаха участие в експедиции. За голямо съжаление при описаната в този материал експедиция, проведена на територията на планината Славянка, тенденцията беше спазена и само трима клубни членове взеха участие. Логично тук възниква въпросът: ”Защо проява с ограничено клубно участие се раздува толкова, че чак да бъде описана подробно?” Отговорът, макар и звучащ малко нескромно, е че въпреки малкия ни брой ние подпомогнахме дейно организирането на експедицията.
Тук е мястото да благодарим на Алексей Жалов, който като представител на БФСп също имаше съществена роля да се проведе безпрепятствено тази експедиция. Също така общоприето е, че нещо, което не е описано, все едно не се е случило.
И така след дългият увод вече конкретно за самата експедиция. Преди около две години и половина в разговор с двама приятели от СПК ”Академик” (Стефан Радев и Светослав Сапунджиев) обсъждахме евентуалната възможност за провеждане на експедиция на територията на планината Славянка и проблемите, свързани със сложния граничен режим въведен от съответните власти. Благодарение на същия този режим и не дотам добрата организация от наша страна експедицията от лятото на 2001 година претърпя пълен провал, като може да се каже, че просто такава нямаше.
Освен, че не ни обезкуражи, този факт ни амбицира наистина да направим по-сериозна експедиция на Славянка.
Към края на Април получихме дългоочакваното разрешително от граничните власти и трескаво се заподготвяхме за заминаване. Накрая от първоначално заявилите участие 15 човека по различно време заминахме 10. Както следва от СПК”Академик” бяха най-много, а именно: Стефан Радев, Светослав Сапунджиев, Юлий Пасков, Сашо Янев, от ПК”Хеликтит”: Константин Стоичков, Веселин Дробенов и Иван Петров и Витошарите: Катерина Богачева и Цветан Паров, както и Боян Тепавичаров-не клубен член.
Първи на 13.11, за да могат да уредят нещата с граничните власти, отпътуваха Стефчо, Светльо, Боби и Ванката. Те натовариха на един ЗАЗ целия бивачен и пещерен инвентар. Братът на Стефчо Андрей-Дренката ги метнал с колата до подстъпите на планината, зад кльона. На място решили да качат на гръб багажа до мястото за бивак, опасявайки се, че колата няма да може да се качи заради лошия черен път. И така започнала двудневната им драма с пренасянето на багажа.
Тук трябва да отбележа, че поради немарливост те бяха забравили предвидената боя за маркиране на дупките долу в началото на пътя. Това по-късно попречи да маркираме и нанесем номерата при входовете на пещерите.
Не по-малки перипетии при пристигането за експедицията преживял и Юлий. Той беше решил да пътува с влак до Кулата, но след това нещата се спекли и той вървял пеша 28 км, за да намери не по-малко изтерзаните “първопроходци” в невероятен организационен хаос.
Дойде и ред за нашето заминаване. На 16.11 аз, Катето и Цецо Паров, натоварени в неговия самоделен, двуместен и полураздрънкан пикап, взехме направление Славянка. Невероятно но факт пикапът, който не си знаеше годините, след “чудеса от храброст” успя да се справи с лошия път към лагера в м.Ливаде (1500 м.н.в.). На места ние с Катето помагахме къде с подлагане на камъни, къде с отстраняването им от пътя. За да завърша картината по “организираното” пристигане в района ще кажа, че последни пристигнаха Сашо Янев и Весо. Поради различни причини от пътно транспортен характер те пристигнаха след полунощ. В тъмното не се ориентирали и пресекли кльона без да се обадят в заставата. На следващият ден започна и същинската работа по терена.
Преди експедицията беше решено тя да има по-опознавателен характер. В районът, който бяхме определили за работа-южно от м.Ливаде до границата и източно до подстъпите на Царев връх, от предишни експедиции имаше картирани 10 пещери. В документацията им, обаче, освен картите им имаше само кратки и неясни описания. Нашата основна цел беше да локализираме пещерите, да им снемем GPS координати, както да им направим по-точни описания, придружени със снимков материал. Надявахме се между другото да изскочи и нещо ново.
Разделени на групи първия ден, въпреки лошото време локализирахме пет пещери: ”Дупката при Марина поляна”, ”Шипките” (“Гюлът”) 1 и 2, ”Гарваница” и “Сняговата дупка”. Юлий, Стевчо и Боби проникнаха в “Шипките” и “Дупката при Марина ливада”, като им направиха описания. Най-дълбока и същевременно и най-опасна поради падащи камъни от тях беше “Шипката 1” (-30м.).
Въпреки големият си вход “Дупката при Марина ливада” след отвес от 8м и голяма полуосветена зала, задънваше безнадеждно в наслаги.
Най-високо разположената пещера в района на около 60 метра северно от Гоцев връх (2112 м.н.в.) е “Сняговата дупка”. След като забих спит и се спуснах в нея установих наличието на голяма снежна тапа, както е отбелязано в описанието и. В най-ниската част, между снега и скалата има малък просвет и хвърления камък пада още 2-3 м по-долу. Въпреки това моментът за продължаване на пропастта не беше подходящ. Беше само месец май и на места все още имаше снежни петна, както и дъната на по-високо разположените въртопи бяха запълнени със сняг.
Най-интересна от всичките се очертаваше пропастта “Гарваница”, която със своите 63 метра денивелация е и най-дълбоката пропаст на Славянка. Поради лошото време и настъпващата нощ решихме да я оставим за следващия ден.
От високите части към лагера се спуснахме по едно дере, което на места придобиваше каньоновиден характер. По скалните венци на бреговете му забелязахме множество отвори на ниши. За съжаление нито една от тях не “хвана окото”. Всички задънваха почти веднага. В лагера споделихме впечатленията от работата през деня с другата обходна група.
Те се бяха качили до границата през вр. Шабран от там през седловината над м.”Сухото езеро” се изкачили на първенеца на Славянка-Гоцев връх (2112 м.н.в.). Интересното е, че от тази си позиция те забелязали на гръцка територия множество отвори на пещери, като един им направил особено голямо впечатление. Ставаше дума за отвор с размерите на “Банковица”, да речем. От там те слезли по северния склон на Малък Гоцев връх и се натъкнали на нещо интересно. В близост до голям въртоп, пълен със сняг, имало друго много по-малко пропадане без сняг. След като извадили няколко камъка от дъното му през една пукнатина взело да духа. Времето не им стигнало да поработят повече и се надяваха на следващия ден да се позанимават по-сериозно.
Нов ден-нов късмет. Разделени в същата конфигурация защъкахме из склоновете на планината. Пропастта “Гарваница” я оставихме на Паров, Юлий и Янев, а аз, Катето, Стефчо и Боби на свой ред се изкачихме на Гоцев връх. Времето беше стабилно и имахме добър обзор, както към южните склонове на планината, където наистина правеше впечатление отвор с големи размери, така и към склоновете на планините Черна гора и Боздаг. Отправихме се в търсене на “Гоцева дупка”, пропаст дълбока 15 м. След като и нея проверихме заслизахме по дълбокото дере, между Царев връх и вр.Али ботуш. Там също имаше множество малки и по-големи ниши, но нищо сериозно.
На около един км източно от лагера, обаче, се натъкнахме на сравнително голям отвор между скални блокове. И тук нямахме късмет. На четвъртия метър блокаж спираше пътя в дълбочина. Така приключи последният, кажи-речи работен ден на експедицията.
Другите, след като проверили “Гарваница”, продължили с разкопаването на въртопа. Слезли още около два метра, но имало още за “чоплене”, за което за съжаление нямаше време. На другия ден сутринта с Катето отидохме да дооправим документацията на “Дупката при Марина ливада” и след това натоварихме на колите багажа. С това и експедицията приключи. Така за цялото време имахме общо 3 пълни дни за работа, в които свършихме основните набелязани неща. Остана и много работа за догодина.
В района не проверихме различните малки и големи “Стойковици” и “Стойкови дупки”, разположени в по-ниската част на планината. Към западната част и по-точно към вр. Егюптен, както и на изток към Царев връх и с.Парил въобще не беше ходено, а именно там има много бели петна за покриване. Като завършек е хубаво да кажа и няколко думи за планината. Както е описана тя има високи и много стръмни склонове. Това прави много трудно обхождането и без транспорт. Във високите части единствената вода е в м.Ливаде, където установихме лагера си. Иначе планината, както я описват в пътеводителите, представлява една разцъфнала градина поради множеството цъфтящи от още ранна пролет цветя.
В спелео отношение според нас нещата още не са изяснени и може да се открият още нови пещери и пропасти. Ние имахме късмета да сме първите, на които беше разрешено нощуване и лагеруване зад кльона.
За догодина експедицията е в календарния план на БФСп, като отново ще я проведем през пролетта. Силно се надявам да има по-голям интерес от различни клубове от столицата и страната. Иначе другото зависи само от нас.

1. Дневник на експедицията

13.05.2002г.
Състав: С. Радев, С. Сапунджиев, И. Петров и Б. Тепавичаров
Уточняване на параметрите на експедицията с граничните власти.
Организиране на временен бивак над КПП-то на разклона за черния път, водещ към местността “Ливаде”.
 
14.05.2002г.
Състав: С. Радев, С. Сапунджиев, И. Петров и Б. Тепавичаров
Изнасяне на багажа и организиране на бивак в местността “Ливаде”.
 
15.05.2002г.
Състав: С. Радев, С. Сапунджиев, И. Петров, Б. Тепавичаров и Ю. Пасков.
Изнасяне на багаж към лагера в местността “Ливаде”.
Обход до вр. Шабран (2196 м.н.в.).
 
16.05.2002г.
Състав: С. Радев, Б. Тепавичаров, Ю. Пасков, К. Стоичков, К. Богачева и Ц. Паров.
Идентифициране и проникване в пропастите: Марина Поляна, Шипката І и Шипката ІІ.
Оглед на района западно от лагера.
 
17.05.2002г.
Състав: С. Радев, Б. Тепавичаров, Ю. Пасков, К. Стоичков, К. Богачева, Ц. Паров, А. Янев и В. Дробенов.
Съставяне на описания, идентифициране и сваляне на GPSкоординати на пропастите Шипката І, Шипката ІІ, Гарваница и Сняговата.
Обход в района под вр. Малък Гоцев и разпознаване на въртопа с работно име DF3, оглед на дерето започващо от под местността “Сухото езеро”.
 
18.05.2002г.
Състав: С. Радев, Б. Тепавичаров, Ю. Пасков, К. Стоичков, К. Богачева, Ц. Паров и А. Янев.
Обход в района на Голям и Малък Гоцев връх.
Идентифициране и снемане на GPSкоординати на Гоцевата дупка, проникване в пропастта и съставяне на техническо описание.
Оглед на дерето между Царев връх и вр. Алиботуш, откриване на обект BLOK1, проникване в пропастта Гарваница и съставяне на техническо описание на пропастта.
Разкопаване на DF3.
 
19.05.2002г.
Състав: С. Радев, Б. Тепавичаров, Ю. Пасков, К. Стоичков, К. Богачева, Ц. Паров и А. Янев.
Проникване в пропастта Марина поляна, снемане на GPSкоординати и съставяне на техническо описание.
Вдигане на лагера.