Есенни отблясъци от Милановските баири 2007

Залез над Балкана. Автор: Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София.
Азоритови минерали в една доиздълбавана пещера над Миланово. Автор: Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София.
Алексей Жалов на входът на пещерата. Автор: Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София.

 
Бях недоспал пак след нощна смяна. Бях се разбрал с Алексей и Магда да се качим на Миланово. Защо ли тръгнах? Не си спомням как си стегнах багажа и стигнах до гарата. Спах във влака, а и после в рейса за Миланово. Алексей се беше разбрал да се види с Владо Бешков та успях да подремна докато си „раздуват” още час-два.
Привечер тръгнахме към „Коритата”. Едва сега се събудих за да се любувам на приказния залез над планинските хребети на запад. Такъв пленителен залез над Западна Стара планина би разбудил и най-заспалия турист. Сенките ставаха дълги под Соколец, а малко преди да стигнем над кошарите се показа на още светлото есенно небе пълната луна.
Нощите ставаха студени и ние намерихме топло посрещане и огнище при дългогодишните ни приятели Мито Гьозов и Леля Ана. Невероятно гостоприемни хора показали ни не една пещера или пропаст в този район на планината. По традиция разговорите ни се въртяха или засягаха пещерната тематика. Нови пещери и пропасти в района. През годините никнеха като гъби след дъжд. Това и беседвахме тази вечер до късно. На гости, беше и горският на Миланово знаещ множество „тайнствени” отвори в тази част, а и от татък по Дружевско. От дума на дума стана въпрос за новооткрита пещера в едно ново сечище над местността Търсов валог. Да им се начуди човек на местните. Изсичат тези приказни гори и обричат планината на гола сеч. Горския споменава нещо за болест по дърветата. Не ми се слуша. Не възприемам тази човешка намеса в сърцето на Балкана.
Ставаме рано и хукваме към сечището. Времето е ясно, топло и почти лятно-жега. Стигаме на мястото и сред поголовната сеч почваме да се лутаме. Дупка тук, дупка тук!!! Няма? Повторно пробваме. Алекси звъни на горския уж сме на мястото ама нищо не намираме. След час вдигаме ръце и казваме такъв ни бил късмета. Разделяме се с Магда. Тя тръгва на разходка към местността Кобилини стени, а ние към местността Подмолите. Казаха ни да видим едно от пропаданията, което бяхме оглеждали преди години-май се било издънило. Пътя води през живописни местности осеяни с въртопи. Все едно някой великан си е играл да дупчи земята с клечки, и въпреки, че сме ги гледали надничаме пак и пак дали няма да изникне нещо ново. Изведнъж ясното време преминава в облачно. Дъждовен фронт обсипва планината със ситни капчици. Есента настъпва в Балкана и това ни го подсказват и стотиците лилави „кърпикожуси-Минзухари” изпълнилиливадите. Някъде преди Подмолите засичаме Гьозо. Той ни пита намерили ли сме дупката. Винаги съм се възхищавал на това, как той преживява успехите ни или неуспехите, и винаги при неуспех със съзаклятническа усмивка дава информация за някоя нова дупка. Разбрахме се да видим ливадата над Подмолите и да се видим малко преди Радова поляна. Там знаел някакви дупки, ама какви са ние да видим. Нищо ново не открихме и в дъждовното и сумрачно време минахме през Йосовото и Йосова яма, а после хванахме пътя покрай мина Герана и малко преди Промка се засякохме с Гьозо. Докато събираше стоката, ни упъти на 50 метра по- ниско. Там в горичката имало дупка и някой от селото събирал вода там, а малко зад остатъците от кошара по- вдясно имало още една, но не бил влизал и не знаел какво има там.
Спуснахме се и бързо намерихме първата. Останахме като „гръмнати“. В основата на малка скаличка зееше триъгълен вход на пещера. Не се и обличахме, а само с челници пролазихме наклонения сипей с който започваше. Галерията стана хоризонтална, появиха се и първите натеци. Нова пещера. Пещера, но не съвсем . Малко след това се видяха следи от разгърмяване. Минна проходка в естествена каверна. Следваше естествен пещерен комин над изкуствено разкопано разклонение и още малко галерия с натеци. Слязохме в разклонението и се натъкнахме на нещо интересно. Все едно някой беше драскал с пастели по скалата. Азуритови медни минерали. Да това е подтикнало явно хората да разширят и да дълбаят тази естествена пещера. Поснимахме и решихме да я картираме. Дръпнахме картировката и доволни излязохме. Прескочихме да видим другата дупка намираща се зад разрушената кошара от, която беше останал част от зидът с комина. Оказа се пропадане с късо продължение-полузаличка и блокажно дъно. Стари натеци влизаха под камъните в неизвестна посока. Явно тази пещера или пропаст е била запушена нарочно. Изглеждаше безнадеждно. Хубавото в случая, че от безнадеждно ходене без дупка все пак се натъкнахме и картирахме нещо интересно. Снимките на минералите станаха невероятно добри.
На другия ден трябваше да тръгвам, но имахме време за още един кратък обход. Спуснахме се по Говежди дол под пътя и огледахме местността. Големи и интересни скали и доста диво. За повече обхождане аз нямах време и поех към Миланово а Алексей и Магда казаха, че ще се поразходят още. След ходенето на среща в София споменаха, че мястото било интересно, загатвали се някакви отвори, а и местните им казали за малък извор някъде там. При всички положения ще се ходи пак. В Миланово се видях с Орлин, изкарал последния курс при нас. Видяхме се и побъбрихме за пещери и бъдещи проекти.
Рейса дойде и аз се качих. Есенното слънце огряваше планината. В никакъв случай не съжалявам, че не си останах в къщи да спя след нощната, а изкарах два хубави дни в планината обагрени от слънчеви лъчи, есенни цветове и измита от есенния дъжд.

 

Адреси и банкова сметка

Пощенски адрес:

България, гр. София-1332,
жк "Люлин" 6, бл 616, вх. В, ет 8, ап 69

Адрес на клубното помещение: 

Гр. София -1202
ул. Св. Св. Кирил и Методий 42 ет.3
(в дъното на коридора)

Банкова сметка в лева (BGN)

IBAN: BG39FINV91501215836127
BIC: FINVBGSF

 

За контакт с нас

Само при спешност използвайте

Телефон +359 88 898 6607

Във всички останали случаи

E-mail

 

E-mail бюлетин

Абонирай се за да получваш известия за ново съдържание, събития, новини и др.