За какво ни говори водата, или две години по късно 2010

Иван Петров на излизане от водопада в пещерата. Автор: Таня Стоилова СПК "Академик" София.
Таня Стоилова СПК "Академик" София, картиране в пещерата.
Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София, картиране в блокажа. Автор: Таня Стоилова СПК "Академик" София.

В срядата на клуб се заговорихме какво да се прави съботата и неделята. Имаше и хубав повод, Марти имаше рожден ден. От дума на дума се разбра, че ходенето на Кипиловската яма ще го отложим за неопределено време и се спряхме на нещо по на близо, за което няма да ни трябва половин ден да стигнем. Решихме въпреки дъждовното лято да пробваме да побачкаме отново в пещерата Говора на водата над Церово, и по скоро под Желен според зависи от отправната точка. Там хем има приятно местенце за лагер и купонясване хем дупката е доволно интересна и имаме да си довършваме в нея картировката. В петъка взехме нужния инвентар и с Живко спретнахме нещо като тактически план за действие. 

 

Събота сутрин от Билата в Люлин потеглихме 2 претъпкани до клякане коли с народ: Ванката, Живко, Марти, Цвети, Цецо Паров, Ицо, Танчето, Трифон и аз. По пътно пихме кафенце във вилата на Цецо и доволно се замотахме, та плана за скоростно влизане отиде по дяволите. Не по малко натоварени (нямаше човек без две раници) се спуснахме от Желен до лагера и седнахме да релаксираме на сянка в горичката. Първата работа, която свършихме, беше да сложим в близкия вир месата да не се развалят, а пиенето на входа на пещерата, на хлад. 

 

Следвайки плана се разделихме на три групи. Живко, Марти и Цвети щяха да екипират и да слезнат най-навътре в пещерата. Тяхната цел, беше да картират Залата на изгубената римска армия. Двадесетина минути по-късно трябваше да влезнем останалите две групи. Аз, Ванката и Таня трябваше да оправим антената в блокажа и най-сетне да го картираме, а Цецо и Трифон трябваше да картират и да вържат към основния полигон Големия водопад-отвес в блокажа. Ицо остана да варди лагера и да чака останалите-Любе, Ивчо, Мими и Петя, които щяха да пристигнат пеша от към Церово. Чакахме и Мамута с мотора да добръмчи от София. В пещерата имаше доволно вода за сезона. Под втория отвес в пещерата се събрахме и трите групи. Първо аз показах на Цецо последната точка от картировката за която да се вържат, после Живко на свой ред ни показа неговата точка за която да вържем блокажа. Казахме си до скоро виждане и всеки си пое по задачите. За отбелязване е яката гледка от срещуположната страна на залата Бански суходол, когато Цецо зависна на големия отвес, както и множеството малки светлинки на хората които бяха в ниската и част. Гледката е внушителна и някой ден трябва да го заснемем това. Поехме от точка 14 надолу и дръпнахме в блокажа картировката доста бързо. Истинската драма настана като излязохме от блокажа. Доста време ми отне да намеря някоя от старите ни точки. Уж ги бяхме белязали, ама също така бяха минали и доста годинки от тогава-над 5 ако не ме лъже паметта. Докато те хапваха все пак успях да намеря точка и нашата група благополучно приключи работа. Таня завъртя и доста кадри за да направи филмче, но това няма да е лесно в тази пещера, където скалите поглъщат всяка светлина. За да се направи такова нещо ще си трябва стабилна осветителна техника. Цецо и Пънкаря отдавна си бяха явно свършили нещата вътре и нямаше и помен от тях в залата под втория отвес. Аз дръпнах първи и докато се източим Ванката каза, че групата на Живко е малко зад нас. На водопада помолих да ме отклоняват да не съм под струята, но това доведе до по трудно помпане по въжето. Таня направи няколко клипчета, след което поехме по теснотиите на тръбата и входната част, където за разлика от влизането нямах проблеми. В лагера вече се вихреше купона. Всички бяха пристигнали, а не след дълго почти по залез слънце се появиха и хората от пещерата. Живко каза, че са картирали залата и дори са намерили в нея нови части, които при следващото ходене трябвало да се проверят. 

 

Вечерта и нощта изкарахме край лагерния огън а Марти ни беше приготвила истинско текила парти. Кой каквото пожелае лееше се на корем; ракия, текила, ром, вино и бира. Ивчо се зае със скарата. Приятната компания и доброто изкарване в дупката направиха вечерта чудесна. Най-упоритите изкараха до към 2 след полунощ след което умората си каза думата и се натъркаляхме повечето край огъня да спим. Сутринта Ивчо, Мими и Ицо влезнаха да разекипират пещерата, а ние се отдадохме на мързел на шарена сянка. По късно изпрахме на рекичката покъщнината и инвентара. Късния следобед поехме по баира към колите, някои го бяха направили по-рано и като пристигнахме вече имаше куп стъклен амбалаж-бирени бутилки за връщане. Нашата кола-на Цецо поехме към София с кратко презареждане на Своге за бира, царевица и сладолед, а другото МПС придружени и от свободния електрон Мамута с мотора слезна до Церово да пият по бира с останалите които щяха да се прибират с влака. Така 8 години след откриването на Говора на водата и 2 от последния ни набег пак се позабавлявахме в тази интересна и не лека пещера. За сега плануваме още едно ходене през септември след Пирин и живи и здрави да завършим най-сетне картировката. Както винаги обаче става току виж дупката изцепи и да се получи една приказка безкрай за изгубената римска армия и да чуем още някоя и друга история която ще ни разкаже водата под Църни камик.  

 

Адреси и банкова сметка

Пощенски адрес:

България, гр. София-1332,
жк "Люлин" 6, бл 616, вх. В, ет 8, ап 69

Адрес на клубното помещение: 

Гр. София -1202
ул. Св. Св. Кирил и Методий 42 ет.3
(в дъното на коридора)

Банкова сметка в лева (BGN)

IBAN: BG39FINV91501215836127
BIC: FINVBGSF

 

За контакт с нас

Само при спешност използвайте

Телефон +359 88 898 6607

Във всички останали случаи

E-mail

 

E-mail бюлетин

Абонирай се за да получваш известия за ново съдържание, събития, новини и др.