Въодушевени от успеха с пропастната пещера Яворецнасочихме вниманието си към друг от обектите-решихме да започнем работа по пещерата Мижишница-над хижа Леденика-гр Враца.
По информация на Мария Златкова (Мара Академишка)-която е откривател на същата, на дъното може да се разбие тесняк след който вероятно има голямо продължение!!!
И ето ни в мразовита Февруарска утрин: Ицо, Яни и Петър, с джипката се забихме право по черния път към Циглеви Кошари, за да спестим малко време. Тампература -15 градуса, сняг-около 30 см. Въобще купон. Успяхме да стигнем до бившите кошари, където оставихме джипа, и се придвижихме до Мижишница. Около 2 часа ровихме сняг и камъни докато открием входа, тъй като не бяхме влизали в пещерата, но силното въздушно течение ни ориентира. След няколко часа работа по тесняка, благополучно излязохме. Кристална нощ и зимно небе-казахме си сега палим джипката, пускаме топлото и се прибираме към София, но не, ДизелОФФ двигателя категорично отказа да запали въпреки всички усилия. Принудихме се набързо да се преоблечем (всичко беше тотално замръзнало), оставихме багажа и колата и се запътихме към хижа Леденика, да пренощуваме. Цвети (хижарката) и Пламен (екскурзовода) бяха доста изненадани от нашата поява (около 1.30 часапрез нощта). Когато попитахме информативно за температурата Цвети каза: „Абе вчера беше -26, но днес е по студено!“ Тогава разбрахме защо ни изостави машинката!
Ще ви спестя подробностите, но до средата на март месец 2006, бяхме направили още две тежки ходения в състав: Ицо, Яни, Папи (Себулба), но пещерата се оказа костелив орех. Заради високи води и други ангажименти чак на 06.01.2007 година успяхме да осъществим отново проникване в Мижишница. Бяхме: Яни, Ицо и Стоян Петков-Таната.
След 10 часа безмилостно къртене и четири разбити стеснения, успяхме да влезем - щастие - пещерата продължава! Преминахме около 100-тина метра галерия при денивелация около -30 метра, стигнахме до няколко метров праг, който преценихме че е рисковано да слизаме без осигуровка и доста уморени! Пещератаявно продължаваше.
На 03.02.2007 група в състав: Ицо, Папи и Яни влязохме, пуснахме една лентова стълбичка на прагчето и продължихме надолу, излязохме в голяма зала след която следва отвесче 12-15 метра. След още двадесетина минути успяхме да стигнем до новото дъно, между -200/-250 метра. Пещерата е относително лека, екипирали сме парапети, и сме оставили 8мм въженца на някоипрагове, за улеснение на някоипо ниски и къси колеги.
През май 2008 беше организирана по-голяма клубна експедиция, с цел картиране,п очти успяхме да се справим!
....А „ексюзми“, забравих Стрешерска Яма!
При един обход с джипката (през началото на октомври мисля 2006-та?) забелязваме река 2 метраширока как изчезва във въртоп до Циглеви Кошари-беше доста дъждовно, водата изчезва без никаква идея въртопа да се завири! Оказва се че това е пещерата Стрешерска Яма. Следва оглед на сифон, струва ми се че не е дълъг?
На 25.11.2006-таорганизираме източване група в състав: Иван Алексиев-Морския, Яни, Ицо, Илина-Кипуто, Джоревеца-Джу, Стоян-Таната.
Успяваме да източим сифона, оказва се че това което го образува самалко камъни и кал, разкопаваме ги и сваляме нивото до гърдите. След него има втори сифон, надяваме се при ниски води да му видим сметката и на него!
Автор: Яни Макулев.