Бяхме решили да продължим с картирането и проучването на Зарезаната пещера. За това в събота от клуба потеглихме група: Аз, Катето, Емо, Ив и Монката от ПК "Под ръба". С влака потегли Жоро от последния курс. В уречения час при пещерния дом се събрахме не малка Хелектито-лабиринтска група в състав: Аз, Жоро Колев, Ив, Катето, Жоро, Юлето (завършили последния курс в клуба), Монката- ПК "Под ръба" Церово, Сашо- УСК "Лабиринт" Червен бряг и Емо- бъдещ Лабиринтец. Седнахме да хапнем и зачакахме да ни настанят, че управителите на дома ги нямало. Същия ден чакали над 140 души и се чудеха къде да ни настанят. Защото нямахме много време за губене помолихме да ни заключат багажа в лекционната и като се приберем да оправим нощувката. Планът за деня беше да се разделим на две групи. Аз, Жоро, Катето и Емо да потеглим към "Глигора" за да покажем на Емо скалния манастир и интересните места в района. Жоро беше замислил и едно нещо за което ме посвети по-късно. Ив, Юлето и Сашо трябваше да картират, а Монката въоръжен с едно садко да атакува полусифона, като Жоро да го подсигурява. Катето натовари групата в колата и ги метна до пещерата.

Нашата група пое по вече познатия път към "Глигора" по пътно показвахме на Катето и Емо отворите на разни проучени и непроучени пещери. После минахме през стария жп тунел и портата за да навлезем в "Дяволските земи". Усещаше се настъпването на пролетта. Малко преди изкачването за скалния скит "Св. Никола" има карстов извор. С Жоро поехме нагоре по хълма до мястото където извира водата. Малко над извора има малка кластокарстова пещера. Жоро се напъха и каза, че е малка. После сподели, че Здравеца му казал за пещера някъде в района която намерил, но после търсил няколко години безуспешно. Жоро се впусна да търси пещерата, а ние с Катето и Емо се качихме до манастира и поснимахме на воля. Запалихме и по свещ. Слизайки видях, че Жоро е доста радостен. Намерил е пещерата. Каза, че е отвесна и хвърления камък пада във вода. Поехме към входа и наистина на едно много "криминално" местенце над извора зееше вход на пещера а навътре и отвес. Хвърления камък избумтяваше няколко пъти и падаше във вода. Нова пещера, доста радостен факт. Жоро се беше обадил на Здравеца да му каже и Здравеца се беше също израдвал много. Времето напредваше и решихме да потегляме на обратно. Преди старата жп гара в храсталака едвам едвам се загатваха едни отвори. Шило в торба не стои и с Жоро поехме предизвикателно "храстинга" и блокажите от стари траверси за да достигнем до пещера с два входа, като единия доста висок. В нея се слиза на камина и се достига до долен етаж и заличка свързани с по-малкия вход. Жоро пое на "камина" и напред и изчезна в тъмнината. После сподели, че пещерата се развива на 2-3 нива и възходящо достига до блокаж. Поехме покрай венеца и там на по-горно ниво открихме още две пещери, като едната беше с множество входове и се развиваше на 2 етажа а другата беше малка, с два входа, множество съвременни графити и иманярски разработки. Четири нови пещери за един ден не е малко. Поиздрани и изморени поехме към дома където зачакахме другата група да се върне. Малко по-късно и те се прибраха.
 
В пещерата, Монката нахлузил садкото и преминал полусифона. Попаднал в зала, но след това пещерата завършвала с дълбок сифон. Жоро и Сашо се качили по висок комин преди полусифона, като Жоро сподели, че комина се разклонява и продължава. Юлето и Ив картирали привходните части и направили кратко проникване в пещерата.
 
Разказа на Симеон Ненков от ПК "Под ръба"- Церово.
 
Датата е 21.02.2015 г. От ходенето до „Зарезаната пещера” на Карлуково миналата седмица не съм спрял да мисля за тези нови части в пещерата и за полусифона, до който стигнахме с Жорката. Групата от София се състоеше от мен (Симеон), Коста, Жоро, Ив, Катето и Емо. На Пещерния дом пристигнаха Жоро Колев, Сашо, и Юлето от Червен бряг. След малко проблеми с настаняването в дома се разделихме на две групи. В първата група бяхме аз, Ив, Жоро, Сашо и Юлето. В другата – Жоро Колев, Коста, Катето и Емо. Те тръгнаха на теренен обход към Глигора. Ние поехме към Зарезаната.  Разделихме се на две групи. Аз, Жоро и Сашо имахме задачата да допроучим новите части и да преминем полусифона. Ив и Юлето се заеха с картиране. Дупката беше като миналия път. Нивото на водата беше същото. Бързо стигнахме до емблематичната „Драперия” (доста тесен тесняк, който е труден за преминаване на връщане и бележи края на старите части). Преминахме мокрото пролазване след нея и се озовахме пред полусифона. Моя беше задачата да го премина. Заличката беше тясна и не ми беше особено удобно да облека садкото. След това се завързах през кръста с въже. След известни колебания минах полусифона и се озовах в зала. За голямо мое разочарование в края и имаше сифон. Нямаше и заобиколен път. Върнах се при другите. Преди да потеглим към изхода Жорката изкатери два комина, единият от които се оказа перспективен и го оставихме за следващия ден. Почти при входната камина се срещнахме с Юлето и Ив. Казахме им за новите части. Жорката провери едно разклонение непосредствено след входната камина. Оказа се тясно и лабиринтно, но край не е стигнат. Навън беше още светло и приятно. Бях радостен, че съм първият, който е преминал този полусифон.
Разказа на Александър Георгиев УСК "Лабиринт" Червен бряг.

На 21 февруари се озовах отново на Карлуково. Бях се видял със софийската час от групата предната седмица. Разказаха ми че са били в нова пещера и че трябва да се погледне. Нямах търпение да стане следващата събота и да отидем на дупка. Така хванах влака със Г-н Колев и Юлето за с. Карлуково и след 15 минути бяхме там. Коста и останалите от софийската част бяха вече пристигнали и ни посрещнаха на "Пещерния дом". Влязохме вътре да запазим стаи за довечера. Оправихме багажа и се разпределихме групите. Всеки тръгна на някъде, Катето закара нашата група до местоположението на новата дупка-Зарезаната пещера. В групата бяхме Аз, Жоро, Мони, Ив и Юлето. Ив и Юлето се подготвяха да картират и да вземат кординати на на дупката и други участъци около нея и в нея. Аз, Монката и Жоро влязохме във дупката и след известно време се озовахме пред сифон. Мони се облече и навлезе навътре във сифона, оказа се че зад него евентуално ще се наложи гмуркане с по-добра екипировка. След това на връщане Жоро попадна на една камина която беше 15 метра, евентуално със още продължение но Жоро слезе за сега. Когато излезнахме момичетата бяха готови с картирането на входа. Върнахме се пеша до "Пещерния дом". Хапнахме и ни изби скуката и в последствие на това решихме да си вържем парапет на греди, които се намират от задната част на "Пещерния дом". Покефихме се на "големият парапет" и влязохме вътре ... поседяхме още малко и легнахме.
На другата сутрин малко тегаво ни се оказа ставането на мен и Жоро но накрая Монката ни събуди със неговия вълшебен кекс и с новината че ще направи една системка и ние веднага скочихме и се оправихме... Хапнахме, и изчакахме Монката да приготви системата след което я пуснахме и качихме по един път тъй като бяхме с ограничен брой екипировка и ползвахме една. След което се отправихме отново към Зарезаната пещера, влязохме със цел да проверим камината която открихме снощи, но този път екипа бяхме Аз, Жоро, Мая и Ив. Всички влязохме и малко преди да стигнем до камината попаднахме на друга камина която провериха Жоро и Ив, времето ни беше ограничено затова излязохме, но за сметка на това се отриха нови части. Оправихме се на вън и се отправихме към "Пещерния дом", видяхме се всички на бързо и си казахме чао, наядох се и тръгнах към гарата за да си хвана втория влак , защото първия го бях изпуснал заради ядене на пържени филийки . Като цяло тези два дена минаха доста добре, успях да видя приятели, да се позабавляваме заедно да намерим нови части в пещерата, беше хубав уикенд.
 
Вечерта бяхме настанени в най-крайните стаи на дома до лекционната, като младежите извадиха едни разгъваеми сушилници от лекционната и наслагаха да съхнат подгизналите дрехи. Поради отдалеченоста на стаите шумът от огромния танцов купон в столовата не се чуваше толкова силно.
 
На следващия ден за закуска Монката пусна една от системите до дома и стана главна атракция на посетителите, след него Жоро и Сашо потренираха докато закусвахме и след това отново се разделихме. Едните на туризъм: Аз, Катя, Емо, Юлето и Монката, а останалите: Ив, Мая, Сашо и Жоро към пещерата.

Разходката ни из разните туристически обекти: Проходна, Чердженица, Темната дупка и Свирчовица дойде добре за хората от групата която за първи път влизат в тези пещери. В Темната преброихме зимуващите прилепи и това беше добре, защото показва, че прилепите след като не се влиза в пещерата постоянно се увеличават като численост зимуващи екземпляри. Разгледахме и негативите около боровата гора за да видим от къде ли са влизали шишарките в новите части на Задъненка.

В пещерата Ив и Жоро са качили високия комин, като разклонението в което Ив е влизала задънило, но другото на Жорката продължавало все така. Според Жоро денивелацията която са качили била около 20 метра над реката. Проверили са и още разклонения. Като цяло пещерата има още потенциал, въпреки, че по реката опря на сифон. Тепърва има да се картира доста.
 
В Зарезаната Пещера, след тесняка, известен на хората, влизали в дупката като Драперията, се открива тясна галерия с причудливи натеци, по чиято стени се стича вода, което не я прави само кална, но и хлъзгава. Надолу, по камината се слиза на класика до измокрящо промушване, което води до залата с плаващите пясъци и полусифона, сефтосан от Монката.
Нагоре обаче, тази галерия има продължение, което започва с тясна камина, която плавно те възнася до удобна хватка, която се превръща в животоспасяваща стъпка след кратко възнесение. Когато кракът на възнасящият се стъпи на горе спомената хватка нещата се променят малко. Стените, по които се стича вода се превръщат в ръбати, покрити с глина и корени. Горната част на комина се променя от сравнително елипсовидна към паралелно разположени стени, които образуват разклоняваща се цепка, която продължава да се развива нагоре. По нагоре коминът се разклонява на две, едното продължение задънва, като другото продължава и разстоянието между стените на цепката се увеличава като се открива гледка към кристално бял натек, след който коминът продължава да се развива нагоре и е проходим но поради страх от смърт решихме да слезем на нивото на реката. С Ив пресметнахме че коминът може да води до нов вход на дупката, както и че нашата позиция е на около 15-20 метра над нивото на реката, в заличката след Драперията.
 
От галерията със белите образувания, след изключително тясната камина с надвиснали и падащи павета, има 2-3 метрово слизало, което е под формата на вертикално промушване и се стига до кладенец с диаметър около 2 метра, който продължава вертикално надолу 2-3 метра и стига до дъно, което се разклонява, но разклоненията са засипани с камъни. С Ив минахме по различни пътища, слизала на класика, които отведоха до дъното на този кладенец, като на излизане пътят, който проходихме ни отведе директно над тесняка Драперията, което искрено ни изненада!
 
Веднага след входното слизало, взимайки разклонението в дясно, се стига до слизало в елипсовидна форма и с гладки стени, котето има множество тесни, но проходими разклонения, част от които затрупани с камъни. Заслужава си да се провери по обстойно, но липсата на време ограничи знанията, които имаме относно тази част на пещерата.
 
Късният следобед се събрахме за следобедна закуска в дома и поехме кой с влак, кой с автомобили в своите посоки. 
 
Автор: Константин Стоичков