Милановски дневник 2002

Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София при картирането на пропастта "Здравеца". Автор: Алексей Жалов ПК "Хеликтит" София, БПД.
Въртопът на Йосова яма. Автор: Алексей Жалов ПК "Хеликтит" София, БПД.
Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София на входът на "Иманярската". Автор: Алексей Жалов ПК "Хеликтит" София, БПД.

Миланово, 24-26 май 2002 г.
Тръгнахме на 24 май с Георги Стоянов (причаря). Към 11 стигнахме кошарата в м.Корита и след час поехме през през Промка за Чавките. Гого ми показа Малката Чавка и я GPS-вах. После достигнахме Венеца над шосето за Вършец и вървейки по него локализирахме и GPS-вахме 5-те изследвани от Искърци дупки. Последва ходене до Йосова яма, Денднритната дупка, Зли стени и пропастта Бръмчов валог. От там отидохме до мина Герана и поехме по пътя за кошарата. Във валога Радова поляна северно от връх Виля Глава Георги ми показа малка пропаст, която кръстих на негово име Гогова дупка.
На 25 май към 9.30 часа заедно с Георги Петков от Миланово се запътихме към м.Говедарника (източно от Петрова могила). Той ни показа една случайно открита от него наклонена пещера. Влязохме с "Птичаря" за да установим, че пещерата е перспективна. После през м.Локвите отидохме до валога Кузманица като пътьом GPS-вах входа на Пършевишка яма. Гого направи траверс по площадката в средата на масива Кузманица и установи наличието на голяма ниша и вход на пещера, в която не успя да проникне. Моя милост най-сетне успя да открие пещерата, която преди година-две му е беше съобщил Гьозо. Входът е високо в скалите и е достъпен след изкачване на камина. Следва светла зала и галерия, която постепенно се снижава и стеснява. Не успях да проникна до края. Пътят към кошарата ни мина покрай Кобилините стени. GPS-вах пропастчицата Шилигарника, намерих Иманярската дупка и влязох няколко метра в нея. После има отвес! Снех координатите на дупката. Вечерта запихме с гостоприемните леля Ана и Гьозо. Наоколо проблясваха светкавици. Заваля чак на 26 сутринта. Тръгнахме си към 10.30 часа поради лошото време. Междувременно Гьозо ми каза, че е намерил една дупка около Лиса могила. Равносметка - GPS-вани 12 дупки. Открити 4 нови дупки. Получена информация за 1 нова п-ра!
 
Миланово, 21-23 юни 2002
Тръгнахме с Магда в петък 21 юни. Взехме рейса от Лакатник за Миланово и традиционно походихме до кошарата. На следващия т.е рождения ми ден Гьозо закла едно яре!До 11.30 часа чакахме пристигането на Катето и Коста. Минавайки по маршрута от х.Пършевица до Лакатник Пламен - председател на врачанския клуб "Стрешеро" от Враца и няколко "девойки" прескочиха до кошарата за да пием по едно. После отидохме до Гогова дупка в местността Радова поляна. Коста я картира. Оказа се дълбока 12 м. Снимахме входа. После ходихме до една дупка, в която според Гьозо бе хлътнала една вършачка. Намерихме я трудно. Представляваше малък цилиндричен кладенец в пръстта с дълбочина около 2.80 м. На дъното имаше тясна пукнатина. Поразчистихме с Коста. При евентуално разкопаване, има вероятност да излезе нещо.
На 23-ти, рано сутринта, отидохме до пропасчицата в м.Ланища (Здравец). Коста я картира, маркирахме, снимахме входа и взехме координатите. Дупката се оказа дълбока около - 10 м. После отидохме до кошарата, стегнахме багажа и поехме към Миланово. Оказа, че рейс няма нито в 13.55 часа нито 14.30 часа. Предложих да слезнем пеша през Петренски дол. След дискусия хората се съгласиха. Въпреки, че питах Бешката и двама местни за пътя, объркахме пътя и слезнахме в дола почти 2 километра над Петров извор. Придвижването се оказа много трудно - без път и пътеки, шубраци, коприви, прагове с езера. Каньонът е много интересен и заслужава да бъде проучен внимателно! Прибрахме се с влака в 18.30 часа.
 
Миланово, 20-23 септември 2002
Заминахме за Миланово с Магда. На 21 ходихме до Гогова дупка 2. Влезнахме, но тя бързо задъни. Вероятно е около 10-12 м. денивелация. Трябва да се картира. Въпреки уговорката Коста не дойде този ден. На следващия се появи. В петъка се беше сбил с някакъв човек, който се бе опитал да му свие раницата. Същият го храснал по главата с някакво бутилка и му я пукнал. Това го задържало в София. На път за Иманарската дупка открихме входа на дупката в скалите под паметника на убития от гръм селянин, която ни беше посочил Гьозо. Влизането без осигуровка се оказа опасно, поради което продължихме към Иманярската дупка. Оказа се много интересна, опасна от срутвания, но и перспективна. При влизането в нея Коста се натъкна на ужасяващи иманярски майсторлъци, които надхвърлиха нашите очаквания, а в известна степен и "съоръженията" в Гьозова яма. Отвътре идваше зверско въздушно течение, което предвещава сериозни обеми. Времето ни обаче силно беше напреднало и всеки от нас трябваше да поеме по своя път. Магда и аз към кошарата, а Коста и неговия приятел с прякор "Пилето" към карстовия извор Пиздица. На 23-ти с Магда, за 4 часа, слезахме пеша до Лакатник, като направихме преход през местността Ланища и дола Свражен. Междувременно с Магда огледахме една дупка край пътя за Корита, за която имах информация. Ако се поработи, вероятно ще се влезне. Заснех входа на пещерата Дупна стена. Коста и приятелят му проучиха района около извора и слезнаха до с.Оплетня. Те откриха и картираха малката, съобщена от Гьозо пещера край извора. Огледа на района се материализира и с информация за съществуването на десетина отвора в скалите на Кобилини стени. Коста беше достигнал два от тях без да има възможността да ги проучи изцяло и картира.
 
Миланово, 5 октомври 2002
По мое предложение тръгваме за Миланово. В групата сме Катето, Коста, Магда, Папи от Витоша. Решихме да направим опит да влезнем в дупката край милановското гробище и после да се спуснем по каньона на р.Петренска (Петренски дол) до Лакатник. Внимателно разчистихме хвърлените върху входа клони и храсти. Разкрилата се малка дупка има фуниевидна форма. Дъното е наклонено и голямо колкото да стъпи човек. В западната му част има тесен отвор, който бива разчистен от Коста. От стените на фунията, които са изцяло от пръст сълзи вода, която образува навлизащо в отверстието миниатюрно поточе. Коста се наквасва в него, попълзява напред и влиза в малка заличка с блокаж на дъното. При него се вмъква и Папи. Двамата започват да вадят камъни с надеждата, че ще могат да продължат надолу. Уви, там е много тясно и задръстено с камъни. Все пак успяват да слезнат още около 1.5 м, но дупката задънва безнадеждно. Коста попълва работен фиш и прави кратко описание на дупката, после стягаме багажа, оглеждаме няколкото наподобяващи въртоп пропадания в околността и поемаме към селото. Познавайки проблемите от предишното слизане по Петренски дол бързо намерихме подход към него и безпроблемно се спуснахме долу. Дивотията в този непознат за нас участък беше голяма. След похапване поехме надолу. При първия удобен случай отрязах с мачетето, което носех по една тояжка на всеки за да може да си пробива път през избоялата над човешки ръст коприва и гъстаците. Заслизахме по течението на потока внимателно оглеждайки склоновете с надеждата да намерим някой отвор. Изведнъж, малко преди да достигнем мястото, където се бяхме спуснали в дола предишния път, в десния склон съзрях малък отвор. Беше полузатрупания вход на пещера. По всичко личеше, че от него периодично изтича вода. Разчистих входа и началните 2 метра от камъни. После в акцията се включи и Папи. След време той успя да се напъха за да установи, че вътре даже има образувания. Установи се, че каменен блок е запушил пътя към очертаващата се навътре пещера. Нямахме време нито капацитет за по-нататъшно разчистване. Междувременно Коста се разходи в околността и установи, че в склона над пещерата тече малка рекичка, която по-долу губи водите си. В горнището на хълма имало въртопи. Поради липса на време за по-задълбочени проучвания поехме пътят си по дола. Цялостното спускане от Миланово до Лакатник ни отне 4.30 часа. Този път, за разлика отпреди не бяхме капо. Пещеричката, която открихме заслужава внимание!
 
Миланово, 15-18октомври 2002
Този път на Миланово съм сам. Не се случи нищо особено. Направих оглед на Боева могила, който не даде никакъв резултат. Бях решил, че това е масива Курило, но явно бях сбъркал. Огледах района около т.нар.Четвъртита дупка, но и там не излезе нищо особено. Междувременно поработих върху разкопаването на продължение на малката пещеричка вляво от пътя непосредствено преди началото на Говежди дол. След като извадих 1/4 кубик камъни и пръст установих, че след още 2 метра дупката задънва безнадеждно. Помогнах на Гьозо за товаренето на дърва и вдигането на купи от сено.
 
Миланово,23-24 ноември 2002
Тръгнахме с Магда 23-ти след обед. Спахме в Гьозовата кошара, но стопанина го нямаше. Там беше бай Цветко. На 24 сутринта поехме към Горна Бела речка. Най напред се насочихме към мина Герана, после минахме през Йосовото за да стигнем до местността Валкас. Там отидохме до входа на изследваната от клуба в Монтана пропасчицата "Ямата" и взехме координатите й. После тръгнахме към долината западно от вр.Курило. Пуснахме се в едно убийствено дере, в което открихме един карстов извор (отбелязан е на топографската карта). Достигайки до горския път от Валкас за селото тръгнахме по сухото дере вдясно с надеждата да намерим една дупка, от която според информацията извира река. Така и не намерихме подобна. Малко преди селото неочаквано открихме карстов извор. По всичко личеше, че ако се разкопае евентуално може да се влезе в пещера. От селото до Лакатник взехме автобус, а после и влака за София.
За шестте си ходения из милановско успяхме да проучим и картираме изцяло 4 пещери и пропастчици. Същевременно бяха открити и частично проучени 8 нови пещери и се събра информация за още няколко нови обекта. Направиха се фото снимки и се взеха координатите на повече от 15 пещери в района. С други думи работата за проучването на Бегличкия дял на Врачанската планина продължи. Проучванията там обаче не трябва да секват, защото в този Балкан са ни известни, но не и картирани повече от 12 пещери, крие още много тайни и има какво да ни даде. В най-лошия случай той предлага възможността за поддържане на проучвателската дейност на клуба в един близък до София карстов район. При наличието на повече желание и амбиция от страна на клуба бихме могли да направим цялостно проучване на масива и обобщавайки резултатите да издадем поредната книжка от поредицата за пещерите във Врачанската планина. Дирекцията на природния парк има готовност да подкрепи финансово една подобна инициатива. Ако погледнем на Милановския район с повечко оптимизъм ще разберем, че там има предпоставки за съществуването и на по-големи пещери и най-вече пропасти с дълбочина до около 350-400 м. Дали ще имаме късмета да открием нещо подобно и да осъществим някои от лансираните идеи зависи само от нас.  

 

Адреси и банкова сметка

Пощенски адрес:

България, гр. София-1332,
жк "Люлин" 6, бл 616, вх. В, ет 8, ап 69

Адрес на клубното помещение: 

Гр. София -1202
ул. Св. Св. Кирил и Методий 42 ет.3
(в дъното на коридора)

Банкова сметка в лева (BGN)

IBAN: BG39FINV91501215836127
BIC: FINVBGSF

 

За контакт с нас

Само при спешност използвайте

Телефон +359 88 898 6607

Във всички останали случаи

E-mail

 

E-mail бюлетин

Абонирай се за да получваш известия за ново съдържание, събития, новини и др.