Районът на с. Карлуково е рай за пещерняците! Със своите скали, пещери и пропасти той привлича спелеолозите от цялата страна. Той е обект на изследване и на редица учени и специалисти.
Отдавна карлуковският район е привлякъл вниманието и на археолозите. Първи известен изследовател е проф. Рафаил Попов. Неговата оценка за значението на района е актуална и досега
(Попов 1920, 55). Следват редица изследвания, разкопки и публикации. Находките в пещерата Темната дупка придобиват световно значение за палеолитните изследвания.
Изследвани са и няколко паметника от Средновековието (обр.1). Скитът “Глигора“, скалната църква “Св. Марина“, скалната църква “Св. Безсребници” и карлуковският манастир “Св. Богородица Викторова лъка“ са проучени от именити изследователи (Каменова, Веленис 1976; Мавродинова 1985 и др.), а също така са консервирани и от НИПК.
Интересен паметник от късното българското средновековие са т.нар. рисунки – графити и графити – знаци. За рисунки – графити от района на Карлуково споменава проф. Д. Овчаров (Овчаров 1982, 106). С тях по – подробно се занимава М. Аспарухов в своята монография, посветена на откритията на рисунки – графити от Северозападна България (Аспарухов, 1984). Той разглежда две изображения, които се намират при скита “ Глигора “. Едното се намира в пещерата западно от скита, а другото е върху скала, на 140 м южно от него. Рисунките- графити са твърде интересни. Те представят образи на хора, животни, знаци и др. Изображенията от второто находище са придружени от интересен кирилски надпис от 1444 г. и споменават за първия поход на крал Владислав ІІІ Ягело “Варненчик“ и Янош Хуниади (Аспарухов, 1984, 45 – 50).
На фона на казаното дотук съвсем закономерно идва и откриването на нови рисунки – графити. Откритието е направено от Ст. Станев (Стенли) от СПК Академик”. Те са преоткрити от Ал. Жалов, който съобщава за тях в периодичното издание на ПК ”Хеликтит” (Жалов, 1997, 5 – 6). От края на 2000 г., в рамките на няколко обхода, в които взеха участие пещерняци от клубовете “Хеликтит“ и “Академик“ (1), бе изследвана околността и бе открито второ находище в пещера № 4529. Пещерите бяха картирани, рисунките – графити и надписите бяха снети с полиетилен и фотографирани.
Двете находки се намират в две неголеми пещери (т.нар. Пещера с рисунките и Пещера № 4529), разположени под местността Глигора. Техните входове се разкриват в основата на висок скален венец, отстоящ на около 450 м западно от входа на клиниката при гара Карлуково и на около 1 км северно от самото с. Карлуково (обр. 1).
Общо в двете находки са открити и документирани 23 графита. Те са разположени на няколко групи на различна височина (от 1 до 6 м от пода) и са на различно разстояние от входовете на пещерите (обр. 2,3,4).
Сравнителната им недостъпност наложи при снемането да се използва специализирана алпийска техника (свободно катерене, клинове, спитове, алпийски стълбички). Тематично графитите могат да се разделят на няколко групи. Преобладават рисунките на животни или части от тях (обр. 5 и 6). Това са 15 графита от общия брой. Те са съсредоточени изцяло в Пещерата с рисунките. Десет от изображенията представят благороден елен (Cervus elaphus) – обр. 5, граф.7 и 10 – 12; обр. 6, гр. 2 – 5 и 13, 15. При останалите изображения вида на животното не може да се определи поради липса на характерни белези (обр.5, гр. 8 и 9 и обр. 6, гр.1, 6 и 14). Следващата тематична група е съставена от графити – знаци (обр. 7, 8 и 9). Те са съсредоточени изцяло в Пещера № 4529. Това са един графит – пентаграма (обр. 7, гр.16), два знака звезда – розета
(обр. 8 и 9), един знак “символна решетка” (обр. 7, гр.19) и меандровиден знак (обр. 7, гр. 20). Последната група е съставена от графити, чиито смисъл не може да се определи (обр.10, гр.21 – 23).
В двете пещери са снети и два кирилски надписа – три в Пещерата с рисунките и един в Пещера № 4529 (обр. 11).
Стилово рисунките – графити могат да се разделят на две групи. При първата, която е по – многобройна, водещ елемент е стремежът към стилизиране на образа. Телата на животните са представени като правоъгълник, разделен на няколко хоризонтални или вписани полета. Те са запълнени с щрих от вертикални, коси или диагонално пресичащи се черти. Крайниците са изобразени чрез единични черти. Шиите и главите са оформени чрез две успоредни извити черти. Изобразени са големи рога с много разклонения.
Втората група включва изображения, чийто контур е свободен. Чрез него са оформени телата, шиите и главите на животното. Образът е по – реалистичен, тъй като контурът напомня живия оригинал.
Общо фигурите са застинали и не подсказват движение. Изключение прави графит № 13 (обр. 6). Макар че е изобразена само предната част на тялото (протоме), разположението на краката и щриха на тялото подсказват движение (скок).
При графитите – знаци за стил не може да се говори, но някои от тях (гр.№ 16, 17 и 18) правят впечатление с големите си размери (обр. 7, 8 и 9).
Някои от изображенията са обединени от обща композиция. Те явно са изработени старателно, по предварително добре обмислена схема. Най – добре изразената група в това отношение обединява шест образа (гр.№ 7 – 12, обр. 5).
Техниката на врязване е изключително прецизна. В някои от случаите щриха е направен чрез фини черти, които са на разстояние на около 1 – 2 мм една от друга, без да се пресичат.
Голяма трудност при паметници от този тип представлява датирането. В повечето случаи, когато не разполагаме с точна дата (от надпис или др.), датирането се прави въз основа на археологическата среда и търсенето на паралели от други находища. Както вече казахме, районът на с. Карлуково е богат с паметници от късното българско средновековие. В рамките на няколко квадратни километра са съсредоточени скалния скит “Глигора“ от края на ХІІІ – ХІХ в. (Мавродинова,1985, 48; Веленис, 1976, 15), скалните църкви “Св. Безсребреници“ – ХVІ в. (Мавродинова ,1985, 5 – 6), “Св. Марина“ – ХІV в. (М.1985, 46), манастира “Св. Богородица“, сега клиника, датиращ от ХVІІ в. (Мутафчиев, 1973, 374). В района на стария мост над р. Искър е известна средновековна църква с некропол от ХІV в. (Миков ,1929, 335). От двете страни на реката, високо върху Платата, се разполагат две средновековни крепости. Едната е при Националния пещерен дом, а другата е в непосредствена близост до двете нови находки над близката кариера. От многото иманярски изкопи по пътеката в Гръчки дол се вижда, че и той е бил обитаван през средновековието керамика, части от зидове и т.н.). При прокарването на пътя от жп гарата до с. Карлуково в същия дол е пресечен друг средновековен некропол (Трантеев, 1966, 11).
Поради характера на настоящата статия, няма да се спирам върху всички възможни паралели от други находища (темата е предмет на дипломната ми работа, където тези въпроси се разглеждат по – подробно). Най – близки по стил и начин на изработка до рисунките – графити от Пещерата с рисунките и знаците от Пещера № 4529, според нас, са някои рисунки – графити и знаци от местността Говедарника и Средния камък при с. Царевец, Врачанско. При редица графити, изобразяващи благороден елен, се откриват близки елементи:
Оформяне на бялото като правоъгълник, защриховане с диагонални, вертикални и хоризонтални черти, оформянето на рогата и крайниците и т.н. (Аспарухов, 1984, 221 – 223, табл.ІV а – в). Въпреки многото мнения относно датировката на графитите от с. Царевец, може да се приеме, че те са изработени в периода ХІV – ХVІІІ в., за което свидетелстват многото надписи и монограми (Аспарухов 1984, 68 и 71). Струва си да се отбележи, че откритията от с. Царевец се намират сравнително близо до новите находки от с. Карлуково.
На последно място ще споменем надписите, открити в Пещерата с рисунките. Въпреки трудностите при разчитането, можем да кажем, че те са не по – ранни от ХVІІІ в. (2).
От гореизложеното може да се заключи, че времето на създаването на рисунките – графити и знаци от с. Карлуково може да се постави в широки граници - края ХІІІ – ХІХ в. Съзнавам, че това е твърде “широка“ датировка. За нейното прецизиране може би е необходим по – задълбочен анализ. От друга страна търсенето на по – точна дата може би е невъзможно поради факта на “натрупване“ на графити на едно и също място в рамките на един по – дълъг период.
В заключение ще се спра върху значението на рисунките – графити и знаци от новите находки. Приема се, че като основен обект на лов, благородният елен естествено става обект на изобразяване от древните творци (Овчаров, 1982, 39 – 40; Аспарухов, 1984, 121). От друга страна образът на елен има място в българската духовна култура. В редица митове той се явява като символ на слънцето, като другар на самовилите и като свръхестествен пратеник на Бог, свързващо звено между небето и земята (Георгиева, 1983, 40 – 45).
Част от графитите знаци от Пещера № 4529 имат ясно символично значение. Пентаграмата и звездите – розети са широко разпространен символ на слънцето (Овчаров, 1982, 68 – 69 и Аспарухов, 1984, 125 – 126). Знакът “ символна решетка “ е тълкуван като образ на ловна мрежа, лов или символ на рода (Аспарухов, 1984, 127). Меандровидният орнамент (гр. 20) може да намери обяснение като се съпостави с орнаментиката на средновековните ни ръкописи (Аспарухов ,1984, 127).
Рисунките – графити и графитите – знаци от Пещерата с рисунките и пещера № 4529 са ценен исторически и археологически извор. Те допълват широката тема за характера на българските средновековни рисунки – графити. Освен това те са повод за едно по – широко изследване на паметниците от района на с. Карлуково като цяло. Според мен той е един твърде интересен, но пренебрегнат засега средновековен български център.
1.Специална благодарност изказвам към Алексей Жалов, който ме насочи към находището и на К. Стоичков, А. Стрезова и Н. Иванова, които подпомогнаха теренната работа и обработката на данните.
2.Използвам мнението на К. Хаджиев, който бе така любезен да ме консултира относно характера и датировката на надписите
Литература :
Аспарухов, М. 1984. Средновековни графити от северозападна България, В : Интердисциплинарни изследвания, кн. ХІ – ХІІ, С.
Веленис, Г. 1976. Скитът “ Глигора “, МПК, 3, с. 15 – 26
Георгиева, И. 1983. Българска народна митология, С.
Жалов, А. 1997. Преоткрити находки на скални графити, В : Информационен бюлетин на ПК “ Хеликтит “, бр. 3, с. 5 – 6, С.
Мавродинова ,Л. 1985. Скалните скитове при Карлуково, С.
Миков, В. 1929. Старини от разни краища на България, В : ИАИ (ИБАИ) , т. V, с. 330 – 336, С.
Мутафчиев ,П. 1973. Из нашите старопланински манастири, т. ІІ, С.
Овчаров, Д. 1982. Български средновековни рисунки – графити, С.
Попов,Р. 1920. Спелеологични изследвания в околността на гр. Търново, с. Беляковец, Дряновския манастир и с. Карлуково, ГНАМ, Т ІІ, с. 46 – 56, С.
Трантеев, П. 1966. Карлуковският пролом, С.
 
Автор: Живко Петров.