Тази година се проведе експедиция на Пирин, както вече се е разчуло из софийските клубове, която отгоре на всичкото беше успешна. А има и още много работа в района, както академиците, основоположници на пиринските експедиции, установяват още преди доста години. Въз основа на информацията, събрана от тях, в работа се впрегнаха представители на младото им поколение, както и от това на “Витоша” и “Хеликтит”. Мероприятието, организирано от клуб “Витоша” и проведено макар и без благословията и подкрепата на своето ръководство, се опря на завещания опит и се вдъхнови от искрата, която пали в душата на всеки пещерняк пейзажът на северен Пирин. Какво повече може да иска един “Търсач на дупки”? Тук освен мраморен пласт с мощност 2000 метраи огромно количество губещи се атмосферни води има редица циркуси, пронизани от отвори. Зад снежните тапи на повечето от тях се крият непознати светове. Сигурно това е подтикнало академици за пръв път през 70-години да забият стреличката на картата на Пирин в циркуса на Бански суходол. Открити са множество пещери и пропасти, като пропастта с работен номер 30 ("20 години Академик") сред тях се оказва най-дълбока (- 118 метра). За времето си тя става четвъртата пиринска пещера, надхвърляща стоте метра. В този период (1978-1981) се правят най-интересните открития в района като особен интерес буди пропаст № 9. Нейната дълбочина надхвърля 120 метра, като перспективата за продължение в нея е голяма. В района се провежда и една национална експедиция, останала в историята със за съжаление неуспешния опит да се качи багажа с хеликоптер. Съществен успех е установяването на връзка между пропастите №9 и № 11, с което те стават система.
 
С течение на времето се оказва, че големите експедиции не са особено ефективни, тъй като района вече е достатъчно проучен и са нужни хора, които познават местността и групи за работа в пещерите. Вътрешноклубни проблеми в “Академик” водят до западане на работата в района като само инцидентни експедиции маркират замиращата дейност в района. Затова и други софийски клубове проявяват задълбочен интерес. Щафетата поемат младите пещерняци от клуб “Витоша”, които с няколко ходения опознават района и перспективите в детайли. Резултатътот това е подновяването на маркировката на пещерите, откриването на нови обекти, както и продължаването на пропаст № 13 до - 65 метрадълбочина. Проблем на витошариобаче е липсата на хора. Някои бият отбой, други заминават за чужбина, затова те търсят помощ от приятелите си от други клубове. Преди експедицията’2001 същото лято е проведена подготвителна експедиция, по време на която Аглика Гяурова, преди да замине, “посвещава” оставащите тук в тайните на района. Въпреки вътрешноклубнитепроблеми, липсата на интерес и подкрепа и обезкуражаващият инат на нетопящите се снежни тапи поставят експедицията на карта, решено е такава да има.
 
И така на 25.08.2001г. на полянката пред автогарата в град Банско се изсипа сбирщина от "Витошари", "Хеликтитци“и "Академици", както и няколко "елемента" без спелео интереси, участващи просто за идеята. Надали ще е интересно да описвам в детайли каква суматоха настъпи при непрекъснатото вадене и прибиране на храни, инвентар и всякакъв багаж, чиито килограми будеха недоумение относно това как ще се транспортира всичко това до лагера, имайки предвид 1000-та метра денивелация, която трябваше да се преодолее. От суматохата ни изтръгнаха две мулета, които бяхме готови да наемем на всяка цена, за да изнесат поне част от багажа догоре. Такова решение често пъти е спасявало гърбовете и тазовете на пещерняците по време на експедиция и в България, и в чужбина. Поехме пътя нагоре, който някак си все се опитваше да стане вертикален, с немалко количество багаж и на гръб. За някои това беше първи по-сериозен досег с Пирин и това водеше до периодични изблици на недоволство и мърморене по адрес на целия свят. Докопахме се за около 6 часа до традиционния за тамошните експедиции лагер над местността "Еленино гюбрище", който пазеше следите от човешко присъствие- боклуци, землянка, навеси, каменни зидове. Потръпвайки от хладния повей на планинското свечеряване се заехме с превръщането на хаоса във функциониращ лагер. След като попривършихме с това, Пирин ни поизкъпа с дъжд за “добре дошли”. Подобен следобеден поздрав, планината ни направи и понататък.
 
Първата сутрин Пирин ни посрещна със зашеметяващата гледка на позлатените Кутело 1 и 2. Очите се пълнеха, докато стомасите поскърцваха. Храната, която трябваше, според уговорката, да пристигне с мулетата, все още я нямаше. От тук нататък, след конските дози кафе по време на закуската, трябваше да започне същинската работа. Усилията се концентрираха предимно върху №9, която веднага бе екипирана, и №13, която не се даваше лесно- снежната тапа не се беше стопила и първо трябваше да се покопае. Много странно, но въпреки общата неориентираност някак си се сработихме. По-късно пристигнаха и нови сили-Андро и Явор (Джу), които много солидно се заеха за работа. Точно те бяха в групата, на която се падна честта да извадят проклетия камък от проблемния тесняк на Девятката. Някои развиваха и повърхностна дейност-“въртопясваха” и картираха, или си откраднаха малко време за да погледнат света от връх „Вихрен". Неусетно станахме вегетарианци и кофеиномани поради лек дисбаланс в храната, а с Андро се мъчехме да отровим другарчетата си с гъби. В хода на работата съвсем се пренесохме в Девятката, която е много интересна пещера и напълно си заслужава вниманието. Остра и ъгловата, стържеща като абразив поради мраморната скала, тя изненадва проникващите ту с някой отвес, ту с широки камини редуващи се една след друга, ту с тесняци, които в някои случаи се оказваха сериозна пречка. Едно на ръка, че пещерата взимаше “данък кожа и синки” от проникващите, но и ниските и температури и входният отвес-снежна пързалка постепенно изпиваха силиците. И за да обоснова цялата тази раздувка, ето какво открихме:
 
Зад извадения камък следва доста мъчителен тесняк, който трябваше да се разширява. От него, излизайки с главата напред, се озоваваш очи в очи с отвес около 15 м, който отвежда в огромна блокажна зала. Там има каменни блокове от всякакъв калибър, разхвърляни в пълен безпорядък. На места таванът не се вижда, а в единия край на залата подът се покачва. От тук нататък следват въпросителните. Има още няколко отвеса от краищата на залата, които не успяхме да проверим, не достигнаха време и сили. Хората, подгонени от задължения, постепенно започнаха да слизат към София и като че ли експедицията приключи точно когато трябваше да започне.
 
Пропастната пещера №13 остана някак си на заден план (бяхме малко хора, а Девятката искаше много от нас) и така беше спусната само веднъж, а за работа по разчистване на блокажа по дъното й не остана време. Паралелно с работата в "Девятката" се проверяваше нивото на снежните тапи и на пещерите околовръст, подновяваше се номерацията, проверяваха се наличните данни за тях. На някои пещери картите липсваха и се налагаше да се прекартират. Въпреки незначителните им размери, това беше още един щрих върху цялостната картина на "Суходола". Най-дълбоката пропаст между тях се оказа № 28 (-20 метраденивелация) и беше нещо ново. Правени са й две карти, които показват дълбочина -7 метра. Вероятно поради стопяване на снежната тапа достигнахме дъното, което се оказа безнадеждно запушено от блокаж. Картирана беше и намиращата се в съседство № 27, чиито размери не бяха значителни, както перспективите иза продължение също. В този ход на действие обърнахме внимание на още две пещерки с още по-малки размери- № 18, за която данните бяха противоречиви, и №12, която се намира в близост до №9. Тя е най- малката, картирана от нас пещера, но има най-големи перспективи за продължение. Дъното, на дълбочина само - 6 метра, има малка снежна тапа, под която влиза сипей и се усеща силно въздушно течение. Изключително интересни и перспективни са и №5, №23 и др., които останаха за следващия път.
 
Като обща равносметка хем свършихме работа, хем удоволствието беше огромно за всички ни. У нас останаха и мотиви, и желание да продължим дейността там, както и съзнанието, че съмишленици за това са ни нужни. Експедицията през тази година е обявена за Национална. За добро или за зло е под въпрос, но добре дошло е участието и подкрепата под всякаква форма от всички, които гледат сериозно на нашето начинание.
 
Снимките на Ники Орлов - ПК "Витоша" София.
 
Автори: Константин Стоичков и Катерина Богачева.