В събота 13-ти февруари с курса и приятели посетихме пещерата Лястовица край махала Лозето. На връщане със Симеон се заговорихме, че неделята е свободна и да измислим някакво ходене за тренировка. Въртеше ни се „въжинг“ на Алпийска или ако е лошо времето да продължим с направата на полигона в Темната. Трябваше да е наблизо за един ден. Докато си говорихме се сетих за една дупка която отдавна ми „бодеше очите“. В Искърското дефиле край махала Свражен на един от скалните венци има отвор, който гледам от години и си задавам въпроса дали е само ниша или има пещера там.
 
Така решихме да поемем натам. Събрах от нета снимки и му ги изпратих. Хареса му идеята. Предварително си бяхме приготвили инвентар. Така в събота 14-ти февруари се събрахме на жп гарата към 8 сутринта. Установихме, че да пътуваш с влак е по-скъпо отколкото с кола по цените на билетите отиване и връщане до спирка Оплетня. Във влака поспах. При кратките ми събуждания виждах, че времето е лошо и вали. Окончателно се събудих преди Лакатник. Над Лакатник синьо небе. Това обнадеждаваше ситуацията.
 
Слязохме на Оплетня. Намерих малко грес, която щеше да ни трябва за бургиите на машината и поехме към целта. Минахме през мини вецът и после поехме по шосето. Огромно количество камъни бяха нападали от скалите и бяха отстранени от шосето, а ние предпазливо минавахме на най-изтръпналите участъци от към Искъра. Напече слънце и се принудихме да се поразхвърляме. После свихме в долината на Свражен, прескочихме придошлата рекичка и поехме по пътеката. От едно място ни се отвори добра гледка към отвора и с бинокъла погледнахме. Гледката беше обнадеждаваща, тъмнееше. Поехме по баира и след малко лутане из храстите бяхме в основата на венеца. Много се чудихме колко е висок венеца и на каква височина е разположен отвора. От основата не ни се виждаше толкова високо, но тепърва и това щяхме да разберем.
 
Мони беше решен да накове система хем за тренировка, хем за удоволствие. Подредихме инвентара. Имахме едно въже 40 и едно 17 според нас би трябвало да стигнат. Мони си подреди нещата, взе машината и отиде да заобиколи венеца и да се качи над него. Аз в това време се поразходих в основата на венеца. Намерих само ниши, минах от към лицевата страна на масива от към Искъра. Намерих и проход към едни видимо недостъпни скали на по-високо ниво. Обаче времето напредваше и трябваше да се връщам. После като погледнах от влака се видя ясно, че горе е имало отвори, които бог знае кога ще бъдат проверени. Прибрах се при багажа на време. Мони вече беше намерил място за връзване и зависна. На скален издатък накова два спита, организира закрепване и изнесе системата в камбана в дясно от отвора на пещерата. Камбаната беше около 15 метра след което трябваше да направи междинно прехвърляне. Поразкара разни надвиснали камънаци и заби още един спит. Така системата вече беше готова. Оказа се, че 40 метровото въже свършва на 5 метра от закрепването и той реши в самото закрепване, във въжето да вплете резервното 17 метрово. Направи го и за всеобща изненада не стигна до долу. Сега вариантите бяха два или сам да проучи пещерата и да я картира или да заобиколя и да се спусна. При всички положения щяхме да загубим време и не беше ясно дали ще ни стигне. Последният ни влак от Оплетня беше към 16.45 часа и имахме около два часа и малко на разположение. Сетих се, че в раницата имам късо въженце около 4 метра. Стигна идеално да се закача. Имах досадно минаване на възел, но пък имаше и една плоча паднала от скалата и полегнала на венецът на която се стъпваше удобно. Дръпнах на самохвати и се качих в дупката. Мони изтегли въжето да не го изпуснем и да рискуваме с излизане на ръба после.
 
Пещерата започваше възходящо. Обемно предверие след което снишаване на свода, десен завой, къса галерия и задънваше в наслаги. Определено беше леговище на лисица, която вероятно влиза по тясна скална козирка. Гледката от пещерата която се отваряше беше великолепна. Направихме малко снимки. Разгледахме с бинокъла скалите отсреща и забелязахме много обещаващ отвор който се вижда само от мястото на което бяхме. След като се накефихме на гледките откриващи се от пещерата се заехме с картиране. Симеон мереше с компаса и рулетката, а аз записвах и скицирах. По план приключихме с картировката. Пещерата се оказа малка. Дължина 12-13 метра с малка положителна денивелация. Мони се качи и премина прехвърлянето. Аз натъпках прониквачката с инвентара и се спуснах с багажа. Той дезекипира и не след дълго бяхме и двамата под венеца. После по обратния път. Чак на гарата остана малко време да похапнем. Приключението си заслужаваше!