След трапезарията – ново начало

1.Тръгваме

След детайлна координация, на 2.1.2023г. се събрахме група от 6 човека:

Никола, Калин, Коста, Аз, Явката и Симона.

Потеглихме за Лакатник в 8:30 и в 11:30 след леко лутане по мъгли и магазини и организация бяхме на бъбрека, където ни чакаха Явката и Симона, стигнали по-навреме.

Зимни мъгли в района на Бов. Снимка - Стан

Планът бе ясен и детайлно преговорен. Ще влизаме в Темната дупка, на едно от най-отдалечените места. Носехме три торби багаж за дъното на Трапезарията. Малцина бяха посещавали тези части, особено блокажът след Трапезария. Щяхме да картираме около 40м некартирани галерии на дъното, и да търсим продължение в блокажа.

Оставихме колите и по познатата пътечка се понесохме нагоре с бодро темпо. Подминахме Зиданка и си спомних за последното приключение там (линк).

Влязохме в Темната в 12:00 с контролно време за излизане 23:00.  

Подминахме чатала, пясъчника, през пресата на т.100 и започнаха номерата на точките от картировъчната антена да се увеличават. Знаех, че Трапезарията е около т.183.

Качване през блокаж около т.112. Снимка - Явката

Лазихме с торбите в ниската, но широка преса. После се качихме през блокажче и попаднахме в друга. Следва дълбоката диаклаза над Жабарника. Подминахме Римската Баня и вече в широки галерии се понесохме нагоре-надолу и все напред. Не след дълго се оказахме при познатите т.122 (линк) и т.125 (линк). Оттам последва един маратон от ниски галерии и леки качвания/слизания, след който се оказахме на Напречна галерия и първото езеро.

2.Езерата

Там объркахме няколко пъти леко пътя, но не загубихме много време. На първото езеро с разкрач, а после и с голям разкрач започнахме за преминаваме. Бързо разбрахме на кой ботушите са здрави, и на кой са пробити! И кой си носи резервни чорапи. 

Преди езерата. Снимка - Явката

Най-отпред беше Явката. Скоро установи, че езерото става твърде широко напред за минаване на камина, а твърде дълбоко за газене с ботуши. Върна се обратно и потърсихме пътя. И не след дълго го намерихме - в една тясна вертикална цепка в дясната стена на диаклазата. Оттам на разширяваща се камина се качихме ~3м и се озовахме на по-горно ниво, далеч от водата. Излизането от камината горе се оказа предизвикателство.

В камината. Снимка - Явката

Скоро след това бяхме успешно преминали първото езеро. Тясната и все по-ниска галерия лъкатушеше леко и след като объркахме пътя още веднъж, отново се появи вода. Това бе второто езеро. То е характерно със своята Z-образна форма. Преминахме го бързо, газейки плитко по тесни синтрови козирки малко под водата отляво и отдясно. Стигнахме до първия обратен завой. Продължихме и езерото стана по-дълбоко, а стъпките някак изчезнаха. Изглеждаше, че езерото свършва в сифон и никъде няма продължение. Но знаехме, че не е така. Върнахме се малко назад и през една пролука в скалата се избягваше този сифон и излязохме на последния ръкав на буквата Z. Продължихме на камина още 20м, като торбите вече осезаемо натежаваха. Тук на няколко човека ботушите протекоха.

Над езерата. Снимки - Явката

3. Синята зала

След преминаването на това езеро започна лазене до синята зала. Галерията стана суха (има още едно езеро тук), все по-тясна и ниска. Коленете и лактите ни започнаха да наболяват все повече. Калин се беше сетил да си вземе наколенки!

Първите преси. Снимка - Явката

Вече час и половина в проникването, бяхме в синята зала. Там след известно лазене на четири лапи най-накрая можехме да се изправим и да отморим. Екипът почиваше докато се съберем шестимата в залата. Оттам пътят ни продължава вляво, но Коста ме насочи към едно разклонение вдясно. Там в система от прашни и нешироки меандри се попада в един ъгъл с две цепнатини в пода. Те са в направлението на Свинската Дупка и от тях духа. Обмислихме възможността да се изследват със селфи-стика. Преценихме, че с текущия уред няма да стане, тъй като са доста тесни и с причудлива форма. Останалата група леко помръзна докато ни чакаше.

Студ. Снимка - Явката

Събрахме се и се насочихме през последните преси към трапезарията и 15 минути по-късно бяхме в началото на заветната зала.

Започнахме да лазим през трапезарията. Дългата зала ни черпеше с чудните си гледки и същевременно сухите синтрови езерца изпълнени с остри дендрити набиваха вече разранените ни колене. 

През Трапезарията. Снимка - Явката

Преминахме през залата, после през синтровите езера и галерията на дъното на трапезарията. Точно преди блокажа направихме пауза за късен обяд и почивка. Все пак е трапезария! Разопаковахме храната и установих, че моите сандвич и баничка липсват. Останали са в колата… Никола ме почерпи баница, а Калин - пиле с ориз. Беше забавно!

Похапване в Трапезарията. Снимка - Коста

4. Блокажът

Стегнахме пак торбите. Явката и Симона решиха да излизат и ни оставиха. Ние се отправихме към блокажа на дъното на трапезарията.

Блокажът започна с едри скални късове и основна скала вляво. Първите 20м бяха приятно проходими.Скоро излязохме в заличка с цепка в тавана, която беше пътят напред. Минахме, но се наложи да издишам напълно за тази цел.  Подадохме си торбите и продължихме. За първи път осезаемо стана по-кално и характерът на дупката се смени.

Братя по оръжие. Снимка - Коста

Направихме два обратни завоя под блокажа от едри камъни и не след дълго попаднахме на  т.190 - триъгълника. Бях чувал за този тесняк преди и няколко човека ми казаха, че няма да мина оттам.
Бях втори, пред мен беше Никола. Той избра много странен път отдясно на тесняка в една вертикална тясна цепка. Поизмъчи се, но мина. Следващ бях аз, реших да мина през самия триъгълник. Пробвах с краката напред, тъй като е низходящ. Не стана, раменете ми не минаваха. Пробвах с една ръка до тялото, пак не стана. С главата напред, по корем, по гръб. Накрая пробвах на дясно рамо и преминах някак. От другата страна ни чакаше блокажна заличка, чиито под напред изпада в 5м отвес. Това е залата в блокажа, последният обем преди края на пещерата. 

Преминахме по блокажа на горно ниво през средата на залата и се оказахме в поредния тесняк, този път в пода, по-тесен, по-нисък и много по-кален. Когато Никола легна в него, се чу звук от мократа кал, пльопк!

След 20 метра кален тесняк се озовахме в ниска красива галерийка с вторични образувания, която прави отчетлив десен завой. Събрахме се там. 

Галерийката на дъното. Снимка - Коста

5. Стигнахме дъното

За целите на днешния разказ, т.2013 ще я наречем Дъното. Въпреки че едва 7 метра ни деляха от т.2017, където трябваше да картираме, се оказа невъзможно да продължим.

На дъното с карта в ръка. Снимка - Коста

Дъното свършваше с комин. Огледахме хартиената карта, която бяхме изпечатали. За съжаление нямаше вертикалния разрез. Пръв се качи Калин. Огледа и каза, че напред твърдо не е проходимо. След него влезе Никола и потвърди. Напред се виждаше кална преса с кална пързалка надолу. След това опитах и аз да мина, но на т.2013 мина само главата ми до раменете. Пообмислихме варианти, но ни липсваше информация за продължението, а и вече бяхме доста изморени.
6. Финал
Запрепускахме силно изкаляни назад през блокажа. Калта се размаза навсякъде по нас и всъщност ни помагаше (според мен) да минем теснотиите напред. 40 минути по-късно, около 19:00 се събрахме в края на Трапезарията за още една почивка, вече извън тесняка. Оттам лазихме над синтровите кори с дендрити (пак!) и охкахме на всяка стъпка заради острите дендрити по вече разранените крайници. Скоро се озовахме в пресите. После - в Синята зала. Оттам през още малко преси, на езерата. Полека преминахме бавно и внимателно през размътената вода. След цяла вечност се озовахме от другата страна, в галерията към т.125. Оттам нагоре-надолу по блокажи в широката галерия, после диаклазата над жабарника и накрая фурните. Излязохме на пясъчника, през руините и чатала, и навън. 
Към 20:30 бяхме на Бъбрека. Преоблякохме се на колата, аз най-накрая си намерих сандвича и го изядох. Пуснахме си музика и около 22:00 се прибрахме по домовете в София.

Кално селфи. Снимка - Стан

В ретроспекция, тръгнахме без точно и пълно познание за дъното на трапезарията. Отидохме с твърде много багаж на нещо, което трябваше да е чисто опознавателна експедиция. Този багаж ни измъчи и поизмори, тъй като не бе в хидро-торби и трябваше постоянно да го пазим над водата в ниските галерии. Хартиената карта се оказа силно полезна. Решихме след няколко седмици да повторим приключението, вече с пресни спомени и нови планове, да преминем последните тесняци и да продължим напред!

Послепис:

Константин Стоичков.

Оказа се, че сме били на метри от крайните части. Непреминаваемата преса водела до гаден, хлъзгав наклонен отвес, до който стигна Калин. Предния път, Калин и Мони, според Яни са го слизали, без въже и там се разклонявало. За да може да се картира и работи от повече хора, ще е добре да разширим дадени участъци, че е мъкаа!!! Като първи в блокажа успях добре да разгледам. На много места отчетливо се вижда лява стена посока Зиданка. Дясна също, но по-малко. Въздушното течение е към Зиданка, проверено с цигара. На много места ги има следите от нокти на животно по глината в блокажа, както е в Зиданка. Видях един интересен комин в близост до лявата стена, видимо поне 4 метра, не ми се видя катерен. Гледайки картата се оказва, че не слизаме толкова ниско и все още това е желаното от нас направление. На обратния завой в Трапезарияа, там кудето смятаме, че има още доста пещера в посока Свинската дупка, отчетливо се чуваше поток в блокажа.