СРЕЩИ В БЕЛГРАД 2001

Когато разбрах, че трябва да ходя на служебна командировка в Сърбия в началото на декември, никак не се зарадвах – както обикновено става в края на всяка година имах много лична работа, чакаха ме хиляди несвършени неща. Една седмица от декември извън България направо ми се струваше разхищение на свободно време, което с моята работа го нямах почти никакво. После си казах: така и така ще съм там, поне да се опитам да се свържа с някой от “нашата черга” – доколкото знам, ние не поддържаме активни контакти с пещерняците в Сърбия.
Още с пристигането си в Белград започнах да звъня на телефоните, които ми беше дал Алекси Жалов. Успях да се свържа с единия – въпреки късния час веднага ми отговори едно момиче и ми даде координатите на спелеоклуба СОБ. Обадих се и намерих председателя – Братислав, като се разбрахме да се видим на следващия ден. Определихме си среща в центъра на Белград. Когато отивах за срещата, се виждаха кошмарните поражения от бомбардировката през 1999 г. – в делничния ритъм на следвоенните остатъци от Югославия ме впечатли центъра на столицата, покрит с грозни рани – в мразовития и мъглив зимен въздух зловещо се открояваха изтърбушените и срутени скелети на правителствени и обществени сгради, които се намираха буквално на метри от жилищни блокове и постройки на чужди посолства... Трябва да го видиш, за да усетиш колко наис-тина отвратително е лицето на войната, особено в днешните уж цивилизовани времена…
Стоя си аз, чакам и се оглеждам за Братислав, който ми се описа като брадат със спортно облекло и раница. Хубаво, ама там, където се чакахме по същото време имаше още един-двама подобни – и те спортно облечени и те с бради и раници. Майтап си беше, когато отивах при тях и ги питах: “Извинете, Вие да сте Братислав?”, а те учудено ми казваха, че не са. Както и да е, появи се моят човек с още един приятел и отидохме в една кръчма да пием бира. Сигурно е било забавно да ни слушат отстрани – говорехме си на балканска смесица от българо-английски и сръбски, но важното беше, че се разбираме. Те бяха много учудени как се свързах с тях и аз им обясних. Братислав ми рече: “А, аз като я търся тази “секретарица”, никаква я няма, но явно ти имаш късмет.” Говорихме си поне няколко часа за най-различни работи. Сърбите се интересуваха от нашата организация, как провеждаме подготовката на нови членове, как и къде се ходи по дупки в България. Говорихме си и за това, че нашият клуб се готви за експедиция в Черна гора през 2002 г. Клубът СОБ бе получил поканата за балканската конференция и изяви желание да участва в нея. Моите събеседници проявиха интерес към карста в България и любопитстваха дали могат да дойдат у нас. Каквото можах им обясних, дадох им книжки като подарък за тях и за студентския клуб АСАК от Белград. Позволих си да ги поканя принципно да гостуват в България – може би на някой наш сбор или експедиция.
Отидохме и на тяхната сбирка в клуба, която се провеждаше точно тоя ден – вторник. Там се срещнах с петнайсетина момчета и момичета – имат си стая (отоплена!), където се събират, и която ползват заедно с алпийския клуб. Начинът на подредба на стаята за сбирки ми напомни близко наше минало – пейчици, където сядат хората от клуба, а отсреща, на по-високо място – бюро, където седи председателят – един вид йерархично разделение. За миналото ми напомни и факта, че в Сърбия броят на подготвящите се нови пещерняци е направо огромен - казаха ми, че само клубът СОБ обучава поне 20-30 човека годишно (естествено, от тях активни остават единици).
Показаха с гордост екипировката си – казаха ми, че разполагат с близо 1 км въжета, 29 пълни комплекта за проникване, наскоро бяха сменили пиезото на всички каски – и клубната екипировка се съхраняваше на едно място.
 
Накрая се обединихме около мнението, че сме близки съседи и трябва да си контактуваме по-често и по-активно. Разделихме се с надежда за общо експедиционно бъдеще и нови интересни срещи.
Автор: Магдалена Стаменова

 

Адреси и банкова сметка

Пощенски адрес:

България, гр. София-1332,
жк "Люлин" 6, бл 616, вх. В, ет 8, ап 69

Адрес на клубното помещение: 

Гр. София -1202
ул. Св. Св. Кирил и Методий 42 ет.3
(в дъното на коридора)

Банкова сметка в лева (BGN)

IBAN: BG39FINV91501215836127
BIC: FINVBGSF

 

За контакт с нас

Само при спешност използвайте

Телефон +359 88 898 6607

Във всички останали случаи

E-mail

 

E-mail бюлетин

Абонирай се за да получваш известия за ново съдържание, събития, новини и др.