Обикновено напоследък стане ли дума за клуб "Хеликтит" хората неизменно си представят група копачи. Да "вазовци" отново са на Банковица. И пак вкарват кабели, палят агрегати мъкнат машини. Въобще цялата мобилизация и баталните сцени край поляната при крушата на Карлуково най-често оставаха неразбрани за непосветените. Години наред целта бе една: тесняка там долу в Банковица. През тясно меандърче до което можеха да стигнат най-слабите се чуваше шуртене на вода, а продължителното ехо издаваше наличието на обширна зала. С къртачите не постигнахме много. Отцепвайки малки люспи и парчета ние повече калявахме характер отколкото разрушавахме скалата. След изнурителните акции, спорехме с неверници за това че има смисъл, и твърдо обещавахме, че напролет пак ще сме там.
 
Бе писано обаче пробивът да стане не на пролет, а на есен. Факторът "кога" разбира се няма особено значение. С намерение просто да огледаме тесняка и евентуално да го "пробваме" аз, Ицо и Катето се спуснахме на дъното. Вързан като "чувал с картофи" се наместих в цепнатината. Малко по малко гравитацията ми помагаше да се плъзгам навътре. Тактиката едно на пред и две на зад ми даде кураж, че евентуално ще мога да се измъкна след като вляза. А и Ицо и Катя щяха да ме измъкнат каквото и да става! Поне така се надявах. След не чак толкова мъчителна чупка на тялото аз се процедих и попаднах в широка камина. Ицо плавно ме спусна на дъното. След 4-5 м "кацнах" на брега на бистро езеро. В него се вливаше малко поточе. Срещу неговото течение успях да пропълзя около 20 м. Изведнъж галерията взе да стеснява а падналия ниско таван вече образуваше полусифон. Тук реших да обърна назад. По течението нямаше надежда. Езерото всъщност представляваше плътен сифон. Катето се опита да премине тесняка и да слезе при мен, но за жалост не успя. Малко по малко отново преминах тесняка и се озовах при приятелите си. Успяхме! Преминахме тесняка след толкова дълга и трудна борба. Наистина очаквахме огромни зали и километри галерии но В пещерите почти никога не получаваш това което очакваш. След цялата баталия стигнахме до ново предизвикателство. Само пещерният „Каменояд“ вероятно знае какво има след сифона.

Автор: Живко Петров