Церовски дневник 2003

Кроки с обектите разположени в района на Желенски дол. Автор: Живко Петров ПК "Хеликтит" София.
Павел Бакалов -СПК "Академик" София се сруска в порвият водопад. Автор: Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София.
Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София при първото влизане в пещерата. Автор: Живко Петров ПК "Хеликтит" София.

1.Увод: Измина повече от година от както открихме пещерата “Говора на водата” при село Церово. В този период от време успяхме да изследваме стотици метри пещерни галерии и зали със значителни размери “гарнирани” с тесняци, водопади, отвеси и блокажи. Може да се каже че, “Говора” се оказа едно от най-значимите открития правени през последните години а също така и една от най-интересните и същевременно трудни пещери в “Искърския пролом”. Както беше споменато пещерата е водна и това обуславяше нашето нежелание да работим в нея праз пролетта поради високите води. След дълго чакане все пак се натъкмихме да отидем на Церово.
 
2. Със сандали в “Говора на водата”.11.04.03г.
Тръгнахме от София група от пет души аз, Катето, Живко, Косьо и Ванката Предварително се разбрахме аз, Катето и Живко да опънем антена в голямата зала (с работно име “Бански суходол”) с което да успеем да определим приблизително размерите и денивелацията и. Косьо и Ванката щяха да се опитат да наковат и изведат системата на първия отвес далече от водата. При картирането се натъкнахме на малък проблем. Не успяхме да си намерим някои стари реперни точки и трябваше да прекартираме един къс участък. Иначе при опъването на антената и картирането на залата нямахме проблеми от каквото и да е естество. По едно време се появи и другата група. С изненада установихме, че вместо ботуши върху неопрена си Косьо е обул сандали. Той ни разказа, че вероятно ги е забравил в София. Време беше за излизане.
Оказа се,че не бяха успели да изведат въжето далече от водата, но за сметка на това, бяха сложили един нов анкер на подвеждането към отвеса. На тръгване загубихме лопатата на Алексей та със сигурност скоро пак трябваше да се идва. При изчертаването на картата установихме, че залата е дълга над 100 метра при денивелация от 40 метра.
 
3. Таралежчето.15.06.03г.
Датата е 15.06.2003г. пътуваме с влака за Церово Аз,Катето и Ванката. Този път целта на това ходене не беше “Говора на водата” а една малка пещера разположена високо над “Желенски дол” в основата на последните варовикови венци на южния склон на масива “Църни камък”. Преди около две години Живко я беше открил и въпреки,че размерите и бяха незначителни все още нямаше карта. Бяхме решили да я картираме и след това да се „свреме” някъде в горната част на дола и да пием бира край потока. Запътихме се към целта. Тръгнахме да изкачваме масива,като по път минахме покрай пещерата “Камико” и я маркирахме с боя. Докато се изкачим така напече, че едвам се дишаше. Тръгнахме в основата на най-високо разположените скални венци. След около половин часово търсене и провиране сред бодливи храсталаци открих пещерата. Веднага се напъхах на сянка. Катето и Ванката пристигнаха ругаещи мястото, където съм ги завел и споделиха, че са щели да получат слънчев удар. Заехме се с картировката, но възникна проблем. Изглежда ,че Живко беше разкопал пролука към продължението на пещерата толкова колкото той да премине. Това обаче не се отнасяше и за мене. След доста мъки успях да се напъхам. С изненада установих,ч е тази част на пещерата е доста влажна а на места се забелязваха красиви натечни образувания. Тази част на пещерата я картирах сам. След като приключих обаче възникна друг още по-голям проблем, не можех да изляза през гадния тесняк. Мобилизирах се и след доста усилия, а и с помощта на Катето и Ванката успях да изляза. Събрахме си багажа и се спуснахме в дола. На място установихме, че поради летните горещини дебита на потока значително е намалял. Намерихме един дълбок вир и след дълго охлаждане се заехме с консумирането на бира. Като разбраха за подвизите ни в клуба ни обявиха за луди.
 
4. Картиране на странични галерии. 22.06.03г.
Летните жеги бяха предпоставка водата в “Желенски дол”да намалее а с това също и дебита на подземната река в “Говора на водата”. Това, беше и удобен случай да посетим пещерата и да подновим картировката и. Агитирах в клуба и Ванката и Папи се съгласиха да отидем за един ден и да отметнем малко работа. В петък след работа заминах за с. Искрец но на сутринта благодарение на маршрутката за Своге изпуснах влака. Следващия влак беше много късно и единствената възможност оставаше да тръгна на стоп. За щастие в последния момент видях, че има маршршрутка за село Желен центъра на което се намираше на около 25 минути от входа на пещерата. Едвам се качих в препълнената с виладжии кола. На бегом успях да стигна до пещерата малко преди изненаданите от липсата ми приятели да влезнат в нея. Към 11 часа влезнахме и се заехме с картирането на пропуснати при картировката странични разклонения в участъка между първия и втория отвес. След като свършихме пуснахме сухият отвес и започнехме да проверяваме разклонения в “Блокажната” и “Скритата” зала. Картирахме още едно незначително разклонение и решихме,че е време да излизаме от пещерата. При проникването установихме, че има много малко вода и с Папи решихме да отидем следващата седмица и да пробваме полусифона на сегашното дъно.
 
5. Опит за пробив. 28-29.06.03г.
Пак заминах от петък и изпробвах схемата от предишната седмица с маршрутката за Желен. Събрахме се пак трима аз Папи и Ицо. След като похапнахме влезнахме в пещерата. Бързо и безпрепятствено стигнахме до дъното. Пред нас се разкриваше не много дълга преса полусифон. Въпреки малкото вода преминаването и нямаше да е никак приятно. При първото слизане до дъното миналата година Павката от СПК “Академик”успя да я премине и каза, че има перспектива за продължение. На това се надявахме и ние. Папи пръв се напъха и след кратко премина в по-широко и не наводнено място. Сложих си бонето не садкото и го последвах. Към средата на пресата имаше снишаване на тавана и на това място половината ми лице беше потопено в студената вода. Следваше уширение в което се стоеше приведено. Водата пресича това място и изчезва в нова преса с по-малък просвет и евентуално доста по дълга. На пръв поглед безнадеждно за работа място. Вдясно от пресата на около тридесет сантиметра над сегашното ниво на водата обаче се забелязва тесен отвор напълно зарит от наслаги от рядка кал. Това беше може би мястото от където трябваше да се търси продължение на пещерата. За голямо съжаление малката лопата, която носеше Папи не беше много ефективна. След около четиридесет минути работа взе да ни става студено. Така се бяхме овъртяли в кал,че бяхме направо потресаваща гледка. Заради това решихме да наречем дънното уширение “Зала потрес”. Решихме на следващия ден да слезем до дъното отново да поработим и да разекипирамeпещерата. Ефекта от разкопаването обаче не беше голям. Успяхме в голяма степен да сeсправим с наслагите от кал но под тях се появиха скални ребра. Да се чуди човек на всякъде в тази пещера скалата е супер ронлива а тук тези ребра бяха толкова здрави, че не можехме да ги счупим след яко блъскане с чук. За целта ни трябваше шило или секач с които обаче не разполагахме. След като излязохме навън се изля неочакван порой. С мокри и доста натежали раници се смъкнахме в Церово. Решихме да се “въоръжим” по-сериозно и да му “видим сметката” на гадния тесняк.
 
6.Пробив в “Говора”и разкопаване на извора в местността “Осран дол”. 05-06.07.03г.
Този път се събрахме повече хора и направихме две прониквачни групи. Първата в състав Папи, Борето от ПК “Витоша”и Сашко от наскоро завършилия ни курс в клуба. Те имаха за задача да екипират и да се опитат да изкъртят тесняка на дъното. Втората група освен мен включваше трима бивши курсисти Жоро, Ани, Михаела както малкото Ани което гравитираше и трупаше опит покрай няколко софийски клуба. Така съставихме една доста голяма картировачна група. В “Блокажната зала” картирахме едно не голямо разклонение което ни отне малко повече от час. След това се запътихме към дъното бях обещал на групата да разгледат пещерата. Появихме се точно когато дънната група са беше приготвила за излизане. Зарадваха ни с новината, че тесняка е преминат и пещерата продължава. След доста усилия Борето успял да премине през него. Продължението било тясно но след няколко метра ставало по-широко и се попадало на блокажни части. Каманите изглеждали лабилни но поне на две места имало изгледи да се продължи. Той сподели,че може би е преминал около 40-50 метра и съвсем скоро се очаква отново да се попадне на подземния поток. Доволни от свършената работа се запътихме към гарата на Церово. На нас двамата с Папи обаче никак не ни се прибираше в София и решихме да отидем при Катето на Искрац кcдето тя имаше къща. На следващия ден отидохме до местността “Осран дол”. Там под сипея на едноименния периодичен карстов извор се предполагаше, че има неизвестна до сега пещера. След като извадихме почти един кубик камъни перспективата за успех се увеличи. За съжаление нямахме много време. През месец Август се върнахме и наистина влезнахме в нова пещера обаче на около 11-12 метра се натъкнахме на полусифон, който така и не го пробвахме тогава и все още чака при по-малко вода някой да влезне по-навътре.
 
6. Неуспешно проникване. 12.10.03г.
Да отидем на “Говора”се натъкмихме чак през Октомври. Една от главните причини за това беше,че през лятото голяма част от нас заминаха на експедиция в Гърция а след това започна и подготовката за експедицията на Пирин. Решихме да направим еднодневно ходене и да разузнаем какво е нивото на водата. В групата бяхме аз, Катето, Папи и малкото Ани. От недоглеждане обаче бяхме взели по-късо въже за първия водопад и въпреки, че направихме подвеждането с прусаци то не стигна. След дълъг спор за екипирането с Папи, отвеса беше вързан. Неприятното в случая беше че трябваше да се минава възел на два метра над дъното на отвеса. Това се оказа доста неприятна и на моменти критична процедура. В “Блокажната зала Папи реши, че му е студено и реши да излиза. Като погледнахме колко е часа и се убедихме, че нямаме много време. Ентусиазмът, беше паднал и имахме време само да разгледаме с Катето и Ани “Голямата зала” по-подробно.
 
7. Голямото картиране. 25-26.10.03г.
Измина една седмица а мене нещо ме човъркаше отвътре. Взех да навивам народа да направим едно ударно проникване и ако не за работа на дъното то поне да картираме малко повече този път. В петъка вечерта тръгнахме аз, Катето, Ани и Иво от ПК “Витоша”. Същия ден друга група витошари искаха да направят спортно проникване а това беше добре дошло за нас защото щяха да екипират пещерата. Пристигнахме в лагера и установихме, че Борето не е влязъл защото бил болен а другите щели да излязат към полунощ. Таман бях заспал когато взеха да пристигат.
Не бяха стигнали до дъното защото не намерили пътя в големия блокаж. На сутринта малко преди да тръгнем към пещерата пристигнаха Живко, Косьо, Ани и Папи. Аз, Катето, Папи и малкото Ани тръгнахме към дъното. Бяхме решили да картираме от дъното към последната реперна точка в долната част на голямата зала. Аз се заех с опъването на антената а останалите с измерванията на данни и записването им. След около 40 минути разпъване на канапи и най вече търсене на мета за връзване успях да изразходвам и трите калера които носех. Тук трябваше да се отбележи, че картирахме само по централната ос и пропускахме някои не малки разклонения. Върнах се да развържа първия канап и заварих групата доста напреднала с картировката. Имаше обаче един проблем свързан с факта, че на хората им беше станало студено. Въпреки огромното ми желание да заменя някой от тях те не ми позволиха и така продължих с предишното си занимание. Смяната в групата стана половин час по късно, когато бяха подминали големия завой. Катето и Ани обаче трябваше да излизат вече. Ани се беше смръзнала яко а Катето трябваше да се прибира в София. Останахме само двамата с Папи. Въпреки това се справяхме отлично и без да губим много време дръпнахме с картировката до началото на големият блокаж. Изминаваше вече осмият час от когато бяхме влезнели в пещерата. Решихме в блокажа да пуснеме само антена. И без това там трудно биха се рисували стени по подробно. След още час приключихме най-сетне. Така вече имахме централната ос на пещерата от входа почти до дъното. На деветия час от нашето проникване бяхме навън. Излизането ни не мина чак толкова безпроблемно. Някъде между отвесите бях загубил единственото ключе и това означаваше че на следващия ден трябваше пак да влизам за да разекипирам водопада. В лагера бяха се притеснили за нас. Все пак не бяхме дали контролно време. Същия ден Живко и Ани от нашия клуб бяха картирали стените в “Голямата зала”, както и едно не малко разклонение. Времето навън беше ясно и доста студено (Октомври все пак). Седнахме край огъня и на сладки приказки, ракия и коняк отпразнувахме в тесен кръг на малкото Ани рожденият ден. На другия ден след като се наспахме добре и след като извадих въжето от пещерата си събрахме багажа и си тръгнахме. Имаше избори и решихме да се приберем по рано за да гласуваме. Така закрихме сезона в “Говора” а мене ме обвиниха че съм направил “концлагер за картиране”.
 
8. Вместо заключение.
За съжаление след това ходене така и не се събрахме отново де отидем на Церово. Само си раздувахме празни приказки. Недоумение будеше в мен факта, че подобна пещера не можеше да предизвика откривателска и каквато и да е амбиция от подобен тип не само в голяма част от клубните членове но и в другите софийски клубове. Все пак остана още доста за картиране а и въпроса с дъното остава нерешен.
За нова атака може би ще трябва да изчакаме до лятото като остава да се надяваме че през следващата година ще имаме по-голям успех. Всичко до голяма степен зависи само от нас. Все пак си мисля,че “Говора на водата” е една от най- интересните пещери близо до София и усилията си струват.    

 

Адреси и банкова сметка

Пощенски адрес:

България, гр. София-1332,
жк "Люлин" 6, бл 616, вх. В, ет 8, ап 69

Адрес на клубното помещение: 

Гр. София -1202
ул. Св. Св. Кирил и Методий 42 ет.3
(в дъното на коридора)

Банкова сметка в лева (BGN)

IBAN: BG39FINV91501215836127
BIC: FINVBGSF

 

За контакт с нас

Само при спешност използвайте

Телефон +359 88 898 6607

Във всички останали случаи

E-mail

 

E-mail бюлетин

Абонирай се за да получваш известия за ново съдържание, събития, новини и др.