Там, където река Искър напуска пазвите на Стара планина и навлиза в Предбалканската област, стихиите са образували един забележителен по своята красота природен обект.
Слизайки на гара Черепиш, посетителят попада сред приказен пейзаж от издигащи се отвесно шеметни скали, скални кукли и хребети. В масива зеят множество входове на пещери, а под яркото слънце белите скали на Черепишките скали сякаш светят със собствена светлина.
Районът около Черепишкият манастир отдавна е привлякъл вниманието на спелеолозите. Там са проведени множество клубни експедиции и са проучени повече от 130 пещери. В известен период от време в Черепиш се е провеждал Великденският сбор на пещерняческото братство.
В рамките на тези проучвания е посетена и Студената пещера (Черепишката пещера). Въпреки нейната достъпност, пещерняците от СПК “Академик“-София не предприемат систематичното ипроучване и картиране, но даже и да е обратното няма никакви документални свидетелства за това. При прокарването на пътя София – Мездра, входът на пещерата е бил затрупан от каменен насип и така тя за дълго станала “изгубена“ за пещерняците.
Преоткриването дойде едва през есента на 1997 г., когато двама “академици“, излезли на риболовен излет, те се натъкват на малкия, укрепен от нестабилен бараж вход. Явно иманярска работа.
След това пещерата е посещавана от курсисти на СПК ”Академик”, когато се правят някои открития в т.н. “Нови части”. През 1999 г. започва по-систематичното й изследване. В началото на следващата година пещерняци от Пещерните клубове ”Хелектит”, ”Академик” и “Витоша”-София започват усилена картировка на пещерата като същевременно правят редица нови открития, които увеличават дължината на пещерата. Тя е окончателно картирана през м.ноември 2000 г. и изследователите участват с нея в конкурса “П. Транеев и инж. Р. Радушев” за най-значимо пещернооткритие на годината.
Изходен пункт за достигането до пещерата е ж.п. гара Черепиш. От нея по асфалтирана алея се стига до шосето София – Мездра. Вървейки по посока град Мездра се преминава през два тунела. На около петдесетина метра след вторият от тях, се търси пътека, която отвежда в подножието на малък скален венец на нивото на река Искър. В него се намира входът на пещерата, който е сравнително малък, но лесно различим по баража над него.
Входът на пещерата е и тесен. За да го преминем, трябва да тръгнем с краката напред, след това попадаме в сравнително голямо предверие. Движим се напред по дъното на много висок меандър, който ни отвежда до малка зала. Вдясно, във височина има леко изкачване на класика, след което попадаме в “ Блокажната зала “ (23х14х18 м), която е най-обемната зала в пещерата. Напред следва разклонение, чиято лява галерия се превръща в тесняк, отвеждащ до подножието на “Плочите“. От разклона можем да достигнем и стоящите води в най – ниските части на пещерата, след като се пъхнем в тесняк на пода и се спуснем по наклонена галерийка.
От “ Блокажната зала “ търсим тъй – нареченото “качвалото“, което ни отвежда до втория етаж на пещерата. Попадаме в не висока галерия, подът е кален и на няколко места прескачаме отворите на тясни пропасти, които отвеждат в дълбочина. Не след дълго, след като преминем през тесняк, стигаме до “Разклона“. Тръгвайки на ляво, достигаме до отверстието на дълъг около 5 метра хоризонтален тесняк. Той ни отвежда до неголяма зала. Завивайки на дясно, виждаме отверстието на друг тесняк, който се спуска стръмно надолу. Той ни отвежда до “Залата на котката”. Това е най - богато украсената част на пещерата. В ляво има трудно забележим тесняк. Той отвежда до “Скритата зала”. Продължавайки напред и надолу, отново попадаме в тесняк. Това е теснякът “Спартакус”, който често се превръща в истинско притеснение за по – едрите пещерняци. След като преминем най – тясната му част, ние се изправяме на ръба на така наречената “Пързалка“. Спускаме се по нея и затъваме в дълбока и лепкава кал. Точно под пързалката се намира “Теснякът за нови части“. След неговото преминаване попадаме в галерия, която задънва в нов тесняк, преминат само веднъж и то не докрай. Като продължаваме напред, след пързалката ние се движим в широка галерия. Минаваме през неголяма скална халка и достигаме до “края“ на пещерата. Тук успяхме да разкопаем един силно низходящ тесняк, който ни отвежда в много кални и тесни части, които завършват с неголям сифон.
Връщаме се отново на “Разклона“, като завиваме на дясно, през няколко възходящи тесняка, попадаме на третия етаж на пещерата. Озоваваме се в неголяма зала, чиито стени са наситено бели. В дясно се намират двата силно възходящи комина – “Комин на големите наноси“ и “Пещерното мляко“. Техните тавани са най – високата точка на Черепишката пещера. Продължавайки напред, ние вървим в горната част на малък меандър. През тесняк отново се озоваваме в нов малък меандър, който ни отвежда до края на тази част на пещерата. Тук установихме слухова връзка с мястото на “Качвалото“ на втория етаж.
Със своите 602 м. дължина на галериите, Черепишката пещера е най – дългата в района на Черепиш. Тя представлява лабиринт с много разклонения, нива и етажи. Някои пасажи представляват спортно предизвикателство. Тесняците, “класиките“ и калта доставят истинско удоволствие на прониквача. Макар че не е богато украсена, Черепишката пещера представлява интересен обект за всеки пещерняк.
Автор: Живко Петров
Приложения:
Прикачен файл | Размер |
---|---|
![]() | 38 KB |
![]() | 302.41 KB |
![]() | 212.83 KB |
![]() | 188.47 KB |
![]() | 137.74 KB |
Експедиции: