5-ти Симпозиум по опазване на карста, Гуча, Сърбия 24-26 Септември 2004

За въпросния симпозиум получих покана преди повече от 4 месеца. Разбира се, преведох я на български и я пуснах по клубовете барем някой се закачи, но както казват турците “Йок”. Аз обаче реших, че ще отида на всяка цена. Дадох си сметка, че участието на този форум би ми позволило да установя полезни контакти със сръбските и черногорските пещерняци от една страна, а от друга да свърша малко работа за Балканкия спелеоложки съюз, на който съм Генерален секретар. Направих заявка за участие, после изпратих резюмето на доклада си и зачаках да стане септември.
Както винаги времето се изтъркаля бързо и дойде време да подготвя пътуването си. Преди всичко си осигурих дружинка - нашата Магда. После тръгнах да проучвам маршрута и начинът за достигане до мястото. В края на краищата установих, че най-бързия и евтин начин за достигане до Гуча, която е в Западна Сърбия, е с автобус. На 24 сутринта потеглихме за Ниш (15 лв). След 4 часа бяхме там. Автобусът за Чачак (~6 евро) тръгваше след около час, време в което успяхме да видим само Нишката крепост. След още 4- часа досадно пътуване пристигнахме на автогарата в Чачак откъдето трябваше да прехвърлим на возилото за Гуча (~90 евроцента) . Там бяхме в 7 вечерта или почти 12 часа след като бяхме потеглили от София.
Сръбските колеги ни посрещнаха радушно. Без учудване разбрахме, че не сме първите българи пристигнали тук. В Гуча беше дошла и Дора Ангелова от Геологичиския институт на БАН- участнчка и в предишния симпозиум организиран от Академичния спелео-алпийски клуб в Белград (АСАК).
Настанихме се, после участвахме в импровизираното откриване, малкия аперитив и откриването на една художествена изложба. След вечерята се отдадохме на заслужена почивка.
Действителната работа на симпозиума започна в 9 сутринта. Докладите, които бяха представени на паур поинт, обхващаха разнообразни спелеоложки теми, но основните от тях бяха насочени към опазване и проучване на карста и карстовите води. Няколко материала бяха значително по-близки за пещерняшката аудитория. В този смисъл направи впечатление докладът за новите изследвания в пещерата Яма на ветреним бърдима в планината Дурмитор, най-дълбоката пропаст в Сърбия и Черна гора. В рамките на две последователни експедиции, в последната от която участваха и български пещерняци, тя е била прекартирана. В резултат на това дълбочината й е била коригирана от 897 на 775 м. Колегите от гр.Никшич в Черна гора ни запознаха с своите изследвания в района Грахово и Баняни, които е на границата между Черна гора и Босна и Херцеговина. Там са били проучени над 50 пещери и пропасти, което е една малка част от известните обекти. Голям интерес също предизвика доклада на тема “Пещерите на Иракски Кюрдистан- резултати от предварителното изследване”, в която авторите описват пет частично изследвани от тях пещери. Общата дължина на изследваните пещери е над 1 км, но някой от тях вероятно са дълги по няколко километра като например пещерата Куна Ба в планината Гулан. Българските участници изнесоха три доклада: “Естествени и антропогенни опасности за пещерите- древни обсерватории край с.Байлово, Софийско” и “Човешки въздействия върху карстовите екосистеми в Природан парк “Странджа” на Д. Ангелова и “Опазването на карста и пещерите в България” на А. Жалов и М. Стаменова.
В обедния антракт бе направена кратка екскурзия до близката Велика печина. Дължината й е 375 м, но това, което най-много ни впечатли бе високият 25-метров вход. За съжаление ние не можахме да проникнем в нея повече от 45 м, защото нататък следваше сериозно , почти вертикално, изкачване за каквото не бяхме екипирани.
До края на деня бяха изнесени общо 26 доклада, след което работната част на симпозиума приключи. Вечерта се състоя видео прожекция на двата български филми, които носех, а после
говорих пред аудиторията за необходимостта от създаване и задълбочаване на контактите между българските и сръбските пещерняци, създаването на национална спелеоложка организация в Сърбия и Черна гора и присъединяването на държавата към Международния спелеоложки съюз. В заключение до късно пихме бира и си хортувахме за пещери, експедиции и какво ли не.
На следващия ден предстоеше екскурзия включваща посещението на няколко интересни карстови феномена и две пещери. Навън валеше вече втори ден и ако това продължеше екскурзията щеше да се провали.
Сутринта отново ни посрещна с дъжд. В това лошо време можахме да посетим само един от заплануваните обекти - Подпечка печина, край село Подпече. Пещерата е разположена на 438 м надморска височина. Нейният феноменален вход се вижда отдалече - той има височина 50 и широчина 22 м. Общата дължина на пещерата е 555 м. От 1984 г. тя е пригодена за туристически посещения. За целта отляво на входа по съществуващия скален корниз са иззидани каменни стъпала Изкачвайки се по тях посетителя постепенно набира височина от около 25 м. След още няколко-метрово изкачване покрай стената на галерията се достига горният основен етаж на пещерата, където тя разкрива и истинската си красота. Галерията е покрита с всякакви първични и вторични пещерни образувания и заслужава да се види.
След посещението, имахме удоволствието да бъдем гости на екскурзовода, който ни нагости с кебапчета и с по чаша червено вино. После поехме към Белград, където се озовахме късно вечерта. Там отседнахме при моят приятел пещерняк Урош Аксамович от пещерен клуб СОБ - Белград, с когото посрещнахме утрото в сладки спелео раздумки и кроежи за бъдещи съвместни действия.
На следващия ден имах уговорена среща с Бранислав Бозович - стар сръбски пещерняк, който ми беше препоръчан от Иван Жежовски - председател на Македонската федерация по спелеология като човек, който може да помогне за създаването на национална спелеоложка федерация на Сърбия и Черна гора.
Срещата премина успешно и си тръгнах от нея със съгласуван план за действие и надеждата, че той ще сполучи. По-късно посетих прекрасно уреденото седалище на СОБ и се запознах с тяхната документация, библиотека, картотека и складова база. Радвайки се на колегите си мислих, че клубовете у нас, които имат подобни условия се броят на пръсти!
През останалата част от деня Урош и нашата познайница Ивона Попович ни разведоха из някои от забележителностите на Белград. Разходката ни завърши на прословутата улица Скадарска, където въпреки студеното време пихме по бира в едно от тамошните кафани. Вечерта отново бяхме при Урош, с когото приказките сякаш нямат край. Увлечени в тях не усетихме как отново дойде следващият ден. Заедно с това настъпи часът на раздяла със сръбските колеги. Пожелахме си довиждане този път в България. Билетът за автобусът от Белград до София е само 13.5 Евро, а почти толкова е цената и на влака така, че идването не е скъпо. Тръгнахме си от Сърбия доволни от видяното, новите запознанства, срещите със стари приятели и надеждата, че нашата визита не е била напразна.
Автор: Алексей Жалов

 

Адреси и банкова сметка

Пощенски адрес:

България, гр. София-1332,
жк "Люлин" 6, бл 616, вх. В, ет 8, ап 69

Адрес на клубното помещение: 

Гр. София -1202
ул. Св. Св. Кирил и Методий 42 ет.3
(в дъното на коридора)

Банкова сметка в лева (BGN)

IBAN: BG39FINV91501215836127
BIC: FINVBGSF

 

За контакт с нас

Само при спешност използвайте

Телефон +359 88 898 6607

Във всички останали случаи

E-mail

 

E-mail бюлетин

Абонирай се за да получваш известия за ново съдържание, събития, новини и др.