Както всяка есен през последните години, така и тази решихме да направим курс за пещерняци. На 17-ти септември в клубното помещение дойдоха желаещите да карат курса. Ентусиазъм не липсваше и сред клубните членове. Когато започва нов курс, някак си нещата в клуба придобиват малко по жив характер.
 
Така в събота 22.09. пред клуба се събрахме; Яни, Живко, аз, Милен и Кайо. Както и курсистите; Сия, Криси, Хрис, Ради, Рая, Кари, Боби и Жоро. Калин, Силвето и Ив още от предния ден бяха на Лакатник и ни очакваха във „Вила Лакатник”.
 
Бяхме решили да спираме по път само за зареждане. Така без да губим излишно време пристигнахме благополучно. Започна се едно „преселение на народите” във Вилата. Калин гостоприемно обясни къде са местата за спане, а Силвето се беше постарала и беше сготвила разни вкусотии. След като си поговорихме с курсистите за екипировката, която използваме за влизане в пещери и кратък инструктаж поехме към пещерата.
 
Жегата беше почти юлска и докато стигнем до прохладната пещера буквално ни изтекоха водите. Преоблякохме се, проверихме светлината и вече бяхме в пещерата. Тази пещера в която започвахме сега и бяхме започвали толкова много курсове, която използваме за „зимно убежище” при въжените практики или изследователските ни набези. Това влизане беше и по-специално за Калин, Ив и Милен, които бяха решили да щурмуват „Новите части”.
 
Първи неуверени стъпки, после спираме за малко и гасим лампите за да ни свикнат очите. Прохладно е. Десетки капчици по сводовете искрят със сребристи отблясъци и привличат погледа. После започва и трудната част по реката. Нищо, че сме свикнали някои от нас да се движим там, релефа е доста пресечен и това ни кара да внимаваме, да се движим по-бавно и да си помагаме там където е нужно. На няколко пъти обособените групи се разминаваме на „прескочи кобила” до „Индианеца” и малко след това. Първа кратка почивка. Оправяме екипировка и каска с капризен „паяк”. Продължаваме и показваме интересни подробности от подземния пейзаж. В блокажа също движим по-бавно. След това сме на финалната права. Спираме за почивка. Газово котлонче, вода, чай и кафе. Ароматите на мащерка и кафе се разнасят из пространството край нас. С Яни и Кайо правим един бърз тигел до края на „Мрачни езера” през „Прохода Академик”. После тръгваме и се движим доста добре. На мястото за почивка обяснихме на курсистите за първичните карстови форми и как да ги различават в пещерата. Преди да ни е станало студено пак тръгваме към изхода. Разделихме се на две групи. Аз с Кайо дръпнахме едната през реката и тръбата а останалите предпочетоха „Лабиринта, Пресата и Малкия чатал”. Яни ни пресрещна и след едно кратко отклонение до „Жеково езеро” излязохме навън.
 
Първа снимка за спомен и по пътеката към колите. Прибрахме се в къщата и настана време да се заемем някои с пазаруване, други с редене на инвентар за следващия ден а трети да покатерят малко на „Вражите” използвайки хубавото време. Някъде по това време се върнаха и останалите от Темната, доволни, че бяха стигнали до крайните участъци в „Новите части”.
 
Вечерта пристигнаха; Мони, Катето и Ники. Изкарахме страхотна вечер, имаше огънче ,скара и сладки приказки. Мони разказа интересни неща и за които, трябва да знаят курсистите относно личната и бивачна екипировка. Малко преди полунощ редиците взеха да оредяват.
 
На сутринта приложихме вече обсъдената тактика. След закуската и кафето всички курсисти бяха запознати с личната екипировка за ТЕВ, всеки си взе определените „джаджи” и те старателно бяха прогонени на място. Ив и Мони бяха тръгнали по-рано и бяха екипирали вече системи на „Академишки скали”, когато пристигнахме. След кратка почивка започна повторното пакетиране. До тогава бяха екипирани всичките системи, като Калин върза още една за късмет. Разпределихме си курсистите и вече доста хора от клуба имахме възможността да бъде обърнато индивидуално внимание на всеки от курсистите. Получи се доста добре. Времето топло и приятно. Някои от курсистите напреднаха бързо и минаха първо прехвърляне в двете посоки, други решиха по-усилено а тренират само първите стъпки. Накрая жегата ни натисна, бяхме и гладни. Сутринта по стар „Лабиринтски обичай” Хрис и Жоро приготвиха сух пакет за деня и остатъка от скарата и тн храна. В края на тренировката се направи едно угощение след което, докато системите се разекипират с част от курса и Ив слязохме с голяма част от багажа и изпрахме инвентара в реката пред къщата на Калин.
 
Заедно с последното голямо преселение на народите настъпи и всемирния потоп и така инвентара беше изпран, хората си събраха багажа и натъпкани по колите поехме към София. Калин ще каже колко голям е бил „потопът”, а и ние сме му благодарни веднъж, за гостоприемството и втори за това, че извози количеството инвентар нужен за тази практика.
 
Може би и за това нещата минаха така перфектно, защото бяхме задружни и всеки даде всичко от себе си да се получи добре.

Снимки:

Една интересна инициатива за Вила "Лакатник".