Нова пещера в община Годеч или Радостта на търсача

Прилепи. Автор: Андрей Христов.
Дружината похапва на входа на една пещера. Автор: Андрей Христов.
Красоти. Автор: Андрей Христов.

Някъде в средата на масивът има една пещера. Трудно ще я видите, но след тясното се влиза много навътре има много прилепи и украси......

 

От време навреме с Андро ходихме да я търсим. От 2011-та година когато се случеше квадрат по квадрат обхождахме масивът, но не бяхме силно обнадеждени, че ще я намерим. Причини много, най-вече, че масивът е мъчен за обхождане, дърпа силиците релефът, на места е трудно достъпен, а и е от този тип, че може да подминеш дупката и никога да не я намериш. 

 

И като в приказките Андро я намери.....

 

В неделята се разбрахме да отидем и да я изследваме. На поканата се отзова Мони, Андро каза, че "бойният" му другар Тони също ще е с нас. Мони спомена, че и Диди е навита и така много бързо заформихме дружина. 

Сутринта в неделя се чакахме на паркинга на Била в люлин. Натоварихме се на колата и поехме към община Годеч. А то в тази община дупки да искаш, райони за ръчкане също. Малко преди обяд спряхме, разтоварихме и поехме по пътя за дупката. А той пътя както винаги има начало и край, но посредата може да го объркаш. Какво да се прави, масивът е доста шантав. Така с доста пот и с малко ругатни успяхме да достигнем до пещерата. Планът беше да минем от друго място, но пустата среда на пътя, както и да е. Навлякохме одеждите, прибрахме картировачните и един по един в дупката. Това обаче един по един за едни беше лесно, за други трудно, защото тази пещера си има "иглени уши" за вход. Оставихме Андро и Тони да се любуват на украсите и двамата с Мони хванахме навътре да видим до къде ще ни стигне късмета. А то има и тясно и пълзене и мърляне и места където да седнеш и да поизплакнеш очи в красивите форми. След поредното стеснение попаднахме на обширна зала с голяма прилепна колония, доста глина и край. Жалко, можеше още, но нека не сме лакоми и това е голяма пещера за района. Мони с присъщият си ентусиазъм провери всичко но навсякъде задънваше. Един комин остана, но там се скриха прилепите и решихме, че няма смисъл да нахалстваме. Връщайки се заварихме Андро и Тони да разглеждат парчета керамика. Това беше доста интересно, а то керамика много. Странно как се е озовала там, явно е имало и по-широк вход. Доста прилепи, разни щъкащи "биологични видове" и те в изобилие, вероятно пещерата ще е рай за биоспелеолога. Керамика и кости, тук археолози и други лози биха имали думата. Наистина запазени и красиви образувания за да може пещерняците да им се наслаждават а и не само те. Доста надписи в последната зала иначе на други места рядко. Имаше такива от 1936-та година, най-късните датираха от 1994-та. Имаше и нещо за нас. Трябваше да я картираме. "Запретнахме ръкави". Аз поех записването, скицирането и съблюдаването на изпълнението на процеса. Мони мереше с лазерната рулетка, Тони помагаше, а Андро се зае с цъкането на ъгли. Сработихме се бързо. Картирането вървеше добре а и покрай него проверявахме всяко кътче. За четири часа приключихме. Доста доволни пак тествахме "иглените уши". В района имаше още две от тези "нашите пещери" от по 10 и нагоре метра. Та нали те бяха повода да се върнем в тзи район ей така за "спорта" да ги картираме и да се приключва, то ни се отвори доста повече цъкане. За това и тях ги дръпнахме. Като теглих чертата се оказа, че пещерата е дълга 77 метра по централна ос, с всичките разклонения възлиза на 116 метра. За сега ще запазим местонахождението и, защото в България няма ефикасна защита на пещерите. Може да се мисли след като бъде изследвана от специалисти да и бъде зададен статут на защита. Страхотно е когато радостта на търсача и радостта на откривателя се слеят в едно цяло. Благодарско на Мони, че откликна на поканата и за страхотния и сработен картировачен екип и най вече на Андро, че я намери и ни достави радостта да изследваме непроучена от пещерняци пещера. Хапнахме на входът на една от пещерите и задрапахме по баира а времето едно топло и почти лятно. Навред се е ширнала карстовата пустиня, пейзажи, гледки и планини до където ти стигнат очите. По наша си традиция уважихме кафе сладкарницата в Годеч, където правят най вкусните "принцеси" и се поглезихме с разни пасти и напитки. После по път за София се любувахме на няма такъв залез. Цяло щастие е, че живеем на един хвърлей до "Западния предел", където залезите са прекрасни а и пещерите няма да се изчерпят скоро. 

Тагове: 

 

Адреси и банкова сметка

Пощенски адрес:

България, гр. София-1332,
жк "Люлин" 6, бл 616, вх. В, ет 8, ап 69

Адрес на клубното помещение: 

Гр. София -1202
ул. Св. Св. Кирил и Методий 42 ет.3
(в дъното на коридора)

Банкова сметка в лева (BGN)

IBAN: BG39FINV91501215836127
BIC: FINVBGSF

 

За контакт с нас

Само при спешност използвайте

Телефон +359 88 898 6607

Във всички останали случаи

E-mail

 

E-mail бюлетин

Абонирай се за да получваш известия за ново съдържание, събития, новини и др.