В сряда 08.06. Здравеца отпразнува своята 70 годишнина. В тях се събрахме поне 3 поколения пещерняци. От дума на дума той организира за събота едно посещение на района около гара Черепиш. Преди време там извършвахме всяка година проучвания, но през последните години все по-рядко посещаваме този интересен район. За това ходене се съгласихме аз и Мая. Уговорихме си среща в събота 8 часа при Мая.
В събота сутринта към 8.30 часа потеглихме към Черепиш. Спряхме в Лютиброд за кафенце и да решим точно какво ще се прави. Здравеца сподели, че ще е добре да картираме Мечата дупка на една от ритлите и след това да отидем до Шишманица и една пещера която е в близост до нея и така и остана некартирана. Потеглихме и след като не намерихме удобно място за спиране решихме да обърнем тактиката и първо да отидем до Шишманица. Тръгнахме по пътеката да слизаме към Искъра, при един високоволтов стълб се отклонихме и заслизахме по наклонена поляна обрасла с бели цветя. Беше като море от цветя. В ниското има скала в основата на която беше входа на пещерата без карта. Продължихме през гората сред храсти и трънки. Най-сетне пресякохме пътеката за Шишманица. Пред входа и беше образуван сипей от материал изхвърлен при правенето на шосето. Имаше и доста отпадъци хвърлени след въпросната дейност. Въобще нелицеприятна гледка. Изкачихме се по сипея и достигнахме предверието на пещерата Шишманица, която преди години Здравеца и Магда картираха, а при едно повторно ходене там, аз забелязах, че има четв ъртити издълбавания по стените и. Вероятно е била използвана в миналото, за какво не се знае точно, но подобни издълбавания има в много скални обители. Тези тук бяха доста големи. Снимахме ги с мащаб, тези до които можехме да достигнем, останалите без мащаб. Изкачихме се с Мая по лявата полегата страна и достигнахме до по-високо разположената пещера свързана посредством почти вертикален участък с Шишмановата пещера. За съжаление преди година самата Шишманова пещера, пресечена от шосейния тунел беше зазидана при рехабилитацията на тунела. С Мая разгледахме средната пещера от комплекса. Личеше си, че от едно дясно разклонение е текло доста вода. Там намерих парче шлака. Слязохме отново долу и направихме измервания с които да поставим на картата на пещерата доиздълбаванията, които са пропуснати при картировката и, а са един доста важен фрагмент. Обезателно ще трябва да потърся писмени сведения дали са правени изследвания в района и дали е датирана тази вероятна скална обител. Големите жлебове в скалата предразполагат да е имало голяма конструкция. Мая разгледа вътрешността на пещерата, снимахме и поехме към следващата пещера. Този път за да пропуснем храсталаците се придвижихме по пътеката слизайки до ЖП линията и отново се изкачихме по склона за да достигнем до входа на пещерата по вече познатия път. Навлякох дрехите взех една приготвена от Здравеца лопата за разкопаване на една привходна теснотия и влязох. Пещерата започва с предверие където се върви приклекнал, веднага след това в ляво следва стеснение и следи от леговище на язовец. Поразкопах песъчливите наслаги за по-лесно влизане. Мая се появи и каза, че ще тества тесняка. След като го премина без проблем, дойде и моя ред. Следва прелазване над още едно леговище и Мая се провикна, че се влиза в заличка. Тя беше с кръгла форма. Пода беше покрит с глинесто песъчливи насложения, а по стените и свода имаше образувания. Две тесни разклонения с още изоставени леговища покрити с трева. Мая хвана едно дясно раклонение под една кора и попадна в още една зала, от която поехме по криволичещта, широка и висока галерия. Ново стеснение, още две залички и пак възходяща галерия. Тук е мястото да отбележа, че иманярите са се подвизавали в пещерата. Копани са стъпала по наклоните, тук таме някой надпис направен с пламъка, я на свещ, я на газова лампа, малко къртена скала и достигнахме до постепенно стесняваща галерия изцяло прокопана в глина и конгломерат. Мая достигна до корени, вероятно пещерата опира в близост до повърхността. По цялото и протежение има проветрение. Също така и единични екземпляри прилепи. Решихме, че дължината и е над 80 метра и ще ни трябва повече време за картирането и. След като я проучихме изцяло, без две тесни разклонения, които трябва да се копаят излязохме и съобщихме новината на Здравеца, който много се зарадва, че потвърждаваме данните които имал за тази некартирана пещера. Обещахме си през седмицата да отидем и на спокойствие да я картираме. За Мечата дупка не остана време, но имахме малко време да отскочим до любимото Черепишко ханче. След това двамата със Здравеца си хванахме влака за София а Мая потегли към Бресте. Ще се върнем да картираме пещерата съвсем скоро.