След като предната седмица започнахме електронното картиране на лабиринта над „Шерифската стая“, решихме тази седмица да продължим с картирането му.
В сряда на клуб съобщих за инициативата и пуснах обява в групата на клуба и по мейллистата. В четвъртък Станислав от ПКСУ „София“ и писа, че твърдо инициативата ще се състои. Ванката и Боби също потвърдиха, че участват. Разбрахме се за събота 8.30 часа сутринта да се съберем в клуба.
Събрахме се и след малко замотаване потеглихме. Спряхме на Нови Искър за по кафе и за по баничка. Ръсеше ситен дъжд, който беше образувал тънък филм лед-поледица. Последствията бяха, че на входа на дефилето ни спря полиция и ни съобщиха, че пътят е затворен имало поледица и множество ПТП-та. Питахме ги как да стигнем до Лакатник и дали през Искрец е отворено. Казаха, че навсякъде е затворено и да пробваме с влак. Решихме да не се отказваме и поехме през Костинброд, Бучин проход и Искрец. Разбира се това ни забави и бяхме на Лакатник към 12 часа, като пътят след Своге беше изчистен и нямаше поледица.
Посрещна ни меко време на Лакатник. Появи се и Киро Миланов, който бил прочел, че съм пуснал на мейллистата за ходенето до Темната и решил да се присъедини. Взехме си багажа и се качихме до пещерата, като решихме на входа да се преоблечем. Вътре се чуваше значително повече вода в потока в привходните части от предната седмица.
Скрихме багажа и поехме по чатала. Бяхме повечко хора за една картировачна група и за това решихме първоначално Стан да запознае хората с лабиринта който трябва да картираме. След това Ванката и Киро се захванаха с проечването на един съседен лабиринт. Същото сторихме с Боби и Стан. Първият час това правихме. Ванката и Киро бяха излезнали след доста провиране на един траверс на 6 метра над „Шерифската стая“ и го бяха минали. Споменахме им, че вероятно са първите предприели този траверс. Боби и Киро поеха към „Лабиринта на смърта“ да проверят едно място. Стан и Ванката се заеха с картировка, а аз трябваше да скицирам сечения на някои от основните точки. Понеже бях забравил планшета в колата единствената хартия беше от баничката на Стан. Трябваше и с малкото да се задоволя и се заех със задачата. Те бая напреднаха, а аз трябваше да слизам и на по-ниските нива, защото сеченията бяха с доста сложна конфигурация. Боби се появи и се зае да им помага, а Киро трябваше да потегля. Казахме си чао, като аз го наблюдавах от скритата зала над „Чатала“. След цялата въртележка затворихме полигона в 33-та точка с 19 см разминаване в хоризонтала и малко над 30 см разминаване във вертикала. Стан и Ванката бяха свършили чудесна работа, като накрая на таблета видяхме как се е получило. И това е само едното ниво на този лабиринт на пет нива.
Беше време да тръгваме. Преоблякохме се под „Чатала“ и вече по тъмно слязохме при колата. Не беше студено. Водата на „Житолюб“ видимо се беше покачила. Спряхме за по кафе и разни неща за гризане на Своге и след това през дефилето се прибрахме в София.
Следват практики на курса в Темната, които ще ги съвместим с картировката, за това който има желание да се включи е добре дошъл!