Бов

Показани са от 1 до 2 от общо 2 резултата

С последният сняг по “Вазовата пътека” и наоколо

Пещерни образувания в "Кенова дупка". Снимка: Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София.

Красив натек със синтрови панички. Снимка: Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София.

Издълбавания в бигора при нишата. Снимка: Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София.

Идеята през почивните дни да ходя по вече познати пещери никак не ме грабваше. До петък нямаше нито едно предложение за нещо по-различно. Така ровейки се в картотеката на клуба се загледах в първата направена от клуба - Пещерен клуб „Иван Вазов” карта на пещера. Картата на „Кенова дупка“ (“Диреклията“). Картирана от Димитър Иланджиев през 1960 година. После разгледах актуалната карта на пещерата, направена от Стоице Андреев и Александър Стрезов от СПК „Академик София” през 1975 година и първата карта направена от Жеко Радев още през 1915 година.

Арт екстрийм фест 2017

Пепи, Стоян и Ив. Екип за спускане и дърпане.

Яни Макулев (в средата), основният двигател на проявата.

Ванката, Мими и Калин. Екип за посрещане и изкарване от въженото трасе.

Предистория:
Като всяко нещо и това събитие има своята предистория и главни герои относно организацията. Също така много често големите неща в живота се получават спонтанно и колкото и да е планирано нещо и да е правена специална подготовка то се получава по друг начин и събитията придобиват друг отенък. Положителните неща се получават, когато има положителна нагласа.

"Аз съм отворил нишата - „светая светих“- и държа в ръцете си едни здрави и тежки обувки. Преди да ги прибера съм ги чистил, но между зъбците по дебелите им подмедки е останала полепнала глина. Такава жълтеникава глина имаше в пещерата Змеюва дупка ... или не – това беше в пропастта Челивешница, от където измъкнахме старинното оръжие ... А може би тя е от последния ми риболовен излет.
Не знам. На толкова много места са оставили отпечатъци тези обувки. Тези стари, добри обувки. И нека бъде благословена глината, полепена по тях, защото ме връща към дните, в които съм живял като с брат с природата – сред моите братя, приятелите ми.
"

Ясен Антов. Откъс от „Глина по обувките“.

„Радостта на търсача“ 1967 г.