Българи на национална конференция на британските спелеолози „Hidden Earth” и още нещо 2009

От 25 до 27 септември 2009 г. в селцето Чърчил (Съмърсет, Западна Англия) се проведе ежегодната национална конференция на британските спелеолози „Hidden Earth”. В рамките на събитието бе насрочена и Генералната асамблея на Европейската федерация по спелеология (ЕФС) . В качеството си на делегат на България и вице-генерален секретар на ЕФС на 24–ти септември, придружен от моята спътница в живота М. Стаменова  отпътувах за Великобритания за да взема участие в асамблеята. Нощувахме в градчето Ситкъп край Лондон, при семейството Нели Уокър – сестра на добре познатият  на всички наш спелеолог Петър Делчев (Пешко). На 25-ти сутринта получихме първата, а както се оказа по-късно, и последната си възможност да надникнем в подземна Англия. Тери – съпругът на Нели – ни каза че наблизо се намира благоустроената пещера Chislehurst Caves и ни заведе в нея. Оказа се обаче че това съвсем не е естествена пещера, а изкопан от човека лабиринт от галерии с дължина 22 мили (~36 км). Предполага се, че прокопаването на тунелите води началото си още от римско време, но писмените данни се намират в Саксонски грамоти от периода 1250-1257 г. Тук започва добив на варовик и кремъчни ядки, като последните са били изключително важни за армейските огнестрелни оръжия. В последствие „пещерата” е била използвана като туристическа атракция, склад за муниции, гъбарник. В периода на Втората световна война е била пригодена за скривалище с капацитет около 15 хиляди души и подземна болница. През 1960 г. лабиринтът се превръща в своеобразна Мека на музикантите – джаз клуба на южен Лондон организира в него серия от концерти, които в последствие отстъпват място на Рок едн Рола – в „пещерата” по различно време изнасят концерти Дейвид Бауи, Дгжими Хендрикс и Джордж Фейм. Сега обектът е пригоден за туристически посещения и по същество представлява подземен музей. Едната му част е осветена, а другата, в която чрез кукли са пресъздадени сцени от добива на кремък и живота на хората през военните години (1940-1945), се преминава с газен фенер в ръка. Въобще нещата в дупката са много интересни и професионално изпипани и атракцията заслужава да бъде видяна от всеки, който има вкус към човешката  история. 

В ранния следобед успешно се придвижихме до гр. Бристол и оттам поехме към Чърчил. Конференцията на колегите не случайно бе организирана там. Селцето е разположено край възвишенията Мендип (Mendip Hills), известни като едни от интересните карстови райони на Великобритания (повече на адрес). Тук са разположени петнайсет пещери с дължина над 1 км. Най-дългите сред тях са  9144m – 167 м и St Cuthbert’s Swallet – 6751м., а най-дълбока е Charterhouse cave – 205 м. виж! Освен това в района има и четири благоустроени пещери, най-известна от които е пещерата Cheddar .

Когато пристигнахме повечето от британските пещерняци вече бяха опънали палатките си в зелените площи на местния училищен комплекс. Покрай опашката за регистрация на участниците чакащите изпиваха по някоя и друга бира и се радваха на срещи с отколешни познати. Скоро спретнахме интернационална група от гладни евро делегати  (България, Гърция, Испания, Полша, Португалия, Франция, Р. Хърватска) за да хапнем преди да положим морни тела за сън. Сутринта ми премина в заседание на Бюрото на Европейската федерация което, за щастие, беше прекъснато от участието ми в церемонията по откриването на конференцията. Докато  ние  мъдрувахме, британците наченаха програмата. Конференцията беше организирана в 3 училищни зали, където бяха направени различни тематични презентации. Повечето от тях отразяваха резултатите от богатата експедиционна дейност извън страната, но имаше и доклади от немски и хърватски колеги. Програмата включваше и доклади свързани с дигиталното картиране, опазването на пещерите и други теми. Успоредно с това бяха проведени няколко конкурса – фотографски, филмов, за рекламни фланелки, пещери и изкуство – като наградите се определяха чрез гласуване от участниците. Имаше и публично тестване на въжета и безкрайно забавно състезание за преодоляване на различни препятствия за време.

За съжаление, заседанието на федерацията ангажира почти цялото ми време и едва можах да вкуся от удоволствието да участвам в описаните активности. Целият следобед на 25-ти отиде в провеждането на Генералната асамблея (Общото събрание) на ЕФС, която се свиква веднъж на всеки две (а от сега нататък 1)  години. Във връзка с дискусията за представителството на пещерните клубове в ОС на БФСп бих желал да информирам пещерняшката ни общност, че страните членки на ЕФС имат право на 1 глас независимо от регистрирания брой пещерняци в страната-членка (например 65 в Люксембург или 6 800 във Франция). Правото на този глас се осъществява от национален делегат или негов подгласник (вице-делегат). В генералната асамблея участваха делегати на следните 16 европейски страни: България, Великобритания, Германия, Гърция, Дания, Испания, Италия, Ирландия, Люксембург, Норвегия, Румъния, Унгария, Франция, Холандия, Швеция и Швейцария. Спелеолозите от Латвия, Македония, Монако и Сърбия бяха упълномощили делегати на някоя от упоменатите страни да ги представляват. От името на Македония гласувахме ние.

Дневният ред включваше 22 точки, чието разискване и гласуване отне само 4 часа. Бяха изслушани и гласувани докладът за дейността на Бюрото за периода 2008-2009 и финансовият отчет за същото време, доклада за дейността на комисията по опазване на пещерите и моят доклад за Евро-спелео проектите, за които отговарям. Обсъдени и гласувани бяха и някои промени в устава на федерацията, величината на годишния членски внос и периода за неговото плащане. Хърватия бе приета за нов член на ЕФС. За сметка на това  Белгия, която не беше платила членския си внос, изгуби правото на глас. Генералната асамблея реши, че в бъдеще някои важни и неотложни въпроси ще бъдат решавани чрез електронно гласуване и гласува технологията на този акт. Приета беше и рамката на Бюджета за следващата финансова година. На вниманието на делегатите бяха поставени и въпросите за учредяването на Международни спелео-състезания, Международна база данни на пещерните експедиции и организирането на Евро-спелео форуми през идните 3 години. Поради изтичане на мандата, накрая се проведе избор на нов председател и генерален секретар. За тези постове бяха постъпили кандидатурите само на изпълняващите понастоящем тези длъжности Хуан Карлос – Испания и Оливиер Видал – Франция. Същите бяха преизбрани с пълно единодушие. Приключването на асамблеята съвпадна със заключителната празнична вечеря на британските колеги. Атмосферата беше приятна, но се оттеглих веднага след похапването и преди да започне купона с жива музика. 

Следващият ден започна с едночасово заседание на Бюрото на ЕФС. Едва след това успях да разгледам пълноценно училищния салон за физкултура където бяха устроени щандовете на Британската пещерна асоциация, Британската асоциация за изследване на пещерите, редица британски клубове, фирми, търговци и производители на пещерна екипировка и съоръжения, книжни щандове, документални експозиции на спелео-експедиционни проекти (карти на пещери и пропасти и пр.). Всичко беше толкова приятно, шарено, подредено и информативно, че тук бих прекарал часове. За съжаление времето ми бе далеч по-ограничено. Все пак успях да направя една, надявам се добра, замяна с известния в цял свят спелео букинист Тони Олдам. В замяна на няколкото нашенски книжки, които му занесох по предварителна уговорка получих прочутата Енциклопедия на пещерите и науките за карста на проф. Джон Гън - само 902 страници. Едва ли ще я предложа на Хинко за сканиране и публикуване в сайта му, защото няма да му стигне 1 година, но който се интересува от книгата  нека се обади - все ще измислим нещо! 

И така, дойде краят на престоя ми в Чърчил. На връщане успях да отделя малко време и да видя и някои забележителности на Великобритания и столицата й, но това е друга работа. 

Върнах се с изпълнени задачи и силно  впечатлен от нивото на британската спелеология. Националната конференция на колегите беше перфектно организирана и изпълнена със съдържание, и ако по организация можем да се приближим до британския модел, то по съдържанието все още сме далеч от тяхното ниво. Надявам се че все някога ще дойде време, когато българските пещерняци, надвивайки  мързела и егоизма си, ще започнат да представят  резултатите от дейността си по всякакъв начин на всички възможни форуми - нещо което днес е само изключение. Мисля си, че участието ни в Асамблеята и Конференцията беше полезно и изхарчените от мен за целта 960 лева обществени средства не са отишли на халост.   

 

Автор: Алексей Жалов

 

Адреси и банкова сметка

Пощенски адрес:

България, гр. София-1332,
жк "Люлин" 6, бл 616, вх. В, ет 8, ап 69

Адрес на клубното помещение: 

Гр. София -1202
ул. Св. Св. Кирил и Методий 42 ет.3
(в дъното на коридора)

Банкова сметка в лева (BGN)

IBAN: BG39FINV91501215836127
BIC: FINVBGSF

 

За контакт с нас

Само при спешност използвайте

Телефон +359 88 898 6607

Във всички останали случаи

E-mail

 

E-mail бюлетин

Абонирай се за да получваш известия за ново съдържание, събития, новини и др.
Българи на национална конференция на британските спелеолози „Hidden Earth” и още нещо 2009 | Пещерен Клуб Хеликтит

Грешка

The website encountered an unexpected error. Please try again later.