Да погледнеш от 15-тия етаж....над скалите при Оплетня 2014

Искърското дефиле при село Оплетня. Автор: Иван Петров ПК "Хеликтит" София.
Иван Петров ПК "Хеликтит" София на входа на пещерата "Блатистата". Автор: Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София.
Входът на пещерата "Съседната". Иван Петров ПК "Хеликтит" София.

Както е модерно напоследък всичко започна така във фейсбук....
 
И.П. Ехо, Ти чуваш ли си телефона?
К.С. Ванка, бях в банята....
И.П. Абе чудех се ти какви планове имаш за утре...
К.С. Нямам....
И.П. Така седях и се чудех дали да не направим някаква разходка + дупкинг в близост до София...
И.П. Чудя се за комбинация с обикаляне, малко културен туризъм плюс картиране на дупка....
 
Побъбрихме къде може да отидем. От Земенския пролом, през Разбоище, до Осенов лаг и други близки перспективи. После се намери кола а след малко отпадна и така решихме да поемем към Искърското дефиле и Оплетня. Там преди няколко години с Алексей и Иво Тачев бяхме намерили едни нови дупки. Сутринта се срещнахме в клуба за да вземем картировачни и поехме към гарата. Ванката отиде да закупи храна а аз купих няколко бирички имайки предвид, че Оплетня е от отдавна не обслужвана спирка и след разходката като седнем на гарата да не лапаме мухите, които в този студен сезон и без това ги няма. Във влака побъбрихме на пещерни и житейски тематики и не след дъбго трябваше да слизаме. На самата гара извадих бинокъла и разгледах скалите. Показах му къде трябва да са дупките по спомен и поехме. Първата новост беше, че вече го нямаше дървения мост над реката а модерен мини вец. Гледаме затворено... звънец... ама имаше някви хора дето ги срещнахме по пътеката. Значи се влиза и пресича частната собственост. После по пътя и баш в селцето, където също имаше промени. Табели обозначаваха природни забележителности и карти сочеха засукани маршрути из Балкана. Един дядо ни поздрави и попита за хижата ли (вероятно имаше предвид Пършевица), а ние, не към скалите... ами токова нагоре и направо после. Това ни стигаше. По криволичещи улички по които питах... „Абе Ванка да не влезем в някой двор“... се измъкнахме от селото после със консенсус и мъдро избягване на драки, сипеи и покатерване по скални стъпала се качихме в основата на заветния скален венец, на майтап говорейки, че сме на 15-тия етаж над селото и да внимаваме да не слезем с ескалатора. Беше 11 часа и време да поханем по сандвич и да звъннем по някой, друг телефон. После в подножието на венеца поехме по слизане, качване, сипей, пътека, драки, прекъсвани на венеца... Нагоре, о не там отиваме на горния венец, надолу, опс отвес от 30 метра и така нищо като пещера в основата. По едно време намерихме нещо подобаващо, но това вече аз го бях виждал. Казах на Ванката, че не си заслужава. 6-7 метра теснина. По добре да гледаме невероятната гледка която се отваряше към Свражен и скалите, реката и хълмовете. Времето беше с нас слънце и синьо небе. Още малко щъкане и бяхме при първата дупка. За наше удоволствие в близост до нея имаше тераса, където можеше да се преоблечем и с бинокъла да гледаме скалите като на длан. Километри по права линия се открояваше и пещерата Дупна стена над Свражен, която от години гледаме и още не сме се спуснали до нея да я видим. Дупката преди години я бях нарекъл Блатистата, защото е единствената пещера в която съм влизал и в нея растат разни водолюбиви треви. Проблемът беше, че имаше и горен етаж до който водеше стеснение. С Ванката първо я разгледахме а после той се покатери. Аз на свой ред картирах входната част и той пое горния етаж (тесняка в комина за горето не беше по габаритите ми). Ванката каза, че горе е доста красиво, тясно и интересно. Аз направих и снимка на входа с Ванката на горния етаж. После двамата поехме картировката. Следваше стеснение с красиви образувания по тавана. То преминава в галерия с огромен камък по средата, ново уширение с леговище на животно и край. Заличката изобилства със сухи образувания, сталактити, драперии и „петльови гребени“. Въпреки всичко пещерата беше суха и прашна. Колкото и да беше мъничка ни отне почти час и четиридесет минути да я картираме. Много забележително беше, че на входа сред странните храсти, блатна растителност имаше дебел пласт напукана глина в която имаше отпечатани животински следи. Прашни, но доволни излязохме. Пак похапнахме и поехме към съседната пещера, която в последствие беше наречена Съседната. В началото има интересен зид, може би е била кошара. Следва широко предверие в което пещерата се развива по диаклазна цепка. Високата част задънва, но във височина на венеца се забелязва недостъпен горен вход. Навътре пещерата е висока но тясна, дори едно стеснение се минава във височина за да се преодолее. Навсякъде пи стените и свода има натечи, но задънва бързо. Покартирахме, поснимахме, сложихме кръгче с хикс и се върнахме при раниците. Преоблякохме се започнахме да се чудим и да оглеждаме с бинокъла. Да мръднем ли малко напред или да слизаме към гарата. Един шарен влак „Сименс“ спря на гаричката намираща се „15“ етажа по-ниско „поогледа се“ и потегли към Лакатник. От към Лакатник прииждаха тъмни облаци, не, че щеше да завали ама решихме да си слезем по „диретисимата“ като се надявах да намеря пътеката и да си спомня за нея. Разбира се като навлязохме в зоната на боровата гора и пясъчниците се пообърках и след като попсувах, а Ванката поснима разни слоести скали намерих едно дере в което след малко храстинг се смъкнахме на пътя. После веца, пътеката и гаричката. Един бърз влак ни пренебрегна и ние се зачудихме дали ще има такъв който спира. Отворихме по бира, поогледахме с бинокъла отново скалите, Ванката снима и подир звънна на Цвети, която след справка ни обнадежди, че ще има влак. Заприиждаха хора, пристигна и влака, който тайно БДЖ бяха превърнали в сауна. Допихме бирата и се събудихме в София. Същия мъглив и студен град, безснежен и сив, но наш дом и отправна точка за следващото подобно забавление.
 
След малко....Отново във фейса...
 
И.П. сега архивирам снимките....в докс?
К.С. В докс, че аз скайп все още нямам....
И.П. О.К.
К.С. много ти благодаря...
 
КРАЙ....

 

Адреси и банкова сметка

Пощенски адрес:

България, гр. София-1332,
жк "Люлин" 6, бл 616, вх. В, ет 8, ап 69

Адрес на клубното помещение: 

Гр. София -1202
ул. Св. Св. Кирил и Методий 42 ет.3
(в дъното на коридора)

Банкова сметка в лева (BGN)

IBAN: BG39FINV91501215836127
BIC: FINVBGSF

 

За контакт с нас

Само при спешност използвайте

Телефон +359 88 898 6607

Във всички останали случаи

E-mail

 

E-mail бюлетин

Абонирай се за да получваш известия за ново съдържание, събития, новини и др.