1. Увод: Високопланинският карсг в северната част на Пирин винаги е провокирал интерес в пещерняците от различни пещерни клубове и най-вече в тези от СПК.“Академик“ София. През последните десетина години, обзче, изследванията рязко намаляват. В тези години експедиционната дейност е белязана от недобре организирани и епизодични прояви. Причините за това са различни, като се започне oтфинансовата страна на нещата (държавата спира да финансира прояви от такьв тип) и се стигне до смяната на поколенията в клубовете и незаинтересоваността на по-старите пещерняци, познаващи района.
Въпреки всичко нещата тръгват постепенно на добре. Като за начало група по-млади пещерняци от ПК „Витоша“-София организират няколко поредни прояви в района на „Казаните“ и циркуса „Бански суходол“. Добрите резултати са налице. Картирани са т.н. „Нови части“ във „Вихренската пропаст“, пропаст №13 в „Суходола“е продължена до кота -68 м , като между другото са открити нови пещери и пропасти. Всичко това дава и така нужният импулс за подновяване на работата в този район.
Следващата експедиция е организирана отново от пещерняци от ПК.“Витоша“, като мястото на провеждане отново е циохуса „Бански суходол“. Целта на експедицията „Пирин 2001“ е продължаване в дьлбочина на пропастите №9-11 и №13. В крайна сметка с резултатите си тази експедиция надхвърли всички предварителни очаквания. Пропаст №9-11 е продължена, като дълбочината и нараства на около -170 м. Перспективите за ново продължение в дълбочина са големи. За времето на експедицията са прекартирани и някои известни пропасти с липсващи карти.
И така през есента на 2001 г. всички в софийските клубове вече говорят за Пирин. Плануват се експедиции, обсъждат се перспективи, абъдещата експедиция „Пирин 2002“ е обявена за Национална. Дали най-сетне летаргията, в която са изпаднали пещерните клубове, е отминала или всичко това е резултат от прекомерен ентусиазъм? В настоящия материал ще се направи опит да се дадат отговорина тези въпроси, както ще стане дума зa юляма част от проблемите, свързанис експедиционната дейност в Пирин.
 
2. Скандалът:
В крайна сметка всичко се оказа прекалено хубаво за да е истина. Пирин стана изведнъж прекалено интересно място за мнозина по-старипещерняци, страдащи от лидерски амбиции и забравяли кога за последно са организирали по-мащабни прояви в района.
Веднага след експедицията през 2001 г. и новината, че „Деаятката“ е продължена започнаха и междуособици от междуличностен и мемздуклубен характер. Първи се "проявиха" някои от старите „академици“. Без да си дават сметка, че в „Суходола“ не е работено сериозно десет и повече години, те възроптаха остро, че сме работили в „техен“ (!?) район без да им искаме разрешение.
За да не остане по-назад А. Пенчева, председател на ПК „Витоша“, заедно с „академици“ и не без помощта на БФСпспечели проект за финансиране на бъдеща експедиция с международно участие. Оградила се сьс „свои хора“ тя отстрани от организацията на експедицията всички неудобни личности. За голяма част от хората, участвали в миналата експедиция, липсваше прозрачност по организирането на проявата. Същевременно сред организаторите взеха да се появяват и хора, търсещи лична изгода. Освен очертаващото се безплатно пребиваване горе (на някои им се вижда прекалено скъпо ходенето на Пирин на свои разноски) те се целеха и в безплатно ходене по дупки във Франция и Гърция. Накрая се оказа, че експедицията ще обхване доста по-голям район за изследване, а именно циркусите „Каменитица“ ,“Баюаи дупки“ и“Бански суходол“. Все пак трябваше да се оправдаят отпуснатите средства. Всичко това намирисваше на експедиция от не толкова далечното соц-минало.
Ставайки свидетели на всичко това, ние като членове на водещ софийски пещерен клуб заедно с пренебрегнатите пещерняци от ПК „Витоша“ и някои от по-младите членове на СПК „Академик“ се обединихме сцел разрешаванена задаващите сепроблеми. Решението бешеда организираме отделна (самостоятелна) експедиция на територията на циркуса „Бански суходол“.
 
3. Подготовка за експедицията:
И този път тя не мина без проблеми. Те идваха главно от организаторите на другата проява. Като за начало не успяхме да се разберем с А. Пенчева, която първоначално искаше да финансира изнасянето на багажа ни до „Суходола“, но след това се отметна. Тя постави неприемливи условия някои от които бяха: „Ще прааите това което аз кажа!“ и „Не искам Виктор в експедицията.“ В следващия момент се сблъскахме с твърдоглавието на „старите академици“. Те изведнъж взеха да се дьржат по-резервирано към нас. След като им предоставихме голяма част от актуализираната информация за циркуса те отказаха да ни дадат някои липсващи данни, с които да си допълним вече събраната от предишни години от тях информация. Излизаха с предтекст, че всичкоще се изяснява на място горе. Проблеми имахме и с БФСп. Оказа се, че не могат да ни извадят отделно разрешение за пребиваване от управлението на „Парк Пирин“. За това трябваше да минем с едно разрешение заедно с националната експедиция. Това добре, но забравиха да ни споменат, че поради този факт групата ни не трябва да надвишава 15 души. След като разбрахме това вече беше късно да се задейства процедура за ново разрешение. Така и не ни бяха предоставени обещаните GPS и метални номера за маркиране на пещерите. Някак мистериозно изчезнаха и някакви съвсем наскоро изровени от архива стари карти и описания. Всичко това не можеше да не изнервя обстановката допълнително. Отделно от всичко имахме и проблеми със събирането на добра група за работа в района. Някои, съблазнени от добрите условия за пребиваване на „Каменитица“ взеха да увъртат и да си измислят причини, че са заети и няма да дойдат. В крайна сметка се оказа, че общия ни бюджет, достатъчен да покрие разходите ни за храна и товарни мулета, възлиза на 500 лв.Тази сума изглеждаше фрапиращо на фона на 32.000 лв бюджет за Националната експедиция. В последния момент взехме решение, за да не бъдем неприятно изненадани и да заварим „Суходола“ окупиран да изтеглим за по-рано началната дата на експедицията. А именно, вместо за 30 август тя да започне на 24 същия месец.
 
4. Предварително на Пирин:
Накуп с останалите тревоги, свързени с организирането на експедицията, ни мъчеше и мисълта за нивото на снежните тапи в пещерите и големината на преспите в циркуса.
Единственият начин да разберем каква е обстановката беше да се качим на предварителен обход. На 09 август аз и Вайса, снабдени с GPS и лекбагаж за два дни, поехме от Банско към х.Бъндерица. Бяхме решили да си направим по голяма разходка. Неприятно впечатление ни направи поголовната сеч по склоновете на вр. "Тодорка", където се прокарваха трасетата за нови писти и влекове. След като достигнахме вблизост до хижата с изненада установихме, че нивото на р.Бъндерица е миого високо за сезона. Лятото беше много дъждовно. Какво ли ни очакваше по време на експедицията?! По път за „Казаните“ времето се развали. Това беше и причината да не нощуваме в циркуса „Бански Суходол“, за където се бяхме запътили, а в заслона при „Кончето“. На сутринта предприехме спускане в циркуса по един не особено приятен сипей, тръгващ от ръба меаду вр.“Бански Суходол“ и „Котешкия чал“. На около 60 метраот началото му се натъкнахме на малък отвор, зарит наполовина с камъни. Засега добре, но голямото откритие предстоеше. От позицията, която бяхме заели, се виждаше един мистериозен и същевременно голям отвор, който можеше да бъде забелязан само от това място. Оказа се, че това е входът на неизвестна за нас пропаст. В просвета между снега и скалата хвърления камък падаше поне десет метра. За времето наобхода успяхме да снемем GPS координатите на „Бъндйрица“, „Вихренската пропаст“ ,както и на някои пещери в „Суходола“. Локализирахме няколко известни, но неоткрити от предишни експедиции и проверихме нивото на снега в по-важните за нас обекти. Зз двата дни пребиваване горе открихме и три нови отвора. На слизане към Банско не можахме да открием входа на пропаст №25. Явно порочната практика да се предават във федерацията карти на пещери без допълнителни описания си казваше думата. За кратко забравихме проблемите ипоехме обратно към София.
 
5. Пътят към циркуса:
Неусетно се изнизаха и последните дни за подготовката. Изведнъж се оказа, че багажа ни включващ храната и цялата бнвачна и пещерна екипировка тежи доста Дадохме си сметка, че ще е невъзможно да бъде извозен с автобусите до Банско. На помощ ни се притече Сашо Янев който каза, че не е проблем да я „метне“със своето МПС до Банско. Използвам случая да му благодаря за оказаната помощ. Без този жест от негова страна щеше да ни е неимоверно трудно.
Сутринта на 24 август при автогарата на „Овча купел“ се събрахме внушителна група пещерняци от ПК „Хеликтит“ СПК „Академик“ и ПК „Витоша“. Кьм 10,30 часа вече бяхме на мястото на срещата с Янев и мулетарите. Имахме два часа до срещата и се отдадохме на лентяйство, имайки предвид баира, който ни очакваше. Нещо обаче в организацията ни куцаше. В уреченото време ги нямаше нито едните, нито другите. Към 14 часа най-сетне се появиха Янев. Вайса и Весо с багажа, но от мулетата нямаше ни следа. Нямахме и много време за изкачване вече. Янев ни спести 1,5 км ходене с багажа, но за сметка на това Пирин по традиция ни посрещна с дъжд. Дъждът не спираше, багажът ни беше много, а за капак не знаехме дали и утре ще се появят хората с мулетата. След кратко съвещание и малка следобедна закуска (вместо обяд) решихме да вземем кой колкото може да носи и докъдето стигнем. Вайса, Илина и Камен останаха при останалия багаж. В последствие се разбра, че Вайса е отишъл до Банско и едвам-едвам е спазарил двама човека с мулета за следващия ден. За нас първата част от пътя ни се видя доста нанагорна и едвам стигнахме до местността „Еленино гюбрище“. Хубавото беше, че дъждът спря. Без да си даваме много зор и с повече почивки изкачихме и двата ригела. По път изпробвахме радиостанциите на Живко, които в последствие се оказаха много ефективни. Така за около 4 часа се добрахме до мястото за лагера на експедицията, Опънахме палатките, хапнахме и не след дълго се стъмни. На следващия ден се свързахме с Вайса. Разбрахме, че са тръгнали нагоре, но багажът бил много за двете мулета и трябвало да слязат хора за останалия. Засякохме се на ригела. Оказа се, че само трима души ще са нужни за изнасянето на останалия товар. Алекс, Юлий и Ники слязоха да помогнат на Камен с багажа, а ние се върнахме обратно в лагера.
 
6. Началото:
След кратка почивка и подреждане на лагера аз, Живко, Вайса и Милен потеглихме към „Девятката“. Бяхме взели всеки по една торба с въжета и инвентар, както и една малка палатка. Неявъзнамерявахме да опънеме пред входа на пещерата и да я използваме евентуално за принудителен бивак. Пътьом се отклонихме за кратко и маркирахме входовете на обекти №35, 36 и 37. Внепосредствена близост до тях се натъкнахме на неизвестен отвор. Хвърленият вътре камък падаше около 10 метра. Маркирахме го с № 60 и продължихме да се изкачваме към „Деветката“. Опънахме палатката във въртопа на № 10, който отстои на около 5 метра от входа на № 9-11. Прибрахме в нея донесеният багаж и понеже имахме още време се заехме с картировката на №10. Тази малка пещера, по-скоросистема от негативни форми, свързани с къси галерии (скални мостчета) и на места покрита с фирнован сняг до сега нямаше карта. Отметнали не малко работа слязохме в лагера. Там вече бяха пристигнали Камен, Алекс. Юлийи Ники с остатъка от багажа. Така къде на зор, къде по-добре започна и самата експедиция.
 
7. № 9-картиране и „разпробиване“:
На следващия ден започнахме и сериозната работа е пропаст №9. Два екипа започнаха екипирането на пещерата през входовете № 9 и 11. Веднага след екипиращите влезе и картировачният екип. По същото време започна работа и в новооткритата пропаст № 6, за което ще стане дума по-късно. Така за едно влизане пещерата беше екипираха до старото дъно, а картировката приключи до „Голямата снежна зала“ на кота -60 метра. За следващото влизане предприехме тактика с два картировъчни екипа. Живко и Косьо трябваше да картират един паралелен участък, който можеше да ни забави в единпо-късен етап на картировката. Аз и Катето се заехме с възходящите прагове след залата. Същият ден пещерата беше екипирана до дъното, достигнато предишната година. На следващия ден трябваше да започнем и „разпробиването“ в дълбочина. Да. обаче времето ни погоди поредния си гаден номер. До обяд в„Суходола“ се изсипваше дъжд. И тъкмо да пишем деня за почивен, когато на „Кутепо 2“ цъфнаха някакви съмнителни субекти. Явно от „Националната експедиция“ бяха решили да ни посетят. Изненадата беше всеобща Затова пък времето се оправи и ние хукнахме към „Деаятката“. Използвахме случая и картирахме връзката през вход № 11. Датата беше 29 август и бяхме поизостзнапи от графика. За следващото картиране се събрахме аз, Живко и Катето. За едно влизане картирахме участъка от кота -60 м до края на „Наклонената галерия“. За отбелязване е, че тя ни измъчи доста. Успоредно с това наразлични коти правихме измервания на температурата на въздуха и залагахме биоспеологични капани. Интересен беше фактът, че горе в „Голямата снежна зала“ температурата беше 2оС, а в края на „Наклонената галерия“ 0,8оС. На излизане ни застигнаха Вайса и Алекс. От дънната голяма зала те бяха пробвали един от отвесите открити предишната година. За тяхна радост той отвеждал в дълбочина, но не след дълго се натъкнали на участък със силно капеща вода. Това доста беше преохладипо изследователската им страст. След дежурното пиене на топъл чай пред входа заслизахме към лагера. Беше паднала гъста мъгла и в тъмното с помощта, разбира се на електрическото си осветление, едвам виждахме върховете на обувките си. Добре, че Катето на идване беше сложила допълнителни ленти към маркировката на пътеката. И въпреки това разстоянието до лагера го взехме за 1,40 часа вместо за нормалния 1 час. Долу се срещнахме с Павката, който се присъединяваше към експедицията. Той замина за Пирин по-рано с „Националната експедиция“, където се беше занимавал с геоложки и теренни изследвания. Той ни разказа интересни неща от ежедневието на другата пиринска експедиция.
Следващите дни бяха предназначени за „масирана атака“ в дълбочина. Разделени на презастъпващи се групи Вайса, Алекс, Павката и Юлий провериха почти всички възможни пьтища за продължение в дълбочина.. За всеобща радост в едно от тях те бяха слезнали на около -70 метра под „Голямата блокажна зала“. Интерес будеше и фактът, че на тази дълбочина се забелязваше и мальк Поток.
С картировката, обаче бяхме поизостанали. След последното картиране, при което бяхме достигнали до старото дъно при „Извадения камък“ на -146 метранаправихме пауза от два дни. Една от причините за забавянето беше, че ми се обади стара травма врамото, а Живко вече си беше заминал за София. Това доведе до прекрояване на картировъчния екип. Краят на експедицията наближаваше и това будеше тревоги. Единственото адекватно решение беше да се картира от сегашното дъно към старото дъно и да се разекипира пропастта. Павката и Пешко „изчистиха“ участъка от сегашното дъно до „Гопямата блокажна зала“, а Катето, Косьо, Вайса и Борето се справиха със залата и отвеса преди нея За рззекипирането се включиха кажи-речи всички участници векспедицията.
 
8. Смяна на хората и по нещо за другите пещери:
Експедицията „Бански суходол 2002“ принципно може да се раздели на два етапа. Това се обуславя от факта, че по средата и голяма част от хората качили се в началото трябваше да ситръгнат, На тяхно място се качиха хора със свежи сили, които отчасти се вписаха добре във финалната част на проявата. Единственият проблем беше, че почти всички от новопристигналите бяха току що завършили курсовете за пещерняци вСПК „Академик“ и ПК „Витоша“ и нямаха достатъчно опит. Нещото, което ни мъчеше по време на цялата експедиция бяха и лошите метеорологични условия. Почти през цялото време имаше мъгла и валеше дъжд,като температурите рядко достигаха до 15оС. За цялото ни пребиваване в „Цирсуса“ имахме едва две-три слънчеви сутрини, Това допълнително изцеждаше силите ни. Разбира се не мина и без малки инциденти. Като прецедент беше отсраняванетона един от новодошлите от експедицията за недисциппинирано поведение. С помощта на новодошлите, бяха довършени и някои от другите задачи, които си бяхме поставили. В пропаст №6 бе слезнатои картирано до кота -41 м без да се достига дьно. Тук е мястото да отбележа, че „Шестицата“, беше доста трудна и същевременно опасна пропаст. До сегашното си дъно тя се развива между скала и фирновансняг и лед. При топенетона пряспата се отварят пространства, при което се оголват замръзнали камъни, които понякога падат в отееса. През останалото време се проверяваха и някои отновооткритите обекти. При разкопаване Юлийоткри една малка пропаст на която сложихме №66. За съжаление освен обилно количество наслаги в нея нямаше нищо интересно. Допълнително един ден отне пре GPS-ването на известните обекти в „Суходола“, По закона на гадостта точно тогава се откриха нови перспективни обекти. Но време за тях нямаше.
 
9.Краят на експедицията:
Последният етап на експедицията протече главно на повърхността. Освен маркирането и снемането на координатите на пещерите се провеждаше и повърхностна картировка на обектите в близост до системата № 9-11.
Павката и Юлий правеха геоложки измервания и съставиха рози на пукнатините в близост до лагера.
На края някои подгонени от различни задължения се отправихме към София, а други за удоволствие пуснаха пропаст № 30 „20 години Академик“ (-116 м).
 
10.Обобщение:
Като обобщение накрая трябва да се споменат и резугггатите от експедицията. Тя в общи линии премина по предварително начерганите схеми. Главно работата бе съсредоточена в „Девяткагта“. Картировкатана цялата система №9-11 показа дълбочина -225 м. Това автоматично я нареждаше на първо място по дълбочина в Пирин и на девето място по дълбочина е България. Перспективите за продължение са големи, каето и възможността да се открият по-нисоко разположени входове. За съжаление картирахме само два други обекта № 10(-12 м) и № 6 (-41 м), но за сметка на товаобектите в„Суходола“ станеха седемдесет на брой, като всички след № 58 са нови.
Oтнаучните дейности, извършени на място, главното, което трябва да се отбележи е откриването на вероятно нов за науката вид троглобионт (по време на „Националната експедиция“ са открити от същия вид и в №33 вциркус „Баюви дупки“ от Боян Петров).
Освен на повърхността бяха направени рози-диаграми и в „Деветката“. Съжаление буди фактът че така и никой не намери време да ни донесе номерата за маркиране на пещерите, както и това, че не успяхме да локализираме пропаст №25. Свършеният обем рябота дава частична завършеност на работата в района, но е и идеална предпоставка за бъдещи изследвания, с които се надяваме да затворим страницата „Бански суходол“.
На края е мястото да благодарим на хората, които не се полакомиха и избраха да дойдат на тази експедиция. Оптимистично сме настроени и си мислим, че докато има такива хора, все някой ден, може би скоро и в България ще се открият големи и дълбоки пещери.