Експедиция "Бански суходол" 2011

"Леденото качвало" в БС № 9-11.
През камъните се усеща силно въздушно течение.
Участници в Експедиция "Бански суходол" 2011.

Място, време на пребиваване, условия за бивакуване и цели на национална експедиция “Бански суходол” 2011 г. Междуклубната спелеоекспедиция “Бански суходол” 2011 г. беше проведена в периода 20.08.–05.09.2011 г., с обща продължителност 15 дни. Експедиционният лагер беше установен в района на бившата ски база (2300 мнв). Изнасянето и свалянето на експедиционния багаж бе осъществено с наети за целта товарни коне. За по-комфортно бивакуване беше разпъната тента върху въжена конструкция над мястото, определено за хранене. Отделно бе разпъната и голяма складова палатка, в която се съхраняваха хранителните продукти, техниката и експедиционния инвентар. В Национален парк Пирин е забранено паленето на открит огън, поради което бе използвана стара печка на дърва, останала още от времето на ски лагера. За втора поредна година беше изградена топилня за сняг от голямо парче черен найлон. Тя отстоеше на около 10 минути път над лагера в близост до голяма снежна преспа. За подсигуряване на проникващите групи, до входа на пропастната пещера-система БС-№9-11 бе изграден изнесен бивак, състоящ се от триместна палатка с опъната над нея тента. В „щурмовия” бивак бяха качени храна, вода, газов и бензинов примус, инвентар и бензинов агрегат. Беше продължено с подравняването и изграждането на по-голяма площадка в близост до входа на пещерата с цел разполагане на по-голям бивак там. Връзка между влизащите и излизащи от пещерата групи и лагера бе установявана посредством радиостанции.
 
За бивакуване в циркус Бански Суходол се налага издаването на специално разрешение от управата на Национален парк Пирин.
 
Приоритет и задачи на тази експедиция бяха, както следва:
 
Цели и задачина Национална експедиция „Банскисуходол” 2011.
 
Главен приоритет. Система №9-11.
 

  1. Разширяване на стеснението на сегашното дъно на пещерата.
  2. Проверяване на паралелни отвеси в Голямата блокажна зала и търсене на път в дълбочина.
  3. Картиране на разклонения под блокажа в Голямата блокажна зала и картиране на прилежащите към нея отвеси и паралелни нива.
  4. Качване на перспективни комини в пещерата (Голямата блокажна зала) и проверка на „прозорци” в Дънната каскада и Паралелния отвес.
  5. Проверка на дъното на Паралелния отвес-старото дъно на пещерата.

 
Второстепенни задачи:
 

  1. Работа по продължаването на Пропаст БС №6.
  2. Работа по продължаването на пропаст БС №8.
  3. Работа по продължаването на пропаст БС №13.
  4. Работа по продължаването на пропаст БС №73-А.
  5. Проверка на стари и известни обекти и разкопаване на набелязани от предни години обекти

 
Обекти във високата част на циркуса под Кутело:
 

  1. Изследване и картиране на Пропаст №51.
  2. Проверка на тапите на Пропасти №№ 33, 34, 68 и др.
  3. Покриване на някои перспективни обекти с „капаци” за да може евентуално снежните тапи в тях да се стопят. №№ 8, 41,57, 71 и др
  4. Продължаване на работата по търсене и документиране на обекти във високата част на циркусното възвишение под Кончето.
  5. Проверка, заснемане на GPSкоординати и фото документация на пещерите и пропастите в района на Кутело.

 
Други:

Проверяване, картиране, номериране, GPS, фото документация на обектите в циркуса.

Биоспелеология и климатология на някои от обектите в циркуса.
 
Ледниковата пропаст.
 
Проникване и вземане на проби от леда ако пропастта е отворена!!!

 
2.Участници
 
Основният състав на междуклубната експедиция “Бански суходол” 2011 г. беше от пещерняци, членуващи в ПК “Хеликтит”, София и СПК “Академик”, София. Участие взеха също така и пещерняци от ПК “Прилеп-1962”, София, ПК „Черни връх” София, ПК “Под ръбъ”- Церово, ПК „Пълдин” Пловдив, както и хора, нечленуващи в пещерни клубове.За периода 20.08. – 05.09.2011 г. участие взеха общо 21 души.
 
3. Списък на участниците
 
От ПК “Хеликтит”София– Васил Марков, Венцислав Иванов, Иван Петров, Константин Стоичков (Главен ръководител), Мирослава Рударска, Мирослава Христова, Михаил Хаджитодоров, Трифон Василев и Христо Христов.
 
От СПК “Академик” София– Алберто Куерво, Десислава Василева, Павел Бакалов (Главен ръководител), Радостина Георгиева, Стоян Гошев.
 
От ПК “Прилеп 1962” София – Златинка Борисова Мартин Трантеев и Цветан Благоев.
 
От ПК “Черни връх” София – Антон Генков.
 
От ПК “Под ръбъ” – Церово – Ефросина Христова.
 
От ПК “Пълдин” – Пловдив – Иво Колчаков.
 
Нечленуващи в пещерни клубове – Христо Христов.
 
 
4. Дневник
 
20.08.2011г.
В 8 часа сутринта на 20-ти август започна и товаренето на багажа. Така 7 души екип, 7 коня натоварени с багаж и 3-ма човека, отговарящи за тях, потеглихме към лагера, разположен на 2.300 м.н.в. Екипът ни беше в състав, Павката, Алберто, аз, Ванката, Васко, Мира и Мими. Качването мина спокойно. Хората, които отговаряха за конете си, ги контролираха и този път нямаше принудителни спирания за подреждане на багаж и паднали животни по ригелите. Групата се разтегли по пътя и пристигна в лагера с разлика от 1 час. Така в промеждутъка от 13.30 до 14.30 часа всички бяхме горе. С Павката разпределихме кой какво да прави за оборудването на лагера. Опъна се голямата складова палатка, изградиха се наново масите и пейките, почисти се печката и се приведе във вид за ползване, някои от хората отидоха за дърва, останалите вкарвахме и подреждахме багаж и храна в складовата палатка, изнесоха се и храна и „джаджи” от землянката. Васко и Павката се качиха над лагера и на първата голяма преспа, отстояща на десетина минути път, построиха топилня за сняг. Тази година преспата се бе отдръпнала, но все пак бе достатъчно близо. За по-бързото пълнене на вода и преливане в бутилки бяхме закупили и два нови 30-литрови бидони. Към 18 часа всичко беше готово, хората бяха опънали личните си палатки и бяха подредили багажа си. Седнахме и направихме разбор за следващия ден. Решихме да влезе първа група в пещерата и да я екипира. Останалите да дооборудваме лагера и да изградим „щурмовия бивак” на входа на пещерата. Момчетата, които се грижеха за конете, останаха да пренощуват в лагера. Седнахме и пихме по ракия за началото на експедицията и след това всички изморени се отправихме за заслужена почивка.
 
21.08.2011г.
Ден първи за експедицията. Павката и Ванката се стегнаха за пещерата и тръгнаха да я екипират. Подредиха си нужния инвентар и взеха със себе си две торби. В едната имаше инвентар за екипиране, в другата поставиха примуси и храна за дънния бивак. Останалите останахме в лагера и се заехме с дооборудването му. Мими, Васко и Алберто отидоха да направят по един курс за вода. Констатирахме, че топилнята е добра и се добива достатъчно количество вода за нуждите на лагера. Тази година решихме да опънем по-леки тенти над лагера. Старата се беше прокъсала и беше изгоряла от слънцето, имаше множество дупки и нямаше да е ефективна. Решихме с подръчни материали и стари въжета да построим „по-динамична” конструкция, която да удържи поривите на вятъра, да не къса тентата и да създава дискомфорт. Останалите здрави колове ги закрепихме и окопахме здраво с камъни и на тях натегнахме на полиспаст въжена конструкция. Отгоре и хвърлихме една лека тента, която, за съжаление, не покриваше цялото пространство но за сега и така вършеше работа. По едно време Павката се обади по радиостанцията, че влизат. Дадоха контролно време и им пожелахме успех. Час и малко по-късно Павката се обади да съобщи, че се е натъкнал на нови части в привходната част. Обходил ги е обстойно - било много интересно. Това ги забавило достатъчно и решили да доекипират пещерата на другия ден. Върнаха се в лагера и привечер пак се събрахме да дискутираме ситуацията. Ситуацията се запазваше в следния ред. Основния лагер беше изграден. Остана да се дооборудва щурмовия лагер и Павката и Ванката да доекипират пещерата и да свалят материалите за дънния бивак и машината за „дупчене”. Васко и Мимето трябваше да проверят един перспективен обект на „Котешкия чал”.
 
22.08.2011г.
Сутринта Павката и Васко укрепиха с въжета и голямата складова палатка, за да не излети като предшестващата я. Всичките групи потеглиха по задачите си. Взехме целия багаж за изнесения бивак и заедно с Мира и Алберто опънахме тентата, подравнихме площадката и опънахме една палатка. Оставихме вътре шалтета и спални чували. Оставихме храна, инвентар, бензин и материали за работата на дъното. Павката сподели, че с Ванката ще се забавят защото искал да изгради нов и по-безопасен път във привходната част, защото на старото място, откъдето се влиза в „Голямата ледена зала” са надвиснали и на места нападали големи каманаци и е опасно. Дадоха контролно време 12 часа. По това време Мими и Васко бяха на „Котешкия чал” и „вършееха”. За съжаление слънцето падаше доста косо и правеше доста сенки. Не можахме добре да ги ориентираме от входа на „№9-11” за търсения от тях обект. После потеглихме към лагера. Мира и Алберто за първи път се качваха горе и за това реших, че имаме време и може да ги поразходя из циркуса и да се приберем в лагера през булевард „Павел Бакалов”- (Така наричаме шеговито „аварийния” път за прибиране в лагера и за бързо отстъпление при лоши метеорологични условия от високата част на циркуса). Пътьом проверихме разни пещери като №№ 7, 8, 10, 42, 57. Премерихме нивата на снежните тапи в някои от тях. Интересното в случая беше, че в № 8 се забелязваше спад на снежната тапа. Явно мрежата монтирана на входа миналата година е изиграла ролята на капак. На слизане в сипея под № 57 съвсем случайно открих едно „Духало”. Случката стана съвсем случайно защото бях с къс панталон и минавайки над него направо подскочих от струята леден въздух която излизаше. Поразровихме го и духането се увеличи дори. За съжаление беше сред сипея и имаше камъни всякакъв калибър до където ни виждаха очите в дълбочина. Експериментирахме и заснехме клипче как пълни найлонова торбичка и я изстрелва във въздуха и как свободно развява края на руло тоалетна халтия като лента. Беше интересно, но и толкова безнадеждно за разчистване. Прибрахме се в лагера. Мими и Васко твърде късно бяха открили търсения от тях обект и поне засега се отлагаше ръчкането му. Тази нощ поседяхме малко до по-късно край печката и решихме да влезне по-голяма група в „№9-11” за да разчисти забоя от камъни и да се поработи по-ефективно. Взех радиостанцията при мен и някъде към 2 часа през нощта Павката и Ванката се обадиха, че са излезли. Павката сподели, че не са имали никакви трудности с екипирането на пещерата. На дъното има вода, но е в пъти по-малко от предходната година. В началото на наклонената галерия имало голям паднал камък който е трябвало да разчистят, за да минат. Опънали са тентата на дъното и са подготвили мястото за почивка там. Прибраха се в лагера към 3 часа.
 
23.08.2011г.
След дежурното размотаване Васко, Мими, Мира и Алберто потеглиха към Девятката. В лагера останахме аз, Павката и Ванката, които почиваха след вчерашното влизане. Цял ден се занимаваме с лагерна дейност. Павката донесе доста дърва, които се нарязват за удобство. Подсигурени са поне няколко дни, през които няма да се ходи за дърва. С Ванката се редуваме на водата. По същия начин подсигуряваме вода и за следващия ден, което ни отнема доста време - почти целия ден. Ванката се чувства отпаднал. Вероятно е настинал или още не се е приспособил към обстановката и е преуморен - почива си. С Павката разглеждаме карти на пещерата и на компютъра. Преценяваме някои перспективи за работа. Денят отлита като 10 минути. Вечерта към експедицията се присъединиха Зиза и Цецо от ПК „Прилеп 1962” София. Първи от пещерата излизат Мира и Алберто. Алберто не се е почувствал нещо добре и са стигнали с Мира само до ”Голямата блокажна зала”. Мими и Васко са продължили надолу. Разчистват камъни от забоя, но машината им създава ядове и те на свой ред също тръгват към повърхността. На дъното виждат по стените комари, което ги учудва много. Снимат ги. На свой ред и ние се „пулим” в лагера на снимките им на следващия ден.
 
24.08.2011г.
Този ден към София трябва да се приберат Мими и Васко, но пък към експедицията вечерта трябва да се присъедини Мамута. Групата за „№9-11” тръгва - влизат относително рано. С Ванката ги придружаваме до входа. Двамата оставаме да удължим площадката за палатки във въртопа на „№ 10”, където е щурмовия бивак. За около два часа се справяме и дръпваме с метър и отгоре площадката. Подравняваме с пръст и дребен чакъл. После се отправяме по терена. Снемаме координати и мерим нива на снежните тапи. Снимат се и някои входове за документацията. Стартираме и един проект за заснемане на координатите на всички пропадания, въртопи, негативни форми, перспективни цепнатини и обекти в циркуса. Действаме в района на циркусното възвишение около пещерите №№ 1, 2, 9-11, 12, 14, 15, 16, 17, 44, 45 А-Б, 71. Този ден оставяме Мира и Алберто да почиват в лагера. Те са събрали още дърва, а Мира се е заела с кухнята. Тук е мястото да отбележа, че за сега продоволствието ни стига, а Мира се превръща в човека, който най-вкусно готви и разбира от това. Дори се старае да има винаги по нещо за десерт и разни вкусни изненади. Просто голям късмет! С нея по време на експедицията се редувахме на тази позиция и си мисля, че хората останаха доволни от манджите и храната по принцип. Една важна подробност: решихме за да не мухляса всичкия хляб да се направи на сухари. Вечерта пълен с енергия за подвизи пристигна Мамута. Попита дали сме му качили ските.... Беше замислил куп „екстремии”, но за тях по-късно. Групата от пещерата излезе преди полунощ. Павката сподели, че машината е направила 5 дупки и се е счупила. Зиза се е малко почувствала зле вероятно от бензиновите изпарения. През нощта до късно стояхме да обсъждаме кризисната ситуация с машината. Първото, което решихме, беше да се отпуши една дупка, зарината с камъни на дъното, за да има по-голяма циркулция на въздух и да не се стига до обгазяване. Отделно решихме, че трябва да преминем към план Б и да действаме с акумулаторните машини. Павката се обадил на Стайчев и той му казал, че ще изпрати нова глава за машината по качващите се към нас нови групи.
 
25.08.2011г.
Този ден в пещерата влизат Мамута и Ванката да изкарват камъни от забоя и да изнесат повредената машина. Останалите почиват и се занимават с лагерна дейност. За следващия ден се подготвя голяма група за влизане. Направен е и теренен обход в един рядко посещаван район западно от лагера. С Цецо проверяваме една некартирана пещера със снежна тапа. Тапата се е стопила, но има надвиснали опасно камъни и решаваме да не влизаме за сега. Намираме доста перспективни и полуотворени въртопчета, на които снемаме координатите. За първи ден се появяват облаци и по обяд прикапва за кратко дъжд. Ванката и Мамута се справят с камъните в забоя в пещерата и изкарват машината. В лагера дълго я разглеждаме и се чудим как може чисто нова машина да издава такъв апокалиптичен звук. Ясно е че в главата всичко е на дреб. Издържа цели 5 дупки!!! Правим клипче на състоянието й само при едно влизане с дупчене. Вечерта се появиха още хора. Пристигнаха Тони, Ина и Деси от „Академик”.
 
26.08.2011г.
Използвайки многочисления състав, съставяме за деня цели 4 групи. Към дъното на „Девятката” се отправят Павката, Цецо и Зиза. Мира, Мамута и Деси влизат да картират новите части. Ина и Тони се отправят към №8, а аз и Алберто към „Духалото”, за да видим има ли начин да се поотвори и влезе. Групата за дъното се забавлява до насита в преносния смисъл на думата. Правят две дупки и кабела, който е като мост между акумулаторите на машината, се пали - пали и прониквачната торба. Оказва се, че този, който го е сложил (не е никой от присъстващите), явно нищо не разбира от подобен род инсталации и до сега просто е било късмет, че не се е запалил. Крайно разочаровани, те излизат към 18 часа от пещерата. Картировачната група картира единия клон на новите части. Споделят, че там е истински хладилник. Новите части представляват висока диаклазна цепка, частично запълнена със сняг и лед. Има и по-широки местенца. На едно такова хората се натъкват на супер красива гледка - замръзнал подземен поток. Ледът е толкова прозрачен, че както казваха Мамута и Павката, очакваш да видиш и замръзналите рибки вътре в него. Има и огромни ледени сталактони. Попремръзнали, но доволни, хората донасят картировката в лагера, където сядаме и я привързваме към основната карта. Оказва се, че се нанася под снежната тапа на № 11, което си е и нова връзка с тази част от системата. Появява се нова светлина върху генезиса на образуване на тази пещерна система. С Павката предполагаме, че това ще е връзка със съседната № 10, ако се качат комините или се продължи по замръзналия поток, но за целта трябва да се чупят ледените сталактони - нещо в което за сега не виждаме смисъл. Остава да се картира и другия клон на новите части. Задача, която ще се изпълни в последствие. Тони и Ина влизат в № 8 и споделят, че пещерата има съвсем различен облик от предната година. Тапата се е слегнала и сега се влиза от източния край на кладенеца, където се е образувало мини-кладенче в снега. Веднага под тапата стените са обледенени от тъмен и прекристализирал лед. Спускат се около 30 метра и попадат на дъно с ледена тапа. За сега не може да се продължи в дълбочина. Усеща се и слабо въздушно течение, но общото мнение е, че ако сложим капак снежната тапа ще се стопи доста по-бързо. На излизане без да искат изпускат някъде в пропастта фотоапарата, който съм им дал и за съжаление нямаме снимки за показване от това проникване. С Алберто отиваме на „Духалото” и почваме с разчистването му. Слизаме на около метър, но изглежда все така безнадеждно. Не е работа само за двама души. Някъде в дълбочина се загатва основна скала, но това място е все още твърде далеч за възможностите ни. Продължава да духа „зловещо” - обекта е колкото перспективен, толкова и безнадежден за разкопаване. Жалко, наистина много жалко. Продължаваме със снемането на координати. Същия ден Ванката слиза към Банско. Там трябва да се срещне с останалите, които ще се качват утре. Вечерта към 21 часа всички групи са в лагера и се прави разбор за следващите дни.
 
27.08.2011г.
Решаваме да изчакаме новите групи да качат новата глава за машината. За това планът е следния. Правим две групи за приоритетните №8 и №6. В № 8 влизат Павката, Зиза и Цецо. Те се спускат и установяват, че са достигнали до миналогодишното дъно. Денивелацията е за сега около 40м. Решават да не картират, защото има карта от предната година. В близост до нея намират нов перспективен обект за разчистване. Хвърлените вътре камъни падат и се търкалят около 5-6 метра. В №6 се влиза през западната част на тапата и се слиза около 20 метра. Групата е достигнала стеснение в леда, което ще се разбие при следващото влизане. Всички споделят, че е супер студена пещера. Този ден аз и Мира оставаме в лагера и се занимаваме с основните дейности - добив на вода, събиране и рязане на дърва и готвене. В свободното си време обработвам данни на компютъра и сглобявам картировката от „№9-11”, както и на някои обекти от терена. Алберто си тръгва от експедицията, но текучеството на хора продължава и вечерта се качват Васко, Ефи, Венци, Мишо и Тони. Нещо не са се намерили със Стайчев в София и за сега работата с бензиновата машина се отлага за неопределено време. Това доста ни ядосва, но в случая няма какво да се направи.
 
28.08.2011г.
Този ден още 5 души тръгнаха към София - Зиза, Цецо, Тони, Ина и Деси. В „Девятката” влизат за работа на дъното Павката, Мишо, Венци и Мира. Те слизат на дъното и пробиват множество дупки - смяната е доста ефективна. Изнасят се и множество камъни. Мишо леко се е преохлажда, но търпи. Излизат на ръба на контролното време по изгрев слънце. Мишо и Павката остават да се препичат на слънце и да поспят в изнесения лагер, останалите слизат в базовия. Венци си е ударил лошо коляното в пещерата и за сега ще почива. В добро настроение е обаче и разказва как излизайки от ледената обстановка в „№9-11” заварил на входа Мишо как се препича на току що показалото се над „Църна могила” слънце. Смеейки се, разправяше как от Антрактида все едно е излезнал на някой морски плаж. Васко и Мамута по-рано са се отправили към „Котешкия чал” бързо локализират обекта, който се оказва нова пещера. Разчиствайки блокажа, в края на галерията се натъкват на отвес, оставят работата за следващия ден и отиват до № 6. Попътно проверяват още един обект на „Котешкия чал”, който се оказва безперспективен. В № разбиват стеснението в леда и достигат до старото дъно, достигнато през 2002-ра година. За съжаление се натъкват на същия проблем като с № 8 - ледена тапа запушва пътя в дълбочина. За споделяне е, че входа на № 6 е доста голям и с морфология, не позволяваща да се затвори с капак. Няма невъзможни неща, както се казва, но за сега това не ни е приоритет и би отнело доста ресурс. Този ден с Тони и Ефи поставяме биоспелеологични капани в №№ 24, 46, 48, 66. В № 24 и № 46 се натъкваме на прилепно гуано. От №24 са извадени кости и фауна. Натъкваме се и на странни образувания в скалите, които приличат на фосили - снимаме ги. Това за нас беше интересно, както и множеството кокали, които извадихме от тази малка пещеричка. Тя се оказа и аномално топла и прави със сигурност впечатление спрямо останалите пещери в циркуса. Относно фосилите се консултирахме с геолози и те категорично отхвърлиха това да е възможно. Остана загадката какво може да е и ще трябва да се дадат снимките на специалисти. Продължихме и със заснемането на координати. За отбелязване бе, че чак сега се направи ползотворна смяна за работа на дъното. До сега неуредиците с машините ни възпираха постоянно. Вечерта хората, които сме в лагера, празнуваме рождения ден на Ефи подобаващо с бисквитена торта, ром, вино и ракия.
 
29.08.2011г.
Денят е почивен за голяма част от хората. Павката остава в изнесения лагер и почва да подравнява нова площадка за щурмовия бивак. Мамута и Ефи влизат в Девятката да докартират новите части. Оказва се, че това е по-дълбокия и по-дълъг клон. След няколкочасово картиране излизат доволни и донасят картировката в лагера. Сядаме и я сглобяваме. Оказва се още една връзка в дълбочина с № 11, дори я подминава и вероятно ще подкрепи теорията ни, че ще се свърже в дълбочина със снежната тапа на № 10. Двамата с Тони цял ден се занимавахме с лагера и привечер успяхме да отидем до близката № 38 и да поставим биоспелеологичен капан.
 
30.08.2011г.
При разбора предния ден се оказва, че в момента след дългата работа на дъното на Девятката има много камъни за вадене. Остава и проблема с пространството там - почти всичко е запълнено. Решаваме да пратим лека група от двама човека - Мира и Тони, които да разкарат скалния материал от забоя. Групата наистина е бърза. Влизат, разчистват дъното и излизат за около 8 часа. Изкарали са 6 торби с камъни от дъното. Трупат ги в едно паралелно кладенче зад бивака, който е изграден под дънния кладенец. Васко и Мамута изследват и картират новата пещера на „Котешкия чал”, която е с пореден номер 75 и е наречена „Гаргина цепка”. Васко се спуска в отвеса, който е 14-15 метра и попада в наклонена заличка. Дъното е покрито с пръст и камъни, а по стените се стича водичка. Пещерата в долната си част е доста влажна, но не е студена. Васко споделя, че дъното е за разчистване и според него има перспектива за продължение. Същия ден с Мишо се отправихме към циркусното възвишение да снемаме координати и да правим снимки. Натъкнахме се на два обекта: единия е под високата скална кула, разположена под „Кутело”. В основната скала, явно след стопяване на снежна тапа, се е отворила малка дупка - влиза се около 4 метра. Дъното й е снежна тапа и трябва да се копае. Интересното е, че приглушено някъде в дълбочина се чува водопад. Засега обаче обекта е труден за работа. Втория е в близост до № 71 - цепнатина, която разширява в дълбочина. Малко по на запад разчистихме в близост до един отвор множество камъни и се натъкнахме на нова пещера. За съжаление при разчистването се срути вътре една от площадките и запуши дъното. Така и не намерихме удобно място за връзване на въже без да се кове и се отказахме от влизането за сега. Виждаше се около 10 метра надолу. В района снехме координатите на всички обекти и пещери и измерихме нивата на някои снежни тапи. Привечер се присъедини към експедицията Марто Трантеев, който донесе нова глава за машината. Мамута и Ефи на свой ред си тръгнаха малко след полунощ. Освен с множеството полезна работа в експедиционната дейност качването на Мамута ще се запомни с екстремното му каране на ски с Васко по преспите над лагера и ще остане вероятно в историята с първото спускане на човек със ски в пещера за България. Той се пусна със ските в „Голямата ледена зала” на Девятката. За другия ден очаквахме да се качат Иво Колчаков, Ицо и Трифон. Това беше и последната група, която ще се качва към циркуса. Най-интересното в случая е, че за първа година продуктите и провизиите ни стигаха и не се налагаше да се купува и да се качва допълнително.
 
31.08.2011г.
Времето видимо се развали този ден. В Девятката влезнаха Васко и Марто. Слизат доста бързо на дъното и започват работа с поправената машина, която предния ден е тествана. Правят дупка и половина и удара на машината отказва. Както по-късно Марто споделя: „Не можах да си направя подарък за рождения ден да отворим дупката. Направихме дупка и половина и после..... смех до плач.” Явно машината не е добре пригодена и за съжаление това го разбираме чак тук горе. Това ще повлияе и в резултатите на експедицията. Васко беше крайно разочарован от случващото се. Същия ден Павката се качи да преспи в горния лагер. Очакваше на следващия ден да направят ранно влизане с Венци и Иво. Цял ден припръсква, а привечер заваля проливно. Освен неуредиците с машината и времето започва да ни предава. Настроението е миньорно.
 
01.09.2011г.
Решено е агрегата да се изнесе в щурмовия бивак, за да се зареждат там акумулаторите. В „Девятката” влизат Павката, Иво и Венци. Павката прави 9 дупки на дъното. Смяната е доста ползотворна и забоя е удължен. Групата излиза на ръба на контролното време. Павката споделя, че на места пукнатината е дълбока към 2 метра. Слиза низходящо и не се вижда видимо разширение, но се чува ехо и въздушното течение е доста силно. Загатва се на по-ниско в цепката по-проходимо и широко ниво. Паралелно с това след дъждовете се установява, че горния лагер може да се захранва автономно с вода, защото по преспата над „Девятката” тече поток. С Мишо се качваме във високата част на Циркуса. Поставяме капаци от ПВЦ на входовете на № 41 и № 8.Силно се надяваме да подпомогнат топенето на снежните тапи и догодина да може да се влиза в тези две пропасти. Паралелно с това картираме № 48 и прекартираме № 24, от която изкарваме още кости. Събираме и част от биоспелеологичните капани. Допълваме данните с нови координати и измервания на нива на снежните тапи. Прибираме се в лагера и не след дълго завалява и започва да гърми. Използвам момента, за да мога да начертая на спокойствие на лаптопа новите карти. Ицо носи камера и започва да заснема филм за експедицията. Каза, че за сега се получавало много добре.
 
02.09.2011г.
За този ден разпореждането за работа на дъното беше като от преди ден - да влезе бърза и мобилна група (пак Мира и Тони) и да извадят камъните от забоя. Така и стана - за около 9 часа се справиха със задачата и излязоха доволни от постигнатото. Същия ден рано сутринта към циркуса Каменитица потегли с една от машините Марто Трантеев. Той трябваше да се присъедини към пещерняци от „Прилеп 1962” София, за да се пробват да продължат тамошната най-дълбока пещера К№19. Павката и Ичо доразчистиха откритата от мен и Мишо нова пещера №76 и я картираха. Споделиха, че има още да се разчиства на дъното, но е зарито „брутално” от нападалите в нея камънаци. Няма да забравя как се срути площадката, която разчиствахме и добре, че с Мишо бяхме стъпили на основна скала. Привечер с Трифон отидохме да сложим капак на входа на №57. Там ни засякоха Ицо и Павката и с общи усилия се преборихме. Още една дупка с капак, на която ще разчитаме да се отвори.
 
03.09.2011г.
Това е последния ден, в който ще се работи на дъното. Влизат Павката, Мишо и Трифон. Павката пробива 4 дупки и разширява още забоя. Групата изнася всички материали от бивака на дъното и разекипира пещерата. Остава само ледения отвес да се развърже. Трифон взима камерата от Ицо и завърта доста кадри в „Девятката”. Аз продължавам със заснемането на координати във високата част на циркуса. Снимам входове на пещери и измервам нива на снежните тапи. Скицирам и няколко обекта. Самостоятелната разходка се оказа доста ползотворна. Намерих още два нови обекта за работа. Намерих и дълго търсената №23. В ниската част се засякох с Ицо и заедно слязохме към лагера. Попътно се засякохме и с Мира и Тони, които също имаха задачки по терена да съберат капаните и да измерят температури в дадени пещери и евентуално кости. Изпълняват задачата и дори донасят нови кости и биоспелеологичен материал от № 22. Разоборудваме щурмовия бивак. Аз, Ицо и Иво сваляме багаж в лагера, а Иво слиза към Банско. Започваме със зазимяването на багажа.
 
04.09.2011г.
Мира и Тони влизат и разекипират ледения отвес. Сваля се и последния багаж в лагера от щурмовия бивак. Аз се качвам и заснемам координати на пещери и въртопи в района на №№ 70, 18, 35, 36, 37 и 60. После започваме зазимяването на лагера. - по принцип сложна и пипкава операция. Прават се описи на останалата храна и се пакетира. Този път се погрижихме да я сложим в бидоните, за да не бъде рпсоекд от гризачите или унищожена от злонамерени бракониери, които посещават понякога лагера. Събират се материалите и се зазимяват в землянката. Всички дървени материали се подреждат така, че да не бъдат скършени от снега, който пада в циркуса и предполагаме, че се трупа в огромно количество. Вечерта до късно пакетираме денковете. Събрахме и щабната палатка.
 
05.09.2011г.
Сутринта отидох да снемам координати в последното районче, което е най-близко до лагера. След това събрахме личния багаж и доокомплектовахме денковете и багажа за свалянето. В 12 часа хората с конете бяха в лагера. Натоварихме ги и започнахме да слизаме към Банско. За около 4 часа бяхме на „Пещерите”, където се снимахме за спомен, разтоварихме конете и подредихме багажа в колите. Обадих се на хората от „Природен парк Пирин” за да им кажа, че експедицията е приключила и след това на няколко курса с колите се смъкнахме в Банско, където изпихме бирата на механа „Канчето”. Към нас се присъединиха Ина, Тони, Роджи и Тери и вече в окомплектован състав се отправихме към традиционното за разпускане след пиринска експедиция място - Градешнишките минерални бани. Вечерта беше зашеметяваща в минералния басейн с пълна чаша с пълен глас... Следващия ден беше за прибиране.
Така на 6-ти септември вечерта благополучно и последните участници от експедицията се прибрахме по домовете.
 
 
5. Резултати
 
Период, участници, клубове:
Междуклубната експедиция „Бански суходол 2011” беше организирана от софийските клубове СПК „Академик” и ПК „Хеликтит”, участие взеха и членове на пещерните клубове „Черни връх”-София, „Прилеп 1962”-София, „Под ръбъ”-Церово и „Пълдин”-Пловдив. За съжаление обаче, за поредна година много от хората, заявили участие, поради една или друга причина не успяха да се включат в инициативата. За времето на проявата – от 20.08 до 05.09 – се включиха 21 души, като някои от тях бяха дошли за първата седмица, а други се включиха в самия край на август и началото на септември.
 
Метеорологични наблюдения:
Първоначалните наблюдения показаха, че има доста по-малко задържали се снежници спрямо предходната година, но това не попречи за добиването на вода. През голяма част от времето метеорологичните условия бяха отлични, и до края на август времето беше топло и стабилно. В началото на септември имаше две превалявания придружени с гръмотевици. Температурите се понижиха чувствително, но не фатално в началото на септември, и експедицията завърши успешно. За момента все още смятаме, че подходящият период за провеждане на експедицията е от 20-ти август до края на първата седмица на септември. Тук може да се добави обаче, че през последните 3 години времето се задържа стабилно, но на тази надморска височина винаги може да има изненади като обилен снеговалеж прекратил експедицията ни през 2007-ма година.
 
Трудности:
За втора поредна година експедицията беше съпътствана и с някои трудности, касаещи техническите средства. Бензиновия перфоратор даде на няколко пъти дефекти и трябваше да бъде компенсиран от акумулаторните перфуратори, което понижи ефективната ни работа по разширяване на дънното стеснение в пещерата. Тук може да се отбележи е и липсата на течаща вода край снежниците. Този проблем беше решен с направата на топилня за сняг, която реши проблема, докато времето беше добро. При падането на температурите обаче, и при влошаването на времето, капацитетът й падна до минимум. За времето на експедицията беше работено основно по главния приоритет – пропастната система Бански суходол № 9-11; а също и по терен.
 
Системата Бански суходол № 9-11:
Основната цел на експедицията беше да се продължи с разширяването на стеснението на сегашното дъно. Бяха изградени два лагера: единият основен, на традиционното за целта място в ниската част на циркуса; вторият – щурмови, в близост до входа на БС № 9-11. Продължи се с подравняването на площадки за повече палатки в щурмовия лагер, бяха опънати две палатки, над които допълнително бе поставена тента, в случай на проливни дъждове. Работата в БС № 9-11 беше организирана на смени, и въпреки малкия ни ресурс (в по-голяма част от времето работихме с акумулаторен перфоратор), беше постигнат напредък от около 4 метра. Тази година нямаше много вода в дънните части и това подпомогна за ефективността на работата. Въпреки трудностите постигнахме завидна ефективност при смените и работата в пещерата. По време на експедицията ежедневно имаше прониквачни групи работещи по разширяване на дънните части, подпомагане на работата на дъното и изследване и картиране. От дънното стеснение съвсем осезаемо се усеща силно въздушно течение-индикатор за обем зад него, както и силно ехо-кънтене, което не е породено от акустика. В началните части на пещерата поради разтопяване на снежника се натъкнахме на нови части, които бяха картирани подробно. Тяхната дължи не около 80 метра. Интересното е, че нанесени върху старата карта на пещерата те влизат под основния ледник, като едното разклонение се нанася под вход №11 и забива към пещера №10. Не остана време да се работи по задачите, свързани с проверяване на паралелните отвеси в „Голямата блокажна зала” и продължаване на работата по разширяване на тесняка в „Паралелния отвес” на старото дъно на пещерата. Пещерата беше дооборудвана с майони и планки, и остана стационарно екипирана.
 
Второстепенните задачи:
Въпреки малкия брой участници в експедицията, беше отделено време и за работа по така наречените второстепенни задачи. Бяха проверявани нивата на снежните тапи, като в Пропаст №8 за съжаление не успяхме да напреднем в дълбочина. Продължихме да водим статистика и измервания на нивата на снежните тапи в пещерите и пропастите в циркуса, което в бъдеще ще служи за съпоставка с предните години и за преценяване на нивото на постъпващия в тях сняг през зимния сезон. По време на експедицията се откриха две нови пропасти. №75-Гаргина цепка (24 м;-27 м) и №76-Каменистата(4.40 м;-10 м). Беше направена карта на вече известната пропаст №48, която до сега нямаше карта и беше прекартирана пещера №24. Откриха се няколко нови перспективни обекти, както и беше работено по заснемането на географски координати на всички пещери, пропасти и негативни форми в циркуса. За поредна година продължи фотозаснемането на входовете на обектите и пещерите, както и започна заснемането на късометражен филм за експедицията. Голямото количество задържал се сняг предопредели и факта, че за четвърта поредна година не успяхме да влезнем в Ледниковата пропаст. Не бяха предприемани теренни обходи, до района на „Кутело”. Бяха поставени капаци с цел стопяване на снежните тапи на №№ 8,41, 57. По време на експедицията бяха замерени температурите в част от пещерите в района, както и се събраха биоспелеологични и проби и костен материал от някои от пещерите, който се обработва все още и се надяваме да излезнат интересни резултати. Като цяло, експедицията покри голяма част от поставените си задачи, колективът беше сплотен, и се постигната много добра атмосфера. Отсега се планира и следващата експедиция. Дано в нея вземат участие повече хора от други клубове – все пак, това е най-тежката експедиция, която се провежда в страната; потенциалът на пиринския карст е огромен, и си струва да се работи за подобряване на „брадясалия” дълбочинен рекорд в България, който и до момента се държи от Райчова дупка.
 
 
Ръководството на експедиция “Бански суходол” 2010 изказва специални благодарности на:
 
- Ръководството на Национален парк Пирин.
- Спонсорът на експедицията фирма „Експлоратор” ООД с управител инженер Благой Благоев.
- Юлий Пасков- за обезпечаването на експедицията и намирането на спонсор.
- Анна Тапаркова-Пенчева, Спортен магазин Алпи – за предоставните майони за стационарно екипиране на пещерата, и за лопатата за сняг.
- Таня Кръстева – за скрояването и ушиването на денкове за багажа и организационната помощ.
 
Специални благодарности и на Виктор Стефанов, Ганчо Славов и Аглика Гяурова, които в периода 2000-2003 г. успяха да съберат и компилират информацията за района, и без които новите открития едва ли щяха да са факт в момента.

Current View
Click here to download the PDF file.
Current View
Click here to download the PDF file.
Current View
Click here to download the PDF file.
 

Адреси и банкова сметка

Пощенски адрес:

България, гр. София-1332,
жк "Люлин" 6, бл 616, вх. В, ет 8, ап 69

Адрес на клубното помещение: 

Гр. София -1202
ул. Св. Св. Кирил и Методий 42 ет.3
(в дъното на коридора)

Банкова сметка в лева (BGN)

IBAN: BG39FINV91501215836127
BIC: FINVBGSF

 

За контакт с нас

Само при спешност използвайте

Телефон +359 88 898 6607

Във всички останали случаи

E-mail

 

E-mail бюлетин

Абонирай се за да получваш известия за ново съдържание, събития, новини и др.
Експедиция "Бански суходол" 2011 | Пещерен Клуб Хеликтит

Грешка

The website encountered an unexpected error. Please try again later.