Експедиция Темната дупка-Гара Лакатник 2016

Зимен пейзаж от входът на Темната дупка при гара Лакатник. Автор: Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София.
Нанасяне на данните от картировката в пещерата. Симеон Ненков, Станислав Асенов, инж. Ясен Вучков и инж. Кирил Данаилов. Автор: Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София.
В блокажът след "Трапезарията" в Темната дупка.

Експедиция „Темната дупка“ 2016 беше залегнала в календарният план на клуба, като основни организатори на проявата бяха инж. Кирил Данаилов ПК „Хеликтит“ София и инж. Ясен Вучков ПК „Черни връх“ София. Преди експедицията бяха направени няколко работни срещи, обсъди се план за действие, разбра се, че отново „щаб квартира“ ще е къщата на Калин. При предварителни проверки се разбра, че в „Новите части“ няма да може да се влиза, защото първият сифон е плътен. Беше пусната обява за експедицията. Въпреки предпоставките за лошо време и „високи води“ в пещерата тази година успяха да се включат повече пещерняци от клуба и от други пещерни клубове.
 
1. Участници в експедиция "Темната дупка" 2016.
 
ПК "Хеликтит" София:
инж. Кирил Данаилов, Милудин Соколов, Димитър Дишовски, Калин Атанасов, Катя Кръстанова, Константин Стоичков, Симеон Ненков (ПК „Под ръба“ Церово), Живко Петров, Мартина Колева, Яни Макулев, Христо Христов, Мартин Асенов (курс „Пещерняк“ 2015-2016) и Петър Христов (курс „Пещерняк“ 2015-2016).
ПК "Черни връх" София:
инж. Ясен Вучков, Весела Бубова, Даниела Попова и Лъчезар Младенов.
ПКСУ „София“:
Станислав Асенов, Никола Дончев, Енчо Енчев и Александър Братоев.
ПК „Вертикал“ Перник- БПД:
Йонко Ангелов.
Не членуващи в пещерни клубове:
инж. Борислав Сотиров и Бойко Стефанов. 
 
2. План-програма:
 
1.1. Привързване с „Тотална станция“ от R 33 на участъци от „Шерифската стая“ и „Чатала“. Проверка на разклонения и нива.
1.2. Съставяне на вертикален разрез и напречни сечения на галерията започваща от R 33-1.
1.3. Проверка на участъци в „Лабиринта на смърта“.
1.4. Заснемане на подробности и завършване на вертикалният разрез в участъка над „Пръскалото“ от R 19.
1.5. Напречно сечение на участъка от който започват „Новите части“.
1.6. Картиране и проучване на галерията при R 118-11.
1.7. Картиране на участъка R 1110- R 135.
1.8. Картиране на страничният участък при R 122.
1.9. Картиране на крайните части след „Трапезарията“, привързване към полигонни точки от старата картировка и проучване на частите в посока Зиданка.
 
1.10. Разкопаване на тесняк в крайната част на пещерата Зиданка.
 
3. Дневник:
 
26.02.
Състав: инж. Кирил Данаилов, Милудин Соколов, Димитър Дишовски, Калин Атанасов, Катя Кръстанова, Константин Стоичков, Симеон Ненков (ПК „Под ръба“ Церово), Живко Петров, Мартина Колева, инж. Ясен Вучков, Весела Бубова, Станислав Асенов, Никола Дончев, Енчо Енчев, Александър Братоев, Йонко Ангелов и инж. Борислав Сотиров.
По обяд към Лакатник пътуват Катя Кръстанова и Калин Атанасов. Закаран е багаж и е подготвена къщата да приема хора. Късният следобед към тях се присъединяват: инж. Кирил Данаилов, Милудин Соколов и Димитър Дишовски. Малко по-късно пътуват: Йонко Ангелов, Константин Стоичков и Симеон Ненков, те пазаруват храна. Вечерта се събират още хора: Живко Петров, Мартина Колева, инж. Ясен Вучков, Весела Бубова, Никола Дончев, Енчо Енчев, Александър Братоев и Борислав Сотиров. Съставен е окончателен план за действие, прегледани са някои от файловете от предни картировки.
27.02.
Състав: инж. Кирил Данаилов, Милудин Соколов, Димитър Дишовски, Калин Атанасов, Катя Кръстанова, Константин Стоичков, Симеон Ненков (ПК „Под ръба“ Церово), Живко Петров, Мартина Колева, Яни Макулев, Христо Христов, инж. Ясен Вучков, Весела Бубова, Даниела Попова, Лъчезар Младенов, Станислав Асенов, Никола Дончев, Енчо Енчев, Александър Братоев, Йонко Ангелов, инж. Борислав Сотиров и Бойко Стефанов.
Сутринта се сформират картировачните и проучвателни групи:
 
Първа група: инж. Кирил Данаилов, Милудин Соколов, Димитър Дишовски, Константин Стоичков и Станислав Асенов.
Задачи: Привързване с „Тотална станция“ от R 33 на участъци от „Шерифската стая“ и „Чатала“. Проверка на разклонения и нива. Съставяне на вертикален разрез и напречни сечения на галерията започваща от R 33-1.
Проверка на участъци в „Лабиринта на смърта“.
 
Втора група: Енчо Енчев и Александър Братоев.
Задачи: Картиране на участъка R 1110- R 135. Картиране на страничният участък при R 122.
 
Трета група: Яни Макулев и Симеон Ненков.
Задачи: Проучване на частите в посока Зиданка.
 
Четвърта група: Живко Петров, Калин Атанасов и инж. Борислав Сотиров.
Задачи: Картиране на крайните части след „Трапезарията“.
 
Пета група: Даниела Попова и Лъчезар Младенов.
Задачи: Привързване на картировката от частите в блокажа зад „Трапезарията“ към полигонни точки от старата картировка.
 
Шеста група: Христо Христов и Йонко Ангелов.
Задачи: Разкопаване на тесняк в крайната част на пещерата Зиданка.

Така сформираните групи влизат в пещерата по различно време. Константин Стоичков отпада от групите, защото по същото време се провежда изпит на курс „Пещерняк“ 2015-2016 на ПК „Хеликтит“ София, в който участват също така Веселин Мустаков и Иван Петров.
Весела Бубова екипира системи на „Чатала“ и подпомага изкачването на „Тоталната станция“. Кирил Данаилов, Милудин Соколов, Димитър Дишовски пускат множество точки от полигонна точка R 33, към тях се присъединява и Станислав Асенов. Групата завършва успешно набелязаната задача.
Станислав Асенов проверява различни разклонения в „Шерифската стая“, картира ги (19 м тесняци около R 31-5). По-късно към него се присъединяват Христо Христов и Бойко Стефанов. Христо Христов се изкачва на най-високото ниво на „Чатала“ на около 15 метра височина и там установява, че има плетеница от галерии, в най-крайната част има възходящ участък и тясна преса. Картирани са странични разклонения и лабиринти (39 метра), които не са нанесени на последния вариант на картата.
Енчо Енчев и Александър Братоев установяват, че галерията при R 122 е под вода. Яни Макулев им показва мястото където трябва да започнат картирането. Бързо и експедитивно използвайки Disto, те успяват да картират посочения участък.
Даниела Попова и Лъчезар Младенов пускат „антена“ и привързват основната картировка в блокажа зад „Трапезарията“ с полигонна точка от старата картировка. На излизане установяват че на „Банята“ водата се е вдигнала с около 50 сантиметра и изразяват опасение, че може другите групи да имат проблеми с покачващото се ниво на водата.
Яни Макулев и Симеон Ненков влизат до най-крайните части на пещерата зад „Трапезарията“. Там преминават перспективно разклонение след което следва продължение, което ги отвежда до вече познати части. Разширяват ново стеснение и попадат в нови части. През блокажа проникват в няколко последователни уширения. Симеон достига до ново стеснение и комин, Яни намира отвес видимо дълбок 8 метра. Нямат въже да го спуснат и тръгват да излизат. Преди тях излиза картировачната група в състав: Живко Петров, Борислав Сотиров и Калин Атанасов картират в частите на блокажа зад „Трапезарията“, картират и новонамерения от Яни и Симеон участък и излизат. На „Банята“ разбират, че водата се е вдигнала с около 2 метра и пътят през ниските нива им е затворен. Живко Петров намира „аварийно“ по-високо ниво от което излизат от пещерата. Същото прави и групата зад тях. Яни и Симеон са на вън към 21.00 часа.
В Зиданка Христо Христов и Йонко Ангелов разкопават стеснението и напредват около 5 метра. Йонко излиза по-рано поради проблеми с рамото. Мамута продължава с разкопаването и достига до цепнатина със заклещен камък и перспектива за продължение.
Вечерта до след полунощ Станислав Асенов и Константин Стоичков чертаят и нанасят картировка от изминалия ден.
28.02.
Състав: инж. Кирил Данаилов, Милудин Соколов, Димитър Дишовски, Калин Атанасов, Катя Кръстанова, Константин Стоичков, Симеон Ненков (ПК „Под ръба“ Церово), Живко Петров, Мартина Колева, Яни Макулев, Христо Христов, Мартин Асенов (курс „Пещерняк“ 2015-2016), Петър Христов (курс „Пещерняк“ 2015-2016), инж. Ясен Вучков, Станислав Асенов, инж. Борислав Сотиров и Бойко Стефанов.
Сутринта Константин Стоичков и Станислав Асенов продължават да нанасят картировката. След тях Живко Петров и Мартина Колева започват нанасянето на картировката на групата картирала зад „Трапезарията“. Ясен Вучков, Яни Макулев, Бойко Стефанов, Мартин Асенов и Петър Христов отиват да видят преливниците на извора Житолюб в сипеите под входа на Темната дупка и Зиданка. Те започват разчистване на камъните и разкопаване на наслагите. Копае се на две места, като се слиза повече от метър. По-късно към тях се присъединява Константин Стоичков. На едно от местата се вижда подмол под скалата и се усеща на талази въздушно течение.
Бойко Стефанов и Мартин Асенов продължават с разкопаването в Зиданка. Премахнат е камъка, трябва да се отстрани скално ребро което пречи за преминаването. Вижда се обем напред.
Станислав Асенов, Христо Христов, Катя Кръстанова и Калин Атанасов продължават с картировката над „Чатала“. Мрежата от тесняци и галерии там се простира на две нива, и двете с достъп до „Чатала“, като по-долното ниво свързва три различни места в „Шерифска Стая“ с нов път. На това по-долно ниво е картирана и малка заличка, наречена „Скритата зала“, с първично образувание „Петлето“ и ниша с малки гипсови кристали. С нови 66 метра завършват картировката в този участък. Излизат към 19.40 часа вечерта от пещерата.
 
Обобщаващи резултати:
 
Като цяло експедицията постигна добри резултати и бяха изпълнени голяма част от поставените цели. В нея се включиха 24 души, пещерняци от пет клуба (ПК „Хеликтит“ София, ПК „Черни връх“ София, ПКСУ „София, ПК „Вертикал“ Перник-БПД е ПК „Под ръба“ Церово) и хора не членуващи в пещерни клубове. Открити са нови части в участъка зад „Трапезарията“. Тези нови части са перспективни и там се очаква ново продължение по посека пещерата Зиданка.
Теснякът в пещерата Зиданка също е разкопан и след едно финално усилие ще се попадне в нови части и там.
Завършени бяха и някои изостанали от доста време картировки.
Оказва се, обаче, че има още за картиране, както в крайните участъци зад „Трапезарията“така и във „Фурните“. Остава картировка и в странични разклонения на „Шерифската стая“. Не бяха картирани участъци по реката заради високо ниво на водата. Остава и картировката в „Новите части“.
Като цяло за времето на експедицията бяха картирани над 200 метра галерии.*
Причина за драстичното повишаване на водата в подземните реки на пещерата е, че в петък във високите части на планината е валяло сняг. Натрупало е покривка от около 7 сантиметра. В събота повишаването на температурите и новият дъжд стопяват снега и правят възможно нахлуването на „високи води“ в пещерата.
Темната дупка е с капризен воден режим и за следващи експедиции е задължително да се следи по-стриктно прогнозата на времето, а за да се работи във всички участъци на пещерата експедицията трябва да се провежда или в най-студените дни на зимата или в края на лятото и началото на есента.
Препоръчително е да се направи нова експедиция през на лятото и с периодични ходения да се отметнат най-належащите и изостанали задачи по картировката и изследването на пещерата.
Комфортното бивакуване в къщата на Калин за пореден път беше и предпоставка за по високата успеваемост в изпълняването на различни задачи по изследването и картирането на пещерата.
 
* След окончателната обработка на данните от картировката ще се знае колко точно е картирано по време на експедицията.
 
Разказва Симеон Ненков:
С Яни тръгнахме към дъното на пещерата по обяд. Бяхме с две прилични торби, в които носехме машината, разни джаджи и батерии за машината. Почти на дъното бяха Живко, Калин и Боби, които картираха в блокажа. След като минахме един перспективен тесняк се озовахме в нови части. За изненада видяхме стъпка, нарисувана стрелка и даже репер, което значеше, че се намираме в Зиданка. Но радостта ни скоро замря, защото осъзнахме, че сме направили кръг и сме излезнали отново на пътя през блокажа. Но не всичко беше загубено. Картировачната група се отправи навън, а ние с Яни продължихме проучването в другата посока. Помотахме се малко и намерихме един перспективен тесняк. След като го елиминирахме, аз се проврях през него и попаднах в малка заличка. Поогледах се и видях дупка в пода, която чернееше напред. Преминах внимателно и се оказах в по-голяма зала. Яни ме последва. Пътят се разклоняваше напред. Аз поех наляво и нагоре, а Яни надясно. След като изкачих няколко метра галерията отново тръгна надолу. Минах под един заклещен камък и пътят ми беше спрян от много тясна цепка напред. Виждаше се, че се разширява. Нагоре видях един малък комин, но не можах да го изкача. Върнах се при Яни и той каза, че е открил отвес. Отидох и аз да го видя. Хвърлих една буца кал и установихме, че е дълбок около 8 метра. Нямаше как да слезем, защото стените му бяха от кал. Времето напредваше. Хапнахме шоколад, стегнахме торбите и поехме по обратния път към изхода. На Напречната галерия нивото на водата се беше вдигнало. При "Банята" Яни каза, че нивото е с 2 метра по-високо от преди. Изкачихме се по една цепнатина и минахме по горния етаж, тъй като пътят през "Банята" беше затворен. Бяхме навън към 21.00 часа. Бяхме изморени, но доволни от откритието.
 
Разказва Станислав Асенов:
Събота стегнахме екипировката и всички влязохме в Темната. Заведох Мамута и Йонко до дъното на Зиданка, където те започнаха да копаят. Присъединих се към групата, която трябваше да извърши уточнения по картировката на „Шерифска Стая“. С помощта на Весела от ПК“Черни Връх“ качихме тоталната станция, статива и придружаващия багаж по екипираната от нея система над „Чатала“. Разпънахме тоталната станция и започнахме да правим измервания. Аз се покачих на една ниша в тавана малко над станцията. Зад мен в нишата имаше няколко некартирани тесняка, които заедно с малкия Антон от курса на ПК „Черни Връх“ проучихме и картирахме. Останалите от моята група слязоха под „Чатала“ и работиха по вертикалния план.
По-късно с Мамута се изкачихме над входа на „Шерифска Стая“ за да уточним една пролука в тавана. Оказа се, че продължава и се развива в триизмерна плетеница от тесняци, която започниахме да проучваме и картираме. Мамута премина по камината високо над „Чатала“ и разказа, че в края си продължава нагоре. На връщане, картира. Към нас се присъедини и Бойко. Успяхме да картираме най-горното ниво.
В неделя Мамута, Катя, Калин и аз продължихме картировката и достигнахме до междинното ниво, където остановихме връзките с другите части на „Шерифска Стая“ и изследвахме тесняци и малка заличка, която нарекохме „Скритата зала“. С Мамута картирахме едно стеснение, където открихме гипсови цветенца. Калин забеляза на стената на една скална колона първично образувание с формата на петле. От тази зала три отвеса в трите края водеха към „Шерифска стая“. Картирахме до 19:30 и потеглихме към София.

Заключение: Страхотен екип, интересни нови места, голяма забава и добри резултати!
 
Разказва Яни Макулев:
Ето и моята част от преживяванията: Както казват в „Междузвезни Войни“-имало една далечна галактика…е, в нашият случай само една голяма недоизследвана пещерна система (не пещера-Система). Това място ме привлича повече от 25 години, още от времето когато разучавахме галериите с трепет, с мижави фенерчета, развлечени вълнени пуловери и прокъсани дънки и си опъвахме рибарски корди по блокажите за обратния път. Е, изтече водица от тогава. Сега вече нещата понапреднаха, на база всичките години чоплене, ровене се понатрупа солидна информация за района и конкретно за тази пещера (система). Преди години Насо Русев ми беше направил ГИС за района и тогава осъзнах евентуалния потенциал на пещерата.
Само накратко за идеята: Според него и по геология пласта се е спукал по серия разломи, като основния е този зад Алпийска поляна, който може да се каже, че формира двете крайни точки на Темната дупка-дънния сифон след езерата „Пепи“ и блокажа в края на „Трапезарията“. По геоложките карти предната плоча (там където се развива Темната) е потънала около 20 метра спрямо задната, което обуславя и дълбочината на крайния сифон на пещерата (гмуркан през 2002 година от французите), както и наличие на воден хоризонт на 16 метра под блокажа на „Трапезарията“. Още преди 20-тина години пробихме този блокаж, но тогава не разполагахме със съвременните методи за корекции на теснотии.
Така за евентуалните продължения на Темната: Според мен пещерата е образувана от две основни реки-едната е основната която протича през пещерата, а другата още не сме я посетили. Втората рака е образувала частите на „Трапезарията“, след което през някой геоложки период е потънала с 15-18 метра и понастоящем тече под „Трапезарията“ ,съответно Зиданка. Под „Напречна галерия“ двете се обединяват и излизат през „Житолюб“. Според мен основната река която се движи в пещерата преди да се оттече през крайния сифон след „Пепита“ се цепи поне на две, като едната част минава през сифона, а другата тече по паралелни галерии до „Напречна галерия“, където се обединяват и се изливат през извора.
Идеята е проста: Цялата Темна дупка (известните части) се развива в предната плоча, минем ли в задната-ей там е Пещерата баш! Има доста предистория на тези неща, но сега ще спомена съвсем малко. Преди време някой от старите пещерняци ми беше споменал, че след сегашното дъно на Зиданка имало някаква зала (разбирайте 60-70г на 20 век), там нещо гърмели вследствие на което паднал тавана. Понеже тази галерия е в една ос и денивелация с блокажа на „Трапезарията“ предположихме, че можем да ги свържем и да влизаме в ниските нива независимо от водите и доста бързо. Брат ми (Веселин Макулев) и Ивайло Борисов вяха направили две яки ходения и имаха известен успех, окуражаващото беше че подухва. Преди две години с Живко бяхме стигнали до места в блокажа на Темната които се нуждаеха от лека корекция след което продължаваше.
Конкретно за тази експедицийка това бяха приоритетите за работа: дъното на Зиданка и новите части в блокажа. От разказите на другите знаете вече за организацията, ще пропусна досадните обяснения. На влизане минавайки през „Римската баня“ видях, че водата се е качила, но времето навън беше прекрасно и видимо нямаше проблеми. С Мони се озовахме след кратко влачене на торби в желаната точка преди евентуалните нови части, засякохме се с Живко, Калин и Боби, и се заловихме за работа. Тесняка се предаде бързо, проникнахме и за жалост се оказа, че сме се завъртели в познати места. Но имаше и резервен тесняк( ха-ха). Там загубихме доста повече време, но и той се предаде. Помолих Мони да мине напред като по кльощав, пък и да се кефи на новото, а аз доразчиствах. Той изфуча отзад, каза че продължава след което минах и аз. Оглеждахме внимателно след което се разделихме, Мони продължи напред, а аз се качих леко вдясно, където попаднах на интересен отвес: около 1 метър широк, 8-10 метра дълъг и около 8 метра дълбок. Видимо отгоре се отваря като фурна и като метнеш нещо кънти на обем. Това място е доста близо до сливането на реките, интересно а? Поради голямото количество кал не беше разумно да слизаме без екипировка за това оставихме за другия път. Вече се бяхме поуморили и се завлачихме към изхода. По традиция си знаеш,ч е достигайки „Напречната“ си почти излязъл, но този път пещерата явно имаше други планове. Седнахме да починем до сифона и ми направи впечатление лекото клокочене на водата и въртене по повърхността. Това беше лоша новина имайки предвид 10 метровата му дълбочина с този момент. Явно водата се качваше рязко. Ометохме се мигом. Достигайки до слизането на „Римската баня“ видях един лист хартия. В първия момент се ядосах, че някой не си е прибрал боклука, но като се приближих видях надпис: “Яни банята е засифонила, има път отгоре.“ Живко се беше погрижил за нас. В същия момент видях качвалото-беше пълно до горе с вода! Виждал съм го така, но от обратната страна-откъм изхода. Е ситуацията не беше на умирачка-има два резервни пътя които знаех: оттам нагоре и напред до 3-тото етажче или обратно в Напречна и там на високо ниво, вдясно в същата галерия и по безопасен път към светлината.Единственото притеснение е там където високото ниво се връзва към основната галерия, но там беше сухо, т.е. бяхме отървали безаварийно кожляците. На следващия ден Бойко и Марто (вече бивш курсист) отидоха в Зиданка и махнаха пречещия камък, Бойко каза че кънти яко на обем, пък ние разкопахме преливника показан от Ясен (аз,Ясен,Пешо и Марто от бившия курс, Коста, Бойко).
За мен какви са изводите: след като Ясен ми разясни по карта някои места, денивелации и др. Сега още по ясно знаем къде да се работи за продължение, как да се заобоколи крайния сифон, как да се свържат Темна, Свинска, Зиданка и изобщо да влезем в тази огромна пещерна система (левия клон зад „Трапезарията“ е с теоретична макс.положителна денивелация 850-900 метра)
 
Моля наведете глави пред майката природа-Респект!
 
Специални благодарности за:
 
-инж. Ясен Вучков, за невероятното търпение и всеотдайност за каузата „Точна карта “ на Темната дупка при гара Лакатник.
-Калин Атанасов, който за трета поредна година ни подслонява в къщата си и за невероятното му гостоприемство! (Не е лесно да ти гостува пещерна експедиция в къщи)!
-инж. Кирил Данаилов, за дългогодишните усилия в изследването на картирането на пещерата и за това, че отгледа цяло поколение картировачи!
(По време на експедицията отпразнува своята 50 годишнина)!

-Яни Макулев, за това, че отново пещерата продължи и скоро няма да свърши.
-Всички участници, които с картировка, копане и присъствие осмислиха начинанието!

Приложения: 

Прикачен файлРазмер
Microsoft Office document icon Експедиция Темната дупка 201614.56 MB
 

Адреси и банкова сметка

Пощенски адрес:

България, гр. София-1332,
жк "Люлин" 6, бл 616, вх. В, ет 8, ап 69

Адрес на клубното помещение: 

Гр. София -1202
ул. Св. Св. Кирил и Методий 42 ет.3
(в дъното на коридора)

Банкова сметка в лева (BGN)

IBAN: BG39FINV91501215836127
BIC: FINVBGSF

 

За контакт с нас

Само при спешност използвайте

Телефон +359 88 898 6607

Във всички останали случаи

E-mail

 

E-mail бюлетин

Абонирай се за да получваш известия за ново съдържание, събития, новини и др.