Експедиция „Terra Bessica” 2011

Димитър Димитров СД "Суткя" на входа на пещерата Малката паничка. Автор: Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София.
Стойчо Зарев СД "Суткя" в пещерата Малката паничка. Автор: Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София.
Др-Петър Берон - на входа на пещерата-превърната в сметище. Автор: Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София.

Както често се случва плановите ми се промениха в последния момент. Веселка Проданова от Ракитово ми се обади и ме покани на експедицията която организира клубът им. Бях планувал някои по-близки пътувания, за нещастие в края на седмицата се тръшнах и болен. Все пак разпитах някои хора от клуба ходи ли им се към Ракитово, само Мамута се нави. Чух се и с Тони от Черни връх. Той както винаги откликна на поканата. Не се намери транспорт за пътуването и решихме да потеглим с автобуса.
Сутринта в метрото се засякох с Д-р Петър Берон, който също се беше запътил към Ракитово. Така отбор от трима души се натоварихме на автобуса и поехме към „Terra Bessica”. На Костандово ни чакаше Колето Проданов, натоварихме не малкото багаж, който бяхме помъкнали в колата му и не селд дълго бяхме в Ракитово. Почти година по-късно след последното ми идване в този район. Хапнахме набързо, накупихме бира и провизии и потеглихме към лагера на експедицията в местността Ремово. Там на място ни чакаха; Веселка, Митко и Лъчо от ПК „Пълдин” Пловдив. Решихме да отидем да картираме първите набелязани по програмата пещери в близост до Лепеница. Кольо ни качи багажа в колата си, а ние тръгнахме по туристическата пътека за Лепеница. Пътеката първоначално е почти хоризонтална с малък наклон. След това слиза стръмно през гората и отвежда точно срещу входа на пещерата. Долу имаше яка глъчка. Имаше туристи и хора от Ракитовския клуб. Видях се с някои хора които от година не сме се виждали. Кольо Врабчев ни показа една пещера която разкопават точно срещу входа на Лепеница. Другите били се качили на Срънчалиевата пещера и също разкопавали наслагите с цел продължение. Въобще хората действат. Пещерите които трябваше да картираме се намират на около 200-300 метра преди пещерата Лепеница срещу течението на реката (в момента няма река) от същата страна от която е пещерата. Събрахме се голям отбор след като се присъедини и Стойчо Зарев. Направихме си разпределението и първо пуснахме Берон да прегледа за фауна. В това време ние започнахме картировката на привходната част. Пещерата е с широк вход. Още на самия вход си личи дълбок иманярски трап. Преддверието е обширно и удобно за картиране. Решихме да я картираме с висящата бусола. Хората се разпределиха с инструментите, а аз записвах данните и скицирах. Не след дълго Берон излез от централната част на пещерата и се напъха в едно дясно разклонение. В края на преддверието също имаше дълбок поне 3 метра иманярски трап, който с мъка траверсирахме. Следваше по-тясна част, доста кални галерии които ту тръгваха възходящо, ту низходящо. В края пещерата задънваше в мощен глинесто песъклив нанос. На вън загърмя и заваля. Ние на свой ред подкарахме дясното разклонение, което се оказа по-дългата част на пещерата. И там изобилстваха глината, ниските и тесни галерии, но имаше и доста натеци и сталактити. На места човек може да се изправи. Тази част задънва в тесняци за разкопаване, но като цяло и като прогноза пещерата най-вероятно излиза от масива с друг втори по-ниско разположен вход. Вътре осезаемо се чувства въздушно течение от вън на вътре. Накрая доста премръзнали един по един се измъкнахме. Оставих на Тони и Лъчо да скицират последната част. Таман беше преваляло. Някой каза, че има в дясно от входа в основата на венците още отвори от които духа. Огледахме ги и пробвах да се напъхам. Действително от единия се усещаше течение, но е много нисък и трябва да се копае за да се влезне. Вероятно е вход към пещерата която картирахме и която се казва Паничката. В близост има още няколко отвора, които се оказаха безперспективни, а два от тях се свързват в малка, проходна и възходяща пещерка, която е прекалено малка като метраж за да се картира. Снех координатите на всички отвори и ги снимах. Останахме с Митко и със Стойчо и се напъхахме да картираме и другата пещера, която Митко наименува Малката паничка. Тя се оказа с извънредно интересни първични форми в нея, каквито не бях виждал на друго място. За около 40 минути се справихме. Данните от планшета показваха, че Паничката е дълга 63 метра при денивелация от -8, а Малката 28 метра при денивелация от – 2.60 м. Добра работа като за начало. Берон не беше доволен и каза, че почти нищо интересно не бил намерил. Пред Лепеница се засякох със Свилен Топчиев и с него си поговорихме за бъдещи експедиции в района и за работа по търсене на нови части в Лепеница и евентуалното и продължаване. Там беше и Георги Райчев-Змея с който също побъбрихме. Накрая хванахме със Стойчо и Митака баира към Ремово, а останалите се натовариха на колите. Решихме поради честото влошаване на времето да спим в една недовършена ловна хижа, която беше доста комфортно местенце. Тони пое към рок клуба в Ракитово с останалите, а горе останахме аз, Лъчо и Берон. Направихме си импровизирани легла от едни пружини, напалихме камината и метнахме да се пекат разни нещица. Запалихме свещи (в постройката няма ток) и седнахме да вечеряме. По едно време ми звънна Мамута и ми каза, че с цел да избегне жегите тръгнал по залез слънце и бил още на Ихтиман но да го чакаме и ще ни звънне за пътя. Неусетно се изтърколи времето в приказки и той цъфна на вратата. Носеше още бира. Над отсрещния хълм се показа луната, беше прохладно и приятно. Все пак бяхме на около 1200 метра надморска височина.
 
Сутринта след закуска слязохме в Ракитово и от там поехме по един изключително разбит път към язовир Голям Беглик. Планът включваше да изчистим една пещера зарита с боклуци от туристите и да се проучи и картира пещерата на големия остров на язовира. Пристигайки в живописната местност бързо намерихме пещерата, която Кольо ни показа. Той като малък влизал и хвърлените камъни се търкаляли по наклон но нямаше много спомени. Пещерата беше на източния бряг на язовира на около 15 метра над нивото му съвсем до пътя. Идеалното място туристите да си изхвърлят боклука. Погледнахме тесния вход и се настроихме за много работа. Лодките за острова щяха да дойдат след два часа. Така се захванахме за работа, дори някой ентусиаст каза за два часа сме я изчистили. Дойде и Иво от Пловдивския пещерен клуб. Оказа се не лека работа. На входа имаше под пръстта няколко пласта боклук. Започнахме пълненето на чувалите които неусетно се трупаха. Петър Берон като Председател на Федерацията и най-стар направи първата „копка” и напълни два чувала със смет. Поотвори се входа и вече можеше да се влезне. Пак той се намъкна в пещерата и изчезна сред купчините боклук. Иво го последва. Не след дълго излязоха и казаха, че гледката е невероятна. Планини, тонове боклук заемат огромна част от пещерата. Никъде не се вижда под. Вътре имало широка зала зарита яко. Направо приличало на пропаст засипана до горе с отпадъци. Вероятно продължавала, но трябвало много да се чисти и това което сме извадили било само началото. Почнахме на смени да разчистваме. Чувалите се трупаха, а все едно не бяхме почнали. Дойде време да се тръгва за острова. Натам се запътиха Мамута и Берон. Останалите останахме да чистим. Дадох им наставления как да картират пещерата и им пожелахме успех. Покрай нас мина едно момче гъбар, което ни показа още една пещера в непосредствена близост. Какво ли може да се очаква в този район-бяло петно. Пещерата представляваше грамадно пропадане насред гората. Вътре също имаше боклук и стеснение на дъното. Трябваше въже за да се работи вътре. За сега обаче имахме не леката задача с чистенето на другата пещера. По обяд оставихме за час работата и отидохме да обядваме на вилата на Кольо. Върнахме се и продължихме. Вече можеше трима души да влезнат и да пълнят чували. Можех и аз да погледна. Гледката беше невероятна. Най затрупаната с отпадъци пещера която съм виждал (изключая Леденишка яма във Врачнския Балкан). На около 5 метра от входа галерията правеше завой на ляво и се отваряше низходяща широка зала. До къде поглед стига всичко е зарито с отпадъци. Изобилстваха счупените бутилки и доста внимателно действахме. На смени товарехме торбите и накрая към 18 часа стигнахме лимита им. Бяхме напълнили 160 торби. Това бяха и всичките ни запаси. По скромна оценка в пещерата имаше боклук поне за още 300 и повече. Групата от острова се завърна. Споделиха, че пещерата е много интересна. Имала много пропастни входове, а те влезли в нея с въже за придържане. Имало много разклонения и малки залички. Берон се спуснал в отвеса и стигнал на 3-4 метра над сифона. Сподели, че отвеса е доста крив и на места тесен въобще неприятен. Не успели да се справят с картировката заради напредването на времето. Явно ще се докартира при следващото ходене. Мястото било изключително живописно. Привечер се прибрахме в лагера. Лъчо си тръгна и останахме в още по-намален състав. Вечерта пак до късно си бъбрехме с любезния домакин Бай Христо. Темите се въртяха около, политиката, лова, природата и лошите качества на хората разрушаващи природата, проблемите с местните иманяри и много други приятни и неприятни теми. В съседство предната година бях видял едно диво прасе в едно оградено място няколко декара. Стопанинът сподели, че било като домашен любимец и го отгледал от съвсем малко. Преди нова година злосторници влезли и го убили. Отрязали каквото могли и избягали. Личеше си огорчението в човека, въпреки, че е страстен ловец. Сподели, че в долината в непосредствена близост там където се губи водата имало пропаст и хвърления от него камък летял и се удрял дълго.
 
На сутринта още при изгрев слънце се запътихме натам. Берон взе една коса и окоси копривите във въртопа, които бяха високи над човешки ръст. Мамута потърси и намери единственото възможно място доста зарито. Извадиха множество камъни, но в даден момент местни хора споделиха, че наистина е имало голяма пропаст там, но местната ВиК служба при прокарване на водопровод всичкия каманак, боклук и изкопан материал бил изсипан в пропастта. Явно кубици инертен материал. Това провокира и разгорещен разговор за липсата на закон за пещерите и въобще за държавата в която живеем. Поредната унищожена пещера. Времето напредна и с две коли се отправихме към Тупаров чарк където трябваше да поработим в пещерите Обиталището и Водната. Пещерите се разкриват на левия географски бряг на река Чукура. От Водната излиза поток с силновариращ дебит. Оказа се, че по време на сбора- конгрес през пролетта група пещерняци са свалили нивото на наслагите с цел да отводнят сифона в края на пещерата. Сега при маловодие влезнахме да огледаме, като първи беше Берон, който събра и фауна, според него безинтересна. Въобще до сега беше изключително недоволен от липсата на троглобионти в посетените пещери. Влезнахме и огледахме крайния сифон-езеро. Беше запълнено с наслаги и си личеше малко тясно пространство под водата. За сега толкова с Водната. Намерих и една стоножка която предадох на биоспелеолога в групата. Кольо Ташев и Стойчо бяха намерили още една пещера в дясно от Водната. Тони също отиде да я види. Сподели, че след входния тесняк тръгвал красив меандър. Пещерата завършвала в низходящ тесняк с наслаги. Разгледах я и аз. Берон също влезна да събира фауна. Останалите започнаха да разкопават един вход в близост. Време беше и за Обиталището. Влезнахме с Веси вътре. Заразглеждах за фауна и евентуално продължение. Набелязах място за разкопаване. Пещерата представляваше тясна привходна част и кръгла и висока заличка. В края имаше тясна и постепенно затваряща се диаклаза. В посока към входа във височина имаше тесен комин. Поразгледахме и успяхме да съберем няколко бръмбара, стоножка и мокрица. Видях и микроскопични бели организми вероятно колемболи. Изнесох ги в момента когато Берон твърдеше, че в неговата част експедицията е провал. Видя съдържанието на кутийката и от учудване почти изтърва съдържанието му. Развълнувано каза, че това което сме намерили с Веси вероятно е нов род за науката сляпо бръмбарче. Моментално нахълта в пещерата и му показах находището. Докато той събираше и се радваше на находката с Мамута и Веси почнахме да разкопаваме наслагите в края на пещерата. Натъкнахме се на две големи мраморни плочи и като цяло диаклазата и в дълбочина се оказа затворена. Събрахме малко кости и върнахме наново разкопаните наслаги на местото си за да не променяме облика на пещерата. След неколкочасова работа в района равносметката беше следната. Във Водната пещера ще е трудна работата и ще трябва някой да се пробва с краката напред да пробва сифона дали не излиза на място с въздух. Пред входа наслагите не може да се свалят вече, защото водата ги е измила до основна скала. Пред пещерата намерих и парче керамика която пещерняците от Ракитово ще предадат на местните археолози. Това може да потвърди твърдението на Здравеца, че Обиталището и Водната са ползвани за светилище в древността. В Обиталището продължение не излезна и ще е доста трудоемко да се разкопава. Ще е добре археолозите да направят поне един сондаж в тази пещера. Оказа се, че третата пещера на която беше разкопан входа се нарича Чукура. Има номер но не и карта и е обект за картиране. За съжаление по време на работата там не знаехме този факт и се подлъгахме по избелилия номер на входа и. Веси и Митко казаха, че ще я картират, Тони също има желание да им помогне. Оказа се, че имаме 3 часа до автобуса ни за София. Събрахме си багажа и остана време по пътно да проверим една изкуствена галерия до пътя-минна проходка. Вътре видяхме малко образувания и на места тя пресичаше запълнени с глина естествени каверни. Дължината и е около 100 метра с късо разклонение в края. Ще я картираме при следващото идване сега нямахме време. Прибрахме се в ловната хижа да съберем багажа. Хапнахме набързо и поехме към Ракитово. Там се разделихме с любезните домакини, които се бяха погрижили за перфектната организация на експедицията и бяха невероятно гостоприемни. Разбрахме се как да процедираме с информацията и да им изпратя като направа картите, а те да си съставят картотека. Мамута отпраши с мотора си към София. Кольо ни закара до Велинград където се оказа, че от автогарата няма автобус. Питахме едни пътни полицаи и те ни казаха да чакаме на Костандово малко бусче. Така и стана. Към 17.15 пристигна малко бусче и шофьора се хвана за главата с колко багаж сме. Първоначално не искаше да ни качва но Берон го обеди. Натъпкахме се с целия ни багаж едвам, едвам. Пътувахме около 2 часа но се забавихме, че навлизане в София се спука гумата на возилото ни. По начина по който тръгнахме се натоварихме на Метрото и се разделихме там с увещания за нови и интересни ходения за изследване на пещери из Трънско, Драгоманско и връщане отново в Ракитово където все още чакат множество пещери и пропасти за изследване, както и да доизчистим пещерата при Беглика и да картираме островната пещера.

 

Адреси и банкова сметка

Пощенски адрес:

България, гр. София-1332,
жк "Люлин" 6, бл 616, вх. В, ет 8, ап 69

Адрес на клубното помещение: 

Гр. София -1202
ул. Св. Св. Кирил и Методий 42 ет.3
(в дъното на коридора)

Банкова сметка в лева (BGN)

IBAN: BG39FINV91501215836127
BIC: FINVBGSF

 

За контакт с нас

Само при спешност използвайте

Телефон +359 88 898 6607

Във всички останали случаи

E-mail

 

E-mail бюлетин

Абонирай се за да получваш известия за ново съдържание, събития, новини и др.