ККС- нова пропаст край с. Церово 2000

На полянка край Церово. Автор: Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София.
Входът на пропастната пещера К.К.С. Автор: Живко Петров ПК "Хеликтит" София.
Иманярска стълба в пещерата. Автор: Виктор Стефанов ПК "Витоша" София.

Входът на пещерата бе случайно открит при обход на скалния венец, намиращ се на десния бряг на р.Искър, източно от с.Церово. Групата пещерняци от П.К.”Хелектит” и П.К.”Искър”, търсейки пещерата “Маяница”, се натъкна на отвор в основата на скалния венец. Ясно си личеше, че той е разкопан наскоро, а наоколо бяха пръснати безразборно изпочупени масивни пещерни образувания. Проникнато бе в леко низходяща, постепенно стесняваща се галерия, която след около осем метра отведе групата до широк отвес с неясна дълбочина. В лявата му страна бе забелязана метална стълба, която няколко метра по-надолу опираше в дървена площадка. Поради липса на инвентар и спазвайки правилата за сигурност не бяха правени опити за слизане по стълбата в отвеса.
Няколко дни по-късно пристигнахме на мястото за допълнителен оглед. От жп. гарата на с.Церово добре се виждаше червеното петно пръст пред входа на пещерата. Поради липса на ясно изразена пътека до входа, се изкачихме по пресъхналата водна каскада над Изворната пещера. Една част от нас се отправи към кметството на селото, за да вземе информация за разкопаването на пещерата. Научихме, че пещерата е била разкопана през лятото на 1998г. от иманяри, които “работили” в района няколко месеца. В Б.Ф.Сп. нямаше данни за съществуването на тази пещера - от там разбрахме, че “Изворната пещера” № 1618 и пещерата “Маяница” всъщност са една система. Те се намираха на около 80 м под новооткритата пропастна пещера, което доста ни заинтригува. И така на 21.05. група от трима пещерняци от п.к.”Хелектит” се установихме на бивак при “Червената скала”, която е в непосредствена близост до пещерата. Нашите цели бяха ясни -изследване и картиране на новооткритата пещера. Още същата вечер предприехме първото проникване. След осем метровата тясна галерия попаднахме на отвеса, който трябваше да екипираме. Предварително знаехме, че това ще бъде доста трудно, защото места за забиване на спитове почти липсваха (ронлива скала, изобилстващи синтрови натеци, под които скалата беше като тебешир, липсваха също така и масивни образувания ).
Забихме спит за подвеждащ парапет на 1,5 м от отвеса, на лявата стена на галерията. Основното закрепване организирахме също на спит, вдясно, на един метър от изхода на галерията. Дублиращото закрепване направихме на 80 см от основното, отляво на малък сталактон. При основното закрепване пуснахме по - голямо ухо с възел на въжето, защото дублиращото закрепване се намираше под него. Така, извеждайки системата в камбана, към 1 ч. на 22ри първите 5 м от отвеса бяха преодолени. Попаднахме на изкуствена площадка, изградена от дървени колове. В източна посока от нея се разкриваше голямо разширение на пещерата, което представляваше зала, чиито размери във височина се губеха (може би над 20 м). В западна посока, в разклонение на залата констатирахме наличието на още три отвеса (по-късно се разбра, че два от отворите представляваха всъщност един отвес с два входа). Голяма част от стените и разклоненията на голямата зала бяха покрити с красиви вторични образувания: натеци, драперии, дендрити, масивни сталагмити, обагрени в ръждиво-червено.
За съжаление поради разразилата се силна гръмотевична буря ние прекратихме проникването. Основният отвес, в който не успяхме да се спуснем, представляваше поразителна гледка. В дълбочина изглежда е бил екипиран изцяло с дървени стълби и площадки от нашите предшественици-иманярите.
След една кошмарна нощ, прекарана в палатките, огъващи се под напора на дъжда и ураганния вятър, а така също и силно уплашени от мълниите, които падаха в непосредствена близост, сутринта на 22.05 нашата група беше подсилена от още трима члена на П.К.”Хелектит”. За този ден бяхме планували проникване в пещерата “Маяница”, за което имахме разрешение от кмета на селото. Докато едната група безуспешно търсеше път за проникване зад сифона в каптажа на пещерата, откривателят на пропастта К.К.С. се бе заел да събира сведения за района на пещерите в околността. Разговаряйки с хората от махалата, той се сблъска със странните представи, които те си бяха изградили за пещерняците. Село Церово, разположено от двете страни на р.Искър, се водоснабдява изключително и само от каптирани водни пещери. На левия бряг на реката основен водоизточник се явява “Водната пещера” (3264 м), в която се намира и най-дългата по права линия пещерна галерия в България. На десния бряг на р.Искър основен водоизточник е системата “Маяница” - “Изворна” №1618 (1426 м). Както е известно карстовите извори имат непостоянен дебит и това е един от основните проблеми за местното население. Така или иначе пещерняците не са на почит в с.Церово. Една част от населението не гледа на тях с добро око, имайки предвид лесното замърсяване на карстовите води, хич не им е приятно някой да мъти водата, която пият. Друга част от местните си представят пещерняците като хора, които изнамират и прокарват вода едва ли не с кофи и маркучи. Такъв е и случаят с двете части на махалата “ Маяница ”, където и до ден днешен се води спор за водата, извираща от пещера “Маяница” и “Изворна” №1618, без да знаят, че това е една пещерна система, подхранвана от един и същи подземен поток със силно променлив дебит. Това определяше и не безопасното ни пребиваване в района. Тук е мястото да благодарим на бай Ангел за това, че ни предостави плевнята си за подслон щото до обяд беше жега, а след това порой. Сутринта на 23ти.05 след като преспахме под сигурен покрив, подновихме изследването на пропастта. В основния отвес, след слизане на рапел от 9м, екипиращият К. Касабов достигна до втора дървена площадка, при която му се наложи да забие спит за междинно прехвърляне. От тази позиция проникващите в пропастта пещерняци можехме да си дадем сметка за чутовността на иманярския труд. Трябва да отбележим, че класическата “техника на единичния кол” е претърпяла видим прогрес. След нови 8,5 м бе достигнато дъното на отвеса. По пътя надолу бяха бутнати няколко площадки, които затрудняваха проникването. В източна посока се разкри тясна галерия, която след няколко метра задъни. След като достигнахме дъното и въпреки разочарованието от дълбочината на пещерата, изследвахме и паралелния отвес в разклонението на залата. След шест-метрово спускане в отвеса, първият проникнал Е. Милев попадна в зала, свързана чрез комин (непроходим) с разклонението на голямата зала. Едната стена на тази зала е покрита с красив натек.
Силно впечатление ни направи голямото количество предмети и отпадъци, оставени от иманярите - метални кофи, пирони, свещи, стъкла, бутилки, въжета, газени лампи, найлони и какво ли още не. Въпреки малките си размери пропастта е наистина забележителна със своите дървени съоръжения. Може да се каже, че представлява паметник на иманярската глупост. Ние имахме щастието да попаднем в един свят сякаш изскочил от някой филм с Индиана Джоунс. Веднага започнахме картирането на пропастта, което завърши на следващата седмица. Установихме, че пропастта ККС се нарежда на второ място по дълбочина в района на с.Церово. Малка перспективи има в комина над голямата зала, който не успяхме да изкачим и картираме и една много затлачена глинена тапа в дъното на паралелния отвес. Около и над входа на дупката има няколко затлачени отвора върху които също може да се работи. На 1.07.2000 г. Заедно с В. Стефанов от ПК „Витоша“ София, извадихме от пещерата всички боклуци, с които беше задръстена.
На 13.04.2000 г. предприехме изкачване на комините над високата зала в пропастта. Изкачването бе осъществено в свръзка от Т. Зъбов и К. Касабов. За целта бяха използвани 90 м статично въже и множество лентови примки. На 15 м височина в дясната част на залата бе достигната сравнително широка и удобна площадка на върха на огромно скално ребро. От нея в ляво и във височина бе изкачен комин висок приблизително 20 м, чиито таван представляваше множество от големи и красиви образувания. Фактически това е и най-високо разположената точка на пещерата. На няколко метра под тавана на комина беше забелязан тесняк, който отвежда през прозорец в голямата зала. Вдясно от площадката бе изкачен втори комин, значително по-нисък от ляворазположения. По дължината на въжето предполагаме, че височината на голямата зала с комините е приблизително 35 м. За съжаление не успяхме да съставим точна карта на залата във височина, но въпреки това беше установено дали във тази посока има някаква перспектива. С това ако бъде съставена карта на залата пропаста “ККС” със своите (–18.30 м), (+35.00 м), общо 53.30 м ще се нареди на първо място в района на село Церово.
 

Местонахождение, достъп и техническо описание
След като се премине по моста над река Искър, трябва да се достигне до “Изворната пещера” №1618. Тя се заобикаля от дясно, като трябва да се изкачи стръмната пресъхнала водна каскада, като се държи лявата й стана. Стига се до основата на скален венец, прекъснат от сипей, който се пресича и в лявата му страна е входа на пропастта. Той има размери 4,70 м височина, широчина от 0,80 – 1,2 м и е със северозападно изложение. За екипирането на пропастта е нужен следния инвентар: 30 м въже, 3 планки, 4 карабинера, 1 лентова примка. За екипиране на паралелния отвес са нужни: 10м въже, 2 лентови примки, 2 карабинера, набор клеми и ексцентрици. При екипирането на главния отвес основното закрепване е в дясно на Спит, а дублиращото на малък сталактон. При основното закрепване се пуска голямо ухо на въжето при възeла. Междинното закрепване е при втората дървена площадка, в дясно, на Спит. При слизане в основния отвес да се внимава от падащи камъни. Да не се седи под отвеса!
 
Автори: Константин Стоичков и Константин Какабов

Current View
Click here to download the PDF file.
 

Адреси и банкова сметка

Пощенски адрес:

България, гр. София-1332,
жк "Люлин" 6, бл 616, вх. В, ет 8, ап 69

Адрес на клубното помещение: 

Гр. София -1202
ул. Св. Св. Кирил и Методий 42 ет.3
(в дъното на коридора)

Банкова сметка в лева (BGN)

IBAN: BG39FINV91501215836127
BIC: FINVBGSF

 

За контакт с нас

Само при спешност използвайте

Телефон +359 88 898 6607

Във всички останали случаи

E-mail

 

E-mail бюлетин

Абонирай се за да получваш известия за ново съдържание, събития, новини и др.