Кратка история на проучванията в циркус Бански Суходол 1961-2015

Първоначалните, а и по-голяма част от проучванията в района са дело на СПК Академик София. През далечната 1961г. Петър Трантеев прави първите изследователски стъпки в района и картира пещерата БС №1, намираща се на циркусното възвишение.
 
Първата експедиция организирана от СПК „Академик” София е през 1969г. При първото по-масирано посещение в циркуса са открити шест обекта с не големи размери, но завършващите със снежни тапи пропасти дават надежди за нови открития, а района е набелязан за доста перспективен.
 
Следващата експедиция е организирана чак през 1977г. но поради голямата давност от предишното посещение има проблем с намирането на вече откритите пещери и настава объркване при поставянето на номерата им. Работи се на два лагера. Единия е местността „Еленино гюбрище”, другия е в циркуса. В експедицията взимат участие и четирима пещерняци от Великобритания. Експедицията е доста успешна. Открити са 25 обекта, картирани са 18. Голям брой клубни членове от „Академик“ опознават района, което е основа за по-нататъшното му проучване.
 
От 1977г. до 1981г. е най-интензивния период на изследвания в района, организират се ежегодни експедиции с много участници и се правят системни проучвания на пещерите. Най-плодотворни са първите години когато се откриват почти всички по интересни пещери.
 
През 1978г. е открита пропастта БС №30 наречена “20 години СПК Академик”, която първа в циркуса надминава сто метровата денивелация, но за съжаление завършва с непреодолим блокаж на минус 118 м. Продължава се с изследването и на останалите обекти. Най-интересен от тях се оказва БС №9, в който се достига до дълбочина – 70 м. В експедицията отново се включват четирима английски пещерняци.
 
През 1979г. основно действията са съсредоточени в няколко пропасти с цел проникване в дълбочина, но няма конкретен успех. Направена е схема на разположението на пропастите в района. Взети са над 150 кг. Проби за поленов анализ за определяне възрастта на снежните тапи. Участие в експедицията взимат отново двама английски пещерняци.
 
През 1980г. е предприета разузнавателна експедиция, като се прави преход по билото над Бански суходол. Открити са три пропасти на характерния склон, който се врязва слабо в суходола, започващ в края на „Кончето”. Една от тези пропасти е БС №34.
 
По време на републиканската експедиция организирана през 1981г. е продължена и пропастта БС №9 до старото й дъно на около минус 120 м., и свързването и в система с намиращата се наблизо БС №11. Направен е и неуспешен опит за изнасяне на багажа с хеликоптер.
 
Следващите години се провеждат малки експедиции, основната им цел е работа във вече известните обекти главно БС №30 и БС №9-11.
 
През 1982г. се провежда малка тридневна експедиция от четирима души с главна цел продължаване на БС №30 „20 години СПК Академик”, за съжаление без успех.
 
През 1985г. „лека” клубна експедиция (на СПК „Академик” София) прави опит за продължаване на БС №9-11, но безуспешно.
 
През месец юли 1986г. нова експедиция прави опит за продължаване на пещерата. Този път са възпряни от огромното количество сняг и снежна тапа на входа на БС №9-11. Това показва и, че толкова рано през годината не е добре да се правят експедиции. Същата година през октомври и ноември са направени още две експедиции, като е поставен дървен капак на входа пещерата за да предпазва от снегонавяване.
 
През 1987г. Е проведена нова експедиция, като се работи по разширяването на едно стеснение в БС №9-11. То не е преминато, но това е предпоставка за подготвянето на нова експедиция в циркуса.
 
През 1988г. пропастта БС №9-11 е продължена до около –130 м., след разширяването на тесняк преди последния отвес и попадането в паралелни галерии и отвеси. Проучването е спряно от пореден тесняк запречен с голям камък.
 
През 1989г. се провежда експедиция с численост над 10 души, която прави подробно заснемане на пропастите с помощта на теодолит и съставя подробно ситуационно кроки на циркуса. Отново се работи и в БС №9-11.
 
През 1993-та година е продължена работата в циркуса, като това е и последната академишка експедиция в района за това време. 
 
Следващите години системните проучвания на СПК Академик в района са преустановени, редките посещения от пещерняци са предимно със спортна цел без съществен резултат за изследването на пещерите.
 
Едва през 2000г. след няколко разузнавателни посещения, проучванията в циркус Бански Суходол започват повторно. Те са дело на малка група от столичните клубове Витоша и Хелектит. През тази година по съществен резултат е продължаването на пропаст БС №13 наречена “Тримата глупаци” от –5 до –68 м., поради разтопяването на снежната тапа на входа и след разчистване на стеснение над дъното. Допълва се азимутното кроки на П. Съйнов от 1978г., продължава и започналата проверка на останалите пропасти в някои, от които не е прониквано от откриването им преди повече от 20 години. Целта е да се установи сегашното им състояние, да се търсят евентуални продължения, както и да се систематизира информацията оставена от предишните експедиции.
 
През следващата година част от същата група в малко разширен състав, към който се присъединяват и членове на СПК Академик, продължава проучванията на района. Добавят се нови карти и описания към документацията на циркуса, но най-съществен резултат е продължението на пропастта №9-11, която за сега се оказва най-интересният обект за работа в района. Продължението става след отстраняването на проблемния камък на старото дъно и разширяване на следващия тесняк, достигната е кота около -180 м без да се стигне дъно. Поради липса на данни в ГКПБ са прекартирани пещерите; БС №12, БС №18 и БС №27. В пропастта БС № 28 е констатирано стопяване на снежната тапа и пещерата е продължена до – 20 м където блокаж препречва пътя в дълбочина.
 
През 2002г. системата БС №9-11 е продължена до –225 м. без да е стигнат сигурен край, направена е нова карта на пещерна система. Проведени са и климатични и биоспелеологични наблюдения в БС №9-11, както и замервания на пукнатините и теренно привързване на входовете в нейна близост с помощта на теодолит. Направена е карта и на разположената в близост до БС №9-11, пещера БС №10-10А, която се използва за щурмови бивак. Открита е и нова пропаст, на която и е даден вакантния номер БС №6. В нея се слиза до -41 м без да се достигне дъно.
 
През 2003г. Към експедицията се присъединяват пещерняци от Полша. Довършена е картировката на паралелния отвес в № 9-11. Въпреки положените усилия да се намери продължение в блокажа на кота (-180 м) дълбочината на системата №9-11 остава не променена. Дълбочината на пропаст № 13 става около (-72 м). Картирани са; БС №41, БС №45 А-Б, БС №46, БС №66, БС №71 и е започнато поставянето на метални планки с районните номера на пещерите на входовете им. Паралелно с това върви и заснемането на географските координати на пещерите намиращи се в циркуса посредством GPS.
 
През 2004г. е организирана малка експедиция в която участие пак вземат спелеолози от Полша. Картиран е един от паралелните ръкави в БС № 9-11 под блокажната зала на кота (-180 м). Направен е и опит за разчистването на дъното на БС № 13 дълбочината и става приблизително (-75 м). Работи се по номерирането и заснемането на пещерите посредством GPS. Поставят се метални планки и се прави фото документация на входове те им. Локализирана е и БС №25, намираща се в подстъпите към циркуса.
 
По време на експедицията “Бански суходол” 2005 главно е наблегнато на теренната работа. Въвежда се ред сред обърканите теренни и федеративни номера, допълва се фото-документацията и описанията на пещерите и обектите, като им се снемат географските координати посредством GPS. №№ 1, 2, 7, 8, 9 ,10-10 А, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 22, 23, 24, 25, 27, 28, 29, 30, 31, 33, 35, 38, 41, 42, 44, 45 А-Б, 46, 47, 48, 49, 55, 59 А, Б, В и Г, 61, 64 А и Б и 71 Разчистени са някои обекти с незначителни размери. БС № 59 В и БС № 61. Направена е нова карта на пропаст БС № 2 (-25 м). Направен е нов опит за разчистването на дъното на пропаст БС № 13. Разширени са някои стеснения в БС № 9-11 и са доизяснени перспективите и за продължение. Също така е направен неуспешен опит за влизане в БС № 36 но срутване на входа и не позволява това в момента. Направени са опознавателни прониквания в БС № 30.
 
През 2006-та година експедиция в циркуса не се провежда.
 
За разлика от предишните експедиции, в които главен приоритет е търсенето на продължение в пропастната пещера-система БС № 9-11 (-225 м), този път силите основно са съсредоточени в Търсенето на продължение в пропастната пещера БС № 13. Налага се за поредна година да се наблегне и на теренната работа. По време на експедицията през 2007 продължи въвеждането на ред сред обърканите теренни и федеративни номера, допълване на фото документациата и описанията на пещерите и обектите. Преномерирани и номерирани са следните обекти: Бански суходол №№ 6 (рег. № 1088), 10-10 А (рег. № 5302), 12 (рег. № 2562), 14 (рег. № 5163), 15 (рег. № 2570), 22 (рег. № 4835), 24 (рег. № 5303). Направени са снимки на входовете на следните пещери и обекти: Бански суходол №№ 1-45 А-Б, 2, 5, 6, 7, 8, 9, 10-10 А, 11, 12, 13, 14, 15, 17, 22, 24, 30, 38, 39, 41, 42, 43, 44, 45 А-Б, 46, 57, 61, 66, 71, Ледената дупка и Новата пропаст-БС № 72. Част от тези обекти и пещери са проверени за продължения. В пропастта БС № 5 се достига блокажно дъно на 20-25 м дълбочина. За голямо съжаление една от пропастите, БС № 6, която е сред приоритетите на експедицията, се оказа запълнена с плътен лед. В нея се слиза около –25 м, и се попада на стеснение. Това спускане е извършено в югозападната част на снежната тапа. Плътна и непреодолима снежна тапа е установена и при проверката в пропаст БС № 8. В БС №11 (част от БС №9-11) е намерена наклонена галерия. Констатира стеснение на около –15 м, зад което обаче се вижда, че галерията продължава в дълбочина. Смята се, че най-вероятно тази все още неизвестна част от БС №11 ще се свърже с нова връзка с БС №9. В БС № 13 частично са разширени някои стеснения, но до работа на дъното не се стигна. От проверените обекти интерес буди БС №57, където снежната тапа е намаляла. Снежната тапа в обект БС № 43 е стопена напълно и сега дълбочината на оформилата се пропастчица е около - 10 м. По време на експедицията са открити два обекта-пропасти, в които, за съжаление, до проникване не се стигна. Това са, Ледниковата пропаст и БС №72. По време на експедицията метеорологичните условия са много лоши. Дъжд вали почти всеки ден, а на 7-ми септември вали сняг. Снеговалежа продължава 12 часа и натрупва снежна покривка над 40 см. Това води до преждевременно прекратяване на експедицията.
 
В периода 17-19.09.2007г. лека група от 7 души извършва ново изкачване до циркуса. Групата има за задача да довърши изследването на новите обекти и да събере изоставения инвентар. Още първата нощ след качването Трифон Василев прониква в Ледниковата пропаст. Въпреки ниските температури, в нея и понираща вода, той се спуска до дъно от нападали от повърхността камъни на 20 м. дълбочина от входа. Водата понира между камъните и се губи в дълбочина. Това е първата регистрирана в България изцяло ледена пропаст. Съставена е и азимутна скица на пропастта. По време на проявата е разекипирана БС №13. Работи се по разчистването на входа на БС №72.
 
Основен приоритет на експедицията проведена през 2008 година е разширяването на дънното стеснение в пещерната система БС №9-11 на кота -225 м. Стеснението е разширено и преминато. След къс меандър и праг след него е достигнато ново непреодолимо стеснение. Работи се и по разширяването на стеснението в така наречения „Паралелен отвес”. Паралелно с работата на дъното тече и проучване на странични разклонения на различни коти в пещерата. Основно акцента падна върху така наречения „паралелен отвес”. Там Живко Петров и Мартина Колева работиха по разширяването на непреодолимо стеснение. Въпреки трудната работа на това място има перспектива за продължение. Трябва да се отбележи, че тази точка е някъде в близост до частите след „наклонената галерия” и „наклонения отвес”. Точно в този участък се чува ясно работата на перфоратора, с който групата в „паралелния отвес” разширява стеснението. В „Голямата блокажна зала” са намерени нови части. Те отвеждат в отвес с предполагаема дълбочина над 25 м със стеснение на дъното. Разширени, са и двата проблемни тесняка в началото на „наклонената галерия” и на „старото дъно” с което се улеснява значително движението в пещерата. В БС № 13. основно действията са по разширяване на стесненията в пещерата, както и по разширяване на тесняк в дънните части от който се усеща силно въздушно течение. По време на експедицията усилено се работи и по разчистването на откритата предната година пропаст БС № 72 (С.С. Еделвайс). Достигната е дълбочина -22 м, като пътя навътре е препречен от тесен меандър. В района на „Кутело” са проверени снежните тапи на БС №№ 31,33 и 68. Извършени са теренни обходи по масива на „Църна могила” и в основата на „Котешкия чал” под ригела на циркуса. Продължава се с фото заснемането на входовете на пещерите и обектите в циркуса. Обекти; БС №№ 43, 47, 48, 49, 53, 55, 58 А, Б и В, 57, 59 А, Б, В и Г, 62, 63 А и Б, 68. Пещери БС №№ 3, 4, 5, 19, 20, 31 и 33. Намерен е в близост до основата на „Кончето” перспективен обект „Духалото”, за разчистване от който се усеща силно въздушно течение.
 
През 2009 година експедицията не постига очакваните резултати. В БС №9-11 продължава работата по разширяването на дънното стеснение, но ефекта не е голям поради проблем с перфоратора. Междувременно вирус поваля по-голяма част от участниците в експедицията и ги прави неефективни за работа в пещерата. Част от екипа започва проверка на паралелните на „Дънната каскада” отвеси и прекартировката на „Голямата блокажна зала” и прилежащите към нея отвеси и нови части. Проверени са и някои от комините в залата. Голямото количество сняг в пещерите възпрепятства проверката на някои от приоритетните обекти. Разкопана и картирана е БС №73. Извършени са обходи в райони-„бели петна”-Циркусното възвишение под вр.Бански суходол и участък от масива на „Църна могила”. Заснети са входовете на някои пещери, които досега нямаха снимки на входовете БС №№ 37, 36, 37, 51, 60 и 70. Започва разчистването от камъни на „Обекта на Ицо” –перспективен обект намиращ се на голямата поляна под лагера. Там се слиза около 2 метра, като има перспектива за продължение.
 
През 2010 година отново акцента на експедицията е разширяване на дънното стеснение в БС №9-11. Голямото количество задържал се и топящ се сняг обуславя и повечето вода в пещерата, като в дънните части това пречи на работата. Дебита е около 3-4 литра в секунда. От тавана на „Голямата блокажна зала” също се излива водопад, който за първи път се вижда. Продължава се и с картирането на недокументирани до сега разклонения в „Голямата блокажна зала”. Пещерата е дооборудвана с майони и планки и е стационарно екипирана за постоянно с въжета купени за целта. При проверката на БС № 8, е установено, че покрай снежната тапа има пролука и се слиза до дълбочина около – 40 м. По време на тази експедиция започва наново да се правят ежегодни измервания на нивата на снежните тапи, което в бъдеще ще служи за съпоставка с предните години и за преценяване на нивото на постъпващия в тях сняг през зимния сезон. Съставена е нова актуална карта на малката пещера БС № 1, с което окончателно се доказа, че тя не е в система с БС № 2, и има само слухова връзка с намиращата се в близост БС № 45 А-Б. Локализирани са така наречените Полски дупки. Картирана БС № 74 – Полската дупка, която се намира високо в циркуса, в близост до разломна пукнатина под „Кончето”. Тя представлява зала с огромен блокаж и цепнатини, от които духа. Продължава се със систематичното заснемане на входове на пещери в циркуса и вземането на GPS-координати на нови обекти. Измерени са и температури на въздуха в някои пещери.
 
Експедицията проведена през 2011-та година е десетата експедиция от подновяването на изследванията в циркуса през 2000-та година. Отново се работи по разширението на дънното стеснение в БС №9-11. Напреднато е с около 4 метра, като вече има ясни индикации, че скоро ще се попадне на обем. В привходните части поради стопяване на снежната тапа е открито и ново продължение. Новите части са с дължина над 50 м, като посоката им на развитие е към БС №11 и БС №10. Продължава се и с дооборудването на пещерата с майони и планки. Отново са направени замервания на снежните тапи на редица пещери в циркуса. По време на експедицията са открити две нови пропасти. БС №75-Гаргина цепка (24 м;-27 м) и БС№76-Каменистата(4.40 м;-10 м). Направени са карти на БС№48 и БС№24. Открити са и няколко нови перспективни Заснемат се географски координати на всички пещери, пропасти, обекти и негативни форми в циркуса. Същото се отнася и за фото заснемането на входовете на обектите и пещерите, започнато е заснемането на късометражен филм за експедицията. Поставени са капаци с цел стопяване на снежните тапи на БС №№ 8,41, 57. Замерени температурите в част от пещерите в района, както и се събраха биоспелеологични и проби и костен материал от някои от пещерите.
 
По време на експедицията проведена през 2012 г е постигнат така желания пробив на дъното. Попаднато е на нови части и отвес. Денивелацията на пещерата става – 265 м. Камък на дъното спира пътя в дълбочина, но перспективата за продължение е голяма. В „Голямата блокажна зала” е проверено интересно и перспективно разклонение. На различни коти в пещерата са поставени биоспелеологични капани. Измерени са и температури на въздуха на тези места. Температурата варира в граници 1.1ºС до 2ºС. Отново са проверявани нивата на снежните тапи на голяма част от пещерите в циркуса. В голяма част от проверените пещери нивото на снежните тапи е по-високо от предходни години. В БС №41 въпреки поставения от предната година капак нивото е спаднало само с 1 метър. В БС №8 и БС №57 се оказа, че има повишаване на натрупания сняг поради скъсване на поставените винилени капаци. Проверена е и пропаст БС №33. В нея се вижда видим спад на снежната тапа, но въпреки това все още дънната част е запушена от сняг. За първи път от доста време е посетен и труднодостъпния район под връх Кутело. Картирана е малка възходяща пещера БС №77 (10 м; +4 м) разположена почти на 2900 м.н.в. Проверено е нивото на снежните тапи в някои пропасти и са открити няколко перспективни обекта. Локализирана и картирана е БС №21 (12 м; -11м). Христо Христов открива в непосредствена близост до лагера обект, който е започнат да се разкопава и се слиза в дълбочина над 2 метра. Експедицията е посетена от Председателя на БФСп Д-р. Петър Берон и Боян Петров - Център за изследване и защита на прилепите, Национален природонаучен музей- БАН. Посетени са редица пещери от които са събрани биоспелеологични проби. Основна цел на Боян Петров е поставянето на мрежи за улов на прилепи на входовете на БС №№ 24, 30 и 38. Той успява да улови и определи 44 екземпляра от 6 вида, като се установява, че има поне 5 височинни рекорда за Балканите. Христо Христов заснема късометражен филм за експедицията, който е монтиран и прожектиран в последствие на „Дните на предизвикателството” в София.
 
През 2013 година По различно време на експедицията – от 24.08 до 08.09 – се включват около 30 участници. Изпробвана е иновация за добив на вода. Благодарение на Венцислав Иванов и Христо Христов (Мамута) е направена система със слънчев панел, помпа и акумулатор които помагат да става циркулация на вода по система от тръби и да полива поставения за топене сняг. Тази система сработва добре и освен с малки изключения лагера е подсигурен с добро количество вода (доста често над 100 литра на ден). Основната цел на експедицията е да се продължи с разчистването на стеснението на кота – 271 м. Да се преекипира пещерата с ново въже, да се поставят нови майони и опори. Също така да се разширят някои проблемни стеснения по пътя. Оборудван е и нов подземен бивак за почивка.
 
Работата в БС № 9-11 се организира на смени. Пещерата се преекипира поетапно. Павел Бакалов и Теодор Атанасов разширяват някои от проблемните стеснения. Емил Макариев, Стоян Горанов и Ани Гатева дооборудват подземния бивак за почивка на кота -265 м. Владимир Георгиев и Теодор Атанасов изкчват комина над въпросния бивак. След първите 15-тина метра се достигало до заличка с лабилен блокаж. От комина идва малък поток и има кален нанос. Виждали се окомерно още около 15 м във височина, но комина не се развива в посока сегашното дъно.
 
След няколко смени по разчистването на стеснението на дъното в което взимат участие; Павел Бакалов, Радослав Ненкин, Емил Макариев, Христо Христов, Светломир Балевски, Теодор Атанасов, Венцислав Иванов, Хелиана Дундарова, Иван Петров, Стоян Горанов и Ламброс Макростериос. Стеснението е преминато. Попада се на продължение с прагове, зали и подземен поток. Достигнато е до стеснение по водата от което силно духа, но за да се премине трябва да се легне във водата. Има и доста непроверени разклонения, както и обособен горен етаж. Новите части са частично картирани. Денивелацията на пещерата нараства на – 307 м. Дължината и се увеличава на 458 м. Достигнатата голяма зала е с неустановена височина, на много места таван не се вижда. Температурата в новите части е 3°С. След новите открития пещерата се нарежда на пето място сред най-дълбоките пропастни пещери в страната. Извършени са и редица теренни дейности. Проверяват се нивата на снежните тапи в пещерите и пропастите в циркуса. Като цяло в повечето пещери се забелязва увеличаване на нивото на снежните тапи. Борислав Алексиев заедно с Христо Христов поставят капак на перспективната БС № 6. Направени са корекции по картите на БС № 4 и БС №29. Скицирани са редица номерирани обекти; БС № 42, БС № 47, БС № 49, БС № 54 Б, БС № 55, БС № 59 А, БС БС № 59 Б, № 59 Г, БС № 59 Г, БС № 64 А, БС № 64 Б, БС № 64 В, БС № 65 Б, БС № 73 А. Намерени са няколко перспективни обекти за работа. Освен в БС №9-11 с цел събиране на пещерна фауна е посетена и пропастната пещера БС № 25 от където са събрани над 5 вида типична пещерна фауна. Установено е, че пещерата е перспективна за работа с цел продължение, както и е намерено известно количество прилепно гуано на дъното- Стоян Горанов, Свилен Делчев и Мирослава Христова. Поставена е мрежа на входа на БС №30 с цел улов на прилепи да ДНК анализи. Хванати са прилепи от видовете: Plecotus auritus и Myotis bluthi. Направен е теренен обход от специалист геолог Юлия Статулова за заснемане на пукнатините и разломите в циркуса, изясняване на перспективите и нанасянето им на топографска основа в мащаб 1:10000.
 
Експедицията „Бански суходол“ 2014 се провежда от 23 август до 07 септември. Освен българските участници в нея се включват и пещерняци от Полша, Сърбия и Гърция. Работата в пещерната система БС №9-11 е организирана на смени. Изграден е нов подземен лагер. За по-добър достъп и по-бързо предвижване на групите близо до изхода на пещерата са екипирани входните отвесите на БС №9 и БС №11. За времето на експедицията в БС №9-11 се картира до дълбочина -313 м и дължина 528 м. Венцислав Иванов и Христо Цанев проучват нови части срещу течението на един от подземните потоци. Пробив в дълбочина и в дължина прави Теодор Кисимов в края на експедицията. Той успява да заобиколи стеснението по течението на потока чрез преминаване на тесни пасажи и малкък праг. След прага попада на нова много дълга зала с наклонен блокажен под. В новата зала, в блокажа съществуват различни нива. На края на залата достига до отвес с видима дълбочина около 15 м. Отвеса не е спускан поради липса на въже. По време на експедицията се извършва и климатично проучване в пещерната система БС №9-11. Извършено от Лазар Милчев, Мария Златева и Спас Йорданов. Направени са измервания на температурата и влажността на различни места в пещерата. В началото на пещерата резултатите са температура от 1.2-1.4 гр.С. Близо до дъното на пещерата температурата е в интервала 2.0-2.2 гр.С. Температурата на водата е около 4.0-4.2 гр.С. Намерени са пет нови обекти преспективни за бъдещо проучване. По време на експедицията са измерени и нивата на снежните тапи на някои пещери и пропасти в циркуса. Бе проведено и частично геоложко проучване, както и измерване на височината и дебелината на различни видове дърветд характерни за този район.
 
Експедицията „Бански суходол 2015” е отново с международно участие. Участие взимат пещерняци от Полша, Иран, Гърция и Сърбия. За времето на експедицията е работено основно по главния приоритет – пропастната система Бански суходол № 9-11; а също и по терен. За основен маршрут за влизане е избран вход №11, като в по-късен етап е екипирано и през вход №9. На два Филип Енчев и Симеон Ненков първи свалят багаж до мястото за бивака, опъват лагерната палатка, правят първи огледи на новите части, като установяват, че най-ниските участъци са затрупани с голями блокажи. Установено е, че над последният отвес има комин, който тегли цялото течение от залите нагоре. Прокаран е кабел от входът на пещерата до подземният бивак от Павел Бакалов, Tomasz Pawlowski и Десислава Макулева. В подземният лагер няколко дни остават: Теодор Кисимов, Константин Стоилов, Mohammadhassan Entezari, Mohammad Sheykhrasti. Те го дооборудват и извършват основната картировка в пещерата за експедицията като за времето на пребиваването те картират 678 метра зали и галерии при денивелация от – 85 метра. Прекартиран е и участъка от последният отвес след „проходката“ до лагера. Картировки се правят и в страничните разклонения от Павел Бакалов, Иван Петров, Диляна Христова, Христо Цанев, Стойчо Зарев и Lampros Makrostegios. Павел Бакалов установява слухова връзка между двете възходящи разклонения в близост до лагера. Свързана е картировката с тази на иранската група, които също картират в тези участъци. Иранска група в състав: Majid Saghafi и Ebrahim Byramian картират едно от некартираните разклонения "Голямата блокажна зала". Също разклонение в тази зала картират и Стоян Горанов и Радослав Ненкин. Общо за експедицията са картирани над 750 метра. Общо като дължина пропастната система БС №9-11 надминава 1100 метра при денивелация от – 354 метра, което и отрежда трето място по дълбочина в България. Яни Макулев, Георги Красимиров, Симеон Ненков, Христо Цанев, Павел Бакалов, правят проучвания в различни участъци след подземният лагер. Проучени са някои от разклоненията, като на места край не е стигнат. Измерени са дебити на подземните потоци. Основно по второстепенните дейности и теренни обходи извършват: Боян Шанов и Константин Стоичков, като целта е да се проникне и в някои от пещерите с видимо стопени снежни тапи в западната част на циркуса. БС № 57 (открита през 2001-ва година от Андрей Дражев). Слиза се до – 5 м блокирана с камъни и лед. Направена е скица. БС № 65А. Тапата също е стопена слиза се 8-9 метра от входа, като се достига до непреодолимо стеснение между тапата и скалата от което се усеща силно въздушно течение. Разкопан е обект в близост BS Ob5. Слиза се около 4 метра и в дълбочина е блокаж. Обекта е скициран. Прониква се и в БС №23, където снежната тапа е стопена целият сипей е заклещен над пропадане с отвес в дълбочина. Също се долавя силно течение. Симеон Ненков, Георги Красимиров, Константин Стоичков и Стоян Горанов правят проверка на следните пещери и обекти: БС № 41. БС №45 А-Б, БС №1, БС № 28, БС № 8, БС № 7. БС № 16 и др. Продължава работата и по разширяването на входа на БС №73А. Събран е и предаден биоспелеологичен материал от БС №23 от Константин Стоичков. (опилиони). Боян Петров, Стоян Горанов и Силвия Кроснева поставят мрежа на входа на БС №30. Уловени и определени са общо 13 екз. от 4 вида прилепи.
 
Използвани материали:
"Сборник 1976-1989г" - "Академик" София.
Отчети от проведени експедиции в района 2000-2015.

 

Адреси и банкова сметка

Пощенски адрес:

България, гр. София-1332,
жк "Люлин" 6, бл 616, вх. В, ет 8, ап 69

Адрес на клубното помещение: 

Гр. София -1202
ул. Св. Св. Кирил и Методий 42 ет.3
(в дъното на коридора)

Банкова сметка в лева (BGN)

IBAN: BG39FINV91501215836127
BIC: FINVBGSF

 

За контакт с нас

Само при спешност използвайте

Телефон +359 88 898 6607

Във всички останали случаи

E-mail

 

E-mail бюлетин

Абонирай се за да получваш известия за ново съдържание, събития, новини и др.