Курс "Пещерняк" 2015-2016 Отчет

Курс "Пещерняк" 2015-2016 Отчет

1. Подготовка:
На 17.08.2015 г беше проведена първата среща на тема новият курс, на коятоприсъстваха: Константин Стоичков, Иван Петров и Ивайло Иванов. Взето беше решение да се проведе курс „Пещерняк“. За координатор на курса е избран Константин Стоичков.
 
2.  Период на провеждане:
Курс 2015-2016 се проведе в периода 06.10.2015г.- 27.02.2016г. Той беше с обща продължителност 4 месеца и 21 дни.
Писменият изпит с препитване и връзване на възли беше проведен на 23.02.2016 г. В клубното помещение.
Практическият изпит беше проведен на 27.02.2016г. На учебните системи на скалите пред Темната дупка при гара Лакатник.
 
3. Инструкторски състав:
Основната част от практическите занятия на курса и лекциите бяха проведени от инструкторите от клуба: Константин Стоичков, Живко Петров, Иван Петров, Яни Макулев, Веселин Мустаков Ивайло Иванов и Алексей Жалов.
Някои от научните лекции бяха проведени от специалисти в дадените области: Биоспелеология и прилепи-Хелиана Дундарова, Археология в пещерите-Екатерина Стамбулийска-Петрова, Първа помощ-Ивана Еленкова.
В почти всички практически занятия като помощници на инструкторите се включиха редица нови членове на клуба: Симеон Ненков, Катя Кръстанова и Калин Атанасов, Ивана Еленкова както и хора които са помагали и преди по време на практиките: Милен Кръстев, Трифон Василев, Цветелина Валерианова и др.
 
4. Курсисти:
Общ брой записали се курсисти 5 души:
Мартин Данаилов Асенов, Петър Георгиев Христов, Кристиан Василев Христов, Аспарух Тодоров Дойчев, Антония Антонова Станкова-Дойчева.
 
5. Изпит:
Успешно завършили курса на 27.02.2016 г.:
Мартин Данаилов Асенов, Петър Георгиев Христов, Кристиан Василев Христов, Аспарух Тодоров Дойчев, Антония Антонова Станкова-Дойчева.
 
6. Изпитващи инструктори:
Писмен изпит 23.02.2016 г. В клубното помещение: Константин Стоичков, Живко Петров и Иван Петров.
Практическият изпит 27.02.2016г. гара Лакатник. Веселин Мустаков, Константин Стоичков и Иван Петров.
 
7. Програмата:
Програмата за курса беше разработена на базата на програми от предишни курсове и опита който имаме до сега. Беше решено курса да започне в началото на месец октомври и да се използва топлото време да добият практически умения в ТЕВ. В програмата залегна практическите занятия да са двудневни и само при студено време и неблагоприятни метеорологични условия практиките да са еднодневни. Там попаднаха всички практически и лекционни занятия включени в програмата за курс пещерняк, като беше решено някои от занятията да са с по-голяма сложност и да се добавят занятия, които до сега не бяха залягали: бивакуване в пещера, използване на различни съоръжения за спускане и изкачване, проникване във водни пещери с хидрокостюми и др. Също беше спазено както и при предишните курсове част от лекциите да се изнасят по време на практиките. Като цяло по време на курсът в първоначалната програма настъпиха някои изменения. (Вижте приложенията)!
 
8. Място на провеждане и технически средства:
Теоретичните занятия за поредна година бяха проведени в помещението на клуба. За да не се смесват сбирките и по желание на курсистите те бяха провеждани в ден вторник. Практическите занятия бяха проведени спрямо програмата и настъпилите в нея промени и са отразени подробно в дневника на курса. Практическите занятия бяха проведени на следните полигони и в следните пещери и пропасти;
Полигони за усвояване на ТЕВ:
Алпийска поляна. гара Лакатник (основен полигон!), Скалите при Малкия свод на Проходна. село Карлуково, Скалите пред Темната дупка  гара Лакатник и „Чатала“ Темната дупка гара Лакатник (основен зимен полигон),
Пещери и пропасти:
Темната дупка г. Лакатник („Пепита“), Гълъбарника. с. Карлуково, Банковица (входният полигон) с. Карлуково, Барките №8 с. Г. Озирово, Леденишка яма гр. Враца, Голямата вода. с. Карлуково, Темната дупка. с. Беренде извор, Духлата с. Боснек (Вход Б-Вход А), Душника с. Искрец, Зиданка г. Лакатник, „Спелестологичен обект“ с. Студена, Вражи дупки № 9, №5, №14, №?. г. Лакатник, Лястовица. мах. Лозето, Разсоватата яма с. Карлуково, Мурговица с. Карлуково, Каденица. с. Карлуково, Свирчовица с. Карлуково.
 
9. Обобщения и препоръки:
Като обща оценка курса мина успешно и дори надмина очакванията ми в някои аспекти. Правейки преглед на всички по-горе изредени точки в качеството си на координатор на курса ще се опитам да дам оценка, препоръка и критика по изброените акценти. Като цяло нещата се свеждат до вътрешна и стройна организация, обсъждане и премахване на възникналите по време на курса проблеми.  Постоянна комуникация между инструкторите и желаещите от клуба да помагат и взаимно допълване. Изключително важно е да има постоянна комуникация с курсистите.
Период на провеждане: Доста полемики не само в нашият клуб поражда времетраенето на един курс и колко трябва да е то. Според зависи какво се изисква след завършването на курсът да умеят курсистите. Основно и важно е те безопасно да влизат и излизат от пещери и пропасти, да могат безпроблемно да се движат по системи и да не са ограничени във възприятията си когато са сред природата и в частност пещерите и карстовите райони. Също така да добият лагерни навици и навици да боравят с лична и специализирана екипировка. Практиката да се провеждат тримесечни курсове или модулни курсове за по 10 дни за момента смятам, че е не работеща и хората които излизат от тези курсове са с ограничени възприятия. Като цяло се губи баланса практики ТЕВ и влизане в по-големи пропасти и пещери. Според мен в курс с времетраене по малко от 4 месеца не може да се вместят всички лекции и практики които са залегнали в Националната учебна програма за курс „Пещерняк“, също така и не остава време за вдигане като цяло нивото на курсовете. По план курсът трябваше да завърши в краят на месец януари, но като ръководител реших, че хората не са достатъчно подготвени, основно в сферата на екипирането и за това удължих курсът с още 27 дни. Голяма роля за усвояването на материалът беше, че практиките бяха основно двудневни. Още в началото бяха форсирани основно практическите занятия по ТЕВ, като някои от тях бяха съчетани с влизане в пропастни пещери.  До началото на зимата се лагеруваше на открито. Курсистът Аспарух Дойчев има здравословен проблем и за него беше проблемно спането на открито и по време на практиките той намираше начин да спи на закрито (къщата на Калин, хотел в Луковит или се връщаше за пренощуване в София). В студеното време се правеше подземен бивак в Темната дупка при Лакатник. Бяха направени 3 подземни лагера за времето на курса по време на които се тренираше на „Чатала“ и като цяло, че зимният период се отличаваше с малко снеговалежи и ниски температури което беше благоприятно. Периода на провеждане есен-зима е добър и работещ и за момента смятам, че е по-удачен от периода зима-пролет, който предпочитахме преди години.
Инструкторски състав: За времето на курса като негов ръководител бях и основен инструктор. Като цяло смятам, че клубът разполага с добри и подготвени инструктори, но голяма част от тях имат недостиг на лично време, което да отделят за провеждането на курсовете. Иван Петров още преди началото заяви, че няма да може да е активен, Живко Петров също. При това положение се наложи един друг модел на провеждане на курса, който аз не одобрявам и смятам, че в дългосрочен план е неефективен. Това е моделът ръководителя на курса да си избира помощниците спрямо тяхната заетост. Смятам, че този модел е крачка назад. Курсът беше малък като численост и това подпомогна често да се излиза от ситуация, но при по голям като численост курс е абсолютно недопустимо практиките да се водят само от един инструктор!  Поради тази причина се наложи съвсем нови членове на клуба да са основни помощници в практиките. Това обаче се оказа изключително удачно за тяхната подготовка и смятам, че някои от тях след  годна или две активно ходене по пещери и помагане при провеждането на курсовете може да се превърнат в новите инструктори на клуба. По време на този курс не беше допускана старата слабост, при хората без квалификация, които идват да помагат да се появява синдрома на „вечния курсист” или „амбицирания бивш курсист-инструктор”, както и хора без квалификации да извземат функциите на инструкторите и помощниците. Бяха им вменявани задачи и отговорности, благодарение на които нямаше проблеми при провеждането на практиките и в същото време бяха полезни и за успешното провеждане на практиките и личното им усъвършенстване. Смятам, че при положение, че липсва активност в основните инструктори, ще се наложи още в следващият курс някои заинтересовани хора от клуба да поемат част от функциите (четене на лекции и помагане при практиките) и до две години ще се наложи при лично тяхно желание да изкарат инструктурски курсове. В най-близко време мисля, че това може да са (разбира се при тяхно желание): Симеон Ненков, Ивана Еленкова и Милен Кръстев (отнася се за хората помагали за провеждането на последният курс!). Трябва да се има предвид, че при по-голям като численост участници курс ще е невъзможно да се работи при този формат. Трябва да има взаимна заменяемост за практиките, защото смятам, че не е редно над 90% от практиките и поне 30-40% от лекциите да бъдат поети от един инструктор пък макар и той да е ръководителя на курса. Трябва да има разпределение на времето за да може да не се получава така наречено „изхабяване“ и преумора особено в края на курса. Хубаво е да се поощряват повече хора от клуба да се ангажират с помагането и да използват времето когато се провежда курса да наблегнат и на своето усъвършенстване без да пречат на основният обучителен процес. Функциите на ръководителя на курса се свеждат до няколко основни дейности. Да се пуска информация на време до курсистите и клубните членове за провеждане на практиките и лекциите, да следи програмата и да организира занятията. Да организира транспорта и логистиката за учебните полигони, метеорологичните условия, биваците и подготовката на материалната база. Също така да държи пълна комуникация с курситите и останалите инструктори в клуба. В краят на курса получих травма, която ми попречи да съм ефективен ва 100% и това беше компенсирано от помощниците, но не и от останалите инструктори изключаем Яни Макулев, което също не е добра практика и не устойчиво и прави връзка отново с взаимната заменяемост при инструкторите. Отчитам като слабост и лоша практика, липсата на сбирки между инструкторите независимо дали са активни или не. Тук е и мястото да отбележа, че Яни Макулев помогна в някои ключови практики. Също така основно се разчита на личният транспорт на курсистите, което при провеждането на този курс не беше никакъв проблем и мобилността беше на ниво. Положително е, че курсистите се запознават с нови хора, но главни действащи лица в обучението трябва да са хората поели ангажимента да водят курса.
Курсисти: В курсът се записаха малко хора спрямо предните 3 курса. Причина за това е, че преди започването му имаше доста заявили желание, които при започването му поради една или друга причина се отказаха. Също така и късното пускане на обява и липсата на такава качена в някои сайтове където всяка година се помества такава и липсата на клубен сайт. Още в началото бяха подменени осигурителните ремъци, бяха направени нови шест на брой. Като препоръка е за следващия курс да се закупят поне още 4 (при нужда), да продължи подмяната на десондьорите и да се закупят още нови седалки. В този курс нямаше отлив и напускане на курсисти, както и след началото присъединяване на нови хора. Бройката от петима души благоприятстваше на всеки да се обръща по-голямо внимание и това даде нужните добри резултати. Малката бройка обаче обуславя и друго, че при неявяване на някои от курсистите по време на практики води до дисбаланс. Това си пролича най-вече на изпита. Курсистите бяха застраховани, както и ръководителя на курса. При този курс подготовката на ТЕВ беше на добро ниво и по-добра от предния курс, но продължава да е слабост, че по време на курса не се влиза в по-дълбоки пропасти. Участниците в курса Петър Христов и Мартин Асенов показаха добро и постоянно ниво и се открояваха през цялото време спрямо останалите. Огромно израстване и воля показа Антония Станкова-Дойчева. Аспарух Дойчев имаше здравословни проблеми и във финалната част на курса имаше спад във формата и концентрацията му. Най-младият участник Кристиян Василев не положи нужните усилия да покаже завидно израстване въпреки потенциала който има и вероятно тепърва ще се развива ако прояви желание и постоянство да се занимава с пещерно дело. Курсистите проявиха основно интерес към практиките и това най-вече може да се види в попълнената от тях анкета. (вижте приложението)!
Изпит: В периода беше направен един междинен тест на който бяха показани средни резултати. Благодарение на него беше направена сверка къде да се акцентира и беше обяснено персонално на участниците в курса, къде имат пропуски. В изпитния тест влизаха въпроси от раздели; ТЕВ, картиране, ориентиране, геология, биоспелеология,  техника на проникване и оказване на първа помощ. Общия брой на въпросите беше 40, като след попълване на теста курсистите минаваха препитване по въпросите в теста и връзваха възли. Практическия изпит представляваше екипиране на системи с междинни прехвърляния и движение по системите, преминаване на възел. Много удачен е варианта на практическият изпит прилаган вече за втори път на който Веселин Мустаков показва на курсистите различи „тънкости“, които те в последствие прилагат. Единствено полигонът пред Темната дупка не е удачен и за следващият курс трябва да се мисли за по-добър.
Програмата, място на провеждане и технически средства: В първоначалната програма имаше някои промени, които бяха по-скоро разместване на практики и дати за лекции отколкото генерални промени. Тези промени бяха свързани с невъзможността на лекторите да проведат на посочените в програмата лекции и същите бяха пренасочени за други дати и заменени с лекции, които също са залегнали в програмата. Имаше само една отложена лекция, също така се наложи да се проведе в клубното помещение едно занятие по време на което бяха връзвани възли и още един ден определен за лекции в който беше пуснат междинен тест. Всички практически и теоретични занятия бяха проведени с изключение на геоложкият теренен обход за който не остана време. За следващият курс ще трябва предварително да си изберем повече и разнообразни полигони за външни тренировки и повече и разнообразни пещери и пропасти. Има план и списък с обекти, който сме съставили със Симеон Ненков, както и е време да се намери място където да се накове клубен полигон, който да е в относителна близост до София. Програмата трябва да бъде така изготвена, че да може да има взаимна заменяемост на обекти и полигони. Тя трябва да може да се наглася и спрямо темпото на развитие на курса. По време на зимните тренировки на „Чатала“ в Темната дупка бяха поставени нови упори, но ще се наложи поставянето на още няколко и така ще бъде завършен един парапет, който преминава от таванен в хоризонтален. На самият „Чатал“ има мегдан да се направят и по-високи системи и по-разнообразни елементи. По време на курса имаше само едно събиране с курсисти от други клубове, което доведе до известни неудобства и за в бъдеще ще трябва да се измислят и алтернативни варианти. Според мен особено при наличие, че курсовете са на различен етап от обучението такива смесени практики трябва да се избягват! Може би ще е добре в подбора на пещерите и полигоните да се включат повече от инструкторите и помощниците. Да се дадат повече алтернативи и някои обекти и полигони да се посетят преди курса да се пренаковат и огледат добре. Това важи и за „водната практика”, където е важно да се намери пещера с по големи възможности за плаване, по време на тазгодишната практика имахме късмет, че в пещерата Душника имаше доста вода, почти до входа и имаше повече пространство за плаване, но това беше по-скоро плод на голяма доза късмет отколкото на предварителна проверка. Ще е добре да се въведе отново и практика касаеща основите на скалното катерене. Новост беше, че курсистите в последната си практика директно коваха пропастни пещери, което им даде по-голяма увереност в собствените си възможности. Лекциите се презентират на монитора на компютъра в клуба, но при по-голям курс това ще е доста трудно и ще е редно да се мисли за презентиране посредством проектор. Тук подчертавам, че имаме амбициите да се изнасят презентации и лекции в училища и на други места извън курса на клуба.
 
Главен координатор на курса:
Константин Стоичков. /8.03.2016г./

 

Адреси и банкова сметка

Пощенски адрес:

България, гр. София-1332,
жк "Люлин" 6, бл 616, вх. В, ет 8, ап 69

Адрес на клубното помещение: 

Гр. София -1202
ул. Св. Св. Кирил и Методий 42 ет.3
(в дъното на коридора)

Банкова сметка в лева (BGN)

IBAN: BG39FINV91501215836127
BIC: FINVBGSF

 

За контакт с нас

Само при спешност използвайте

Телефон +359 88 898 6607

Във всички останали случаи

E-mail

 

E-mail бюлетин

Абонирай се за да получваш известия за ново съдържание, събития, новини и др.
Курс "Пещерняк" 2015-2016 Отчет | Пещерен Клуб Хеликтит

Грешка

The website encountered an unexpected error. Please try again later.