Няколко пещери около Върбово 1967

Първата карта на пещерата "Пейна яма".
Първата карта на пещерата "Пещинковец-Батин печ".
Първата карта на пещерата "Янкулова дупка".

 През лятото на 1967 год. участвувах в няколкодневна експедиция на дружествения пещерен клуб в района на с.Върбово-Видинско. Като участник в експедицията искам да разкажа нещо за нейната работа.
Още щом пристигнахме в селото се свързахме с председателя на селсъвета, който ни посрещна радушно и след като разбра за какво сме дошли ни предложи двама
младежи, които да ни заведат до пещерите, разположени между величествените "глами" - така местното население наричат околните скални върхове и венци, голи и обрасли с ниска
растителност. А да се качиш на такава глама когато слънцето прижуря и раниците не са леки – това съвсем не е нито леко, нито приятно.
Минаваме между ниски пълзящи капини, бодливи храсти и остри, напечени от слънцето, камъни и се из качваме на "Клюна" - една огромна скала, която отдалеч прилича на огромен клюн, откъдето носи и името си. Под него се намира Пейна дупка“ - една пропастна пещера за което легендата разказва че в нея е паднала най-хубавата мома и затова тя се нарича нейно име. Още от самия вход започва голям сипей, които прави прониква нето трудно. Бедна на образувания, но, дълбока и трудно достъпна, пещерата представлява интерес за проникване.
От Пейна дупка продължаваме до гламата за други пещери. Гламата, по която вървим прилича на решетка от многото малки дупки и понори, някои от които са непроходими. След дълго ходене по нажежената глама стигаме до пещерата "Пещинковец“. Нарича се така защото отвора й прилича на пещ за печене на хляб, която на местен жаргон се нарича пещина. След като се мине през тесния отвор и след няколкометрово лазене изведнъж се
стига до огромна зала. Обезпокоени от светлината на петромаксите, около нас хвърчат стотици прилепи.
Единственото интересно в тази придверна зала е големия камък, които е издълбан в средата като паница и тази вдълбина се пълни с вода, капеща от тавана. А от тази вода жадните овчари утоляат жаждата си през горещите летни дни. Следва друга по-малка зала с малко езеро и с това свършва и пещерата, бедна на образувания.
След един много труден и изморителен преход стигнахме до прочутата в този край "Янкулова дупка". Отворът й е на около 15 и във венеца скалата. След като показваме възможностите си във владеенето на алпийска та техника, ние стигаме до входа.
Светлината на петромаксите ни разкрива една малка красива част от приказния подзеченен свят.
Пещерата се състои от стъпаловидни галерии, широки 3-4 м и неопределима с просто око височина. През цялото време ни съпровождат сталактити, сталагмити и други интересни образувания. На 80 м от входа се откриват множество малки галерии и втория етап на пропастта. Тези последни участъци са доста трудно преодолими. С тази пещера завърши нашата експедиция в този район, но ние дълго няма да я забравим, защото като награда, след многото преходи по нажежените от палещото слънце глами, искахме да достигнем крайната си цел и да изпитаме удоволствието да видим някои малко познати у нас подземни красоти.

Автор: Недялка Рахнева

 

Адреси и банкова сметка

Пощенски адрес:

България, гр. София-1332,
жк "Люлин" 6, бл 616, вх. В, ет 8, ап 69

Адрес на клубното помещение: 

Гр. София -1202
ул. Св. Св. Кирил и Методий 42 ет.3
(в дъното на коридора)

Банкова сметка в лева (BGN)

IBAN: BG39FINV91501215836127
BIC: FINVBGSF

 

За контакт с нас

Само при спешност използвайте

Телефон +359 88 898 6607

Във всички останали случаи

E-mail

 

E-mail бюлетин

Абонирай се за да получваш известия за ново съдържание, събития, новини и др.