ОЩЕ ЗА ЧЕРЕПИШ …2001

Живко Петров в пещерата "Камината". Автор: Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София.
Константин Стоичков в пещерата "Камината". Автор: Живко Петров ПК "Хеликтит" София.
Живко Петров в пещерата "Шамиловата". Автор: Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София.

През изтеклата година районът около гара Черепиш остана едно от най-приоритетните места за изследване на нашия пещерен клуб. Знае се, че отдавна нови открития в района не бяха правени, да не говорим за систематични изследвания и експедиции. За повечето пещерняци името Черепиш се свързва най-вече с интересния Черепишки манастир, с красивите и непристъпни бели скали и по- малко с множеството, около сто и няколко си, там малки и с нищо не забележителни дупки. За други Черепишкият район отдавна е завършен и едва ли може да се открие нещо значително. Та нали навремето са правени големи експедиции, отчетена е голяма дейност, картирани са много пещери (около 130) и в крайна сметка “салатата” е пълна. В момента голяма част от картите са без описания. Не се знае точното местонахождение на обектите, липсва номерация, крокита, даже и цели карти. В общи линии не се знае кое какво е.
 
През последните три години ние като млади и “прохождащи” в занаята започнахме да се ровим из района и по- конкретно в една открита наскоро пещера, която се оказа, че е била известна на времето под името “Студената”. Да не повярва човек, но тази “отвратителна и кална пършивка” се оказа дълга 634 м при денивелация -16 + 27м. В края на 2000 г. ние поприключихме с нейното картиране като заковахме дължината на 602 м. Но както винаги се оказва, пещерите от подобен тип крият още въпросителни. Тук няма да изпадам в излишни подробности по описанието и характера на пещерата, защото те подробно бяха публикувани в миналогодишния бюлетин на клуба. В настоящия материал ще опиша перспективните места за работа, както и новите открития в пещерата и района. Едно от интересните събития е картирането на 32 м нови части, намиращи се на третия етаж на пещерата вляво от горния меандър. Отдавна му бяхме “хвърлили око“ на това място, но все не оставаше време да разкопаем наслагите на входа на тесняка. Така при последното картиране на пещерата двамата със Светльо от Академик разкопахме входа, а той се намъкна вътре. Каза, че следва уширение и нов тесняк, зад който се вижда обем и толкова. За повече нямахме време. В последствие новите части бяха разпробити от Живко Петров и Алека Стрезова, а аз и Жоро от нашия клуб ги картирахме. Интересното е, че тези части влизат навътре в масива, като никъде не правят връзка с другите нива и етажи на пещерата. След входния низходящ тесняк следва уширение и нов тесняк, който отвежда в широка галерия, дълга 6 м. От нея тръгват вляво и вдясно съответно едно низходящо и едно възходящо разклонение, които задънват с глинени тапи. От шестия метър след преминаването на тесняка се попада в ниска галерия с камъни и пясък по пода. Вдясно от нея тръгва възходящо разклонение. Неговата горна част притежава интересна акустика и заради това се нарича Камбаната. Галерията продължава и след още няколко метра достига до ръба на “Врабчов кладенец”, праг дълбок 4 м . Той има почти идеално кръгла форма, а дъното му представлява силно затлачен с наслаги понор. Вероятно водите, образували това интересно явление от подземния релеф на Черепишката пещера, са идвали от комин, разположен вдясно от отверстието на понора. На отсрещната стена се вижда началото на трудно достъпна тясна галерия, зарита с наслаги. В нея има евентуална перспектива за продължение. Това откритие дойде точно навреме, за да ни покаже, че има още какво да се работи по пещерата. В бъдеще подобни открития могат да се очакват и в други части. И ако в самия край на пещерата сифоните са непреодолими, то в така наречените “Нови части”, под "Пързалката“ в прословутия тесняк, Боби Шанов не можа да стигне край, това място се нанася най- навътре в масива. Теснякът не е картиран, а за да се продължи трябва да се “чукне” едно скално ребро. Голяма е перспективата за продължение в края на частите, които се нанасят точно над “Скритата зала”. На това място галерията опира в затлачена с глина преса, виждат се още 1- 1,5 м - затлачени, и след това начало на галерия. “Комините на големите наноси” на третия етаж също не са работени. Загадка крие и дясната част на “Блокажната зала”, където в дъното на блокажа между два скални блока се вижда обема на заличка с периодично наводняващо се дъно.
 
Освен към Черепишката пещера, ние насочихме усилията си и към изследване на пещерите в непосредствена близост до нея. На съседния скален венец, намиращ се близо до манастира, се натъкнахме на голям вход на пещера. След като направихме справка се оказа, че това е входът на пещерата “Камината”. Установихме, че тя има значително по- големи размери от тези, които са представени на картата, намираща се в картотеката на БФСп. На нея са нанесени само преддверието и комините, които с развиват във височина. И докато в десния комин, който е широк и труден за изкачване, “Академиците” не успяха да пробият, то в лявата част, след изкачването на първия десетметров тесен комин, попаднахме на разклон. След достигането на това място в двете противоположни посоки се отделят галерии, които се развиват възходящо. В лявата галерия след пропълзяване и провиране излязохме на по- горно ниво. След като преминахме един тесен и висок меандър попаднахме в малка зала. Интересни бяха красивите, но изсъхнали образувания и големите синтрови кори по пода. Явно не бяхме първите посетители на това място, защото освен двата прилепа, които прелитаха над главите ни, открихме някаква драсканица на лявата стена. В последствие колкото и да разпитвахме не можахме да открием хора, които да знаят за тези части на пещерата. В дясната галерия след малък траверс над отвеса, по който се бяхме покатерили, и след преминаването на две наистина неприятни теснини, попаднахме на малък прозорец, през който влизаше слънчева светлина. Нагоре галерията запазваше характера си- възходящи камини и полутесняци. Голямата изненада дойде, когато попаднахме на първото по-просторно място и установихме, че осветлението не ни е нужно, защото отгоре влиза слънчева светлина. Оказа с горен вход с кръгла форма и прекрасен изглед към “Кулин камък” и Искъра.
 
При допълнителните проучвания открихме още нови части в тази малка, но интересна пещера. Оказа се , че освен горният вход, който е достъпен само с въже, от външната страна има още три прозореца на скалния венец, разположени на различни нива. С интересния си характер и дължина на галериите 123, 69 м при денивелация +27 м, “Камината” спокойно се нарежда сред най- дългите и интересни пещери в района на Черепиш.
В процеса на изследване на “Черепишка пещера” и “Камината” в същия район картирахме още една малка пещера с работно име U-20 с денивелация 6, 20 м. С новите части дължината и нарасна на 24 м с денивелация 6,30 м, и има голяма перспектива да продължи. От написаното до сега ясно проличава, че итрите по- големи пещери, в които сме работили досега, са били известни от преди, но не са били щателно проучени. Като си представим големия брой пещери, които се намират в района, както и проблемите, свързани с тяхното локализиране, можем да очакваме и по-големи открития. За да може информацията да се подреди и всичко да си дойде на мястото, трябва да се организира експедиция в района, за която вече има предпоставки.
 
Но преди това трябва да се свърши доста кабинетна работа и да се вербуват хора за начинанието!
 
И накрая мисля, че тук е мястото да благодарим на всички пещерняци, които активно помогнаха в изследването на описаните пещери. За постоянството и ината, с който работихме, станахме пословични даже и сред местните иманяри. Само можем да си пожелаем нови и интересни открития в Черепишките пещери.
 
Това са хората, които помогнаха за изследването на района кой с каквото можа:Константин Стоичков, Живко Петров, Константин Касабов, Милен Кръстев, Веселин Дробенов, Георги Димитров, Кирил Дикански, Любен Маринов, Боян Шанов, Боби Сотиров.
 
Автор: Константин Стоичков.

Приложения: 

Прикачен файлРазмер
PDF icon Карта на пещера Камината102.47 KB
 

Адреси и банкова сметка

Пощенски адрес:

България, гр. София-1332,
жк "Люлин" 6, бл 616, вх. В, ет 8, ап 69

Адрес на клубното помещение: 

Гр. София -1202
ул. Св. Св. Кирил и Методий 42 ет.3
(в дъното на коридора)

Банкова сметка в лева (BGN)

IBAN: BG39FINV91501215836127
BIC: FINVBGSF

 

За контакт с нас

Само при спешност използвайте

Телефон +359 88 898 6607

Във всички останали случаи

E-mail

 

E-mail бюлетин

Абонирай се за да получваш известия за ново съдържание, събития, новини и др.