ПЕЩЕРИ ПО ДОЛИНАТА НА КРИВА РЕКА 1967 год.

Скалният венец "Стените". Автор: Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София.
Входът на "Хайдушката пещера".
Скица на няколко пещери край хижата. Надморска височина 680 метра.

Извадка от маршрутна библиотека „Хижа Люляка“
 
ПЕЩЕРИ ПО ДОЛИНАТА НА КРИВА РЕКА
Беледие хан 1965 год. Пещерняците от нашето дружество от няколко години посещават системно района, в който сега е построена хижата, Няколисто малки пещери и скалите са прекрасен обект за обучаване на нови кадри и през октоиври 1965 год. Тук бяха опънати палатките на лагера за курса по пещернячество. Тук младите туристи от дружеството правиха първите си стъпки в областта на алпинизма и пещерното дело.
Малките пещери в района на хижата не могат да задоволят интереса и амбициите на по напредпалите в тази област, но все пак едно кратко описаниена това, което те представляват и ни предлагат, не е излишно.
Местността непосредствено около хижата е част от южното бедро на голямата Свогенска антиклинала. По тези места тя е изградена от мезозойски варовици, които идват в тесни и дълги ивици с посока запад-изток. Крива река ги пресича напречно. Красивите отвесни,
скални стени, непосредствено до хижата са изградени от варовици с горноюрска възраст. Само на няколко километра северно от хижата се разкрива ядката на Свогенската антиклинела. Тя е изградена и от глинести, глинесто-песъкливи и кремъчни скали с палеозойска въвраст. Ето защо и характерът на релефа,там е съвсем друг.
За спелеолога и алпиниста представляват интерес местата непосредст но около хижата. Тук варовитият терен е богат на разнообразни карстови форми: валози, въртопи, пещери и малки понори. На билото на Рудината, на около 200 м. западно от най-високата точка, се намират 4 голем въртопа близо до вр. Дедина глава има също един голям и няколко по-малки въртопа. На рида Скачин, срещу хижата, има малък 10 м. понор. Всички въртопи са затлачени.
В ниската част на скалния венец над хижата, известен всред местното население като Стените, се чернеят отворите на няколко малки пещери,от които по иннтсресни са Хайдушката дупка, Комините, Заслонът и пещерата под Калето. Населението нарича тези пещери Малка, Средна и Голяма дупка /Хаидушката пещера/.
Най-голяма и интересна пещера врайона е т.н. Голяма дупка. От хижата за нея се тръгва по пътеката, която върви по десния бряг на реката в поднонието на Стените. От нея се отделя пътечка към входа на пещерата, който е изложен на юг. Той е висок около 6 м и широк 9 м. Пещерата започна с едно осветено предварие дълбоко около 4-5 м. От предверието вляво започва една галерия, която бързо се стеснява и се получава коридор висок З м и широк 2.5 м. Тук таванът се е срутил и на пода лежат 4 големи скални блока. На още няколко метра вдясно се влиза през малък отвор в зала с размери 3 м на 2.5 и и с височина на тавана 4 м. Цялата зала е прекопана и изпочупена от иманяри. От образуванията е останал само един разяден каменен водопад. Пгрдължава се по главната пещерна галерия, която се разширява и образува две зали: малка, широкад 4 м и внока 10 м и голяма която има ширина 10 м и височина 15 метр. И двете зали нямат образувания, но са приютили Много прилепи, които висят от таваните. Тук са открити и няколко други пещероролюбиви животни.
Голямата зала е влажна. В левия и край започва една съвсем тясна /само 0.40 м в диаметър/ низходяща галерия, която завива вляво и излиза на повърхността.
Друга близка до хижата пещера е Комините. Тя се намира почти на еднаква височина с Хайдушка дупка. Отворът и има 3 м височина и 5.5 и ширина. Веднага от входа тя се разделя на две галерии. Първата на петия метър свива вляво и по-навътре се разширява като достига височина 3 и и ширина 2 и. В дъното й на височина 2.5 и от пода започва комина с диаметър около 0.40 метра който извежда на билото на скалния венец. Втората галерия е малка, навътре се разделя на два къси ръкава, съединени от напречна галерийка.
Специална пътека се отделя от пътя в подножието на Стените за третата пещера - Заслона. Тази пещара е затворена с железна врата. Входът е широк 2 м и е висок също 2 м. Влиза се в една зала дълга 10-12 м и широка в началото 3 м, в средата 5 м и в края 2 м. Висока е около 15 м и в дъното има отвор /окно/. Пещорята е суха и без образувания.
В близост до нея се намира пропаст която на 3 м е затрупана с камъни и 2 съвсем малки пещери, от които едната наподобява серпентина.
Под скалния венец, на Калато,има една малка и без образувания пещера. Всички пещери около хижа "Люляка" са сухи. Те са достъпни за всички и по всяко време. От тях се откриват хубави изгледи към долината на р. Крива.
Пещерите в съседство на хижата са вече доста проучени туристически, обаче теренът подсказв, че пещерняците могат да се надяват и на други пещери, понори и пропасти, които любознателността може да открие, още повече, че в някои несъвсем отдалечени от хижата места са иавестни и други пещери като Серпентината, Змийската, Драговищската и др.
 
Автор: Иван Кирилов
 
АЛПИЙСКИ ОБЕКТИ ОКОЛО ХИЖАТА

Крива река е прорязала в района на хижата красив пролом в един терен, състоящ се от варовици, които тук откриват интересен за алпинистите профил. И наистина алпинистите не сако от нашето дружество са изпоивували още от 1959-1960 година венците Орлово гнездо и Стените по десния бряг на реката, за катерене с учебна и тренировъчна цел.
Безспорно тук могат да се осъществят турове, които да служат със сигурност за повишаване на квалификацията и формата на алпинистите, защото наличните скали, само на известни участъци, са ронливи и трябва да се прочистят и обработят. Инак те са твърде удобни и сигурни за учебна цел. И важното е, че скалите не са бедни на ръбове, винкели надвеси, стени са ролплъг и др., обстоятелства, които ги разнообразяват и правят интересни. Разбира се те си остават учебни скали, които не ще се категоризират. Това обаче не намалява тяхната стойност, още повече че височината достига до 70 - 80 м. Може би поради тези свои особености Цанко Бангиев, който също е катерил тук, не ги е отбелязал в своята настолна за всеки алпинист книга "Алпийските стени в България", издадена през 1956 година.
До сега в района на хижата са правени няколко тура и дори по някои от тях има оставени клинове, но цялостното им изследване, изкачване и установяване на турове ще става методично и постепенно, за да се създадат възмопности за разнообразно, пълно и сигурно трениране.
Без да претендираме, че ще отбележим всички възможни турове, тъй като както отбелязахме, предстои методнчна работа в това направление, нека небележим като почнем от южния край на скалите, в съвсем едри щрики, следните турове:
 
1. П розореца до Малката дупка. Около него са възможни още няколко тура.
2. Дупката, който както и първия, се намира също в съседство с пещера, а именно Средната дупка.
3. Б ъчвата до пещерата Заслона. Тук главен тур ще бъде Централен ръб І в
комбинация с още няколко тура. /Тангра и др./.
4. Бръшляна.
5. Централен ръб II.
6. Гълъбарника, в съседство с пещерата под същото име.
7. Дамският тур, около който съществуват варианти.

Разбира се така набелязаните турове не изчерпват всички възможности и не ограничават никой алпинист да рабати по скалите. Напротив, предстои сериозна работа, за да могат те масово да се използуват за учебна цел от софийските алпийски клубове. Защото след Комините, Ревньовете и Момина скала на Витоша,скалите Орлово гнездо и Стените край хижа "Линка" са най-близките до София.

Автор: Никола Младенов
 
По долината на Крива река има много подходящи скали
за катерене. Те крият и пещери, които тепърва ще се изследват основно!!!

 

НЯКОЛКО ЛЕГЕНДИ И ПРЕДАНИЯ

По време на обиколки из района на хижата винаги сме търсили да научим нещо повече за този край, който дружеството ни се зае да разработи туристически, като построи хика, която да дава възможност за по-дълготрайно кръстосване на длъж и шир една малко позната местност.
По време на такива обиколки, можахме да говорим главно на 26 септември и 1 октокври 1966 г. с няколко стари селяни от Беледие хан, Дръмша и др. и да запишем следните легенди и предания:

 
Имането на поп Мартин и Страхил войвода.
 
Няма имане в България, което да не е закопано от поп Мартин или Страхил войвода. По цяла България са известни техните подвизи. Известни са и в Беледие хан. И тук са оставили следа и тук се носи славата им. Ето какво се разказва за тях:
Голяма чета събрали около себеси двамата прочути войводи - седемдесет и седем човека били. Гъстите гори им били закрилници, пещерите подслон. Дълбоките въртопи и понори в района били сигурни укрития, когато нападнали турската поща. Веднъж причакали пощата, която пренасяла злато от Румъния по пътя между Василовци и Сливница и пленили големия златен товар. Оттеглили се към тясната долина на Крива река. По пътя убили елен, та спрели до извора при Камъко да го опекат. Но съгледвачите им съобпшли, че откъм Опицвет се е дигнала голяма турска потеря да ги търси. Трябвало да бягат, а злато то било много и тежко. Решили да го закопеят, а по-късно, когато се върнат да го делят. Завили го в еленовата кожа и го закопали в скалите срещу извора. Местото отбелязали като издълбели в една скала Числото 77.
Дали някой от четата е оцелял и по-късно изровил имането, не се знае...
Иманярите, разбира се, са сигурни, че то е все още там, където го е закопал Страхил войвода...
 
Отшелникът.
Някога в източните склонове на вр. Люляк имало манастир. Наоколо били само вековни гъсти гори. Из тези потайни и скрити от погледа на човека места един отшелник прекарвал дните си в молитви. Населението от околните селца и колиби идвало в големи черковни празници, за да отдаде почит на бога и отшелника. Една есен се дигнала голяма сватба. Сватбарите тръгнали на път отвъд планината за да вземат булката. На връщане останал само един свободен кон, който яздила невестата. Сватбарите я придружавали пеша. Внезапно времето се влашило. Завалял обилен сняг. Задухал леден вятър. Всички измръзнали и загинали. Останала жива само булката. Конят я отвел пред вратите на отшелника. Той я подслонил. Въпреки строгите църковни канони, тя останала да живее при него. След време плодът на този съвместен живот се появил и огласил с плача си тихата обител. Това събитие било сметнато от местното население за божия поличба и те се събрали и убили с камъни божия служител. От тогава манастирът запустял. И всичко започнало да се руши. дълго стърчали само каменните стени на черквицата. Но мястото останало като оброчно. Красивият обречен каменен кръст поставен тук през 1890 г. напомня за това. По-късно
била възобновена и черквицата, която сега е отново запустяла...
 
Ба6а Коша. Река Крива, село Крива, село Кривина.
 
В местността Водениците, на 15-20 м от хижата, било голямото българско село Крива. Богато било то през Средновековието. Жителите му били скотовъдци. Отглеждалп и пчели. Било в началото на турското робство. Жадна за плячка орда нашественици вижда край стария римски път баба Коша и от нея научава че в дола, край реката има село. Бабата е принудена да им покаже мястото му. Когато стигнали до скалите, които и сега се изправят над зашумения склон, те бутнали бабата в пропастта и се спуснали да грабят.
Цветущото селище било превърнете в развалини. Казват че тогава в реката потекли мляко и мед. И оттогава едно място в речното корито, близо до днешните варници на с. Градец, се нарича Медичина. Скалите от които турците хвърлили баба Коша наричат и днес Кошин камък. Хората били прокудени. Някои от тях се заселили там където е сега с. Градец, а други отишли още по-далеч - долу в Софийското поле и основали днешното с. Кривина.
 
Връх Бакин кръст.
 
Било отдавна... Един ден от самия връх избликнала вода. Никой не бил виждал до тогава вода да извира на връх! Разтревожили се селяните: какво ли знаменца би могло да бъде това?! Тогава по-заможните селяни. от с. Дръмша наредили да се заколят курбан осемдесет овца. Заклали ги и би да ги дерат ги напускали в извора. Толкова голям бил той... Така успяли да спрат водата и от тогава тя там не е избликвала повторно...
 
Радина поляна.
 
Когато баща ми дошъл в Беледиа хан през 1904 г. и си разорал ниви - разказва възрастният селянин бай Йордан от Беледие хан – като голям мераклия обичал да разорава нивата в две посоки, на два пъти. Точно на края на, нивата му имало широка вада, която му пречела при оранато. Вадата била много широка и дълбока - много вода е текла през нея, може би колкото за воденица да върти. Вода в нея не съм виждал, но все говореше за някакъв влах, който имал стада на около. Той запушил извора. Той имал един единствен син. Един ден синът дошъл да види баща си, окъпал се в буйният поток и се удавнл. Това накарало бащата да запуши извора. Таз вада личеше преди 15-20 години, но откакто започнаха да орат с трактори съвем се заравни.
 
Поливната нива.

Край Беледие хан има местност „Поливната нива“ Под Дедина глава започнала да извира вода /около 1925 г./, която наводнила нивите. Селяните се принудили да прокопаят вада, която да отвевда водата. Вадата от 1925 г. и сега се забелязва. Пак по това време, под Кадето, където е Малката скала започнала да извира вода. Голям извор - воденица да караш с него. Водата текла 2-3 години и спряла. Иевирала измежду камъните, там където е голямата вишня.
 
Провалиите.
 
Горе, към Шерифов хан, на-около 1.5 км на югозапад има местност Провалиите. И там много вода се губи. Тези които са се интересували казват, че излизала в местността Бистрица, зад Безден.
А тази жилка /вода/, която минава под Беледие хан, излизала в Безденското езеро.
На запад, в Старата клисура, има кладенец, в който само на 3 м има вода, а под него е Бачов кладенец, който е 10-15 и дълбок, а няма вода.

Автор: Рафи Асвазадурян
 

МАЛКО ТОПОНИМИЯ ОКОЛО ХИЖАТА
 
Градец ир. Крива са в първите височини заграждапш Софийското поле от към севорозапад. Първите планински чукари са имали важно стратегично значение, понеже се пазели пътя от Сафия за Западна Мизия. Така, някъде по чукарите около с. Градец е имало крепост /по старобългарски град/, от където произлиза и името на селището, чиито жители бездруго са имали и задачата да пазят тази част от пътя. Същият смисъл има и друго едно име около Градец – Кощольо /възникнало на балканскороманока почва от латинската дума Кастелум-крепост/. Такива имена се срещат твърде често из нашите земи и говорят несъмнено за старите укрепени места на римската империя на Балканите.
Село Градец е със старо уседнало население. Освобождението го заварва с десетина къщи, от които се развива в днешния си вид, без да има преселници от други села. В това ни уверяват не само думите на самото население, но и езикът на местните имена около селото. Те ни убеждават също така че в миналото не е имало и турско население в него. Имена като турска Клисура, турски говедарник, Черибашин въртоп са възникнали на българска почва и не стоят във връзка с уседнало турско население. Не се виждат и следи от влшко население, каквито има например в някои околни планински селища на север и на запад.
Съдейки по смисъла и значението на местните имена, трябва да кажем, че селото не може да е било на това място от край време, понеже около крепостите възникват селища вторично. И наистина, както говори и самото население, селището е било край река Крива, където е сега местността Селище. Кога се е премастило на сегашното си място и тъкмо поради какви причини, за сега ние не знаем, но по всяка вероятност това е станало по време на размирици, болести или войни, военни походи и др. Това вече могат да ни разкрият само конкретни исторически документи.
Местните имена около с. Градец пазят редица стари елементи, както по съдържание, така и по строеж. Така в тях срещаме например Извозо /дума, почти изчезнала в езика, която значи "птека за добитък, прокар, прогон/, Прополените /сега неясно за населението, но от други говори знаем, че прополяна значи "гора, изпъстрена с много полнни"/, /името стои във връзка с частични изсичания на горите за добиване на дървени въглища/ , Взниното бучало /от бучало "водопад"/, Въртоль /от изчезнала дума въртол "фуниевидна местност, въртоп" с начално значение "водовъртеж"/, Търнивица /от рядкото прилагателно търнив "трънлив"/, плато /от плат "възтяона стръмнина, която се простира нагоре като платно прострянб да съхне", фигуративно от плат, възникнало както множество други имена/, Лазовище от лаз-"нива на ниско място" от глагола лазя, сега рядко употребяван в западните говори, Струпен дол /от струп "лишей", поради лишеи по скали край дола/ и др.
Познанията ни за личните имена се обогатяват с немалък брой запазени в местните имена като Сивил, Кошин камин, Галовица /от гал "черен", сега изчезнало в говора, поради което го” осмислят в Головица, /Държаница / от лично име Държан от глагола държа, както Стоян произлиза.от стоя/, Кежин въртоп, Тодин въртоп, Бракьов камик /от Бракьо, а не от Братьо, производно от брат/, Дермановац /от дерман, вероятно от първобългарски произход, с успоредица в турското дермаш "сила"/.
Самият Беледие хан е възникнал по административен ред от турските власти, за да обслужва пътниците, които се движат в тази посока. Името иде от турското /заето от арабски/ беледие т.е.градска община, градски съвет, кметство и стои явно във връзка с турската управа в София. Така това единствено име, въвникнало от турски уста, не е свързано с турско население в този край.
Както в повечето планински области в българските земи, така и в северозападния край на Софийско, в невисоките дебри на старопланинските предпланини се е запазила една старинна топонимия, възникнала в най-ранния период на българското средновековие наследявайки остатъците от античната култура /крепооти, пътища и обществени сгради/ и заварвайки бездруго местно романизирано неселение, което с течение на времето се е асимилирало.

 
Автор: Йордан Заимов,
ст.н.сътр.в института по български език при БАН
 
Маршрутна библиотека на туристическо дружество „Иван Вазов“ София.
„Хижа Люляка“ в. м. Крива река на Мала планина от Комският дял на Западна Стара планина.

СОФИЯ 1967

Приложения: 

Прикачен файлРазмер
Хижа Люляка-Корица.pdf1.39 MB
 

Адреси и банкова сметка

Пощенски адрес:

България, гр. София-1332,
жк "Люлин" 6, бл 616, вх. В, ет 8, ап 69

Адрес на клубното помещение: 

Гр. София -1202
ул. Св. Св. Кирил и Методий 42 ет.3
(в дъното на коридора)

Банкова сметка в лева (BGN)

IBAN: BG39FINV91501215836127
BIC: FINVBGSF

 

За контакт с нас

Само при спешност използвайте

Телефон +359 88 898 6607

Във всички останали случаи

E-mail

 

E-mail бюлетин

Абонирай се за да получваш известия за ново съдържание, събития, новини и др.