По пещери в северна Гърция. Пещерата на циклопа Полифемос (Мароня) 2006

На 04.03 Аз и няколко клубни и неклубни членове посетихме Шаралийската пещера над с. Илинденци в Пирин. В проявата се включиха и две приятелки от спелеоклуб ESE от град Солун в Гърция. Така от дума на дума те ме поканиха следващата седмица да посетя Пещерата на циклопа Полифемос (Мароня) край село Мароня, в която техният клуб щял да осъществи проникване. Без много да се чудя на предложението си купих билет за нощния влак за Солун и в петъка потеглих за “южната ни съседка”. Сутринта на гарата в Солун Анастасия ме посрещна и докато се захласваше по новият ни годишник започнаха да пристигат нейните съклубници. Качихме се на влака за Алексендрополис, като целта ни беше градчето Комотини разположено в североизточната част на Гърция. Там на юг пролетта вече беше настъпила. Едновременно се любувах на цъфналите дървета и прелитащите щъркели и на един прекрасен каньон “рай за спелеолога” по поречието на р.Места разположен между Драма и Ксанти (Паранести и Ставрополи-Галани). Неусетно излязохме в равнината и дойде време да слизаме от влака. Комотини ни посрещна с дъждец а ние се въртяхме около гарата доста време докато разберем, че автогарата е на около 2 километра от там където бяхме. Помотахме се хапнахме, дъжда поспря и се качихме на автобус който щеше да ни остави в близост до пещерата. Там ни чакана с две коли организаторите на проявата и скоропостижно се озовахме на мястото за бивака. Поздравих се с Христос, Илияс, Ставрос, Рула и Хара с които се познавах от експедициите на Славянка. Те ни посочиха място за палатката ни и казаха, че съвсем скоро ще влизаме в пещерата. Бързо се приведохме в спелео одежди и запрепускахме към входа на пещерата. Той се разкриваше в ниско скално венче точно под бодливите Порнари (вид храст) разположени на около петдесетина метра под лагера. Кратка сказка снимка за спомен и се потопихме в атмосферата на пещерата. Тя се дели на два клона. Нашата група влезна в десният. Той започва с голяма зала. Веднага след нея започна истински лабиринт от натечни образувания. Христос обясняваше за образуването им а от разговора разбрах, че пещерата е образувана в мрамори. Голямо въртене падна покрай силно разрушените от времето и вероятно от недобросъвестни посетители натеци. Унесени в приказки достигнахме и вторият и значително по тесен вход на пещерата. След широките галерии се подложихме и на малко пълзене в краят на дясното разклонение, като целта беше група арагонитни кристали и интересни “бради” (корени на дървета растящи на повърхността). Върнахме се до входната зала и поехме в ляво. Веднага се попада в зала с олтар- Залата на олтара. Някой беше запалил свещ там от другата група. Последва Залата на Гигантите, с наистина гигантски колони и веднага след нея Праисторическата зала. В нея в миналото са извършвани разкопки. Установено е, че пещерата е обитавана от неолита до времето на Византия. Водачите пообъркаха пътя в истинският лабиринт от колони, но не след дълго хванахме един низходящ зигзагообразен коридор който ни отведе до едно силно замърсено от прилепно гуано езеро. Това беше така нареченото Черно море, което траверсирахме. Последваха поредица от големи зали с още по големи и причудливи образувания, преобладаваха сталагмитите и сталактоните. Пода стана доста кален а купчините с гуано се увеличиха в тази част. Някой спомена, че в пещерата температурата на въздуха е 16 градуса. Страшна жега. След около час и множество слизания и изкачвания и поредните зали (пещерата е доста обемна а дължината на галериите и 2.000 метра) достигнахме и крайната цел на нашето проникване. Това беше Залата на Белия диск. Този диск представляваше рядко срещаното пещерно образование “Барабан” или “Щит”. Той беше с диаметър 0.80 м и от него висяха множество сталактити. Гледката си заслужаваше много а за отбелязване е, че в тази пещера и на други места се забелязват подобни образования. Поехме обратният път към изхода, а когато излязохме навън вече беше нощ. Изкарахме много приятна вечер, край лагерният огън, но след полунощ времето се развали. Първо заваля, после загърмя а след това всичко това се превърна в “ад под небето”. Потопът се опитваше да отнесе лагера. Вятърът беше толкова силен, че заплашваше всеки момент да направи на парчета палатката ни. В едно затишие по “по бели гащи” натоварихме на колите “клетите остатъци” от лагера ни, подгизналият ни багаж и “мокри до кости” отидохме да “ближем рани” в близкото село. Преоблякохме се с оскъдните остатъци от сухи дрехи но не и обувки и двамата с Анастасия поехме към Солун. Там също валеше а ние бяхме станали преки свидетели на поредното природно бедствие потопило малка част от България и цяла Северна Гърция. Хванах експреса Солун-София и малко преди полунощ се прибрах у дома все още мокър но изпълнен с впечатления.  
Автор: Константин Стоичков

 

Адреси и банкова сметка

Пощенски адрес:

България, гр. София-1332,
жк "Люлин" 6, бл 616, вх. В, ет 8, ап 69

Адрес на клубното помещение: 

Гр. София -1202
ул. Св. Св. Кирил и Методий 42 ет.3
(в дъното на коридора)

Банкова сметка в лева (BGN)

IBAN: BG39FINV91501215836127
BIC: FINVBGSF

 

За контакт с нас

Само при спешност използвайте

Телефон +359 88 898 6607

Във всички останали случаи

E-mail

 

E-mail бюлетин

Абонирай се за да получваш известия за ново съдържание, събития, новини и др.
По пещери в северна Гърция. Пещерата на циклопа Полифемос (Мароня) 2006 | Пещерен Клуб Хеликтит

Грешка

The website encountered an unexpected error. Please try again later.