Проватина – детска мечта за една не много детска дупка 2007

Гърция, Планина Астрака, масив Тимфи, чукари, албански овчари, крави и пещери. Десет часа пътуване с кола, пет часа ходене и ето ни пред дупката. Камъните летят дълго в отвеса. Цецко Паров вика „Люшни ги, Петя, люшни ги!” Петя не ще. В палатката купон – трима на бумел. „Любе, заемаш безобразно много място!?”. Гърците се лигавят на гръцки и твърдят, че пещерите са техния живот. Бреницата общува с албанските овчари чрез интензивни ръкомахания и научава удивителни подробности от живота им. Кочината в лагера е в апогея си и скоро няма да стихне. Цялата паста на гърците се разпиля по поляната, а конете си пасат ли пасат.
На 16.10.07 Цецо екипира началото на първия отвес и попържа за нещо, което му се било дръпнало. И понеже имах същия проблем се разбирахме само с по една дума. Отгоре гледам как се върти като перка на вентилатор и го питам „Как е?”, а той вика „Боааа!”. Ясно! След вик „Свободно!” тръгвам надолу. Моят рак едвам върви, а съм с две торби пълни с триста метра въже. Слизам до Цецко и му виждам разконцентрирания поглед. „Това е като тест за пилоти на изтребител”, казва ми той. Разбираме се аз да продължа.
Та тръгвам аз надолу, разплитайки гадните въжета, които са решили точно сега да се усучат. Две прехвърляния и установявам, че вода облива двестаметровата камбана под мен. „Вода!”- казвам. „А-а-а! Добре!”- чувам. Ами добре! Продължавам надолу. Три парчета по 100 метра и съм долу.
Разхождам се, докато чакам Цецо. Има табелка на клуб „Урвич”, анкерирана за стената. Има и много табелки на чешки клубове. Испанците преди нас са оставили парче от футболна фланелка със знака на ФК „Барселона”. Като Цецо идва се снимаме с фотоапаратът, който така си и остана на дъното. Киро също слиза. Студено бре! - не повече от + 2 градуса. Усещаме, че е време да се изнасяме. Цецо пръв почва да помпа и доста бързо излиза над долното прехвърляне. Сигнаизира и Киро започва да помпа. Водата се лее като проливен дъжд и избягването и е невъзможно. Дори и аз съм мокър, въпреки че съм с доста добри дрехи.
На втория възел отдолу нагоре Киро запецва, защото водата го е преохладила и губи силици. След дълъг престой успява да го мине по доста сюрреалистичен начин и продължава нагоре. Аз го настигам на площадката под първия отвес. Със сини ръце и крака от студ Киро се преоблича със сухи дрехи. Престой още няколко часа там и си излиза сам, което е най добрият вариант.
Аз вече съм излезнал и поспал. Киро се препича на слънце, Петя разхвърля лагера, гърците викат „Смятай, че сме влезнали!” За съжаление след пускане на първия отвес получават синдрома на „обратното движение на отпадъчния телесен материал” или както му викаме ние „прекомерно стягане на гагуля”. „Няма да сляза долу!” вика Костас, което напълно деморализира Маркос. Петя слиза долу да ги набие. След големи кандърми разекипират двете закрепвания и изтеглят въжето. Изкарваме го от дупката с полиспаст.
Още след инцидента с Киро решаваме, че нямаме ресурс за Епос. Времето се разваля, а има и повърхностни води, които се вливат във входа. Това означава, че вътре ядовете са големи.
С Цецо отиваме на кръчма, а малко по-късно и останалите – Киро, Петя, Бреницата, Костас и Маркос. В селцето Папиго се чуват няколко различни езика от групите заможни западни туристи, които спят срещу скромната сума от 150-200 евро на нощ в каменни къщи за по 1 000 000 евро. Британска двойка на средна възраст пие следобеден чай на верандата на селската кръчма (която не бих казал, че е селска). След едночасово мълчание жената казва:
- Джордж, днес времето е направо ужасно!
Джордж вдига поглед от бизнес-седмичника, който чете разсеяно и отговаря:
- Да, Маргарет, облаците са извънредно ниско днес. – След което и двамата отново потъват в своя дълбок британски вътрешен мир.
Окончателно се убеждавам, че са страшни дървари след като ги поздравявам и след това ги питам как са днес. Червендалестата британка ме изглежда с такава почуда и възмущение, все едно съм я щипнал по зърното на дясната гърда. „Ами убаво па тогава нема да мъцнем повече!”. След като решават да стават ни казват „Довиждане”, а аз ги изглеждам с такова отвращение, на което е способен само един Балкански субект. Ако да им е!
 
След няколко дребни повреди по колите се прибираме в София. Веднага се започва един фекален поток и изхвърляния от рода на: „Ако бех аз, да съм изпомпал отвеса с Киро...”, „Ако бех аз, щях да слезна втори път да взема фотоапарата...” , „Ако бех аз щях да го пусна тоя кирлив отвес само на ръце...” и т.н. Може и така да е, но не беше...  
Автор: Любен Маринов

 

Адреси и банкова сметка

Пощенски адрес:

България, гр. София-1332,
жк "Люлин" 6, бл 616, вх. В, ет 8, ап 69

Адрес на клубното помещение: 

Гр. София -1202
ул. Св. Св. Кирил и Методий 42 ет.3
(в дъното на коридора)

Банкова сметка в лева (BGN)

IBAN: BG39FINV91501215836127
BIC: FINVBGSF

 

За контакт с нас

Само при спешност използвайте

Телефон +359 88 898 6607

Във всички останали случаи

E-mail

 

E-mail бюлетин

Абонирай се за да получваш известия за ново съдържание, събития, новини и др.